Искам да ти вярвам



Pdf просмотр
страница34/90
Дата09.05.2023
Размер3.4 Mb.
#117607
1   ...   30   31   32   33   34   35   36   37   ...   90
Hazel-Osmond - Iskam da ti vjarvam - 11406-b
ГЛАВА 19
Дженифър седеше в пъба и се питаше дали онова, което докосваше коляното й беше кракът на Мат или кракът на масата. Тя не смееше да помръдне, за да провери. За нищо на света не искаше да развали този малък миг съвършенство, споделен между тях тримата —
Дъг, Мат и тя. Без Лиза, без Джоселин, без никой друг.
Странно, но присъствието на Дъг не създаваше неловкост, а усещане за спокойствие. Като да имаш стабилизатори на колелото,
преди да се пуснеш за първи път на две колела. А Джен определено беше във фазата, преди да се пусне в потока. Тя помнеше това чувство:
как не можеш да се наситиш на присъствието на другия. Тя се замисли за коляното на Мат под масата, докато го наблюдаваше как говори, как размахва ръце със своя открит маниер. Загледа се в миглите му, в невероятните кафяви очи и удоволствието от всичко това й причини болка. Джен го желаеше, сигналите на тялото й бяха недвусмислени.
Под този пуловер и грозните дънки се криеше тяло, което тя копнееше да почувства голо и уязвимо до нейното. Тя искаше да спусне ръце по гърба му и да го притегли към себе си. Тя отново погледна ръцете му,
питайки се колко жени бяха прегръщали и представяйки си какво би било чувството тези ръце да милват кожата й.
Дъг каза нещо и се засмя, с което приземи Дженифър обратно на масата с привлекателен мъж, който обаче си имаше приятелка и който едва ли щеше да се увлече по жена, която изглеждаше като счупена ваза.
— Извинявай, Дъг, не те чух? — Дъг повтори последната си забележка за Ангъс.
— То беше като да гледаш как някакъв пенсиониран Донжуан досажда на старата ти леля.
Дженифър разбра, че отново коментираха играта на Ангъс. След последната репетиция той явно беше решил да играе княза като самия себе си: леко западнал женкар, който не усещаше, че големият корем и дърташки приказки го бяха превърнали в пародия на чаровния,


167
нахакан младеж, който е бил някога. Изпълнението му беше своеобразен шедьовър на това как сам да станеш за смях. Сега Финли го беше помолил да се извини на Лиза и Джоселин, макар че едната изобщо не се беше обидила, а другата беше пуснала в действие отровния си език.
Дженифър погледна Мат, за да види той какво мислеше.
Той държеше мобилния си телефон и гледаше намръщено дисплея.
— Извинявайте, трябва да се обадя — каза той, стана и излезе навън.
Дъг крадешком огледа посетителите в пъба и тя предположи, че той търсеше с очи Пат. Но тук имаше само няколко старци, които играеха на домино до прозореца и мъж и жена, заети да ядат чипс в пълен синхрон, явно като извинение да не разговарят. Някой играеше на ротативката, от която се носеше ритмично потракване.
Дъг нацупи устни.
— Не изглежда обещаващо — каза той, отмятайки глава към вратата. — На идване насам той ми каза, че тя го върти на шиш.
Струва ми се, че нещата между тях не вървят.
От цялата реч Дженифър чу само „тя“ и „нещата не вървят“. Тя поднесе чашата до устните си с надеждата, че студеният портокалов сок щеше да пресрещне надигащата се в гърдите й гореща вълна и ще я потуши. Джен не беше сигурна каква беше емоцията, която чувстваше, но може би това беше страх.
Не се заблуждавай, може би той просто има моментни
разногласия с приятелката си.
Лицето на Дъг се намръщи толкова свирепо, че сякаш се концентрира до нос и вежди.
— Странна връзка ми се вижда това. Заедно са от две години, а пък той никога не я споменава. Сякаш тя всъщност не съществува.
Дори не знам как се казва. Ти знаеш ли как се казва приятелката му?
Момичето на късмета.
— Не, не знам. Имам чувството, че той се смущава да говори за нея.
Дженифър отново потърси прохладата на портокаловия сок,
когато Мат се върна. Навън очевидно валеше дъжд, защото косата му


168
беше мокра. Тя видя как една водна капка се търкулна по бузата му и той я избърса и изведнъж тя си го представи мокър под душа.
Ето, това е. Тя отново си го представяше гол. Наложи се Джен да се концентрира съзнателно, за да различи думите на Мат.
— Извинявай — обърна се към нея той, — аз вече споменах на
Дъг, че малко се скарах с приятелката ми. Надявах се тя да дойде тук за уикенда, но не стана така. — Той направи физиономия и остави телефона на масата, а Дженифър се почувства като завършена лицемерка. Но не й остана време да се измъчва, тъй като Дъг попита:
— Тя как се казва?
Мат се сконфузи, каза бързо „Соня“ и стисна устни.
— Соня? — повтори учудено Дъг.
— Ъхъ.
— Соня чия?
Мат взе халбата си и отпи голяма глътка бира.
— Соня чия? — повтори Дъг. — Как й е фамилията на твоята
Соня?
— Ейдриън.
Дъг не можа да сдържи смеха си, а Мат го изгледа обидено.
— Извинявай, извинявай — побърза да каже Дъг, — но само си помисли, Соня от магазина и Адриан от вала, много е смешно. А ти имаше наглостта да се присмиваш на Пощальонката Пат.
— Така е, нали? — мрачно призна Мат.
— Може би тя ще успее да дойде някой друг уикенд или за пиесата? — обади се Дженифър.
— Съмнявам се. — Той доби вид на сритано кученце. — Това бяха единствените свободни дни в графика й за няколко месеца напред.
В момента води някакво важно дело. Тя работи в Агенцията за приходите и данъците. Секретна работа.
Дъг изрази удивлението си с подсвиркване, а Дженифър се запита дали приятелката на Мат имаше красиво лице като бонус към значимата си професия.
Мат стана и побутна встрани халбата си.
— Извинявайте. Тази вечер съм ужасна компания, ще се прибера пеш, за да си проветря главата.
— Сигурен ли си? В този дъжд? — попита Джен. — За мен не е проблем да те закарам. Сразеното му изражение я трогна и Дженифър


169
забрави, че той беше непостижим за нея. Малко оставаше тя да стане,
да долепи ръка до лицето му и да почувства топлината на кожата му.
Той поклати глава, не искаше да чуе тя или Дъг да го закарат до къщата и просто излезе навън. Наложи се да викат след него, за да го накарат да се върне да си вземе телефона. Междувременно барманът му подаде бележник с думите, че го беше забравил в мъжката тоалетна.
— Горкият глупак. — Дъг отново потъна в мрачно настроение.
— Ти май си права, че е срамежлив — днес Мат ми каза, че много му се иска да разгледа истинска ферма, но се притеснява да те помоли да му покажеш вашата, понеже е прекалено нахално.


Сподели с приятели:
1   ...   30   31   32   33   34   35   36   37   ...   90




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница