354
При следващото отваряне на вратата от къщата излязоха Филида и Бренда. Нямаше и следа от Дженифър. Мак се изправи да посрещне двете жени. Въпреки бастуна, на който Филида се подпираше, те приличаха на политици в края на разговори при закрити врата, които излизаха да оповестят изхода от преговорите.
Бренда се покашля.
— Твоята майка — тя кимна деликатно на Филида, — ни обясни цялата история за Монтгомъри, твоята грешка, нейната…
невъзможност по онова време да ти даде ясна представа дали думите на О’Дауд са били истина или не.
Колко тактично казано.— Бренда и нейното семейство — Филида наклони грациозно глава към Бренда — сега имат по-ясна идея защо си се забъркал в това… — майка му се запъна, но бързо намери точната дума —
фиаско. И
аз се съгласих с тях, че ти постъпи като кръгъл глупак, като не провери съмнителните „доказателства“ на О’Дауд и се показа като подъл, измамен негодник, довеждайки този грозен план докрай.
— Радвам се, че си на моя страна, Филида — каза Мак и видя как
Рей скри усмивката си.
— Аз им разказах как ти се върна в Бат като бито куче, смазан от угризения и се поболя от любов, доколкото си спомням това състояние.
Ах, да, тези добри хора навярно ще проявят известна
благосклонност към теб, защото ти съвсем наскоро научи, че мъжът, който е твоят биологичен баща, е абсолютен негодник.
Рей отново се помъчи да скрие усмивката си.
— Джен как го прие? — попита Мак, скован от страх от отговора.
— Тя не каза почти нищо, само изслуша разказа и после се качи горе. — Бренда погледна смутено Филида и добави: — Да знаем защо си го направил е едно, да ти простим начина, по който го направи, е съвсем друго нещо. Ние… ще си помислим. Не можем да кажем нищо повече.
— Е, за мен това е напредък. — Филида се
усмихна лъчезарно на всички, въплъщение на достойното благородство. — Преди да си тръгнем, бих искала да кажа още веднъж, госпожо Роузби, че много съжалявам за болката и тревогите, които е преживяла вашата дъщеря.
Тя е прекрасна. Толкова е грациозна. — Филида се доближи и хвана
355
Мак под ръка и той щеше да се почувства зашеметен, ако не беше вложил всичките си усилия да не се разплаче, чувайки нейното описание на Джен.
Семейство Роузби може би щяха да останат с впечатлението, че
Филида е
изискана, леко ексцентрична дама, ако в последния момент тя не беше добавила:
— Само още нещо — ковачът Дъглас каза, че Мак е претърпял тежка контузия от някой си Алекс. Някакъв едър земевладелец, както разбирам. — Филида вдигна изразително вежди. — Дали може, ако го видиш, Даниел — погледът й се спря върху Дани и той кимна непохватно, — дали би могъл, драги, да му кажеш, че познавам хора в
Бат, които за съвсем малка сума пари ще му изтръгнат тестисите и ще му ги натикат един по един в гърлото. — Тя помаха с ръка. —
Прекрасно е, че се запознахме.
Дженифър ги наблюдаваше, докато те разговаряха на двора. Видя как Мак качи майка си в колата. Каква интересна жена. Стоманен вариант на киселото изражение на Бренда.
Ето че тя отново седеше в стаята си, разкъсвана от поведението на Мак, неспособна да осмисли новата информация и да я намести сред останалите парченца на мозайката. Излизаше, че го бяха изнудили да поеме тази работа и той се беше страхувал от публичното очерняне на семейството му.
Какво би направила тя, ако беше на негово място?Дженифър си легна и за първи път си позволи да си спомни как
Мак я беше убедил да се превъплъти във Виола. Всички неща, които й беше казал в леглото. Всички неща, които й беше направил в леглото.
Можеше ли
да приеме, че той беше човек, който се бореше със себе си? Че по някое време той се бе влюбил в нея? Дали това отменяше всичко друго?
Но той беше такъв изпечен измамник. Толкова добър, сякаш лъжата беше втората му природа.
Дженифър се огледа. Нейната стая постепенно започваше да й прилича на затвор, затова тя излезе навън и седна на оградата, а Рей заговори за подбора на овцата, с която смяташе да участва на окръжното изложение. Джен знаеше, че баща й нямаше да заговори за
Мак, той никога не я притискаше и тя му беше благодарна за това.
Наблюдаваше плавните му движение и увереността, с която оглеждаше
копитата и ушите на овцете, и почувства успокоение. През последната
356
седмица Рей беше добил равномерен слънчев загар и Джен си спомни как като малко момиченце се удивяваше на тена на баща й, който свършваше в основата на врата му и над лактите, сякаш носеше неизменната си бяла тениска.
Сподели с приятели: