Искам да ти вярвам

346
не ти казах нищо за… него. — Последва нов залп от ридания и хлипане. — Но то не беше поради онези причини, които споменаваш в твоето съобщение. А защото… ох… леля Брен ще ме убие, но аз трябва да ти кажа: мълчах, защото тя ме помоли да не го правя.
— Мама?
— Когато дойдох да те видя след… онази ужасна събота, аз попитах леля Брен дали да ти кажа, че се срещнах с Мак… и че той изглеждаше много разстроен, наистина. Виж, аз мислех, че е добре да знаеш, че той не те е лъгал за всичко. Леля Брен едва не ми откъсна главата, каза, че най-добрият начин да се съвземеш, е като не говориш и не мислиш за него.
Много разстроен?
— Аз не искам да знам, Крес. Извинявай, аз не мога… аз…
— Добре, миличка, добре… да не говорим за това… кажи ми,
как мога да ти помогна сега? Какво да ти кажа? — Чу се тихо хълцане от другата страна на Атлантическия океан. — О, боже, Джен, толкова много ми липсваше.
Риданията от двете страни се възобновиха.
— След малко трябва да затворя — каза Дженифър, като откъсна парче тоалетна хартия, за да изтрие очите си. — Седя на пода в тоалетната от почти половин час. Ако Шийла ме намери тук и разбере,
че говоря по телефона с теб, сигурно ще вземе телефона от ръцете ми и ще поиска да научи всички подробности около историята между теб и Ана Мария.
— Сигурно най-вече интимните? Хората проявяват жив интерес към тях.
— Какво?
— Шегувам се… слушай, мила, трябва да прочистиш ума си.
Прекарваш прекалено много време с Алекс.
— Крес… той беше много…
— Задушаващ. Стига сме говорили за този тъпак… но защо седиш на пода в тоалетната? Да не си болна?
Дженифър се замисли.
— Не, не съм болна… просто се разтреперих. Току-що видях…
нещо ужасно в парка.
— Да не е онзи проклет ексхибиционист? Божичко, трябва да е прехвърлил осемдесетте, учудвам се, че не го е сковал артритът и още

347
има какво да показва под черния шлифер.
Дженифър се разсмя, после смехът й премина в гърлено хлипане.
След което Кресида също се разплака.
Джен откъсна още тоалетна хартия и си издуха носа.
— О, Крес, толкова е хубаво да чуя отново твоите идиотски шеги. Но не, не е старецът, а… той.
Моля те, кажи правилното нещо, Крес. Моля те, подкрепи ме.
— И ти искаш да го убиеш? — попита бавно Кресида.
— Да, Крес. Искам да го убия. Толкова съм му ядосана за всички лъжи — задето се отнесе с мен като с пешка, която можеше да мести,
където си поиска, и съм бясна, че има нахалството да смята, че може да се върне, да направи печална физиономия, да каже правилните думи и аз ще му простя.
— Това чувство те плаши, нали?
— Да, аз… аз не знам какво мога да му направя.
— Но гневът е нещо добро, Джен. Искам да кажа, не е лесно, но след ужасната тъга, която беше сковала сърцето ти, е чудесно да си разгневена.
— Да и не, Крес. Ще накарам татко, Дани или някой друг да поговори с полицията, да го държат далеч от мен, но гневът ме кара да отида да го набия. А това означава, че трябва да го видя, за да го направя. Ох, виж, не мога да говоря за това тук, в тоалетната.
Извинявай, Крес. Обади ми се довечера. Моето довечера, не твоето,
нали?
— Да, добре. Избърши си очите, върни се на работа. Аз ще ти звънна… към осем часа, обещавам.
— Имам да ти разказвам толкова много неща, Крес.
— Да… аз също искам да ти кажа някои неща. Но може би не довечера, нали? Довечера ще бъдем само ти и аз в онова моментно фото.
— Ще се кикотим и ще дърдорим глупости.
— Това ни се отдава най-добре.
Когато Дженифър се върна в библиотеката, образът на седналия в леглото Мак, с разрошена от нейните пръсти коса, се промъкна в ума й. Тя почувства болезнения зов на копнежа, но веднага го заглуши.
Нямаше да позволи тялото й да я предаде по такъв начин. Джен се насили да си спомни как той се беше преструвал на смотан и наивен,

348
как беше събудил в нея съчувствие, разказвайки й за своята измислена приятелка, как нарочно беше бъркал името на Кресида и скоро гневът й отново я обви в непробиваема броня.

349

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: