Искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо
Подведомствеността е абсолютна процесуална предпоставка за възникване на право на иск
Изтегляне 95.96 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Решението
| Подведомствеността е абсолютна процесуална предпоставка за възникване на право на иск. Правото на иск е право, на което кореспондира задължение на съда да приеме и реши спора. За да е длъжен да реши делото, съдът трябва да има власт да го реши.
Съдът проверява подведомствеността още преди да връчи препис от исковата молба (изхожда от твърдените в молбата белези на спорното право) и следи за наличността й във всяко положение на делото. Определението, с което съдът се произнася, подлежи на обжалване с частна жалба. Разпределението на делата е от обществен интерес, затова страните не могат да уговорят, че делото ще се реши от друг орган, а не от съда и обратно. При предвидените от закона условия могат да уговорят делото да се реши от арбитраж или чуждестранен съд. Какво става, ако съд се произнесе по въпрос, който не му е подведомствен, и обратно? а) Ако един несъдебен орган е решил спор, който е подведомствен на съдебната система, неговият акт е нищожен - нарушаването на правилата на подведомствеността от орган на изпълнителната власт води до постановяване на нищожен акт. б) В обратната хипотеза - при постановяване на решение от съдебен орган - няма нищожно съдебно решение, но има недопустимо съдебно решение. Ако не бъде обжалвано, ще влезе в сила и ще породи правни последици. Ако се обжалва, се обезсилва. Следователно, съдилищата са с приоритетно положение в сравнение с органите на изпълнителната власт - на това се дължи разликата (Конституция, чл. 14, ал. 2 и 3 ГПК). Ако делото е подведомствено на чуждестранен съд, решението на нашия съд е неатакуемо, ако отводът не е заявен от ответника най-късно в първото заседание. Съдът е овластен да вземе становище и по всички въпроси, обуславящи решението. 2. Правно значение на подсъдността. Подсъдността овластява и задължава съда да реши делото. Тя обуславя правото на иск спрямо сезирания съд и поради това е предпоставка за неговата допустимост. Но докато родовата и функционалната подсъдност са абсолютни, то местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка с изключение на подсъдността по местонахождението на недвижим имот, която е абсолютна. Подсъдността овластява съда да вземе становище и по преюдициални (с обусловено отношение, с предимство) въпроси и възражения, които не биха му били подсъдни при предявяването им с иск (напр. съществуване на насрещно вземане). Проверка на подсъдността се осъществява служебно или по отвод на ответника. а) Служебно. Съдът проверява родовата подсъдност и местната подсъдност по местонахождение на недвижимия имот преди връчване на препис от исковата молба, въпросът може да бъде повдигнат от ответника или по почин на съда до постановяване на решението. Втората инстанция проверява родовата и функционалната подсъдност. б) За местната подсъдност съдът не следи служебно - проверява се по отвод на ответника в първото заседание. 3. Последици от неподсъдността: а) Сезираният съд няма право да разгледа и реши делото. При местната подсъдност трябва ответникът своевременно да е предявил липсата й, иначе се обосновава подсъдността на сезирания съд; б) Решението при липса на подсъдност е недопустимо; в) Ако делото му е неподсъдно, сезираният съд трябва да го прекрати пред себе си и да го препрати на компетентния съд (чл. 118,ал.2 ГПК) без искане на заинтересуваната страна (при неспазване на местната подсъдност е необходим отвод). Изтегляне 95.96 Kb. Сподели с приятели:
|