Искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо
Изтегляне 95.96 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- І. Предявяване на иск.
- До РС Велико Търново Искова молба
- Петитум. Прилагам
| Въпрос 63. Предявяване на иска. Искова молба и проверка на редовността й. Правни последици от предявяването на иска. Предмет на делото. Основание и петитум. Правна квалификация.
І. Предявяване на иск. За да възникне исков процес, не е достатъчно да съществува право на иск. Нужно е то да бъде надлежно упражнено ч/з редовно предявяване на иска(ПИ). ПИ става под страх на недействителност във форма на писмена искова молба(ИМ). Устен иск е недопустим=> да се предяви иск, значи да се подаде ИМ; съдържанието на ИМ определя съдържанието на иска; връщането на ИМ е отхвърляне на иска като недопустим и т.н. ИМ е от малкото формални процесуални документи. В чл.127 ГПК ясно са дадени изискванията, на които трябва да отговаря една ИМ:
„Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: 1. посочване на съда; 2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива; 3. цената на иска, когато той е оценяем; 4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; 5. в какво се състои искането; 6. подпис на лицето, което подава молбата; (2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства; (3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.” Чисто технически, когато се започва искова молба се пише в горната дясна половина на листа, а не централно. След адресирането до съответния съд, документа трябва да има наименование. Обозначението на документа също се вписва вдясно. След това – срещу кого се подава. Посочват се имена, установъчни данни и адрес; след това – цена на иска – цената на иска е необходимо да бъде посочена, ако искът е оценяем. Цената на иска трябва да се посочи заради родовата подсъдност, т.к. от нея (цената) зависи родовата подсъдност и е важно заради държавните такси, които се заплащат върху цената на иска. Следва правната квалификация – това не е законово изискване, но според Стамболиев стилно написаната искова молба трябва да има правна квалификация. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: „Дай ми фактите, за да ти дам правото”. Правната квалификация, посочена от ищеца в исковата молба, разбира се не обвързва съда. Как се прави? Просто след цената на иска се пише, напр.: „по чл. 74 и 75 от ТЗ!”. След това – обръщение. Правилното е: „Уважаеми районен/ окръжен съдия”, уважаеми „върховни съдии”. Първият акт се постановява върху самата ИМ – отляво горе. Това е разпореждане – затова трябва да се пише вдясно. Следват обстоятелствата, върху които се основава иска 127 (1) т.4 – това е т.нар. житейски ФС. Продължава се с петитум на ИМ – 127 (1) т.5 – това е искането, което се прави. Съгласно чл.127 (2) в исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. Логичното място за посочване на доказателствата и конкретното нещо, което ще се доказва с тях е след изложението за обстоятелствата, върху, които ще се основава иска. Заедно с ИМ ищецът представя и своите писмени доказателства – обективирани в ИМ: Изтегляне 95.96 Kb. Сподели с приятели:
|