Деца и техните баби правят мартеници, парите - за закупуване на техника за болница „Св. Анна”

Деца и техните баби правят мартеници, парите - за закупуване на техника за болница „Св. Анна”

Броени дни преди 1 март деца и техните баби правят мартеници, а средствата от тях са за закупуване на техника за неонатологията на болница „Св. Анна”. Как деца помагат на други деца, ви разказваме тази вечер в рубриката „Вярваме в доброто”.

Ели и Иван са сред над 200-те деца, правили мартеници заедно с техните баби.

Ели: Направих я с конци. Тук мама ми помогна малко с косата.

Репортер: Колко време прави куклата?

Ели: Ами, един час, две минути.

Репортер: Как се казва?

Ели: Мара.

Репортер: Знаеш ли паричките от купуването на Мара къде ще отидат?

Иван: Ами, ще отидат при недоносените бебета.

Всеки може да си купи такава мартеница в арткъща Куклите до 2 март.

Всички тези мартенички са на стойност от 5 до 10 лв. Те са направени от деца, а средствата от тях ще отидат за закупуване на мобилен рентген за неонатологията на „Св. Анна”.

Такъв рентген в момента в болницата няма. А сумата, необходима за закупуването му е 20 хил. лв.

До момента са събрани само 2 хил. лв.

Разговор с министъра на труда и социалната политика Ивайло Калфин

bTV  "Тази сутрин"



Водещ: Следва разговор с Ивайло Калфин, социалният министър. Добро утро.

Ивайло Калфин: Добро утро.

Водещ: Ще си говорим за ТЕЛК-овете, основните притеснения на хората, а те са свързани с това главно. Ако един човек, който е с пенсия инвалидна работи, ще я загуби или не? Това са повечето въпроси във „Фейсбук“ страницата, където призоваваме да ни пишете и ще прочетем и вашите въпроси.

Ивайло Калфин: Всъщност, ние променяме доста системата. Това, което се изплаща, което му казваме пенсия за инвалидност, това е обезщетение, на практика, особено на хора, които са работили и са осигурявани. Всеки един от нас, който си плаща осигуровката, си я плаща за пенсия, за инвалидност, и за смърт – това са наследствените пенсии, ако човек почине и членове от семейството му получават част от дохода. Така че това е осигурително плащане. Въпросът е къде се слага линията и от кой момент започват да се плащат. И въпросът е цялата система с всички критики, които има досега, че е бавна, тромава, трудна за хората, които получават ТЕЛК-ови решения, че е универсална и не се индивидуализира на всеки какви са нуждите, че има много възможности в нея за злоупотреби. Общо-взето, всички тези въпроси ги адресираме с промените.

Водещ: Добре, започва ли отначало с всичките тези промени, ТЕЛК отначало, из основи?

Ивайло Калфин: Да. Най-голямата основа е, че ние променяме въобще концепцията. Предложението е да въведем една различна система за оценка за медицинска експертиза, която е методика на Световната здравна организация. Даже сме потърсили тяхното съдействие, на Европейската комисия също, която оценява човек не колко болести е натрупал, а какъв му е функционалният капацитет, с който той би могъл да се върне на работа. Смятам, че това е много важно, защото не е въпросът да дадеш една ниска пенсия и човек с ТЕЛК-ово решение да си отиде вкъщи, а да потърсим максимално възможности за това той да се реинтегрира, да се върне на работа. Има много скептици, но ако седим и приказваме, без да започнем да предлагаме конкретни решения, няма как да се случи.

Водещ: Да, но това, което беше и моят първи въпрос, цитирам Деница Димитрова, която е варненски бивш депутат от НДСВ: „Предвиждат се редица промени, които нас ни безпокоят като например това, че ще се отнемат инвалидни пенсии на хора с увреждания, които работят“. Работиш, получаваш това обезщетение, за което споменахме – ще бъде ли прекратено то? Ще се вземат ли тези, дори минимални суми, които част от хората използват, например, за транспорт, да се придвижват, ако им е трудно?

Ивайло Калфин: Не, аз отново ще повторя, че инвалидната пенсия е осигурително плащане, няма как да бъде отнето. Човек си внася, за да получи това плащане.

Водещ: Да, но като че ли това започна да се повтаря като мантра, и затова искаме да го…

Ивайло Калфин: Да, и цялата дискусия се концентрира върху него, а не само това е промяната. Сега, организацията на хората с увреждания доста остро реагираха най-напред. Те даже не пожела да чуят, според мен, това, което предлагаме и излязоха с едни ултимативни декларации. Изпратих им писмо, днес имаме отново среща. Всяко мнение ще бъде чуто и взето предвид, стига да не е с ултиматуми, с подобни декларации. Мисля, че ще се върнем към диалога. Всички тези въпроси ще ги обсъдим. Не мисля, че някой ще бъде засегнат. Тук не става въпрос за спестяване. Друго тяхно притеснение е, че защо НОИ ще участва в контрола върху издаването на ТЕЛК-овете. В цял свят осигурителят участва в това нещо, няма как да не участва. И тук целта не е фискално да се спестят пари. Искам много ясно да кажа – целта е тези средства, които се отпускат сега да отидат, не да се намаляват, а да отидат по най-добрия начин към хората, които имат най-много нужда, така че хората с тежки увреждания трябва да бъдат, действително, да очакват тези промени, защото те за тях ще се отразят най-добре.

Водещ: Ще се отразят най-добре, но какво ни пита Христина Тенева:“Кога ще спрат гаврите на ТЕЛК с хората с нелечими заболявания. Кога заболяванията като менингоцеле и хидроцефалия ще минат графата на нелечимите заболявания? Само да ви кажа, че менингоцеле е прекъснат гръбначен стълб, а според ТЕЛК съм здрава“, ни пише Христина Тенева. Не знам как ТЕЛК са го преценили това.

Ивайло Калфин: Не мога да коментирам конкретното решение. Когато и аз задавах този въпрос, когато започвах да се занимавам с тези неща на ТЕЛК, обяснението беше, че когато човек има едно тежко увреждане, то може да доведе до допълнителни заболявания, и затова тези периодични прегледи, всъщност, оценяват целият му здравословен статус. В крайна сметка човек когато се появи някакво усложнение, така или иначе отива на лекар. Аз не мисля, че трайните увреждания би трябвало да бъдат периодично…

Водещ: Те хората се чувстваха /…/, затова че трябваше да чакат изключително дълго време.

Ивайло Калфин: Това е проблемът, че ТЕЛК в момента по начина, по който работят, са изключително бавни. Там е едно много тясно сито, през което много се чака, за да се мине. Идеята е медицинската експертиза, самата изцяло в рамките на Министерство на здравеопазването, идеята на министър Москов е да се ускори изключително много целият този процес. Оттам нататък, обаче, отиваме на една втора комисия, която дава индивидуалните предписания на основата на тази медицинска експертиза за конкретния човек, така че той не отива на две комисии, а той лекувайки се, получава своята медицинска оценка и експертиза, след което отива на комисия. Много по-лесно ще бъдат организирани тези комисии, много по-достъпни ще бъдат, което дава индивидуални предписания.

Водещ: Добре, но главното беше хората, които имат възможност да продължат да работят, да не разчитат на тези минимални доходи, а да работят.

Ивайло Калфин: Точно това е целта.

Водещ: Осигурено ли е това в България, обаче? Смятате ли, че условията, дори за придвижване, дали фирмите изобщо ще наемат такива работници, ще предпочитат хора с увреждания пред човек, който е здрав и, говорим дори за безработица в случая, която няма как да бъде…

Ивайло Калфин: Това е един от големите проблеми, защото има законови изисквания, има много програми. Тези програми даже не се усвояват. Има средства, които са свободни за адаптиране на работно място за човек с увреждане и т.н. Фирмите предпочитат и търсят 100% субсидирана заетост. Ако държавата плати, има също такива програми, той го наема, след което човекът пак изхвърча и отива на пазара на труда. Тук трябва да търсим решение и трябва да го търсим заедно и с работодатели, със синдикати, и с цялото общество. В смисъл, да наемеш хора с увреждания не е някаква благотворителност на фирмата. Тези хора са пълноценни и това би трябвало да бъде и от гледна точка на работодатели повод за гордост. За съжаление, чужди работодатели са много активни. Наскоро си говорих с началника на един от големите чужди инвеститори в България, който също е чужденец, който каза:“Ето, ние при нас имаме специална програма, даже ще отида, ще се видим там, за наемане на хора с увреждания“.

Водещ: Да, но и аз като четох, вие приемате чуждестранния опит и в това, специално, хората с увреждания да работят, но като че ли условията у нас не са пригодени до този чуждестранен опит. Анди Христов ни пита от „Фейсбук“:“Искам да попитам г-н Калфин защо иска да вземе парите за инвалидите, които работят в най-бедната страна в ЕС, вместо да се мотивират болните да работят? Аз съм студент в Икономическия университет в Свищов, и ако ми вземат пенсията от 190 лева няма как да продължа образованието си, защото не мога да взема повече от 400 лева заплата заради заболяването ми, което е силикоза на гръбначния стълб“.

Ивайло Калфин: Аз мисля, че самата предпоставка, че някой ще отнеме на съответния господин пенсията, е грешно. Няма такова нещо.

Водещ: Няма такова нещо и няма как да се случи. Още нещо, което коментирахме в предишното ви участие – кога ще бъде отпуснат вторият транш помощи за социално слаби хора? Ивайло Йорданов ни пита:“Хората от Коледа чакат олио и захарта. Парите са отпуснати, а храните липсват, кой ги усвоява?“. Като че ли и тогава имаше забавяне, за което говорихме.

Ивайло Калфин: Никой не ги усвоява. За съжаление, сме в плен на изключително дългата и тромава процедура, свързана с обществените поръчки. Не можем да я заобиколим. По всички тези недоставени стоки има фирми, които обжалват решението. Вчера или днес, ако не се лъжа, трябваше да бъде заседанието на Върховния административен съд. Надявам се да излезе бързо и решението. В момента, в който излезе, ще бъдат доставени останалите стоки. От тази година, за да се доставят преди есента тези помощи, започваме още от…най-вероятно от март месец, и тук също трябва да обмислим как може да се ускорят процедурите. Няколко месеца сме в плен на дългата процедура с обжалване, кандидатстване с обществените поръчки. Целта ни е да е максимално прозрачна тази процедура.

Водещ: Добре. Когато говорим за хора с увреждания, това че все пак, някой трябва да ги вземе на работа, това би ли стимулирало, или бихте ли стимулирали някакви програми за работодателите, които да го правят?

Ивайло Калфин: Да, да, те и в момента има. Аз споменах програми, които работодателят може да използва публични средства, за да адаптира работното място, да го направи достъпно, да пригоди самото работно място за човека.

Водещ: Само чуждите компании, като че ли, се възползват от това нещо.

Ивайло Калфин: Ами, българските са единици тези, които го правят, и тук действително трябва да потърсим.... Ние ще потърсим нови стимули и настоятелно ще се обърнем към бизнеса, но много е важно, действително, да разберем, че всеки един би трябвало да потърси, да наеме подобен човек. Човек с увреждане е много амбициран да работи и би бил един много добър, каквито и са тези, които работят, много добър работник.

Водещ: Свещеник праща на Калфин надбавките за децата си. Става въпрос са отец Евгени Янакиев от Сливен. Има 9 деца, 5 от тях получават надбавки. Чухте ли за този случай?

Ивайло Калфин: Да, видях го в медиите.

Водещ: По БНР е коментирал, да, затова, че е спрял дневните на децата си за 2 седмици ще ги храни вкъщи, и по този начин ще демонстрира, че има проблем с демографската политика, за която отново отговаряте и вие, но явно и за надбавките за децата.

Ивайло Калфин:Аз съм съгласен. Отецът от Сливен има 9 деца, да са му живи и здрави и той и семейството му. Дано повече хора имат толкова деца, но виждането в парламента и това на мнозинството е, че общо-взето до три деца трябва да се увеличават стимулите за раждане на деца. Иначе, мисля че отецът, действително, е един от добрите примери. Доколкото знам, децата му са много добре отглеждани, в едно сплотено, хубаво семейство.

Водещ: Добре, като говорим за безработица, успявате ли да се справите и с този проблем? Какви са в момента свободните хора, по-скоро, хората, които са безработни?

Ивайло Калфин: Вижте, безработицата, ако вземем официалната статистика, можем да се хвалим с нея, колко е намаляла безработицата. Най-важното е колко нови работни места са създадени. Миналата година са над 30 000. Над 3 милиона са вече работещите в България. Тук не се включват тези, които излизат в чужбина. Само че има една голяма група, и тя е проблем. Аз затова не обичам да коментирам статистиката. Да минем зад статистика - половината безработни в момента, около 330 000 души са регистрирани на пазара на труда, половината от тях близо са с основно образование, или с по-ниско – начало, или даже и без начално. Това означава, че има едни 150-160 хиляди души в България, които трудно се справят с четене и писане. Там, мисля, че проблемът започва от…и този контингент не свършва, той продължава да се захранва с отпадналите от училище. Проблемът там започва със затягане на контрола в училище. Надявам се, че това ще стане и с новото законодателство от тази година. Става и със специални програми,с които се обръщаме към тези хора за допълнителна квалификация, и да работят там. Това е проблем на обществото и мисля, че обществото не би трябвало да толерира хора, които на практика, не полагат никакви усилия, за да се подготвят, и да стигнат до пазара на труда.

Водещ: Още една от фразите, които редовно чуваме и от зрителите, които ни се обаждат сутрин. Нели Димитрова:“Знам, че има шанс за по-високи пенсии, но само ако политиците спрат да крадат. Дали ще му го кажете на министъра – едва ли“. Ето, казваме ви го. Въпросът е какво може да се направи и когато си говорим за пенсии, между другото, ще има ли увеличение на…ще има ли добавки за пенсиите за Великден сега, както премиерът спомена?

Ивайло Калфин: Надявам се да има. Правителството има съгласие. Това е един от приоритетите, най-високите, на правителството. Зависи от изпълнението на бюджета. Надявам се март месец да се отчетат добри резултати.

Водещ: Кои пенсионери ще получат, по колко пари?

Ивайло Калфин: Това ще го знаем или ще го предложа в момента, в който уточним с министъра на финансира каква сума би могла да се задели. Досега по около 50 милиона, 51 последният път се заделят. Това означава, че 2/3 от пенсионерите, които имаха последния път, увеличихме дохода до 300 лева доход, получават тези допълнителни добавки. За съжаление, това не е увеличение. Най-добрият вариант е да се увеличат пенсиите в отговор на госпожата, чийто въпрос зададохте. Бюджетът на НСИ е малко над 10 милиарда лева. От тях половината идват от осигуровки, половината идват от данъците на хората. Там трудно може да се краде. Там е една много прозрачна система, защото осигуровките отиват директно в сметките на хората.

Водещ: И последно, за да приключим със социалната тематика – „Спрете пенсиите на работещите здрави пенсионери, не на инвалидите. Колко млади хора не работят и няма откъде да вземат една стотинка“, ни пише Невена Миланова. „Пенсионерите в пенсия и заплата, а за децата няма нищо“. Отново проблемът с това, че в крайна сметка младите хора нямат работа.

Ивайло Калфин: Ние преди няколко месеца променихме закона и дадохме възможност на всеки работодател тогава, когато съответният работник излезе в пенсия, или вече в пенсионна възраст, да бъде освободен ,което създаде други проблеми, защото има хора, които не искат да излязат в пенсия, искат да продължат да работят, но така или иначе това се случва на доста места и в администрацията, и в частните фирми, така че от няколко месеца това нещо е възможно. Специално за младите хора не бих казал, че не се прави нищо. За всеки един млад човек, който е на пазара на труда, ние имаме готовност да предложим и ако не работа, то допълнителна квалификация към професии, за които има търсене. Има, определено, търсене на пазара, и то за интересни, доходни професии, с които човек може да направи добра кариера.

Водещ: Няколко въпроса в качеството ви на бивш външен министър. Това всеки път ви питаме затова, защото международното положение е обтегнато.

Ивайло Калфин:За съжаление, става по-трудно.

Водещ: И става по-трудно. Обтегнати ли са ни отношенията с Турция на фона на отзоваването на консули и от наша страна, и от тяхна страна?

Ивайло Калфин: Това по принцип са напрежения. Не бих казал, че те са се превърнали в обтегнати отношения. Ние нямаме интерес да имаме обтегнати отношения със съседна страна.

Водещ: Защо го правим сега, обаче?

Ивайло Калфин: Не го правим само ние. От тяхна страна също има една висока изнервеност. Това започна със свалянето на руския самолет над Сирия, продължи с промените в ДПС и всички драми, криенето в турската резиденция, намесата на представители на турската държава тук в политическия живот. Това са факти, които наслояват напрежение.

Водещ: Да, но за да има и специална парламентарна комисия за намесата на Турция?

Ивайло Калфин: Аз мисля, че това е изключително неадекватно решение на Народното събрание. АБВ, между другото, не го подкрепи. Не знам какво ще прави тази комисия. Тя щяла да провери дали Турция и Русия, защо точно тези две страни, се намесват във вътрешната политика, как точно – не се знае. България има служби, има институции, които се занимават с това нещо. Има проблеми. Единият от проблемите е свързан с това отзоваване на турския консул. По законодателството в България и по двустранни спогодби, ние сме се отворили за чуждо подпомагане, значително, за различните религиозни общности в България. Държавата трябва да се справи сама с това нещо. Няма нужда да идват чужди емисари, да ни финансират образованието, да контролират как се развива една религия, и т.н. Мисля, че трябва да се преразгледат и закона и споразумението.

Водещ:Това нормални стъпки ли са с консула, или трябваше директно да се действа с посланика Гьокче, или това би било „юруш дипломация“, както го нарече Илиян Василев, ако бъде сменен посланика?

Ивайло Калфин: Обикновено в дипломацията се степенуват действията и не се гърми с най-голямата пушка най-напред. Но, мисля, че особено това, в което, защото това е реален проблем, в което…сега, те никога няма да кажат официално външните министерства, излезе в медиите, че този човек се е занимавал много активно не със социална дейност, за каквато е назначен, а с регулиране, контролиране на религиозните процедури. Това е недопустимо.

Водещ: Да, но тези намеси са наистина от години. Недопустимо е, но са от години. Случват се сега, заради ДПС ли се случват?

Ивайло Калфин: Тях ги пише в закона. Заради ДПС включително е много изнервена и напрегната ситуацията. И в една такава ситуация от малките действия някой път може да излезе голям проблем.

Водещ: Армия на границата, бежанска вълна. Има ли опасност от това, ако бъдат дообтегнати българо-турските отношения, бежанците да тръгнат през България и Турция да не е толкова добър партньор в това отношение?

Ивайло Калфин: Ами, и това го следим внимателно. Всички чухме изявлението на турския президент, който каза:“Ако не слушат в Европа, ще им пратя в България и в Гърция бежанците от Сирия“. Това, няма как да въвежда спокойствие в двустранните отношения.

Водещ: Когато си говорим за това, че и наборната военна служба може да се върне, при условие, че беше скорострелно, може да се каже, отменена преди години – това за какво е знак?

Ивайло Калфин: Аз по принцип си мисля, и това, между другото, много млади хора смятат, че някакви умения, надали ще се върне казармата, както е била, но някакви умения, свързани с действия при бедствия, аварии, самозащита и т.н., са полезни за всички. Така че под каква форма би се въвело подобно обучение, не е казармата, но такова умения трябва да има всеки човек.

Водещ: Дали то ще е военно или гражданско, обаче? Добре. България превърна ли се в поле, наистина, на битка между Русия и Турция?

Ивайло Калфин: България винаги е била на място, в което геополитическите интереси са много високи. Не само Русия и Турция, има много интереси от много страни в нашия регион. Това не е ново. Това, което държавата ни трябва да прави, е да следва собствена политика, а не да се чудим в коя посока да тръгнем, от коя страна сме. Действително да имаме политика, която да буди уважение и в тези, които са ни преки партньори и в тези, които /…/.

Водещ: Вчера г-н Паси каза, че нямаме ясно структурирани външнополитически, дори, цели, нямаме структурирани цели по принцип.

Ивайло Калфин: Това е факт от доста време. Според мен, една от силните страни на България преди 7-8 години беше регионалната политика. Ние бяхме фактор в регионалната политика и в Черно море и на Балканите. За съжаление, вече не сме.

Водещ: Само територия за размяна на шамари.

Ивайло Калфин: Не, не, България, недейте, да не подценяваме държавата си, но в тази ситуация, за една година се промени коренно външнополитическата среда около нас. Това трябва да получи и съответния отговор във вътрешната и външната ни политика.

Водещ: Благодаря.

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 0.97 Mb.

Сподели с приятели: