Издателски комплекс при нву „Васил Левски Велико Търново 2013 Рецензенти: проф дпсн Илия Петров Пеев
Изтегляне 223.28 Kb.
|
Свързани:
depresivni-razstroiistva
| Самосъзнание – самосъзнанието е отношение към себе си и е неразривно свързано със стремежа да усъвършенстваме нещо в нас. То е една от най-сложните и същевременно една от субективно най-важните задачи. Тази сложност се обуславя от факта, че човек трябва да развие познавателните си способности, да подбере съответстващите средства, за да може да ги използва за самосъзнание, а това става с израстването и предполага определена степен на умствено развитие. Освен това трябва да натрупаме материал за познание. От една страна това означава, че човек трябва да е станал нещо, а от друга страна ние непрекъснато се променяме и развиваме, така че само познанието изостава от своя обект. Всяко знание за себе си със самия факт на своето получаване вече изменя субекта, познавайки нещо за себе си той става друг.
Самосъзнанието включва в себе си четири компонента: първо – съзнание за това, че се отличаваме от останалите; второ – съзнание за моето „Аз” като активно начало; трето – съзнание за своите психични свойства и емоционална самооценка; четвърто – социално-нравствена самооценка и самоуважение. Наличието на самосъзнание също се установява с определени критерии: първо – осъзнаване себе си за субект, независим от средата; второ – осъзнаване на своята активност; трето – осъзнаване на себе си чрез другите; четвърто – наличие на рефлексия, морална самооценка. В структурата на самосъзнанието могат да се определят четири елемента: първи – осъзнаване на близките и далечни цели и мотиви на своето „Аз”; втори – осъзнаване на своите реални и желани качества; трети – познавателни и когнитивни представи за себе си; четвърти – емоционални и чувствени представи за себе си. По този начин самосъзнанието включва в себе си: самопознанието (интелектуалния аспект) и самоотношението (емоционалния аспект). Като цяло можем да определим три пласта в съзнанието на човека: отношение към себе си, отношение към другите и очаквано отношение от другите към себе си (атрибутивна проекция). Социална роля – съответстващ на приетите норми начин на поведение на хората, в зависимост от техния статус, позицията в обществото и в системата на междуличностните отношения. Усвояването на социални роли е част от процеса на социализация и един от елементите на формирането на личността. Тази концепция възниква през 30-те години на ХХ век в американската социална психология като един от нейните основатели Ч. Кули счита, че личността се формира на основата на много взаимодействия на хората с околния свят, в процеса на които ние създаваме своя огледално „Аз”, което се състои от следните елементи: първо – как по наше мнение ни възприемат другите; второ – как по наше мнение те реагират на това, което виждат и на това, което отговаряме на възприетата от нас реакция на околните. Д. Мид счита, че процеса на формиране на личността преминава през: имитация – децата копират поведението на възрастните без да го разбират; игра – когато децата разбират поведението като изпълнение на определени роли и в процеса на играта ги възпроизвеждат. Всеки човек заема няколко позиции в социалната система, всяка от тях предполага наличието на определени права и задължения и се нарича социален статус. Човек може да има няколко статуса, но обикновено един от тях определя неговото положение в обществото. Този статус наричаме главен или интегрален статус. Социалния статус се отразява както във външното поведение и външния облик, така и във вътрешната позиция наличността. В социологическата литература се разглеждат следните разновидности на социалния статус: предписан – статус наложен от обществото независимо от усилията и заслугите на личността; придобит – статус постигнат благодарение на усилията на личността; естествен – отговаря на съществените устойчиви характеристики на личността (стар, млад, мъж, жена); професионално длъжностен – явява се основа на базисния статус и в него се фиксира социално-икономическото положение на личността. Ако социалния статус обозначава мястото, което заема личността в дадена социална система, то социалната роля е съвкупност от действия, които трябва да изпълни даден човек, заемащ определен статус в определена система. Всеки статус обикновено включва няколко роли, съвкупността от роли произтичащи от статуса наричаме ролеви набор. Самата социална роля се състои от: ролеви очаквания – това, което очакваме от една или друга роля; ролево поведение – това, което реално изпълняваме в рамките на една или друга роля. Т. Парсънс счита, че всяка роля може да бъде описана с помощта на пет характеристики: емоционалност; начин на получаване; мащаб; формализация и мотивация. Изтегляне 223.28 Kb. Сподели с приятели:
|