Искам да ти вярвам

331
реакция. В Пат имаше нещо, което напомняше свежестта и чистосърдечието на Брайони.
— Не знам какво да мисля — каза Пат, когато Мак завърши своето изложение, — но щом Дъг те е подслонил в дома си, значи има защо. Дъг има нюх за хората.
— Аз… оставих нещо… едно нещо… някъде — смотолеви Дъг и излезе от кухнята.
Мак тръгна да го търси и го намери да седи на леглото си, забил поглед в килима.
— Не знам какъв знак чакаш от Пат, но според мен тя ти подава съвсем ясни сигнали. Направи ти комплимент. Усмихна ти се. Огорчи се, когато ти излезе. — Той сложи плахо ръка на рамото на Дъг. — Тя е прекрасна, Дъг. Покани я да излезете заедно.
— Не мислиш ли, че е по-добре да сложиш в ред твоя собствен любовен живот, преди да се заловиш за моя? — сряза го подразнено
Дъг и избута ръката на Мак. — Аз не съм й лика-прилика. И пак се издъних. Отивай в Тайнфорт и виж дали Джен е в библиотеката или върви да те линчуват. И без това не те очаква нищо добро.
До обяд Мак беше установил, че Джен я нямаше в библиотеката и че много хора го мразеха, повечето от които бяха дошли в Тайнфорт в пазарния ден, за да му кажат това лично. В бурна последователност той видя Ангъс, който му показа среден пръст и мина от другата страна на улицата, Нийл, който мина от същата страна на улицата, за да му покаже среден пръст и Джери, който се обърна и тръгна в обратна посока. Лидия го пресрещна до абатството и го нахока толкова жестоко, че сигурно му избиха червени петна. Уенди направи същото,
но до сергията за сирене. Единственото, което Мак можеше да направи, беше да изчака да свършат, после бавно и чест, но да даде своето обяснение. И двете съвсем ясно му показаха, че не вярваха в нито една негова дума.
Мак се натъкна на Лиза до стария плувен басейн и тя моментално прибра мобилния телефон в чантата си и му зашлеви две звучни плесници.
— Една за Джен и една за мен — каза тя без следа от предишната топлота към него. Втората плесница му подсказа, че тя се беше досетила, че срещата с футболиста е била уредена и че въпросната среща не беше преминала добре. — Досаден, егоцентричен

332
тъпак, който почти непрекъснато се оглежда в огледалото. Освен това е стиснат и когато все пак влязох във ВИП бара, всички други жени там бяха абсолютни крави, сваляха го и се присмиваха на дрехите и обувките ми. Той си тръгна с една от тях, а след това се появи в хотела,
сякаш нищо не се е случило. Изведе ме на още две срещи, обаче аз му казах да се разкара. — Лиза се усмихна мрачно. — Все пак ми възложи няколко поръчки. Счетоводните книги на брат му и на един негов приятел. И двамата имат повече пари, отколкото здрав разум.
Мак започна своя разказ, но тя си тръгна, без да го изчака да стигне до края.
Мак се качи в колата си и стоя там дълго време, но после си спомни мантрата на Джо, завъртя ключа в стартера и отиде до
Бриндли, като внимаваше да не тръгне по пътя край фермата. Соня и
Грегор бяха в магазина и Мак изслуша да го описват като най-низша форма на живот на английски и чешки. Соня му представи сметка,
която несъмнено нямаше никаква връзка с реално направени покупки,
освен ако не беше поръчвал насън кашони с говеждо и шампанско.
Мак плати безпрекословно. Тъкмо започна своето обяснение и те го изгониха от магазина, като Грегор го хвана за яката и го изрита по задника. Щеше да боли по-малко, ако вратата беше отворена.
Мак знаеше, че свирепият гняв на Соня се дължеше отчасти на това, че той беше съсипал репутацията й на подробно осведомена по всички въпроси.
Когато тръгна с накуцване по алеята на господин Армстронг,
само се надяваше, че днес не беше денят за посещение от социалната кухня на Бренда, той нямаше представа как щеше да реагира старецът.
Господин Армстронг все още живееше с илюзията, че Мак беше от имиграционните служби и когато той се опита да обясни, че е журналист и че цялата история е била лъжа, старецът го изгледа хитро.
— Едно ще ти кажа, бива си те — изкиска се той.
В името на доброто старо време той отиде до пейката на Литър
Кларк, седна там и потъна в гледката. Най-прекрасната гледка на света,
ако включваше Дженифър, която да се усмихва и да върви към него.
Той преброи хората, на които му оставаше да се извини и се замисли за онзи, от когото се страхуваше най-много. Най-добре да приключи с него.

333
Мак седеше в приемната на гимназията и се тресеше от нерви,
сякаш очакваше всеки момент да му връчат заповед за задържане.
Той се опита да се разсее, разглеждайки трофеите в стъклената витрина: снимките на момчета и момичета в екипи за крикет, отборът по нетбол, петнайсетте момчета от отбора по ръгби. Спомни си Греъм,
който стоеше до тъчлинията и го гледаше как играе, а после му показваше как да почиства правилно обувките си. Греъм винаги щеше да си остане неговият татко, жив в света на детските му спомени.
О’Дауд беше мъртъв за Мак, съществуваше единствено в онази грозна редакция.
Отражението на Финли се понесе към него. Мак се обърна и видя прототипа.
— Ах, Мак, Мак — тъжно каза Финли. — Аз мислех, че Виола се представя за друг човек, а през цялото време това си бил ти. Много съм разочарован от теб, много.
Мак измънка, че той самият беше много разочарован от себе си.
— Да, предполагам. Това беше чудовищна постъпка…
чудовищна и виждам, че вече са ти го казали. Мисля, че те очакват още порицания. — Финли направи няколко крачки наоколо. — Вярвам, че се чувстваш също толкова изтерзан и изстрадал, колкото изглеждаш.
— Мразя се от цялото си сърце, ако това имаш предвид.
— Е, това е все някакво начало. — Финли направи още няколко крачки. — Тъй като аз съм от хората, които предпочитат да говорят,
вместо да удрят, започни от начало. Разкажи ми всичко… тоест, аз вече знам някои неща от хората… как ти твърдиш, че обичаш Дженифър и така нататък. — Финли красноречиво размаха ръце с разперени пръсти. — Но защо не ми разкажеш лично?
Насред потока от ученици, които бързаха да се приберат вкъщи,
Мак разказа на Финли всичко и докато говореше със запъване и обрати и в ретроспекция на някои места, за да подреди правилно изложението си, той чу ехото на деня, когато беше провел ужасното си прослушване. Когато завърши, Финли присви очи за няколко секунди,
а после обви ръце около Мак в сърдечна прегръдка. Тонът беше непонятно и Мак се помъчи да не заплаче.
— Как можеш да си толкова добър с мен, Финли? Аз не го заслужавам.

334
— Виж, Мат, Мак или както се наричаш, аз не поддържам мнението, че някои хора заслужават, а други не… не съм убеден, че имам необходимата квалификация, за да съдя. Обаче знам, че тази история се изля от сърцето ти, не видях дори сянка на актьорска игра.
Ти направи нещо ужасно, нещо наистина отвратително и аз не знам дали ще можеш да го поправиш, но общо взето се радвам, много се радвам да те видя.
— Ти май си единственият човек в Нортъмбърланд, който мисли така — каза Мак и подсмръкна.
— Глупости… — Финли направи крачка назад. — Няма да е лесно, но малко по малко твоята искреност ще ти отвори пътека към сърцата на хората. Сега си вземи билети за „Пиратите от Пензанс“, сто и двайсет деца, едно пиано и половината от костюмите още не са готови. Проявяваш ли интерес?
Мак купи два билета и тръгна към супермаркета, надявайки се да влезе, да вземе продуктите от списъка, който му беше дал Дъг, и да се измъкне незабелязано. Мисията премина успешно до втория ред стелажи, където Мак застина неподвижно и несъзнателно. Може би дори бездиханно. Тя беше там. Неговата прекрасна Джен.
Мак си беше представял, че първата среща с нея щеше да е на някое красиво място, навярно до някой поток с кристалночисти води,
заобиколен от зелени хълмове.
Дженифър гледаше етикета на някаква замразена треска.
Това обаче нямаше значение, в очите на Мак тя беше все толкова прекрасна, малко по-слаба, облечена в овехтели суичър и дънки, но той стоеше, гледаше я и чакаше да го забележи.
Мак копнееше за този миг и в същото време изпитваше сковаващ страх.
Той видя как Дженифър спря да чете и на лицето й се изписа шок, когато го видя. Тя стискаше пакета с рибата толкова силно, че сигурно щяха да й измръзнат ръцете и изражението й подсказваше, че искаше да избяга, но не знаеше как. Рибата падна обратно във фризера и Мак изпита желание да се доближи и да стопли с целувки ръцете й.
— Джен, Джен — каза той, пристъпвайки няколко крачки напред, — моля те, недей да бягаш. Аз знам, че ти причиних нещо ужасно, нещо непростимо.

335
— Остави ме на мира — каза тя и болката в гласа й го порази.
Той й беше причинил тази болка.
— Джен…
— Върви си, не искам да чуя нищо от твоята уста. Как можа да постъпиш така с мен? И как можа да се върнеш тук?
— Аз трябваше да се върна. Обичам те. Дори всичко друго да беше лъжа, това не беше.
Язвителен смях, после Дженифър каза, почти на себе си:
— Ти си облечен с кожено яке. Сигурна бях, че нещо в онези дрехи не беше наред.
— Джен.
— Спри. Престани — каза тя по-високо и хората наоколо се обърнаха. — Престани да лъжеш всеки срещнат в Нортъмбърланд, че ме обичаш. Ти просто се опитваш да изтриеш срама си. Сигурно ме мислиш за жалка идиотка.
Дженифър дишаше толкова бързо, че Мак се разтревожи за нея.
Той направи още две плахи стъпки напред, но тя отстъпи назад и понечи да избяга.
Мак вдигна ръце като човек, който иска да покаже, че не е въоръжен.
— Аз няма да се приближа повече, Джен. Искам само да поговоря с теб. Да ти кажа колко много съжалявам, че те нараних.
Позволи ми да го направя, да ти обясня колко не исках да правя онова,
което сторих, колко много тъгувах по теб. Колко много те искам.
— Замълчи — изкрещя тя — замълчи, замълчи, замълчи!
Все повече хора спираха и ги гледаха.
— Това ли е твоята представа за забавление, да се върнеш да видиш какво още можеш да изкопчиш от мен…
— Джен, любима, аз те обичам и ти ме обичаше… и двамата знаем това, онази нощ…
— Аз обичах Мат Харпър, теб изобщо не те познавам — каза тя и се разплака.
— Аз съм той, Джен, в основни линии аз съм той.
— Лъжец — изкрещя тя. — Ти го измисли, скалъпи го от малки лъжи и преструвки. Слепи го в човека, в който знаеше, че ще се влюбя.
Мак очакваше, че Джен щеше да се нахвърли върху него с упреци, да крещи и да вика, да го удря с юмруци, но нейната

336
отбранителна, затворена поза му подсказваше, че тя сдържаше чувствата си. Продължаваше да обуздава емоциите си както винаги.
Той се огледа — хората се увеличаваха и всеки момент щяха да повикат охраната.
Той се доближи до рафта с пакетите паста и взе един.
— Помниш ли като ти казах, че имаш право да показваш, когато си ядосана или разстроена заради начина, по който някой те е погледнал или се е отнесъл към теб. Е, никой не те е наранявал по- лошо от мен, затова ми дай да разбера, Джен. Знам, че не искаш да се доближиш до мен повече от това и не ти се сърдя. Но… — Той пусна пакета с паста на пода и го ритна към нея.

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: