Искам да ти вярвам

68
въздишка на раздразнение. — Глупакът явно си е помислил, че съм тук с някой мъж. Извадихме го, когато се канеше да нагълта вода за трети път, както си беше с фотоапарата на врата. — Изведнъж в гласа на
Кресида се прокрадна умора. — Боже мой, Джен, на какво ли не са способни тези негодници, за да ме спипат насаме с някой мъж?
Толкова много ли струва сексуалният ми живот?

69
ГЛАВА 7
На прибиране от вечерята у семейство Хеншоу Дженифър погледна седналия зад волана Алекс и потърси по-меки думи за онова,
което искаше да му каже. Той се опитваше да върне назад времето на тяхната връзка и ако Джен не го спреше сега, щеше да остави впечатлението, че беше съгласна.
Защо не можеше да му каже истината директно?
Защото се страхуваш, че това може да е най-хубавото нещо в
живота ти и ако го загубиш, ще останеш съвсем сама? Но още колко
такива вечери можеш да понесеш?
Хората, които бяха поканени на вечерята у Хеншоу бяха приятелите на Алекс, които той познаваше от дете.
Джен нямаше нищо общо с тях, когато беше на седемнайсет, и това не се беше променило. Дори техните разговори си бяха останали същите — цените на говеждото и агнешкото, тънкостите на лова,
риболова и стрелбата, абсурдният брой закони и нормативни актове, с които трябваше да се съобразяват, и местните клюки.
На няколко пъти Алекс я беше питал шепнешком дали се чувства добре и тя бе положила усилие да се включи в разговора, изказвайки мнение по такива интересни теми като прозорците в новия обществен басейн и вероятността басейнът да е готов за празника на графството.
Струваше й се, че играе роля, въпреки че не беше съвсем сигурна каква точно. Джен имаше неприятното подозрение, че в очите на Алекс това беше ролята на „заблудена приятелка, която се връща в правия път“.
Когато разговорът, вече на градус, тръгна към обсъждане на интимни подробности, Алекс започна да й прави физиономии в смисъл
„Нали ги знаеш какви са?“, но по-скоро защото виждаше нейното неудобство, а не защото самият той се чувстваше неудобно. Дженифър се извини и се уедини за малко в тоалетната на долния етаж. Когато се върна, темата беше същата, Алекс се заливаше от смях и тя се запита какво се беше случило с онзи бунтар, който беше постъпил в

70
единайсети клас, тъй като беше отказал да се върне в пансиона и да се дипломира с пълно отличие. Тогава Джен беше прекалено млада, за да осъзнае, че бунтът беше насочен главно срещу неговия надут баща и не увенчаваше разцъфването на свободен дух. По онова време обаче, с неговата руса коса, загоряла кожа, елегантно избелели ризи и износени панталони, Алекс имаше излъчването на непокорен бохем и към средата на първия срок той и Джен станаха гаджета.
Сега кожата му беше обветрена от работата под открито небе, с лека червенина по носа и бузите, беше наедрял, но физически не се беше променил много от някогашния единайсетокласник. Затова
Дженифър не можеше да си обясни как през годините след раздялата им Алекс бе започнал да се превръща в не толкова надуто копие на баща си.
Приликата се виждаше в неговите жестове и маниер на говорене,
дори в стойката му с леко разкрачени крака, сякаш в главата му някакъв старшина подаваше команда „свободно“.
Дженифър отново започна да репетира наум онова, което искаше да му каже. Във всеки случай тя не трябваше да мисли колко пъти
Алекс беше пътувал до Манчестър, за да я види в болницата веднага след катастрофата. За всички мили жестове след това. Тези мисли щяха само да усилят чувството й на вина, задето беше толкова неблагодарна.

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: