Ивона Петрова Никова

Изтегляне 492.81 Kb.

страница	2/2
Дата	02.03.2017
Размер	492.81 Kb.
	#16092
Тип	Автореферат

1 2

Приноси

Изводи

Резултатите от проведените проучвания на кисели почви, целящи намиране на решения за преодоляване на киселинния стрес при растенията дават основания за следните изводи:

Установена е количествена зависимост между състава на обменните катиони върху почвения адсорбент и катионния състав на растенията.
Обменният манган в изследваните почви (светлосива горска (псевдоподзолиста), канелена псевдоподзолиста и канелена подзолиста (псевдоподзолиста), се проявява като основен лимитиращ добива фактор за ечемика и с приоритет над обменния алуминий като форми на обменна почвена киселинност.
Установени са зависимостите на добива, концентрацията на калциевите и водородни катиони в растения (люцерна) във водоразтворима в адсорбирана форма от рН и от общата киселинност на почвата.
В моделни инкубационни и вегетационни опити с две култури- ечемик и люцерна, е оценен потенциалът на сатурачна вар като подобрител и мелиоративно средство за кисели почви.
Изследваните форми на почвената киселинност при експериментите за неутрализация на почвената киселинност със сатурачна вар и калциев карбонат (актуална, обменна и обща) обуславят добива и съдържанията на водоразтворимите и адсорбирани форми на калций и водород в люцерна.
Потенциалът на сатурачната вар (отпадък от производството на захар) да неутрализира вредната почвена киселинност се проявява с позитивен ефект върху формираната биомаса и катионния състав на ечемик и люцерна.
Разработена е мониторингова мрежа за физико-химично характеризиране на техногенно замърсени почви в землищата на селата Челопеч и Чавдар (община Златица), която позволява предварителна оценка и съставяне на планове за управление на околната среда и управление на деградирали почви.
Въз основа на получените аналитични резултати са предложени, количествено разписани и картирани два варианта за мелиориране на киселите почви със сатурачна вар, при неутрализиране на обменната киселинност и при пълна неутрализация на киселинността на почвения адсорбент, като са указани количествата (съответно 9368 t и 19865 t) за цялата изследвана площ.

Приноси

Анализът на получените резултати от настоящия дисертационен труд дават основание да бъдат формулирани следните научни и научно - приложни приноси.

Научни приноси

Получени са експериментални данни за токсичното влияние на почвената киселинност върху растителните организми и е извършено количественото му описание. По този начин е допълнен теоретичния апарат относно неутрализиране на вредната почвена киселинност.
Извършена е комплексна оценка на резултатите от анализа и съдовите опити с отпаден продукт от производството на захар и е получена актуална количествена информация за положителният му ефект за земеделието при мелиорация на кисели почви.

Научно- приложни приноси

Изготвена е мониторингова карта за варопотребността на киселите почви в района на с. Челопеч.

Приложни приноси

Намерено е вариантно решение за оползотворяването на отпаден продукт - сатурачна вар, от производството на захар от Захарни заводи „Горна Оряховица”.
Предложена е конкретна схема за варуване на кисели и замърсени земи от землищата на селата Челопеч и Чавдар (Софийска област).

PhD thesis:
Physico- chemical assessment and amelioration of acid soils
Ivona Petrova Nikova

Institute of Soil Science “N. Poushkarov”

Abstract
Acidification of lands as an important degradation trait noted in the European Directive for soil increases the interest to surveying as well to estimate the specific interactions, carried out in these soils. Originate in this, our goal was for the evaluate the common and specific physicochemical processes in soils with low pH, define the toxic acidity and pH optimum for plants and based on interactions of classic and alternative lime amendments with soil adsorbent to suggest relevant scheme and doses for liming of nature and anthropogenic affected soils. The data received from batch of incubation and green-house experiments with different acid soils from Bulgaria supported us in determination of toxic and specific influence of soil acidity (H+), manganese’ and aluminum’ ions on the soils and plant species. The dependences of yield, concentrations of calcium and hydrogen cations in alfalfa plants both in water-soluble and adsorbed forms on pH and total acidity of soil were shown.

The potential of saturated lime as an amendment for improving of soil properties of acid soils was evaluated. The characterics of material to neutralize the harm soil acidity was expressed as positive effects on accumulated biomass and cation composition of barley and alfalfa plants.

A monitoring scheme for soil monitoring of chemically degraded soils (Chelopech and Chavdar, Sofia district) was applied. The dose of saturated lime (waste material from Zaharni Zavodi AD) for each sub-plot was calculated. The results received during the PhD thesis work are important for sustainable land management and are relevant to Thematic Strategy for Soil in context to overcome the chemically degraded processes also.
Keywords: Soil acidity, cation- exchangeable capacity, monitoring, remediation
Supervisors: Associate Prof. Dr. M.Taneva

Associate Prof. Dr. N.Dinev

Списък на публикациите

на Ивона Петрова Никова,
свързани с дисертационната тема
„Физико - химична оценка и мелиорация на кисели почви”

Никова И., 2007.Влияние на неутрализацията на почвената киселинност върху формирането на добива от надземната маса на пивоварен ечемик. Сборник научни доклади „Почвознанието- основа за устойчиво земеделие и опазване на околната среда”, Международна конференция 60- години Институт по почвознание „Н. Пушкаров”, София, стр.380-384.

Никова И., Н. Динев, 2007. Водоразтворими и обменно адсорбирани катиони в растителната тъкан в зависимост от варуването. Почвознание, агрохимия и екология, София, том XLI, кн. 3.,стр. 29-33.

Dinev N., I. Nikova, R. Sechkova, M. Banov, 2008. Remediation strategies for acid contaminated soils. Международна конференция, „Responces of Plants to Environmental Stresses”, 12-18 May 2008, Elena, Институт по Физиология на растенията- БАН, (приета за участие и печат).

Изтегляне 492.81 Kb.

Сподели с приятели:

1 2