Искам да ти вярвам



Pdf просмотр
страница85/90
Дата09.05.2023
Размер3.4 Mb.
#117607
1   ...   82   83   84   85   86   87   88   89   90
Hazel-Osmond - Iskam da ti vjarvam - 11406-b
ГЛАВА 48
Дани изгледа подигравателно Мак, сякаш очакваше от него да направи някоя върховна глупост. Мак се стараеше да не го предизвиква с държанието си, стоеше точно където му бяха казали да седне, върху една стара гума за трактора в най-отдалечения ъгъл на двора, на няколко крачки от Дани. По едно време Мак чу да го викат по име и се обърна, виждайки към тях да се задава Брайони, следвана от овчарското куче.
— Още един глупак на име Мак — каза Дани, гледайки кучето.
— Още ли е там? — извика Брайони и когато Дани извика в отговор „Да!“, тя се обърна и тръгна обратно по коловоза, в посока към пасбището.
Дани продължи да гледа Мак с насмешка, а Мак се замисли за смелостта на майка му да дойде тук. Трогнат от това, че за първи път в живота му тя се застъпваше за него, той остави на Тес да й се накара по телефона. За него беше мистерия дали Филида беше пила по време на престоя си в клиниката, или по пътя насам, и не искаше да я пита.
Вратата на фермата се отвори и отвътре се появи Рей с почти комично изражение.
— Леле, майка ти е опасна жена.
Мак трябваше да се съгласи: в открит двубой между Филида и
Бренда той не би могъл да определи коя щеше да победи. Той се запита какво ли мислеше Джен за факта, че Филида беше в клиника за рехабилитация и за това, че потвърждаваше историята за изнудването на Мак. В идеалния случай Дженифър скоро щеше да излезе от къщата, да разтвори ръце и да извика: „Сега разбирам всичко, Мак, и ти прощавам.“ В реалния живот той не разчиташе на нищо. Струваше му се, че очакваше резултата от медицинско изследване на живот или смърт. Малко ходене пеш щеше да му се отрази добре, но Дани щеше да го изтълкува като необорим аргумент в подкрепа на неговото мнение за Мак.


354
При следващото отваряне на вратата от къщата излязоха Филида и Бренда. Нямаше и следа от Дженифър. Мак се изправи да посрещне двете жени. Въпреки бастуна, на който Филида се подпираше, те приличаха на политици в края на разговори при закрити врата, които излизаха да оповестят изхода от преговорите.
Бренда се покашля.
— Твоята майка — тя кимна деликатно на Филида, — ни обясни цялата история за Монтгомъри, твоята грешка, нейната…
невъзможност по онова време да ти даде ясна представа дали думите на О’Дауд са били истина или не.
Колко тактично казано.
— Бренда и нейното семейство — Филида наклони грациозно глава към Бренда — сега имат по-ясна идея защо си се забъркал в това… — майка му се запъна, но бързо намери точната дума —
фиаско. И аз се съгласих с тях, че ти постъпи като кръгъл глупак, като не провери съмнителните „доказателства“ на О’Дауд и се показа като подъл, измамен негодник, довеждайки този грозен план докрай.
— Радвам се, че си на моя страна, Филида — каза Мак и видя как
Рей скри усмивката си.
— Аз им разказах как ти се върна в Бат като бито куче, смазан от угризения и се поболя от любов, доколкото си спомням това състояние.
Ах, да, тези добри хора навярно ще проявят известна благосклонност към теб, защото ти съвсем наскоро научи, че мъжът, който е твоят биологичен баща, е абсолютен негодник.
Рей отново се помъчи да скрие усмивката си.
— Джен как го прие? — попита Мак, скован от страх от отговора.
— Тя не каза почти нищо, само изслуша разказа и после се качи горе. — Бренда погледна смутено Филида и добави: — Да знаем защо си го направил е едно, да ти простим начина, по който го направи, е съвсем друго нещо. Ние… ще си помислим. Не можем да кажем нищо повече.
— Е, за мен това е напредък. — Филида се усмихна лъчезарно на всички, въплъщение на достойното благородство. — Преди да си тръгнем, бих искала да кажа още веднъж, госпожо Роузби, че много съжалявам за болката и тревогите, които е преживяла вашата дъщеря.
Тя е прекрасна. Толкова е грациозна. — Филида се доближи и хвана


355
Мак под ръка и той щеше да се почувства зашеметен, ако не беше вложил всичките си усилия да не се разплаче, чувайки нейното описание на Джен.
Семейство Роузби може би щяха да останат с впечатлението, че
Филида е изискана, леко ексцентрична дама, ако в последния момент тя не беше добавила:
— Само още нещо — ковачът Дъглас каза, че Мак е претърпял тежка контузия от някой си Алекс. Някакъв едър земевладелец, както разбирам. — Филида вдигна изразително вежди. — Дали може, ако го видиш, Даниел — погледът й се спря върху Дани и той кимна непохватно, — дали би могъл, драги, да му кажеш, че познавам хора в
Бат, които за съвсем малка сума пари ще му изтръгнат тестисите и ще му ги натикат един по един в гърлото. — Тя помаха с ръка. —
Прекрасно е, че се запознахме.
Дженифър ги наблюдаваше, докато те разговаряха на двора. Видя как Мак качи майка си в колата. Каква интересна жена. Стоманен вариант на киселото изражение на Бренда.
Ето че тя отново седеше в стаята си, разкъсвана от поведението на Мак, неспособна да осмисли новата информация и да я намести сред останалите парченца на мозайката. Излизаше, че го бяха изнудили да поеме тази работа и той се беше страхувал от публичното очерняне на семейството му. Какво би направила тя, ако беше на негово място?
Дженифър си легна и за първи път си позволи да си спомни как
Мак я беше убедил да се превъплъти във Виола. Всички неща, които й беше казал в леглото. Всички неща, които й беше направил в леглото.
Можеше ли да приеме, че той беше човек, който се бореше със себе си? Че по някое време той се бе влюбил в нея? Дали това отменяше всичко друго?
Но той беше такъв изпечен измамник. Толкова добър, сякаш лъжата беше втората му природа.
Дженифър се огледа. Нейната стая постепенно започваше да й прилича на затвор, затова тя излезе навън и седна на оградата, а Рей заговори за подбора на овцата, с която смяташе да участва на окръжното изложение. Джен знаеше, че баща й нямаше да заговори за
Мак, той никога не я притискаше и тя му беше благодарна за това.
Наблюдаваше плавните му движение и увереността, с която оглеждаше копитата и ушите на овцете, и почувства успокоение. През последната


356
седмица Рей беше добил равномерен слънчев загар и Джен си спомни как като малко момиченце се удивяваше на тена на баща й, който свършваше в основата на врата му и над лактите, сякаш носеше неизменната си бяла тениска.


Сподели с приятели:
1   ...   82   83   84   85   86   87   88   89   90




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница