Историческо развитие на европейската конвенция за правата на човека
Изтегляне 0.57 Mb.
|
The European Convention on Human Rights at 50: What future for the protection of human rights in Europe’] и Резолюцията ‘институционални и функционални мерки за защитата на правата на човека на национално и европейско ниво’ [‘Institutional and functional arrangements for the protection of human rights at national and European level’], приети от Европейската конференцията на министрите по правата на човека в Рим по случай 50-тата годишнина от подписването на Конвенцията, публикувани в: NJCM-Bulletin 2001 г., стр. 112-115.
30 Доклад на Групата за оценка на Европейския съд по правата на човека към Комитета на министрите от 27 септември 2001 г. (EG Court (2001) 1), §§ 92-93. 31Сравни практиката на Общите коментари от Комитета по правата на човека на ООН. /General Comments by the United Nations Human Rights Committee/. 32 See M.F.J.M. de Werd, “De wetgever en artikel 6 EVRM”, in: J.P. Loof (ed.), Onafhankelijkheid en onpartijdigheid, Leiden: NJCM-Boekerij, 1999, p. 41. 33 ECHR, 26 October 2000, Kudla – Poland (appl. no. 30210/96). See also: S.K. Martens, “EHRM om ten aanzien van art. 13: voortaan dient burger te kunnen klagen tegen te lange duur procedures”, in: NJB 2000, p. 2042 and T. Barkhuysen, “Effectieve nationale rechtsbescherming bij overschrijding van de redelijke termijn vereist op grond van artikel 6 en 13 EVRM”, in: NJCM-Bulletin 2001, pp. 71-88. 34 Вж също: S. Sansotta, “Durée de la Procédure Civile en Italie”, в: M. de Salvia & M.E. Villiger (eds.), The Birth of European Human Rights Law – Studies in honour of Carl Aage Nørgaard, Baden-Baden: Nomos Verlag, 1998 г., стр. 211-216. 35 Вж. R.A. Lawson and H.G. Schermers, Leading Cases of the European Court of Human Rights, Nijmegen: Ars Aequi Libri, 1999 г., стр. 512. 36 ЕСПЧ, 28 юли 1999 г., Ferrari – Italy (жалба № 33440/96), §21: “Честотата на установяване на нарушения показва, че е налице натрупване на еднакви нарушения, които са достатъчно многобройни, за да се разглеждат само като изолирани случаи […] Следователно това натрупване на нарушения съставлява практика несъвместима с Конвенцията”. Вж. също: R.A. Lawson, “Systematische schending van artikel 6 EVRM: Italië de wacht aangezegd”, в: NJCM-Bulletin 1999 г., стр. 975-984. 37 През юли 2001 г. Съветът на Европа организира многостранна конференция в Мадрид за изготвяне на директиви за борба със забавянията в гражданските производства на национално ниво. 38 Вж.: M. Kuijer, “Foltering in Turkije: de publieke verklaring van het CPT”, в: Ars Aequi 1994 г., стр. 584-591. 39 ЕСПЧ, 18 декември 1996 г., Aksoy – Turkey (Доклади 1996, 2260). Вж. също: R.A. Lawson and H.G. Schermers, Leading Cases of the European Court of Human Rights, Nijmegen: Ars Aequi Libri, 1999 г., стр. 654-670 и R.A. Lawson, “Foltering en incommunicado detentie in Turkije”, в: NJCM-Bulletin 1997 г., стр. 167-188. 40 Наред с някои мерки предприети от Съда следва да се отчете и факта, че турското правителство изглежда е променило политиката си относно този вид жалби: напоследък турското правителство предлага приятелско уреждане на споровете по много повече дела в сравнение с преди. Вж. например: ЕКПЧ, 26 юни 2001 г., Akman – Turkey (жалба № 37453/97). Това очевидно облекчава и работата на Съда. 41 Вж. например ЕСПЧ, 4 декември 1995 г., Ribitsch – Austria (Серия A-336), § 34 и M. Kuijer, “Mishandeling van preventief gedetineerden door de politie”, в: NJCM-Bulletin 1996 г., стр. 562-571. 42 Например: ЕСПЧ, 18 декември 1996 г., Aksoy – Turkey (Reports 1996, 2260), § 100; ЕСПЧ, 28 юли 1999 г. Selmouni – France (жалба № 25803/94), § 79 и ЕСПЧ, 4 май 2001 г., Kelly a.o. – United Kingdom (жалба № 30054/96), § 81 & § 114. 43 Например: ЕСПЧ, 6 март 2001 г., Dougoz – Greece (жалба № 40907/98); ЕСПЧ, 27 юни 2000 г., Salman – Turkey (жалба № 21986/93), § 113; ЕСПЧ, 6 юни 2000 г., Magee – United Kingdom (жалба № 28135/95), § 43. Вж. също: M. Hagens и E. Myjer, “De toenemende betekenis van artikel 3 EVRM en van het CPT als fact-finder voor het EHRM”,в: NJCM-Bulletin 2001 г., стр. 780-790. 44 Вж също: T. Barkhuysen, M. van Emmerik & P.H. van Kempen (eds.), The Execution of Strasbourg and Geneva Human Rights Decisions in the National Legal Order, The Hague: Martinus Nijhoff Publishers, 1999 г. и T. Barkhuysen & M.L. van Emmerik, “Rechtsbescherming bij schending van het EVRM: betere (samen)werking van Straatsburgse en Nederlandse instanties gewenst”, в: NJCM-Bulletin 1998 г., стр. 678-688. 45 Вж. бившия председател на Съда Ryssdal в: R. Ryssdal, “The Enforcement System set up under the European Convention on Human Rights”, в: M.K. Bulterman & M. Kuijer (eds.), Compliance with Judgments of International Courts, The Hague: Martinus Nijhoff Publishers, 1996 г., стр. 67. 46 По-подробно по въпроса вж.: M. Kuijer, “Artikel 5 EVRM en de (procedurele) bescherming van de psychiatrische patiënt”, в: R.A. Lawson & E. Myjer (eds.), 50 Jaar EVRM, Leiden: Stichting NJCM-Boekerij, 2000 г., стр. 61-83. 47 Комитетът на министрите порица изключително остро турските власти за отказа на Турция да изплати обезщетението, присъдено от Съда в решението: Res.DH (2000) 105 от 24 юли 2000 г. и Int.Res.DH (2001) 80 от 25 юли 2001 г. 48 По-подробно вж. в: M.L. van Emmerik, Schadevergoeding bij schending van mensenrechten – De rechtspraktijk onder het EVRM vergeleken met die in Nederland, Leiden: NJCM-Boekerij, 1997 г. За да бъдем справедливи към Съда трябва да отбележим, че някои жалбоподатели не търсят парично обезщетение. Освен това, обикновено жалбоподателите могат да търсят обезщетение пред националните съдилища. 49 В Нидерландия академичната дискусия по въпроса започна след решението на Съда по делото Van Mechelen (ЕСПЧ, 23 април 1997 г., Van Mechelen – Netherlands (Reports 1997, 691)), където Съдът установява нарушение на Член 6 ЕКПЧ при допускане на анонимни свидетели. В отделно решение относно справедливото обезщетение (ЕСПЧ, 30 октомври 1997 г., Van Mechelen Article 50 (Reports 1997, 2426)) Съдът отбелязва: “Съдът не може да предполага дали изходът от делото щеше да е различен ако не е било извършено нарушение на Конвенцията. От друга страна остава фактът, че наказателното производство не е проведено съобразно Конвенцията. Още повече, че жалбопоталят заяви, а правителството не оспори факта, че по нидерландското право няма възможност за преразглеждане на делото на жалбоподателя. В последствие в холандската литература коментаторите се изказват в полза на въвеждането на възможността за преразглеждане. Вж. например: E. Myjer, “Nu toch maar in de revisie?”, в: NJCM-Bulletin 1998 г., стр. 4-13. 50 Законопроект, въвеждащ производство за преразглеждане на решения (макар и ограничено до наказателното производство!), беше внесен в парламента на 7 май 2001 г. (вж. Kamerstukken II 2000/01, 27 726, nos. 1-4). Критичен анализ на този законопроект вж. в: T. Barkhuysen and M.L. van Emmerik, “Herzie het herzieningsvoorstel”, в: NJB 2001 г., стр. 1291-1294 и в уводната статия “Bij nadere herziening”, в: NJCM-Bulletin 2001 г., стр. 705-708. Критика на ограниченото приложно поле на законопроекта и аргументи в подкрепа на възможността за възобновяване на производствата и в гражданския процес: S. Wortmann, “Het gemiste erfdeel”, в: NJCM-Bulletin 2002 г., стр. 263-269. 51 Естествено, трябва да се вземат пред вид законните очаквания във връзка с придобити права на трети страни при производства от граждански характер. Възможността за възобновяване на производство може да се изключва, когато има опасност от увреждане на интересите на трети страни. Вж.: T. Barkhuysen and M.L. van Emmerik, “Herzie het herzieningsvoorstel”, в: NJB 2001, стр. 1291-1294. 52 Recommendation No. R (2000) 2 of the Committee of Ministers, adopted on 19 January 2000, reproduced in NJCM-Bulletin 2000, p. 730. 53 Вж. Резолюция 1226 (2000) на Парламентарната ‘Изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека [‘Execution of judgments of the European Court of Human Rights’] от 28 септември 2000 г. 54 ЕСПЧ, 8 февруари 2000 г., Majaric – Slovenia (жалба № 28400/95). Вж. Също: R.A. Lawson, “Naar een EVRM op twee snelheden?”, в: NJCM-Bulletin 2000, стр. 901-905. Има и друг пример в контекста на Член 10 ЕКПЧ. Делото Rekvényi касае намесата в свободата на изразяване на мнения на полицейски служители. Политическата им дейност била ограничена, за да се подчертае техния неутралитет по отношение на обществеността. В параграф 41 Съдът казва: “[…] задължението наложено на определени категории длъжностни лица включително и полицейски служители да се въздържат от политическа дейност цели деполитизиране на съответните служби, което ще допринесе за утвърждаването и поддържането на плуралистичната демокрация в страната […] Тази цел придобива особено историческо значение за Унгария поради тоталитарния режим, който страната е преживяла и който е разчитал в голяма степен на прякото обвързване на полицията с управляващата партия.” В параграф 48 Съдът заключва: “Вземайки пред вид правото на преценка дадено на националните власти в тази сфера, Съдът приема, особено в този исторически контекст, че съответните мерки предприети в Унгария за защита на полицейските служби от прякото влияние на партийна политика могат да се приемат за отговор на ‘неотложна социална необходимост’ в едно демократично общество” (ЕСПЧ, 20 май 1999 г., Rekvényi – Hungary (жалба № 25390/94), § 41 & § 48). 55 M.T. Kamminga, “Is the European Convention on Human Rights sufficiently equipped to cope with gross and systematic violations?”, в: Netherlands Quarterly of Human Rights 1994 г., стр. 153-164. 56 ЕСПЧ, 28 юли 1999 г., Ferrari – Italy (жалба № 33440/96), § 21, на което се спряхме в *** параграф 3.2 от тази Глава ***. 57 Вж. например доклада на Бюрото на Парламентарната асамблея за съответствието на правния ред във Федеративна Република Югославия със стандартите на Съвета на Европа от 7 ноември 2001 г.: “Голяма част от нормативната уредба регулираща държавните институции е остаряла и определени сфери, касаещи най-вече независимостта на съда, се нуждаят от незабавна и радикална реформа.” Независимостта на съда остава гореща тема и след присъединяването. Например, независимостта и надеждността на съдебната система в Молдова беше обект на дискусия на конференция организирана от Съвета на Европа в Кишинев на 23-24 април 2001 г. на тема “Съдебната реформа:достижения, проблеми, перспективи” Конференцията призова молдовските власти да спазват ангажиментите поети с приемането на страната за член на Съвета на Европа през 1995 г. 58 Това развитие може да се види напр. в докладите на експертите изготвени в рамките на Хоризонталната програма по ФАР по правосъдие и вътрешни работи ‘Укрепване на върховенството на закона’ и се потвърждава в годишните доклади на Комисията за напредъка на страните-кандидатки за членство. 59 Текстът на Хартата е публикуван в OJ 2000, C 364/1. Вж. също: M.K. Bulterman & R.A. Lawson, “Het EU-Grondrechtenhandvest: meer dan een festijn voor juristen”, в: Internationale Spectator 2000 г., стр. 423-429; A.W. Heringa & L. Verhey, “The EU Charter: Text and Structure”, в: Maastricht Journal 2001 г., стр. 11-32 и статиите на R.A. Lawson, E. Derijcke и A.W. Heringa в NJCM-Bulletin 2000 г., стр. 924-967. 61СЕО, Дела C-36, 37, 38 и 40/59, Geitling - High Authority, [1960] ECR 423. 62СЕО, Дело C-40/64, Sgarlata - Commission, [1965] ECR 215. 63СЕО, Дело C-29/69, Stauder - City of Ulm, [1969] ECR 419 и СЕО, Дело C-11/70, Internationale Handelsgesellschaft, [1970] ECR 1125. 64 СЕО, Дело C-4/73, Nold II, [1974] ECR 508, § 13. 65Например Weiler в Weiler, Cassese и Clapham (eds.), Human Rights and the European Community, 1991 г., Том. II, стр. 579. 66J. Coppe & A. O’Neill, “The European Court of Justice: Taking rights seriously?”, в: CMLRev 1992 г., стр. 669 и P. Craig & G. de Búrca, EC law, Oxford: Clarendon Press, 1995 г., стр. 287 & 302. 67 Вж. т. нар. Решение Solange на Bundesverfassungsgericht ([1974] 2 CMLR 540). 68СЕО, Дело C-4/73, Nold - Commission, [1974] ECR 491; СЕО, Дело C-36/75, Rutili, [1975] ECR 1219; СЕО, Дело C-149/77, Defrenne - Sabena, [1978] ECR 1365; СЕО, Дело C-44/79, Hauer - Land Rheinland-Pfalz, [1979] ECR 3727 и СЕО, Дело C-155/79, A.M. & S., [1982] ECR 1575. 69 След като Единния европейски акт от 1986 г. вече съдържа препратка към ЕКПЧ. 70 Относно отношенията между ‘Страсбург’ и ‘Люксембург’ вж. между другите източници: I. Canor, “Primus inter pares. Who is the ultimate guardian of fundamental rights in Europe?”, в: ELRev 2000 г., стр. 3-21; J.P. Jacqué, “The Convention and the European Communities”, в: R.St.J. Macdonald a.o. (eds.), The European System for the Protection of Human Rights, Dordrecht: Nijhoff, 1993 г., стр. 889-907; R.A. Lawson, Het EVRM en de Europese Gemeenschappen (diss. Leiden 1999), Deventer: Kluwer, 1999 г.; R.A. Lawson, “Confusion and Conflict? Diverging interpretations of the European Convention on Human Rights in Strasbourg and Luxembourg”, в: R.A. Lawson & M. de Blois (eds.), The Dynamics of the Protection of Human Rights in Europe, The Hague: Martinus Nijhoff, 1994 г., стр. 219-252; P. Pescatore, “La Cour de justice des Communautés européennes et la Convention européenne des Droits de l’Homme”, в: F. Matscher & H. Petzold (eds.), Protecting Human Rights: The European Dimension, Köln: Carl Heymanns Verlag, 1988 г., стр. 441-455; J.-P. Puissochet, “La Cour européenne des Droits de l’Homme, la Cour de justice des Communautés européennes et la protection des Droits de l’homme”, в: P. Mahoney, F. Matscher, H. Petzold & L. Wildhaber (eds.), Protecting Human Rights: The European Perspective – Studies in memory of Rolv Ryssdal, Köln: Carl Heymanns Verlag, 2000 г., стр. 1139-1152; D. Spielmann, “Human rights case law in the Strasbourg and Luxembourg courts: conflicts, inconsistencies, and complementarities”, в: Ph. Alston (ed.), The EU and Human Rights, Oxford: Oxford University Press, 1999 г., стр. 757-780. 71 ЕСПЧ, 18 февруари 1999, Matthews – United Kingdom (жалба № 24833/94), § 32: “Съдът отбелязва, че актове на Европейската комисия като такива не могат да бъдат оспорвани пред Съда, защото Европейската комисия не е договаряща страна. Конвенцията не изключва отстъпването на компетенции на международни организации, при положение че правата по Конвенцията продължават да бъдат “гарантирани”. Държавите-членки продължават да носят отговорност дори и след такова отстъпване”. 72 Вж. например ЕСПЧ, 20 февруари 1996 г., Vermeulen – Belgium (Reports 1996, 224), §§ 29-30. 73 СЕО, Дело, Case C-17/98, Emesa Sugar (Free Zone) – Aruba, Решение на СЕО от 4 февруари 2000 г. (вж. също анотацията от R.A. Lawson в CMLRev 2000 г., стр. 983-990). 74 В речта си по случай откриването на съдебната година на Европейския съд по правата на човека M. Gil Carlos Rodriguez Iglesias каза: “Si la Cour a toujours évité de prendre position sur l’opportunité d’une adhésion à la Convention, et ce à juste titre, me semble-t-il, certains de ses membres ─ dont moi-même ─ se sont exprimés à titre personnel sur cette question, dans le sens d’une position favorable à une telle adhésion, qui renforcerait l’uniformité du système de protection des droits fondamentaux en Europe“. Текстът на речта е публикуван на следната страница в Интернет: http://www.echr.coe.int/BilingualDocuments/Legal%20Year%202002.htm. Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 0.57 Mb. Сподели с приятели:
|