Искам да ти вярвам
Изтегляне 3.4 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА 46 Дженифър беше решена да не поглежда към парка, но когато все пак погледна, тя го видя и той й помаха, но не стана от пейката. Тя влезе забързано в библиотеката с разтуптяно сърце, обзета от ярост. Това беше нейният дом, а не неговият. Той беше направил нещо лошо, а не тя. Дженифър продължи да се измъчва и терзае, споменът за неговите целувки и прегръдки проникваше в мислите й, а тя се опитваше да го затрупа с описи, списъци на книги за прочит и прехвърляне на заглавия от една секция в друга. Ох, защо не се обаждаше Крес? Малко преди обяд Джен пое дълбоко дъх, облече мантията на лейди Макбет и отиде в парка. Какво странно чувство беше да върви към него, когато би трябвало да бяга от него. Тя се вкопчи в гнева си. Той скочи от мястото си, списанието, което четеше, падна на земята. — Да не си се отказал от вестниците? — попита Дженифър, без да го гледа в очите. — Тогава се откажи и от този фарс. Нахален си, аз не те искам тук. Тази жестокост е по-голяма дори от жестокостта на последната ти постъпка. — Не искам да проявявам жестокост, Джен. Просто не виждам друг начин да те убедя, че съжалявам горчиво за онова, което направих и те обичам. Моля те, позволи ми да ти обясня какво се случи. — Не си губи времето. Вече чух историята, която разказваш наляво и надясно. Ти ме измами и предаде доверието ми. — Не, накрая не беше така, аз бях искрен, когато ти казах онези неща. И дори в началото, аз наистина се опитвах да направя каквото ми бяха възложили, без да те нараня… толкова силно исках да те утеша… — Не се опитвай да ме покровителстваш. — При тези думи Дженифър го погледна, уверена, че гневът й щеше да я предпази. — Всяко твое действие беше пресметнато, за да заблудиш бедната 344 глупачка. Боже, представям си физиономията ти, когато са ти показали моята снимка. Тя видя как очите му се разшириха и той пристъпи напред, преди да осъзнае, че не биваше да го прави. — Не, Джен, моля те, недей да мислиш така. Изслушай ме, аз не знаех, че си преживяла автомобилна катастрофа, не те бях виждал преди онази първа вечер в пъба. Моля те, повярвай ми. Джен му даде няколко точки за брилянтно изиграната покруса, наистина беше убедителен. — Аз не знаех — повтори тъжно той, — но дори да знаех, това нямаше да промени нищо. Нямаше начин да се откажа от онази задача. — Трябва ли да се впечатля от бруталната ти честност? Защото извинявай, но това е същата брутална честност, с която ти се отнесе с мен последния път. Не, извинявай, това не е честност, нали? Само бруталност. Прибери си я, качи се в колата и си върви у дома — или на мястото, което тази седмица представяш за твой дом. — Джен, моля те. Аз не целях да те вкарам в леглото, опитвах се да се държа приятелски, дори си измислих приятелка… — Така че горката жалка Дженифър да не ти се хвърля на врата? — Не… тоест, да, но аз не те мислех за жалка, когато те видях… ох, какви ги говоря. — Лъжа след лъжа, нижат се една след друга — извика Дженифър. — Измисляш си разни хора, после ги убиваш, подведе Лиза, след това я отблъсна, прилъга ме да те съжаля, след това се възползва от мен. Хайде, давай, разкажи ми още, затова си се върнал, нали? Да ми посочиш всички унижения, които трябва да преживея? — Гневът й отново надделя, но когато се върна в библиотеката, Джен не можеше да си намери място. Тя се затвори в тоалетната в опит да се освободи от заседналата в гърлото й емоция, после се върна в салона, напълно неспособна да се съсредоточи. Няколко минути по-късно тя отново крачеше към парка, този път разтреперана, но изпълнена с решимост. Той отново скочи на крака, списанието отново падна на земята. — Искам да си тръгнеш. Не искам да те виждам тук и ако наистина си ме обичал, престани да ми причиняваш болка и си върви. — Не мога. 345 Неговото изражение не се промени, а остана напрегнато и умолително. Тя изпита желание да го удари, но се сдържа, представяйки си заглавието в местния вестник: „Помощник-библиотекарка напада мъж в парка.“ — Джен, аз мога само да продължа да повтарям, че те обичам и те моля да ми позволиш да ти разкажа моята история от самото начало. Как се развиха събитията. Моля те, аз искам да съм напълно честен с теб, знам, че предпочиташ да си отида и че за известно време така ще е по лесно за теб и за мен, но какво ще получим в крайна сметка? Ще живеем живот, който не ни прави щастливи, с хора, с които не сме щастливи. Дженифър се засмя високо на това нахалство и тръгна с треперещи крака обратно към библиотеката, преди той да може да каже нещо друго. — Аз ще бъда тук и утре — чу го да вика, затова демонстративно запуши ушите си с ръце. Дженифър седна на пода в служебната тоалетна, затвори очи и се опита да си представи, че е на някое спокойно място. Не се получаваше, мислите й неизменно отлитаха към пейката в парка. При мъжа, който говореше за живота, който нямаше да я направи щастлива с човек, който нямаше да я направи щастлива. И ако накрая тя направеше някоя глупост и свържеше живота си с Алекс, това щеше да е по вина на Мат Стоун. Тъкмо той й беше казал, че всичко е възможно, а след това й беше показал, че не беше точно така. Изтегляне 3.4 Mb. Сподели с приятели:
|