Поезия ТВОЯТ ПЛУГ Архимандрит Серафим (Алексиев)

Предай нататък!

За щастие аз не бързах за никъде, когато застанах на опашката пред касата в магазина зад една възрастна жена. Тя бавно си броеше парите пред касиерката. Докато чаках, си прехвърлях в ума задачите, които все още имаше да свърша. Бях прекъсната от действието на касиерката, която изваждаше нещо от чантата с покупки на възрастната жена и остави извадения продукт настрана. Възрастната дама стоеше там засрамена и се извиняваше. Тя ми хвърли един бърз поглед, а аз и се усмихнах разсеяно. След това погледнах, че извадения продукт беше голям пакет носни кърпички. Явно не й достигнаха парите да го купи и щеше да и се наложи да се връща отново по друго време за него. Времето този ден беше студено и дъждовно, с пронизващ вятър, каращ и най-разгорещените хора да се сгушат в дебелите си палта и да придърпват нагоре и по-плътно до тях вълнените си шалове. Дамата с артритните ръце, която си беше броила парите, по всяка вероятност с нетърпение очакваше момента, когато ще се прибере в къщи на топло.

Когато най-накрая се опомних, попитах касиерката колко трябва да заплати възрастната жена, за да си вземе носните кърпички – „60 цента”, отговори тя. Е, аз мога да заплатя за тях, си помислих! Попитах дамата дали ще ми разреши да покрия дължимата сума вместо нея, а тя се изненада. Може би се почувства малко засрамена, но аз й напомних, че в зимно време човек винаги има нужда от носни кърпички, пък и тя със сигурност няма да иска да се разкарва още веднъж до тук при такова лошо време, за да ги вземе. „Да”- тъжно се съгласи тя с мен. Настоя все пак да плати на касиерката колкото пари й бяха останали, до последния си цент.

Всъщност оказа се, че не й достигат само 20 цента и аз с радост допълних липсващите пари. Тя горещо ми благодари и си тръгна. Наистина това, което направих е нещо малко, но благослови жената.

Когато се върнах при колата си започнах да размишлявам над тази случка. Защо постъпих така? Какво ли си е помислил човека зад мен на опашката или касиерката? Дадох ли тези пари, за да се почувствам добре или защото очаквам Бог да ме награди за моето добро държание? Добре е човек набързо да прегледа мотивите си, дори и за малки неща като тази случка. Бог гледа на нашите мотиви и ги претегля на небесния кантар. Постъпих така, просто защото можех да си го позволя, изпитах състрадание към възрастната дама. Тя се движеше бавно; навън всичко беше замръзнало, тя имаше нужда от носните кърпички и трябваше да идва повторно в студа, за да си ги вземе. Моите мотиви бяха чисти и наистина не очаквах нищо в замяна от Бог. Всъщност, почувствах, че Бог очаква от мен да постъпя така. За мен нямаше никакво значение и какво са помислили свидетелите по тази случка, само не исках да предизвиквам неудобство за дамата и да я засрамвам.

Като последователи на Христос това трябва да бъде нашето нормално човешко отношение и поведение. Нашият Бог е Бог на състраданието и ние като Божии деца трябва да бъдем мотивирани да достигаме до хората, заради съвършения пример, даден ни от Христос. Божието състрадание към Неговите хора е разкрито в цялата Библия и е много характерно за служението на Исус. Матей 9:35-38 ст. казва: „И когато видя [Исус] множествата, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.” Той се смили – изпита състрадание към загубените, наранените, страдащите и умиращите. Ние, като Христово тяло, сме Неговите протегнати ръце, които са готови да докоснат нуждаещите се. Павел в Колосяни 3:12 ст. ни насърчава: „И така, като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.” „Обличам” в този стих е глагол, който показва действие. Той говори за правене на избор и активно извършване. Състраданието може да бъде изразено по различни начини: като помагаме на съседите си, като ги каним на гости, утешаваме наранените, посещаваме тези, които са болни или самотни… просто да посрещаме нуждите на другите! Еклесиаст ни казва: „Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш” (Екл. 11:1 ст.). Ние достигаме другите в резултат на нашето покорство и вяра. Ние не даваме за да получаваме, нито пък можем да дадем повече от Бог, но нашия Небесен Баща благославя това, което правим. Каквото и да дадем на Бог, няма да бъде загубено или напразно, независимо колко малко изглежда в нашите очи.

След като излязох от магазина все още имах задачи за довършване, така че се отправих към малкото селце, в което живеем и като пристигнах се приготвих да паркирам. Точно след като спрях колата и посягах към палтото и чантата си, един мъж започна силно да чука по прозореца. В началото се стреснах да не би да съм допуснала някаква грешка при паркирането! После видях, че развява пред очите ми билет и си свалих прозореца на колата да видя за какво става въпрос. Той бързаше за някъде, но ме попита дали искам да ми даде неговия билет за паркинг, който беше все още валиден. Той го бил купил току що, но неговата съпруга много набързо си свършила работата. Така че в крайна сметка той ми го предлагаше. Благодарих му любезно за билета, взех го и го поставих на предното стъкло. Тъкмо излизах от колата си и изведнъж ме осени… билетът струваше само 50 цента, но беше 2½ пъти повече от сумата, която платих за възрастната дама в магазина! Аз не дадох, за да получа, но Бог има невероятни пътища за да ни благослови, обогати и да разшири живота ни.

Това прилича на все едно очакваме да седнем на голяма празнична трапеза. Помирисали сме изкусителни ястия, приготвяни в кухнята и сме тооолкова гладни сега! Най-накрая сме поканени да седнем и да ядем заедно. Подаваме ястията, от които да си отсипваме и подаваме на следващия гост до нас. Можем да чуем възгласи като: ‘ммм’, ‘aххх’ и ‘oooo’, идващи от тези, които вече са опитали от вкусните гозби. Накрая… всяко едно от тези ястия достига до нас и ние можем също да участваме! О, да! Най-накрая! Ние сме ТОЛКОВА гладни! А какво ще стане ако обслужим само себе си и решим, че няма да предадем нататък вкусната храна? Какво изражение на ужас и смут ще получите от всеки, включително и тези, които вече са си сложили от яденето! Не, разбира се, ние трябва да подадем храната напред, след като сме си отсипали, след като сме си взели порцията, защото тези, които чакат след нас също са гладни. Ние ще предадем нататък, защото всеки има нужда да си отсипе от храната и да се нахрани.

Трябва да предаваме напред към другите Христовата любов и състрадание, защото тогава те ще забележат Божията ръка как действа в живота на Неговите хора. Може би посредством нашия пример и те ще решат да покажат добрина на други, които от своя страна ще покажат на трети! „Слава да бъде на Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостите и Бог на всяка утеха…” (ІІ Кор. 1:3 ст.).

Другите хора са гладни и чакат да получат Христовото състрадание. ПРЕДАЙ НАТАТЪК!

Детска страничка

Най-важната история на света

С любезното разрешение на

bibal interneshanal от Канада
отпечатана на брайл от Компакт брайл, Англия

продължение

Исус е арестуван и измъчван

Текст от Библията - Лука22. Йоан19.

Една нощ, когато Исус се молеше в градината религиозните водачи изпратиха тълпа със сопи и ножове да арестуват Исус. Учениците извикаха:

"Господи, да се бием ли? Имаме ножове. И един от тях удари слугата на първосвещеника и отсече дясното му ухо. Но Исус каза: Не се противете повече. Допря се до ухото на слугата и го изцели."

Исус изцели един от враговете си? Да Нели.

Той обича всички.

"Хванаха Исус и го вързаха. Заведоха Го при управителя на областта Пилат и Го разпитваха."

Войниците биха Исус. Сложиха тръни на главата Му и Му се подиграваха. После Пилат говори пред хората:

"Ето, извеждам Го пред вас, но разберете, че не намирам никаква вина в Него. Махни Го, викаха те. Разпни Го. Тогава Пилат им предаде Исус, за да бъде разпнат."

Но, Той не е направил нищо лошо! Не е честно. Вярно е Сашо.

Но спомни си, Бог имаше план.

Исус умира на кръста

Текст от Библията - Лука23.

Те приковаха Исус на кръста. Исус каза:

"Отче, прости им, защото не знаят какво вършат."

Други двама, които бяха престъпници, бяха разпънати до Исус. Единият Го хулеше: значи Ти Си месия? Така ли?

Месия е другото име за син на Бога.

Докажи го като избавиш Себе Си и нас! Но другият му се скара: Не се ли боиш от Бога, дори пред смъртта си? Ние заслужаваме да умрем за престъпленията си, но този не е сторил нищо лошо. Тогава каза: Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в царството Си. Исус отговори: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с мен в рая."

И той е отишъл при Исус след като е умрял? Да, Нели.

След това Исус извика към Своя Отец Бог и издъхна.

Ей, Исус ли е личността от Божия план? Точно така Сашо.

Бог изпрати Своя съвършен син Исус и Той умря, за да понесе наказанието за нашите грехове.
Исус е жив
Текст от Библията - Матей28. Лука24.

Тялото на Исус беше положено в гроб от неговите приятели. Рано на първия ден от седмицата две жени отиваха към гроба. Внезапно стана земетресение, защото ангел от Господа слезе от небето и отвали камъка от гроба.

"Не се страхувайте, каза той, аз зная, че търсите разпнатия Исус, няма Го тук. Той възкръсна от мъртвите както беше казал. Бързайте да кажете на учениците Му."

Тази част най-много ми харесва. Така е Сашо. След като плати за греховете ни Бог Го въскреси от мъртвите. Всичко това беше Божия план.

По-късно докато учениците си говореха за това Исус застана посред тях и им каза: мир вам. А те ужасно се уплашиха, защото мислеха, че виждат дух. "защо се плашите? Попита Той. Погледнете ръцете Ми и нозете Ми и вижте, че това наистина Съм Аз, докоснете Ме и се уверете, че не Съм дух."
Къде е Исус днес
Текст от Библията - Йоан16. Деяния на апостолите1.

Исус беше с учениците си няколко седмици.

Сигурно са били щастливи? Да, но къде е Исус днес? Това е добър въпрос Нели.

"Исус каза: за вас е по-добре аз да Си отида, защото ако не Си отида Святия Дух няма да дойде, но ако Си отида ще Го изпратя при вас."

Когато Исус свърши разговорът си с учениците те го видяха как се възнася към небето, докато облак Го скри от погледа им. Двама ангели им казаха:

"Исус се възнесе на небето и някой ден така, както Го видяхте да си отива Той ще дойде пак."

Един ден ще се върне за всички Божии деца. Това са тези, които вярват, че сус е умрял за тях и сега са простени. Ние ще бъдем с Него завинаги и вече нищо няма да може да ни раздели от Божията любов. Сашо:

- Аз искам да бъда Божие дете, за да мога да бъда с Него. Майката:

- Чудесно Сашо. Това е най-важното решение в живота на човека. Библията казва, че нашия грях ни отделя от Бога. Там пише: "Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш, защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява." Римляни10:9-10.

Сашо:

- Аз мога да кажа това. Аз наистина вярвам в Исус. Бащата:

- Тогава нека да кажем и на Бог. Той винаги слуша Сашо. Той чува нашите молитви и ни отговаря. Кажи тази молитва с мен:

- Мили Боже, аз зная, че съм грешник. Вземал съм неправилни решения и съм вършил лоши неща. Съжалявам, моля те прости ми. Аз зная, че Твоят син Исус умря за моите грехове и вярвам, че Ти Си го възкресил от мъртвите. Аз искам Исус да бъде мой Господ. Благодаря Ти, че ме обичаш и че Си ме направил твое дете. Сега моля те да ме изпълниш с Твоя Святи Дух, за да имам необходимата сила да ти се покорявам. Амин.

Сашо:

- О, аз сега съм Божие дете нали? Майката и бащата:

- Точно така. Бащата:

- Сега за да познаваш Бога по-добре трябва да Му говориш с молитва и да четеш за Него в Неговата книга Библията. Бог ти говори чрез Библията и ти казва за важните неща, които очаква от теб. Нели:

- Кои са те татко? Бащата:

- Да обичаш Бога; да говориш на хората за Исус и да им показваш Божията любов и сила. Майката:

- Исус каза на последователите си:

"Идете и научете всичките народи, учете ги да пазят всичко, което съм ви заповядал и бъдете сигурни в това: Аз Съм с вас винаги." Матей28:19-20.

Майката:

- След като Исус отиде на небето Той ни изпрати Святия Дух. Той ще ви води и учи и ще ви дава специалната Божия сила да казвате на другите за Него. Сашо:

- Аз искам да кажа на приятелите ми. Ей, току що ми се случи най-хубавото нещо на света. Това може да стане и с теб. И да вземеш същото решение като мен. Моли се и Бог ще те чуе. Той те обича.

Живей за Исус

из книгата "Побеждаващия Божи път" от Лорън Кънингън

Ще ви разкажа случаят с едно малко момиченце в ГДР. Научих тази история от пастор Герхард Веслер по време на едно свое гостуване в неговата църква във Франкфурт.Това 10-годишно момиченце било дъщеря на едно християнско семейство в Мекленбург. То трябвало да ходи в местното училище, където систематично се правели опити да се подрони християнската вяра на учениците. Учителката, например, казвала на децата да преклонят глави и да помолят Бога за бонбони. След като децата чакали известно време и установявали, че не се случва нищо, учителката се усмихвала и казвала:"Виждате ли, няма Бог! А сега, помолете правителството за бонбони." И тогава всяко дете получавало по един бонбон от името на правителството. Един ден тя накарала всички ученици да станат и да повтарят: "Няма Бог!" Малкото момиченце се възпротивило и обяснило на учителката си: "Но аз вярвам, че има Бог." Учителката използвала беззащитността на малката и се разпоредила: "Тази вечер ще ми напишеш на един лист 50 пъти: „Няма Бог".Детето си отишло вкъщи, молило се с родителите си за този проблем и тогава написало 50 пъти: "Има Бог!" Когато на следващия ден се явило в училище с листа, учителката се разярила. "Този път ще напишеш 70 пъти „Със сигурност няма Бог". И ако не го направиш, ти и родителите ти ще си имате неприятности!" Семейството за втори път се молило и на другия ден момичето занесло в училище лист, на който 70 пъти било написано: "Със сигурност има Бог!" Когато учителката видяла това, получила пристъп на ярост и закрещяла: "За утре ще напишеш 100 пъти: „С абсолютна сигурност няма Бог!" и ако отново се възпротивиш, ще отида в полицията и ще видите какво ще ви се случи!"Междувременно цялото село научило за инцидента. Разигравала се борба между силите на светлината и тези на мрака. Родителите на момичето знаели каква опасност ги грози, но те предпочели по-скоро да пострадат, отколкото да се отрекат от своя Бог. И така детето 100 пъти написало: "С абсолютна сигурност има Бог!"На следващия ден учителката хвърлила поглед върху листа хартия и ... започнала да крещи с писклив глас: "Сега отивам в полицията и ще донеса за вас. Да видим, дали вашият Бог ще ви помогне!" И тя хукнала да излиза, метнала се на колелото си и се засилила към улицата. Но не стигнала далече. Когато приближила вратата на училищния двор, изведнъж паднала от колелото - сърцето й спряло, а тя лежала мъртва на земята. Учениците видели през прозореца всичко, изтичали навън и, шокирани, наобиколили жената. Тогава изведнъж някой запял: "Съвсем сигурно е, че има Бог. Съвсем сигурно е, че има Бог!" - и всички му пригласяли. Щом сме предали всичките си права на Бог, няма нужда да се страхуваме от врага. Дори и едно малко момиченце, дете на Исус, има повече сила от една цяла атеистична държавна система! Бог или ще ни освободи, или ще ни даде сила в Негово име да понасяме страданията. Само ако действаме в противостоящ дух, ние наистина можем да станем смирените, които ще наследят земята.

Моите затвори с Господ

„Господи, сигурен съм, че ти не съществуваш. Ако ти съществуваше, което оспорвам, Ти имаш задачата да ми се разкриеш.”

Господ отговори на тази удивителна молитва на младия Ричард Уирмбранд, атеист, войник в Румъния през 30-те години, верен на нощните заведения и разхождащ се из гробищата, за да размишлява за живота.

Строителният дърводелец и евреина

Ричард е туберколозен и решава да отиде да си почива в едно село в планината. Там един стар дърводелец се радва на посещението на евреина и му подарява една Библия. Като евреин, Ричард чете с мъка Библията, плаче много за своето тъжно съществуване. Накрая се обръща към Бог.

През 1940 г. Румъния и всички евреи са под фашисткия терор. През 1945 г. комунистите завземат страната. Ричард Уирмбранд става лютерански пастор и се заема с нелегално свещеничество. През 1948 г. той е задържан и затворен.

Прекарва 14 години в затвора, като три от тях в една килия на десет метра под земята, без никога да вижда слънцето или звездите, без да забелязва нито цветята, нито снега, без никога да вижда други хора – освен пазачите и мъчителите си. Седемнадесет часа от денонощието той трябва да остане седнал и да слуша: „Християнството е глупост... Признайте, че никой не ви обича повече!”

Няма нито Библия, нито листа, за да записва своите мисли. Прекарва часове през нощта в молитва и всяка нощ съставя проповед, за да не загуби смисъла. Научава я наизуст и насърчава сам себе си. Открива, че жестокостта няма граница и решава да не остави никакво място за болка в сърцето си.

В безнадеждни моменти се научава да не разчита на своите сили, нито на своята вяра, а само на Исус Христос.

Разпитван е до загубване на съзнание. Покрит е с язви, гладен, мокър. Усмирителна риза, килия с плъхове, студ... Той не знае повече да пише. Забравя думите от Евангелието. „Отче наш” е прекалено дълго за молитва... Единствената молитва са тези две думи, които повтаря без спиране: „Исусе, обичам те!”

Плъховете и леденото помещение

Насилва се да не гледа заобикалящите го неща, а отвъдното. Прилича на Лазар. Крайно мършав, спящите до него животинки са като зловещ хумор на неговите язви по тялото.

Той знае, че ангелите ще го отнесат в дома на Господ.

Когато пазачът го смазва от бой си мисли за апостол Павел и неговия тъмничар. Мечтае да чуе същия въпрос: „Какво трябва да направя, за да бъда спасен?” Разбира, че офицери от секретната полиция са се покръстили и е щастлив, че страданието му за Исус има смисъл.

„Никой не ви обича”

Ричард Уирмбранд е освободен през 1964 г. В този момент Румъния продава своите политически затворници и той е купен за 30 000 франка /4500 евро/ от Норвежка еврейска мисия.

Всички християни му казват учудени: „Ние очаквахме да срещнем тъжен човек, а вие сте винаги весел. Наистина ли вие сте този човек?” Уирмбранд показва документи, че той е човекът, за който става дума.

Ричард беше гласа на нелегалната и преследвана църква.

Материала е публикуван във вестник “Единадесетият час”, май 2009 г.

Превод от френски: Христина Панджаридис

Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап

Изтегляне 457.04 Kb.

Сподели с приятели: