Искам да ти вярвам

368
се опита да се освободи от тях, като викаше и се бореше напосоки,
мощните вълни на страха го поглъщаха заедно с водата.
Това е Алекс, сигурно е решил да ме убие.
— Махни се, остави ме на мира — извика той, като най-после успя да стъпи на дъното и да запази равновесие, преодолявайки съпротивата на мокрите дрехи, които го теглеха надолу. — И за мен всичко свърши.
Опитвайки се да избърше солта, която щипеше в очите му. Мак се приготви да посрещне първият удар на Алекс, но вместо това видя
Дженифър да изплува от водата, задъхана и заета да отметне мократа коса от лицето си.
— Какво правиш? — извика Джен и пристъпи, залитайки към него. Тя го хвана над лакътя. — Ти не можеш да направиш това — ами майка ти, ами Тес…
Когато Мак не отговори, а само я изгледа с поглед на лунатик,
Дженифър изкрещя отново въпроса си и едва тогава той долови тревогата в гласа й.
— Аз просто се опитвах да се вцепеня — призна Мак.
— Само се опитваше да се вцепениш? — повтори Джен и се засмя леко. — А пък аз си помислих… — Тя погледна морето, после него.
В някакъв момент между мисълта, че мокра Дженифър беше много красива и учудването от присъствието й тук, Мак забеляза, че тя трепереше и се опита да съблече якето си, но тъй като нейната ръка го държеше за ръкава и мокрите дрехи бяха залепнали за тялото му, той успя само да го смъкне от рамената си.
— Какво правиш? — попита тя, наблюдавайки усилията му, без да пуска ръката му. Мак искаше да вярва, че Джен не го държеше единствено като опора сред вълните.
— Искам да ти дам якето, за да не ти е студено.
— О, Мак — каза тя — не прави това, то е безсмислено, няма смисъл. — Сега болката в гласа й беше отчетлива, ръката й стисна неговата. — Аз също исках да изпадна във вцепенение, Мак, бях изтощена до смърт от чувството на гняв и тъга. Просто исках да се затворя в себе си и да отблъсна всички, най-вече теб. Но сега,
огледалото… и бележката… — Мак не знаеше дали устата й затрепери от студ или от емоции, и това нямаше значение: той долови

369
обещанието за прошка в гласа й и полетя като чайка във висините —
слънцето отново изгря, зад него се издигаше приказен замък и плаж с цвета на косите й, и той нямаше да пропусне своя шанс. Мак протегна ръце и хвана лицето й, почувства допира на нежната гладка кожа до едната си длан и грапавата повърхност до другата, гмурна се в сините дълбини на очите й и я целуна, срещайки устни с вкус на морска сол и
Джен. Нейните ръце се обвиха около него и плахата целувка преля в ненаситна, жадна милувка.
Те и двамата трепереха силно и Мак се наслаждаваше на близостта на тялото й. Той дори не си бе представял, че някога щеше да прегърне тази прекрасна, смела, красива жена и сега искаше да потъне в нея, както беше потънал в морето. Спомняйки си последният път, когато двамата бяха тук, той се отдръпна от нея и се възползва от замайването на Джен, наведе се, прихвана я през бедрата и я вдигна на рамо. Бавно Мак тръгна към брега.
Имаше един-два неприятни моменти на залитане и преплетени крака, но когато стигнаха до сухия пясък, той пусна внимателно Джен и я погледна. Капките морска вода по миглите й приличаха на сълзи.
— Себастиан и Виола се спасиха от морето — каза тя.
— Не мисля. — Мак се засмя тихичко. — Аз никога не съм целувал сестра ми така. — Той отново я притегли в прегръдките си и я целуна толкова жадно и дълго, че усети погледите на хората, които се разхождаха по плажа, чу подсвиркването и повикванията на младежите.
Мак имаше сетива единствено и само за Джен, отдаден да й покаже колко много я обичаше и желаеше. Този път тя се отлепи първа от него. Устните й бяха посинели.
— Имам чувството, че в някои части на тялото ми гори огън —
каза задъхано тя, — но ако не съблека тези мокри дрехи, съвсем скоро ще замръзна.
— Моля те, позволи ми аз да ги сваля, може ли? — примоли се
Мак с тракащи зъби. Той хвана Джен за ръка, с намерението да я поведе към пътя и да я качи в колата си, но видя някакви хора до една от хижите сред дюните.
— Ела — извика Мак и я затегли към брега, но Джен го дръпна в обратната посока, за да вземе чантата си, захвърлена на мекия сух пясък.

370
— А къде са ти обувките и чорапите? — попита тя, когато тръгнаха към хижата.
— Ще се върна за тях по-късно.
— Но къде отиваме?
— Там горе, ела.
Ходенето по мекия пясък въпреки съпротивлението на подгизналите дрехи им костваше огромно усилие, но двамата се добраха до изтърканите дървени стъпала към дюните точно, когато една възрастта двойка излезе от най-близката хижа и тръгна към паркинга, мъжът носеше голяма плажна чанта, жената беше преметнала през рамо найлонова торба с мокри бански.
— Извинете — извика Мак и се закатери по стълбите, дърпайки
Дженифър. Възрастните съпрузи се обърнаха и по лицата им се изписа смутено учудване. Мак неохотно пусна ръката на Дженифър, бръкна във вътрешния джоб на якето си и извади мокрия си портфейл.
— Знам, че това ще прозвучи откачено, особено предвид нашия външен вид, но… — той внимателно извади пачка банкноти от портфейла си, мокри и смачкани, — но дали вие бихте могли да ни заемете вашата хижа за тази нощ?
Дженифър изчака Мак да събуе мокрите дънки и гащета, които бяха захвърлени върху купчината мокри дрехи в ъгъла на малката баня,
и после двамата се увиха в завивката. Неговата ръка пропълзя нежно по рамената й, по гърдите и корема й, устните му се озоваха върху нейните.
Джен слушаше ударите на сърцето си, които се смесваха с шума на вълните навън, освободи се от последните окови на съмнението и уви крака около Мак.
Докато тя го беше събличала, Джен беше доловила, че той също се сдържаше, навярно защото смяташе, че трябваше да прояви чувствителност и да не я притиска, но всичко се промени, когато неговата кожа срещна допира на нейната, и Джен осъзна, че копнееше за неговото ненаситно желание, имаше нужда да знае, че каквото и да се беше случило през последните няколко месеца, Мак неудържимо искаше да прави любов с нея.
Джен прокара длани по гърба му, като го галеше и милваше,
после насочи ръка към слабините му.

371
— О, мила, не прави това, не издържам — прошепна той, едва отлепил устни от нейните, — по-бавно, по-полека. Още не съм се насладил достатъчно на вкуса ти.
Мак отново я целуна по устните и се спусна до едната й гърда,
отдаден на удоволствието да я целува и гали, и скоро Джен започна да извива бедра, задъхана и замаяна, обзета от безумното желание. Как беше възможно само преди няколко минути да е треперила от студ?
— Моля те — каза Дженифър, — нека да се върнем на онова прекрасно място, където телата ни си пасваха като частите на едно цяло. Преди да се случи всичко. — Тя чу гърления му звук, после очите му потъмняха.
— Трябва да си взема портфейла — задъхано прошепна Мак, —
вътре има един удавен презерватив. Ти не мърдай. — Той се измъкна изпод завивката, направи няколко крачки, върна се и я целуна, после отново направи няколко крачки и се наведе да вземе портфейла си.
Джен го видя да се мъчи да отвори мократа опаковка. — Ух, че е трудно — прошепна Мак, обзет от нетърпение. — Не мога да…
Двамата подскочиха едновременно, когато някой почука на входната врата и Дженифър уви завивката плътно около тялото си.

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: