Истории за личности и буболечки Книга 1

176


ЕВТИНА СЕРГИЯ
Онази знаменита фраза си остава валидна:
„Момчето излезе от Бронкс (най-мизерния квартал
на Ню Йорк), но Бронкс не е излязъл от момчето“
А
КО
човек се замисли кои са днешните български „звезди“, направо може да му прилошее. Нищо не се произвежда у нас с такава лекота, както всевъзможните звезди и звездички. При тях не съществува дори и прословутият стандарт „Стара планина“, който трябваше да отличава кренвиршите от соя от истинските и който бе погребан скоропостижно.
Никой не ти казва коя звезда е натъпкана със соя и коя не. Фабриката за звезди бълва непрекъснато, и, изглежда, пак на Митко Пайнера – за когото съм казвал, че от трийсетина години е истинският министър на културата, принадлежи щемпела за качество. Пляс с него – и от утре си звезда. А
Пайнера си има предостатъчно съюзници в медиите, които с готовност приемат всеки нов кренвирш.
На медиите поначало и през ум не им минава да сравнят примерно някоя нашенска звезда с чуждестранна. А тъкмо в сравнението се открива един от важните критерии за звездност. Но нашият избор е толкова необичаен, че и сравненията отпадат сами по себе си. С кого да сравниш поредната фолк муцка.
Репортерите вече от дълги години изпитват страх от истинските, несъмнените звезди – доколкото са останали – и заради това ги избягват. Как да отидеш с банални като кучешка храна въпроси при великата оперна прима
Кабаиванска например? Отгоре на всичко повечето от тях не правят и разлика между Райна Кабаиванска и Райна Княгиня. Затова се втренчват в
Коко Динев. Човек, ако е на негово място, ще получи трайна импотентност, докато се занимават с безкрайните му и по-скоро въображаеми изневери, осъществени и неосъществени връзки, и пр.
Има една Зара, която неизвестно по какви причини е произведена също в звезда – предполагам, че и тя всяка нощ се измъчва от тази загадка. А тя би била интересна само ако роди тризнаци от някакъв Сираков – и ако те са едно русоляво и синеоко момиченце и две негърчета. Симпатично момиче, мота се в някакъв „Биг Брадър“, сетне се трудеше старателно в някаква куха телефонна игра – и вече е звезда, ехе.
Онзи Сираков пък би бил интересен само ако той самият забременее и успешно роди.
Ако някоя фолк цица си налее допълнително 50 кубика силикон, това ще

177 е тема на всички вестници. Но когато наскоро почина народната певица
Надка Караджова – „българският славей“ – ѝ отделиха нищожно внимание.
Повечето от днешните ни футболисти биха се чувствали по на място в шоу за метросексуални – да си обменят адреси на салони за епилация или татуировки. На един от години му казват „българския Бекъм“ точно защото се татуира усърдно. И добре, че никой по света не чете български вестници – иначе истинският Бекъм с лекота ще спечели дело за уронване на достойнството му. Отгоре на всичко, понеже е и голямата еврейска спортна икона, знае как да печели пари и от дела.
Защо медиите участват в тези глупави производства на звезди? Защото на репортерите така им е по-лесно. Защото са бедни като църковни мишки и изобщо не знаят какво представлява истинският, звездният успех. И защото – не на последно място, са им внушили да произвеждат кренвирши.
Да вземем за пример актьора Калин Врачански. Писаха, че заплатата му от театъра била 550 лева. Не е изключено да е точно така. Е, каква звезда е този човек. С 550 лева не можеш да имаш никакво самочувствие. Сега от
„Стъклен дом“ печелел по 10 хиляди на месец. Предполагам, че оттук насетне той ще приеме каквото и да е, ако му предложат 11 хиляди, готов ще е да се жертва и за най-големия боклук. Обаче истината за него е в онзи театър, в който му подхвърлят някакви дребни, и той много добре знае това.
Затова не може да отгледа в себе си истинско самочувствие.
Не надценявам ролята на парите. Но с 550 лева никога няма да можеш да отидеш в „Олд Вик“ в Лондон, за да се запознаеш с блестящия актьор Кевин
Спейси – той между другото е собственик на този знаменит лондонски театър, който съществува от 1818 година. Не да си говорят за пари – а как се става актьор.
Обзалагам се, че от 100 български актьори 97 дори не са чували за книгата с интервюта на Лорънс Гробъл с Ал Пачино, какво остава да са я прочели (българското ѝ издание е от 2009 година). Е, как се става тогава дори обикновен актьор, не звезда.
И затова Кърджилова е интересна заради връзката си с Бахаров, Бахаров пък – защото пушел трева, и пр.
По-лошото е, че от близо петстотинте публикации за Калин Врачански, които на първо търсене можете да откриете в магазина на Чичко Гугъл, няма нито една, която да представя дори по най-елементарния начин актьорските му възможности и хоризонти.
Но то така се поставя днес дори и Шекспир – без да знаят и без да ги интересува, че съществува цяло шекспирознание, могъщ клон от литературната наука. Навремето най-признатият ни тълкувател на Шекспир не знаеше английски, той се доверяваше на преводите – те пък също направени по подстрочници.

178
Между другото, ако в тоталитарните години на някой известен актьор му бяха предложили да играе в сцена от филм с реалния тогавашен съветски посланик, той щеше да сметне, че режисьорът е полудял и е преминал отвъд крайната степен на подмазвачество. И Калин Врачански не изглеждаше много въодушевен в епизода от „Стъклен дом“, в който актьорската си краста нанеса американският посланик Уорлик.
За да не сметнете, че примерът със съветския посланик е пресилен, ще ви дам друг.
В два от най-шумните за времето си телевизионни сериали – „Сами сред вълци“ и „На всеки километър“ – един от централните персонажи бе прочу- тият Никола Гешев. Дори според някои съветски автори той е бил „Полицай
№ 1 на Европа“. Българските комунисти и особено активните борци срещу фашизма и капитализма побесняваха, когато чуеха името му. Но Гешев стана със сигурност един от най-успешните персонажи в тези сериали – в изпълнението на истинските звезди Георги Черкелов и Георги Георгиев-Гец.
И какво – властите преглътнаха това, а пък активните борци се задоволиха да хапят възглавниците си нощем. А вие се забавлявайте с Уорлик.
Днес съвсем лесно се попада на евтината сергия за още по-евтини знаменитости.
Припомнете си само колко физиономии от екрана с лекота ги кръщават
„звезди“ и дори „легенди“. Това, че ръсиш глупости от екрана или просто се лигавиш, изобщо не те прави звезда – а още по-малко легенда. Обаче безсрамно трошат костите на езика ни с тази дума – сякаш става дума за
Ботев, Левски или Хаджи Димитър, а не за някакъв кретен от екрана.
Често ме питат защо съм толкова толерантен и дори безразличен към ония, които крадат от „Всяка неделя“. Обяснението е просто – в телевизията всички пишем едно-единствено дълго изречение и всеки може да се включи в съставянето му. Така че нека Росен Петров ползва както намери за добре
„Всяка неделя“, стига да не пусне някой мой клонинг в предаването си „Нека говорят“. Обаче тия дни за първи път видях по някаква руска телевизия, че там има предаване „Нека говорят“ – досега не ми беше известно това, нямам време и за тия телевизии. Е, това вече е прекалено – когато човек с качества безцеремонно отмъква чуждо заглавие. Веднага отиваш на евтината сергия.
Едните – медиите – искат да се задоволяват с евтина стока, с евтини джунджурии.
Другите пък подхранват медиите с още по-евтини номера с отдавна изтекъл срок на годност. Не се притесняват да споделят колко голям им се вижда на тях самите фалосът им. Или пък още не са минали и три дни от смъртта на Славков-Батето, и започват да жалят за него като „мъжа и любовта на живота им“ – разбира се, ако едно мимолетно физическо упражнение преди години може да мине за любов.

179
Номерът пък с фалоса получи кулминацията си, когато Азис допъл- нително скулптира израстъка си. Но той направи цяло представление от това – и след него е безсмислено да си го развяваш. Не съм сигурен, но ми се струва, че Азис прави всичко по този начин – съзнателно шаржира всяка своя нова идея. Той е злият демон на чалга културата, той я руши отвътре с все по-гротескните си хрумвания.
Богаташите ни са същата стока. Малцина се държат въздържано и дис- кретно. Останалите непременно искат да попаднат в хербария на мъртво- родените псевдозвезди.
Примерът на Уорън Бъфет, един от най-богатите хора на планетата, на тях им изглежда като някакво старческо слабоумие – да караш кола от шейсетте години на миналия век или да обядваш в обикновена закусвалня.
Това е невероятно за тях – те, които не са годни да косят дори ливадата на този финансов гений.
Преди около 80 години емигрантът Стефан Попов написа едно забележително есе – „Третото поколение“. Смисълът му бе, че едва третото поколение български първенци след Освобождението от турско робство ще бъдат пълноценни хора – едва тогава, когато се слеят богатството и образоваността. На 9 септември 1944 година това „трето поколение“ бе унищожено. Новото изобщо не се задава – и това е неизбежно, когато основ- ната съставка на новобогаташите е парвенющината, и то в обилни коли- чества.
Тя ги праща директно на евтината сергия.
Някои претендират, че са сериозни бизнесмени, дори олигарси, че са фундаментът на стопанството ни. А пък една проста певица изпива без остатък мозъка и задръжките им.
Други са готови да платят и 10 хиляди евро, за да се снимат на масата с някоя временна звезда и да си вдигнат реномето по този начин – ако не пред други, то поне пред шофьорите си.
И доста от известните ни политици са същата стока. Тодор Колев беше напълно смаян – в началото на 90-те години – когато видя, че външните стълби в дома на един от лидерите на СДС са постлани с черга! Обречен си да влачиш тази черга със себе си цял живот, каквато и власт или богатство да прилапаш.
Питайте какви книги не са чели българските политици – и от тях ще направите библиотека, по-ценна от Александрийската.
Ами Царят, чието образование е толкова семпло, че би накарало да се изчерви всеки кандидат за работа в някой пощенски офис. Веднъж му споменах за удивлението си, че в „двореца“ в село Баня съм видял непокътнати доста акварели на Щъркелов. Това не го трогна изобщо. Да де, обаче дивите комунисти ги бяха запазили и съхранявали повече от пет

180 десетилетия.
С омразата си към ценностите на миналото и без дори да го съзнават, апологети на евтината сергия не са само повърхностните репортери. Но също и някои нискочели носители на „новите ценности“. Един Иво Прокопиев неизменно парадира, че ги носи в портфейла си. Но всъщност е обикновен номенклатурен изтърсак – порода „воденска“. Баща му е бил от най- доверените лица на онзи режим, управител на „Воден“, любимата ловна ре- зиденция на Живков. Заради това всеки, който има някаква прилична реализация до 1989 година, е припознаван от Прокопиев за смъртен враг.
Подобни хора се опитват непрекъснато да зарият миналото с някакви нови герои, между които да се намърдат и те. Напразно, разбира се. Но и тази тяхна болест се прихваща лесно.
Междуособиците в интелигенцията също са причина за разцвета на евтината сергия. Не са за подценяване и користта, и комплексите на новите лумпен-интелектуалци. Навремето те щяха да бъдат само евтини компаньонки на някои по-шумни велможи, но сега вече се изживяват като идеолози на „новата“ култура.
Онези, които най-много скачат срещу миналото, знаят отлично – и това не им дава мира – че няма да оставят нищо след себе си.
И в крайна сметка почти всички от евтината сергия си остават едни карагьозчии. Така са наричали навремето актьорите. А пък според речника на Найден Геров „карагьоз“ е представление на смешни работи – с кукли и пред перде.
Точно така си е. Кукли, поставени сред евтин декор, направен с две леви ръце, нещо такова...

Изтегляне 4.78 Mb.

Сподели с приятели: