Искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо
ІІІ. Родова, местна и функционална подсъдност
Изтегляне 95.96 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Правно значение на РП
| ІІІ. Родова, местна и функционална подсъдност.
1. Родова подсъдност. Родова (предметна) подсъдност - разпределя делата между различни по степен и еднакви по съдебен район съдилища - РС и ОС като първоинстонционни съдилища (разпределение по вертикал). Критерий е родът (предметът) на делото. Основен първоинстанционен съд е РС. По изкл., редица искове по силата на чл. 104 ГПК са предадени по подсъдностност на ОС като първоинстанционнен съд. Това е така, тъй като някои дела изискват по-висока юридическа квалификация или повече житейски опит. Чл. 104, т. 1 ГПК „На окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отмяната му” – изискват по-голям житейски опит, не е въпрос на юридическа сложност; т. 2 – „исковете по търговски спорове”; т. 3 – „искове за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.” и т.н. 2. Правно значение на РП: а) Предопределя функционалната подсъдност. РП след като разпределя делата между РС и ОС по този начин предопределя кой съд ще изпълнява роля на въззивна инстанция; б) На второ място РП е абсолютна процесуална предпоствака за надлежното упражняване правото на иск – първо проверява подведомствеността, на следващо място дали делото му е родово подсъдно. По силата на чл. 118, ал.1 ГПК: „Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно”, ако съдът намери че делото му е родово подсъдно постановява определение за приемане на делото, в противен случай прекратява делото пред себе си и го изпраща на компетентния съд. Възражението за родова подсъдност може да се прави до приключване на производството във втората инстанция – чл. 119, ал.1 ГПК: „Възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига служебно от съда”. Ако се направи възражение за родова подсъдност и тя е нарушена, въззивния съд ще обезсили решението на първоинстанционния съд. Може да възникне и спор за подсъдност по чл. 122 от ГПК „...между съдилищата..”. В този случай спорът се решава от общия им по-горен по степен съд. Определението с което съдът приема/неприема делото – подлежат на обжалване с ЧЖ. Нормата дава възможност за злоупотреба с права. Изтегляне 95.96 Kb. Сподели с приятели:
|