Искам да ти вярвам
Изтегляне 3.4 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА 43 Дженифър седеше в кухнята и се чувстваше като персонаж от викторианска картина на страданието. Бренда стоеше зад стола й. Рей седеше до нея и държеше ръката й, а Дани се беше облегнал на бюфета със скръстени ръце и наведена глава. Луиз, заспала в детското столче за автомобил, внасяше допълнителен патос в картината. Единствено застаналата до мивката Брайони изглеждаше не на място, тя приличаше повече на грамадно овчарско куче, научено да огражда всичко, което се движеше. Дани и Рей се бяха върнали от къщата на Дъг с новините, че не знаеха защо Мак беше тук, но той отново беше отказал да си тръгне. Според Дженифър това беше напълно необяснимо и по погледите, които си разменяха майка й и баща й, тя долови, че криеха нещо от нея. Парализиращата паника, която я беше сграбчила откакто родителите й бяха дошли в библиотеката, постепенно преминаваше в нещо подобно на нетърпение. Дженифър все още искаше да избяга, но преди това трябваше да получи някои отговори. — Той наистина ли се съгласи да не я търси в библиотеката и да не стъпва във фермата? — повтори Бренда. Рей кимна. — Каза, че няма да влиза в библиотеката, но не обеща нищо друго. Каза, че ако се срещнат случайно, това е съдба. — Какъв нахалник. Заплашихте ли го с полицията? — Да, мамо. — Дани се отлепи от бюфета. — Но докато не започне да я притеснява, полицаите могат само да му отправят устно предупреждение. Тогава можем да подадем жалба в съда, да опитаме да… — Аз съм в стаята, ако случайно не сте забелязали — каза Дженифър, стана и развали малката трогателна сцена. — И си имам име. 327 — А Дъг защо се меси? — процеди Бренда. — Сигурни ли сте, че той не ви каза защо е дошъл тук? — попита Дженифър. — Сигурно е казал все нещо? На двора спря един ланд роувър. Точно навреме. Дженифър погледна Дани. — Какво прави Алекс тук? Вратата се отвори и Алекс влетя в стаята, сякаш не беше дошъл дотук с джип, а бегом. — Всички добре ли сте? — попита той, оглеждайки лицата им и на Дженифър й се прииска да го среже с думите: „Не сме под обсада на мародерстващите вестготи.“ Както винаги, чувството на вина и благодарност я спря. — Добре сме — каза тя. — Добре съм. — Не можеш да си добре, Дженифър. — Той се доближи до нея, сякаш се канеше да я прегърне през рамената. — Това е ужасен шок. Остави ни да се оправим с това. — Сега той се обърна към всички. — Аз му казах няколко думи, предупредих го. Бренда, Рей, предлагам да държим Дженифър, тук, докато уредим този въпрос. Ние? Да я държим? Дженифър кипна от раздразнение. После тя видя как Алекс държеше ръката си. — Удари ли го? — попита тя. — Ударил си го, нали? — Мислех си двамата с Дани да отидем до Дъг — заговори забързано Алекс, — да попитаме онзи идиот какво си мисли, че прави. Точно когато всички трябва да сме сплотени, Дъг ни погоди този номер. Винаги е бил откачен, този човек. Гражданче, какво искаш — добави той. Дженифър видя как баща й се намръщи и Бренда, която също беше израснала в града, обясни с леден глас, че Рей и Дани вече бяха ходили у Дъг. — Е, аз може би ще отида — рече невъзмутимо Алекс, — да го попитам как може да постъпва по този начин с нея, прибирайки онзи човек в дома си, когато би трябвало да е неин приятел. — Може ли да напомня още веднъж на всички присъстващи, че аз все още съм в стаята — каза Дженифър, едва сдържайки нервите си. Всички криеха нещо от нея, Джен усещаше това. 328 — Той защо е дошъл, татко? — опита отново тя, но Рей стисна устни и отново погледна майка й. — Да не би да съм пропуснала някоя дребна подробност за Крес и той да се е върнал, за да я научи? Например каква тоалетна хартия използва Кресида или какъв цвят долно бельо предпочита? Той сигурно е изтъкнал някаква причина да се върне, дори да е някоя опашата лъжа като всичко друго, което излиза от устата му. Дженифър не пропусна начина, по който Брайони гледаше Алекс. Сякаш искаше да го удари. — Брайони, ти искаше да ми кажеш нещо, нали? — тихо попита тя. — Да. — Брайони се доближи до Луиз, вдигна я от столчето и я притисна до гърдите си като щит. Луиз се размърда в съня си. — Той казва, че те обича, Джен. — Брайони не отделяше поглед от меката косица на главата на дъщеря й. — Когато си тръгваше, той каза на Рей, че те обича, и сега казва същото. Казва, че е влюбен в теб и иска да поправи грешката си. — Брайони! — кресна Алекс. — Тя трябва да знае — изрече Брайони с толкова висок глас, че Луиз се събуди. — Тя е зрял човек, а не бебе. Непоносимо е да гледам как всички я държите в неведение. Не й помагате като криете истината от нея. Честно казано, в тази стая има само един човек, който се опитва да й помогне. — Тя намести Луиз на ръцете си. — Това е. Аз се качвам горе, за да преоблека малката. В стаята се възцари гробна тишина, докато Дженифър се опитваше да асимилира думите на Брайони. — Значи това е още една голяма лъжа — каза Джен, смутена и подразнена от погледите на близките й. — Аз… също се качвам горе. — Тя излезе от стаята без дори да погледне физиономиите им и застигна Брайони по стълбите, като промълви „Благодаря, Брай“, а после се добра до убежището си. Той я обичаше? Как можеш да обичаш някого след като в течение на седмици си го лъгал и мамил? След като си си поставил за цел да го измамиш и си постигнал намерението си? Каква обида за нейната интелигентност. Любов? Той сигурно я мислеше за ужасно глупава, за да се хване на тази история два пъти. 329 Споменът как лежеше в неговите прегръдки се промъкна предателски в ума й, последван от малки отрязъци от нещата, които той й беше казал на сцената. Дженифър ги прогони, като си наложи да мисли как той беше подслушвал нейния телефонен разговор с Кресида зад кулисите, как се беше промъкнал в помещението от другата страна на паравана. Дженифър тъкмо започваше да приема мисълта, че цялата история между тях беше илюзия, но как можеше да допусне, че някои части от нея бяха истина? Не. По-добре беше да мисли за всички негови лъжи, за това, че в някакъв момент, преди да се появи в живота й, той беше седял в някакъв офис и я беше обсъждал като пропукан трамплин, който трябваше да преодолее, за да стигне до Кресида. Дженифър взе мобилния си телефон и набра номера на Крес, едва успявайки да натиска правилните бутони, но загуби смелост още преди да стигне до края. Проклетият Мак Стоун й беше отнел толкова много, дори Кресида. |