Искам да ти вярвам
Изтегляне 3.4 Mb. Pdf просмотр
|
| Моля те, моля те, вдигни го и го хвърли по мен. Сълзи замъглиха очите на Мак, когато пакетът с макарони се удари в гърдите му и трябваше да премигне, защото Дженифър пристъпи към рафта и взе два пакета ориз. Те бяха по-тежки, но той нямаше нищо напротив. Целофанът се скъса от удара в гърдите му и оризът се пръсна на пода, а зяпачите отстъпиха няколко крачки назад. Последва един пакет кускус, хвърлен с повече точност, като го уцели по бузата. Мак вдигна ръка да предпази раната на главата си, но не направи нищо друго и скоро Дженифър крещеше срещу него, обсипваше го с обидни думи и ругатни, а после взе да описва всички начини, по които я беше лъгал и мамил. Мак виждаше колко силна беше омразата й към него и знаеше, че ако в този момент някой й подадеше камък, тя щеше да хвърли и него. Нещо тежко и остро го удари в гърба и той политна напред, недоумяващ как Джен беше успяла да запрати нещо зад него. Мак се обърна и видя Бренда. Тя държеше консерва с рататуй в едната ръка и друга консервена кутия се търкаляше сред разпиляния ориз и пакетите макарони. Лицето й беше застинало, строго, в очите й имаше опасен блясък. — Предлагат се и във фамилни опаковки — каза тя и пусна кутията върху крака му. — Стой далеч от дъщеря ми. — Бренда го блъсна в стелажа. — Остави я на мира. Ти си безсърдечен лъжец. Манипулатор, който си играе с чувствата на хората. Тя не иска да те вижда. Никой не иска да те вижда. Върви си. Мак беше очаквал да замръзне от страх при първата си среща с Бренда, но сега беше прекалено зает да наблюдава Дженифър. Тя 337 гледаше пакета боб в ръката си. После го върна на рафта и се огледа, явно дезориентирана. Сърцето му препускаше като лудо, дишането му беше бързо и накъсано като нейното. — Съжалявам, Бренда — каза Мак, — но аз ще остана тук. Аз обичам Джен и съжалявам за всичко сторено, освен за това, че я обикнах и я върнах на сцената. Бренда го изгледа, сякаш искаше да го удари с нещо много по- тежко от консерва със зеленчуци. — Ти си побъркан. Нито за миг не си помислил колко болка й причиняваш, нали? Интересува те само ти какво искаш. Кога ще спреш да я нараняваш? Тя го подмина, хвана Дженифър за ръка я поведе към изхода. — Съжалявам, че направих сцена — извика Мак след тях, а после: Получи ли писмата ми, Джен? Той видя колебанието в стъпките на Дженифър, после тя се изгуби от погледа му и на нейно място се появи едър мъж в униформа с логото на супермаркета. — Елате с мен, моля — каза той. — Ще трябва да заплатите всичко това, след което да напуснете обекта. — Добре — каза Мак, замаян от прилива на адреналин, с все още биещо лудо сърце, — но щом ще платя за всичко, искам да си го отнеса у дома. — Той коленичи и започна да събира ориза зрънце по зрънце, като си помисли, че дори да останеше тук цяла нощ, той беше установил контакт с Джен и я беше видял в цялата й красота, с отметната от лицето коса, докато го замерваше гневно с разни неща. Дженифър стана преди изгрев-слънце, облече се и излезе от къщата. Тя нямаше да поглежда луната, от онази нощ не обичаше да я гледа. Джен тръгна към реката, овцете наоколо се разбягаха, една лисица се стрелна в гората с дрезгав писък. Тя седна на брега и се загърна в якето си. Независимо дали лежеше в леглото или седеше тук, тя продължаваше да вижда Мак, застанал в супермаркета. Замерянето с продукти беше донякъде заместител на онова, което тя наистина искаше да направи: да разкъса плътта му и да му причини толкова 338 болка колкото й бе причинил той. Какъв лъжец беше той, с неговите кафяви очи, които отново преливаха от искреност. Дори старите му дрехи бяха лъжа. Сега той изглеждаше… Секси и съкрушен. Дженифър се опита да пусне мислите си по течението на реката, така че водата да ги отнесе надалеч, но на тяхно място се появиха въпроси. Той й беше писал писма — Бренда призна, че бяха отишли право в кофата за боклук. Десет или единайсет писма, каза тя. Какво пишеше в тях? И Дъг защо го беше подслонил? Дъг не беше глупак, поне не по-голям глупак от всички останали. Как беше успял да си спечели отново доверието на Дъг? Той защо правеше това? Сигурно преследваше нещо, но какво? Щом не беше Себастиан и не беше Мат Харпър, кой тогава беше той? Кой беше този Мак Стоун? Джен извади телефона от джоба си и набра номера на Кресида. Веднага я прехвърлиха на гласова поща и тя изпита облекчение. Така беше по-лесно. — Здравей, Крес… аз съм. Виж, извинявай, че се държах хладно с теб. Знам, ти сигурно си мислиш, че ревнувам задето си влюбена точно, когато аз бях… или че навярно те обвинявам за онзи… онзи журналист. Както и да е, нищо от това не е истина… По дяволите. — Гласовата поща прекъсна съобщението. Тя отново набра номера. — Всъщност, аз се чувствах толкова засрамена и толкова глупава да се подведа и да му разкажа всичко, което ти ми доверяваше. Аз те предадох, в известен смисъл. И ти не искаше да говориш за него, което ме убеждаваше, че ти мислиш точно така. Между нас застана нещо голямо, нещо ужасно. Както и да е, просто исках да те помоля да ми звъннеш. Нуждая се от теб, Крес. Той се върна. |