Искам да ти вярвам

340
Тя прекоси верандата, излезе на двора и се огледа за Брайони.
— Добре, добре — каза Алекс, — ти трябва да отидеш на работа,
разбирам. Но нека те заведа аз.
Дженифър може би щеше да се качи в ланд роувъра, ако не се беше появил Дани.
— Мъж на място — чу го да казва тя и се почувства като някаква жена от викторианската епоха, предавана като добитък от ръцете на близките си в семейството на бъдещия съпруг.
Десет минути по-късно тя шофираше по черния път в собствената си кола и гледаше как Дани и Алекс ставаха все по-малки и незабележими в огледалото за задно виждане. Шофирането й беше хаотично, но Джен имаше чувството, че е свалила тежък товар от плещите си. Горкият Дани сякаш наистина се изплаши, когато тя му беше изкрещяла. Дженифър не помнеше всичко, което му беше казала,
но в общи линии му напомни, че той беше неин брат, а не паж на
Алекс, и че държанието му към Брайони беше възмутително. На Алекс каза да си върви.
Дженифър още трепереше от гняв, когато пристигна на работа и позвъни отново на Алекс от телефона в офиса на втория етаж. Преди той да може да каже нещо друго, го помоли да не води нейните битки вместо нея, особено ако те включваха физическо насилие. Това й беше дотегнало и тя наистина трябваше да отстоява интересите си сама.
Освен това го попита дали се беше замислял какво изпитваше Джен при вида на контузени хора, особено с рани на главата и лицето.
После тя се опита да се съсредоточи в изготвянето на най- обикновен опис, който й беше възложил Лайънъл, но мислите й моментално отскочиха към онова кожено яке и мъжа в него и въпроса кога щеше да се опита да я види отново. Тя знаеше, че въпросът беше
„кога“, а не „дали“.
— От местния отбор по крикет са ти изпратили оферта да станеш част от отбора — каза Шийла, влизайки в офиса, — защото си ненадмината в хвърлянето на макарони и варива.
— Вестите летят бързо.
— Като макароните. Служителката от щанда за вино е казала на
Соня.
— Казала е на Соня… значи ти и Соня си говорите?

341
Шийла сви рамене, с което потвърди, че да, двете си бяха проговорили след десет години мълчание и това не беше голяма работа.
— Както и да е. — Шийла седна на един стол. — Коя новина искаш първо — добрата или лошата?
— Нито една от двете — каза Джен, защото знаеше кой щеше да е обектът.
— Съжалявам, няма такъв вариант. Добрата новина е, че той не е в библиотеката. Лошата новина е, че седи в парка. Преди малко
Лайънъл му занесе чаша чай.
— Чакай, какво е направил Лайънъл?
Шийла завъртя очи.
— Това е дълга история. Чул, че Сладурът е попаднал в Бърза помощ и го налегнали угризения, че го е контузил сериозно. После изпита огромно облекчение, когато научи, че виновникът е бил друг,
затова му занесе чай и се върна с послание за теб.
— Не искам да го чувам, Шийла. Говори ми за нещо друго.
Разкажи ми за Рийс.
Шийла направи кисела физиономия.
— Рийс се прибра. Снощи. Сигурно ще е персона нонграта в цяла Испания до края на живота си. Забъркал се е в някакъв инцидент с испанско такси и някакви кокошки. — Тя разтри бавно тила си и наведе очи, истинско олицетворение на поражението. — Все пак, той ще стои в парка всяка сутрин, в дъжд и пек. — Шийла замълча. — Не говоря за Рийс, естествено, той не става от леглото преди обяд.
— В такъв случай, надявам се да се излее порой — каза Джен. —
Или по-добре да падне градушка с ледени късове големи колкото чаша за чай.
Шийла кимна.
— Така те харесвам.
Мак напусна Тайнфорт след обяд с мисълта, че денят не беше напълно загубен. Няколко минути след единайсет часа Сюзън, жената,
която беше помощник-режисьор, беше дошла и го беше наругала, а
Шийла специално беше минала през парка, за да му каже да се разкара. Вероятно единият от сандвичите в ръцете й беше за Джен. Но

342
върхът беше Джоселин, която изведнъж се беше вживяла в ролята на най-добра приятелка на Дженифър. Когато Мак й разказа своята история, тя изрече ужасни неща по адрес на майка му и заяви, че навярно той беше причината тя да стане алкохоличка.
Това го жегна дълбоко.
Мак се качи сред хълмовете над града и вървя, докато го заболяха краката, смеейки се над своята новооткрита привързаност към туристическите обувки. Те се бяха превърнали в двама от най- верните му приятели, макар че при сегашната му популярност почти нямаха конкуренция.
След като се отърси от отчаянието, което го беше сковало, Мак позвъни на Тес и попадна на Джо. Някъде по средата на разговора Мак призна, че честността вече му е навлякла два боя. Джо се засмя и каза:
„Продължавай да казваш истината и всичко ще се оправи“, но не прозвуча убедително. Проблемът в този аргумент беше, че вече никой не вярваше в неговата способност да говори истината, дори, когато го правеше.
Мак си каза, че това беше едва началото на неговата кампания за прошка. Нима бе очаквал, че щеше да е лесно? Освен това Мак не правеше това за себе си, а за да излекува Джен.
Мак се качи в колата, събу туристическите обувки и се замисли за другото позитивно нещо, което беше решил да постигне. Той пое към търговския център с пазарски списък, който включваше индустриални количества кафява амбалажна хартия, големи, не прекалено тежки предмети и десетки рула тиксо.

343

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: