Изграждане на вилни сгради в поземлен

Над района прелитат по време на миграция късопръст ястреб, белоопашат мишелов, малък креслив орел (Aquila pomarina), сокол орко (Falco subbuteo), сокол скитник (Falco peregrinus), а през зимата и малък сокол (Falco columbarius).

По данни от стандартния формуляр на защитената зона царският орел (Aquila heliaca), белошипата ветрушка (Falco naumani), червената каня (Milvus milvus), големият креслив орел (Aquila clanga) и два вида блатари- полски блатар (Circus cyaneus) и степен блатар (Circus macrourus) са видове които не гнездят в тази част на страната, а само преминават по време на миграция или зимуват. Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде със следните въздействие за всеки един вид от грабливите предмет на опазване в защитената зона.

Белоопашат мишелов (Buteo rufinus) - прелетногнездещ вид с численост на националната популация 650-750 двойки (Янков). До първата половина на 20 век се считал за прелетно скиташ вид за България, като след това започва да разширява гнездовите си обитания включително и сред суходолията на Добруджа. Гнезди на земята, по скали, и по стълбовете на електропреносната мрежа в гнезда на свраки или прави собствени. Ловува изчаквайки скрит на някое по-високо място (електропреносната мрежа е предпочитано място) или оглеждайки от голяма височина с планиращ полет. Храни се предимно с дребни бозайници (много от белоопашатите мишелови предпочитат лова на мишки, полевки и друга подобна по размери плячка, което се дължи на сравнително късите му и слаби пръсти на краката. По данни от стандартния формуляр на територията на защитената зона гнезди 1 двойка, т.е. 0,065 -0,075 %, от популацията в цялата страна. Над територията на защитената зона по време на миграции прелита рядко. Резултатите от проучванията в изпълнение на проекта на МОСВ: „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” са, че видът е малочислен в зоната и за регистрирането му е необходимо допълнително проучване.

Отрицателни въздействия изразяващи се в безпокойство при гнезденето, унищожаване на гнездото, смъртност на малките и прогонване от заеманата от гнездещата на територията двойка няма да има поради отдалечеността на територията в която ще се реализира инвестиционното предложение от мястото на гнездене.

Обикновен мишелов (Buteo buteo) – Най-често срещащия се вид от грабливите птици у нас. Среща се целогодишно и е един от масовите мигранти през есента и пролетта, а през зимата долитат за зимуване птици и от северните райони на Европа. Числеността на популацията му в България е 2500 – 4000 двойки. В защитената зона гнездят 10 двойки. Не гнезди в околностите на с. Кошарица, но е наблюдаван да ловува в района, а през зимата е чест покрай пътя Слънчев бряг Кошарица. Гнезди на дървета, като размерите на гнездото могат да достигнат до 1м в диаметр и 0,8 м височна, така, че при наличие на гнездо в района то лесно може да бъде открито. В хранителния му спектър му влизат 257 животински вида 37% дребни бозайници, основно полевки (Microtus arvalis), 59% птици, 1% влечуги и земноводни и 2% риба (Hastädt, V. & Sömmer, P). През зимата е чест край пътищата, където се струпват дребни пойни птици, като в състава на храната му влизат и загинали от автомобилите животни. Естествената смъртност на младите птици през първата година от живота достига 51%, през втората 32% и 29% през третата (Mebs, Schmidt). Продължителността на живота му е обикновено около 10 години, но някои птици живеят и 26 години (Mebs, Schmidt).

Заплахи за вида, които водят до намаляване на числеността му са: Използването на отрови срещу гризачи и други химикали в селското стопанство, унищожаване на гнездата при горскостопански дейности, безпокойство през размножителния период, бракониерски отстрел, смъртност от токови удари при кацане върху необезопасени стълбове от електроразпределителната мрежа.

Очакванията са, че и с реализирането на инвестиционното предложение числеността на гнездещите в защитената зона двойки ще се запази, без да се намалява площта на гнездовите обитания на вида. Въздействията върху вида ще бъдат незначителни, тъй като много рядко ловува в близките до имота площи.

Скален орел (Aquila chrysaetos) - Приоритетен за опазване и застрашен от изчезване вид (Приложение 2 на ЗБР). Числеността на популацията му в България е 150-170 двойки (Янков 2007). Скалният орел води оседнал начин на живот. Само птиците обитаващи най-северните части на Европа мигрират н юг, като не се отдалечават на големи разстояния от гнездовите си обитания. Най-често мигрират младите, като възрастните по-рядко напускат териториите си. Гнезди по скали и скални стени и по-рядко по високи дървета. Почти всички находища са в долини или скални комплекси близо до открити склонове в които птиците ловуват. Картирани са 70 сигурни и 54 твърде вероятни гнездови находища в цялата страна (Петров et al 2012). Предпочитана храна са сухоземните костенурки. В гнездата са намирани остатъци и от лалугери, лисици, зайци, птици, змии и гущери (Петров et al 2012). На територията на ЗЗ „Емине” BG 0002043 не гнезди. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху числеността на вида в защитената зона, както и на местообитанията му в нея поради отдалечеността им от територията в която ще се реализира инвестиционното предложение.

Малък креслив орел (Aquila pomarina) - Малкият креслив орел един от най-многочислените видове които прелитат над терторията на България по време на миграция. Числеността на гнездещата популация в България е 350- 400 двойки (Янков 207). Гнезди на дървета, по често в покрайнината на гората. Хранителният му спектър включва дребни бозайници до големината на заек, птици, влечуги, земноводни, насекоми, а в Африка са наблюдавани и случаи на ограбване на яйцата от гнездата на гнездещите там птици. За защитената зона е преминаващ вид, като по време на сезонните миграции прелита над източната ѝ част над Черноморското крайбрежие, а по данни от стандартния формуляр в защитената зона гнездят 6 двойки. Не е установена гнездеща двойка в района на с. Кошарица, а резултатите от проучванията в изпълнение на проекта на МОСВ: „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” са за 4-5 гнездещи двойки в защитената зона.

При миграции прелитат разстояния от порядъка на 9 350 км по права линия (Meyburg, B.-U. & C. Meyburg (2009): Голяма част от тях загиват в районите на зимуване (Африка) и Близкия изток в които не подлежат на опазване според местното законодателство, отравяне и лов (Mendelssohn and Paz, 1977; Meyburg et al., 2004).

Женската снася 1-3 яйца, но само в годините с изобилие от храна израства повече от един млад. Обикновено първото излюпило се пиле изяжда останалите, така че една двойка отглежда успешно едно малко. Полово зрели стават на 3 години. Максималната продължителност на живота е 26 години, но по-голямата част от птиците дожвяват до 19 години. Годишната смъртност на птиците след третата година от живота им е под 10% (Meyburg, B.-U. & C. Meyburg 2009): Средна годишна смъртност е 35% за ювенилните, 20% за младите(3-4 год), и 5% за възрастните. Заради тези заплахи, средната продължителност на живота на малкия креслив орел обикновено варира от 8 до 10 години. (Del Hoyo, Eliot, и Sargatal, 1994).

Отрицателно действащите фактори водещи до намаляване на числеността му са: Разработването на буковите и смесените гори до 1000 m н. в. за дърводобив, инфраструктурно развитие за туризъм и отдих. Конкуренцията с царския орел по отношение на храната. (Профиров, Стойчев 2012).

С реализирането на инвестиционното предложение отрицателни въздействия изразяващи се в безпокойство при гнезденето, унищожаване на гнездото, смъртност на малките и прогонване от заеманата от гнездещата на територията двойка няма да има поради отдалечеността на територията в която ще сереализира инвестиционното предложение от най-близките мяста в които е установено гнездене. Няма данни за отрицателни въздействия върху вида от дейностите поради урбанизация на близките до с. Кошарица площи.

Очкваните въздействия върху вида от реализирането на инвестиционното предложение ще бъдат незначителни.

Малък орел (Hieraaetus pennatus) - Гнездещо прелетен за България вид, приоритетен за опазване и застрашен от изчезване (Приложение 2 на ЗБР). Числеността на популацията му в България се оценява на 140-200 двойки (Янков). Гнезди в алувиални или стари гори с изобилие от стари дървета. В защитената зона гнездят 2 двойки (СФ). Ловува като дебне жертвата си кацнал на някой клон, летейки на малка височина между дърветата в гората или планирйки на много голяма височина в откритите райони след което се спуска на 20м и от там атакува жертвата си (Martin 2005). Резултатите от проучванията в изпълнение на проекта на МОСВ: „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” не потвърждават гнездене в защитената зона.

Негативни въздействия върху вида от реализирането на инвестиционното предложение върху вида, като безпокойство по време на гнездене, разрушаване на гнезда, прогонване, и смърт на новоизлюпените не се очакват поради поради отдалечеността на територията в която ще се реализира инвестиционното предложение от най-близките места в които е установено гнездене.

Очкваните въздействия от реализирането на инвестиционното предложение върху вида ще бъдат незначителни.

Орел змияр (Circaetus gallicus) - Гнездещо прелетен за България вид, приоритетен за опазване и застрашен от изчезване (Приложение 2 на ЗБР). Числеността на популацията му в България е 270- 320 гнездещи двойки. Гнезди в широколистни, иглолистни и влажни алувиални гори, като се придържа към откритите пространства, богати на влечуги. На територията на ЗЗ „Емине” BG 0002043 по данни от стандартния формуляр на зоната гнездят 4 двойки- около 1,6 % от националната популация, а броят на прелитащите по време на миграция е около 141 индивида. Резултатите от проучванията в изпълнение на проекта на МОСВ: „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” през 2012г са за 2 гнездещи двойки в защитената зона.

Мигриращите птици прелитат предимно над Черноморското крайбрежие в източната част на защитената зона, между с. Кошарица и Черноморския бряг.

Негативни въздействия върху вида от реализирането на инвестиционното предложение върху вида, като безпокойство по време на гнездене, разрушаване на гнезда, прогонване, и смърт на новоизлюпените не се очакват поради отдалечеността на територията в която ще се реализира от най-близките места в които е установено гнездене.

Очкваните въздействия върху вида от реализирането на инвестиционното предложение ще бъдат незначителни.

Орел рибар (Pandion hаliaetus) - За България е гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Размерът на гнездещата популация в България се оценява на 3-6 двойки (Янков). Гнезди винаги близо до водоеми в които има достатъчно риба с която се храни. В миналото е бил чест вид в поречието на р. Дунав. Гнездата са отдалечени на растояние 3-5км от водни басейни, но има случаи, когато гнезди и на дървета сред блата и езера. Ловува във водоемите край които гнезди. На територията на ЗЗ „Емине” BG 0002043 не гнезди.

Негативни въздействия от реализирането на инвестиционното предложение върху вида, като безпокойство по време на гнездене, разрушаване на гнезда, прогонване, и смърт на новоизлюпените не се очакват поради отдалечеността на предвидения за застрояване имот от най-близките мяста в които е установено гнездене.

Очкваните въздействия върху вида и местообитанията му от реализирането на инвестиционното предложение ще бъдат незначителни.

Осояд (Pernis apivorus) - Прелетно гнездещ за България вид приоритетен за опазване и застрашен от изчезване (Приложения 2 и 3 от ЗБР). Числеността на популацията му в България е 450 – 550 двойки. В защитената зона по данни от стандартния формуляр на зонат гнездят 7 двойки, което е 1,4-2% от числеността на националната популация. Не гнезди в района на с. Кошарица, а резултатите от проучванията в изпълнение на проекта на МОСВ: „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” през 2012г са за 1 гнездеща двойка в защитената зона. Осоядът е високо специализирана насекомоядна птица. В местата в които се размножава се храни предимно с ларвите на оси. Наблюдава скрит къде е входа към гнездото на осите, което често е под земята и ги изравя, като понякога целия се скрива под земята. Ноктите на краката му не са толкова извити, колкото на другите грабливи птици и поради това са по-подходящи за копаене. Напада и гнезда на стършели, като предпочита ларвите, но понякога изяжда и възрастните. Освен с оси, осоядът се храни и с други насекоми, като скакалци и гъсеници, които улавя с човка. Често търси храна по земята. В години на недостиг на оси се храни и с жаби, змии, млади птици и мишки. За 70% от птиците териториите за хранене са в границите на 3 км от гнездото, а останалите се отдалечават до 5км. (Irons, 1980). Не е установен като търсещ храна вид на територията в която ще се реализира инвестиционното предложение. Счита се за доста толерантен към човека вид (Roberts et al., 1999). Отрицателно действащи фактори са масовото изсичане на старите гори, безпокойството и бракониерството. Използването на пестициди в земеделието (Домусчиев Спиридонов 2012).

Най-голям дял в общата смъртност на птиците, която е от значение за числеността на популациите му е смъртността по време на пресичане региона на Средиземно море (Panuccio 2005), където е сред ловните обекти. Това се потвърждава и от направените изследвания чрез проследяване от сателит (Strandberg et al.2009).

Негативни въздействия от реализирането на инвестиционното предложение върху вида, като безпокойство по време на гнездене, разрушаване на гнезда, прогонване, и смърт на новоизлюпените не се очакват поради отдалечеността на територията в която ще бъдат построени 9те вилни сгради от най-близките места в които е установено гнездене.

Общата оценка на очкваните въздействия върху вида от реализирането на инвестиционното предложение е,че ще бъдат незначителни.

Черна каня (Milvus migrans) - Гнездещо-прелетнен, преминаващ и отчасти зимуващ вид. Животът ѝ по принцип е свързан с водата и тя рядко се отдалечава много от водните басейни. Има предпочитание към места в близост до влажни зони, дори при засилен антропогенен натиск (Cramp et al., 1983). Броят на гнездещите двойки в България е 140-160, като основният гнездови район е между Източните Родопи и Странджа, в поречието на р. Тунджа. На територията на ЗЗ „Емине” не гнезди, а е само преминаващ вид.

Отрицателно действащите фактори водещи до намаляване на числеността ѝ са: интензивното земеделие, както и сблъсъкът с електропроводи, дейности непосредствено около гнездото, отравянето, бракониерският отстрел, индустриалното и битовото замърсяване на почвите и водите.

Негативни въздействия от реализирането на инвестиционното предложение върху вида, като безпокойство по време на гнездене, разрушаване на гнезда, прогонване, и смърт на новоизлюпените не се очакват поради отдалечеността на територията в която ще се реализира от най-близките места в които е установено гнездене.

Общата оценка на очкваните въздействия върху вида от реализирането на инвестиционното предложение е, че ще бъдат незначителни.

Ловен сокол (Falco cherrug) - Приоритетен за опазване и застрашен от изчезване вид (Приложение 2 на ЗБР). Числеността на популацията му в България се оценява на 10-15 двойки (Янков). Местата в които гнезди са по скали и скални венци, разположени в съседство с пасища и открити площи, в които са установени колонии на лалугер. В защитената зона е рядък вид, като по данните от стандартния ѝ формуляр в нея гнездят 2 двойки. Данните от направените проучвания по проект на ФПС Зелени Балкани, в сътрудничество с Централната лаборатория по обща екология при БАН (ЦЛОЕ), Дружеството за защита на хищните птици и Фонда за Дивата Флора и Фауна не потвърждават гнезденето за периода след 1998г (Ragyov et al 2009) Предполагаемият брой гнездещи двойки 2 е направен на база наблюдавани птици с предбрачно поведение (Градинаров, Янков 2009). Не е наблюдаван в района на с. Кошарица.

Негативни въздействия върху вида от реализирането на инвестиционното предложение не се очакват тъй като същият не се среща на територията в която ще бъдат построени вилните сгради.

Сокол орко (Falco subbuteo) – Прелетногнездещ за България вид с численост на националната популация 600-1200двойки. Предпочита степи и други подходящи открити местности покрити нарядко с дървета. Гнезди в широколистни, иглолистни и влажни алувиални гори. Не се среща в градски или заселени от човек зони. Храни се предимно с насекоми и дребни птици, които улавя по време на полет. Гнезди в изоставени гнезда от вранови птици най-често на чавки. В края на април –началото на май заема гнездовата територия, като гнезди в гнездото от предходната година.

Числеността му в защитената зона според данните от стандартния ѝ формуляр е 5 гнездещи двойки. Резултатите от проучванията в изпълнение на проекта на МОСВ: „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” през 2012г са за 7-8 гнездещи двойки в защитената зона.

В района на с. Кошарица се наблюдава рядко в полет по време на миграции.

Негативни въздействия от реализирането на инвестиционното предложение върху вида, като безпокойство по време на гнездене, разрушаване на гнезда, прогонване, и смърт на новоизлюпените не се очакват поради отдалечеността на територията в която ще се реализира от най-близките места в които е установено гнездене.

Не се очаква промяна на числеността му в защитената зона.

Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus) – Широко разпространен в България вид, обявен за защитен, с нарастваща численост презз последните години (Янков 2007). Само в най-северните райони на Европа е прелетен, а в останалите части може да бъде видян целогодишно. Численоста ѝ у нас е между 4000 и 7500 двойки (Янков 2007). Предпочита открити местности и избягва гъсти и затворени гори. Обитава открити пространства с еденични или групи високи дървета, скални проломи и ждрела, льосови брегове, окрайнини на гори. Среща се в обработваеми земи с разположени по периферията синори и храсталаци и групи дървета и линии на далекопроводи, на които гнезди. Често може да се види да лети над поляни, ниви и ливади. Понякога се среща и гнезди в градска среда, включително и индустриални зони, без да показва чувствителност по отношение на антропогенизирането на терените в които ловува (Янков 2007). В хранителния ѝ спектър влизат дребни пойни, гризачи и насекоми, които летят на малка височина или улавя на земята.

Отрицателните въздействия, които водят до намаляване на числеността ѝ са използването на инсектициди и хербециди, промените в селскостопанските практики, премахването на единични и групи дървета в обработваемите и унищожаването на синурите, които осигуряват подходящи места за ловуване.

Числеността ѝ в защитената зона е 20 гнездещи двойки (СФ). Резултатите от проучванията в изпълнение на проекта на МОСВ: „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” през 2012г са за 7 гнездещи двойки.

Не гнезди в района в който ще се реализира инвестиционното предложение, но е наблюдавана над близките открити площи.

Негативни въздействия от реализирането на инвестиционното предложение върху вида, като безпокойство по време на гнездене, разрушаване на гнезда, прогонване, и смърт на новоизлюпените не се очакват поради отдалечеността на територията в която ще се реализира от най-близките мяста в които е установено гнездене.

Не се очаква промяна на числеността ѝ в защитената зона.

Белоглав лешояд (Neophron perchopterus) – Приоритетен за опазване и застрашен от изчезване вид (Приложение 2 и 3 на ЗБР). Размерът на популацията му в България е 36 двойки. В защитената зона е рядък вид, който е отбелязан в стандартния ѝ формуляр с численост 0-3 прелитащи птици.

Със западането на планинското пасищно животновъдство и влизане в сила на Закона за ветеринарно-медицинската дейност, и изгарянето в екарисажи на животинските трупове от фермите хранителнта му база у нас драстично намаля, което доведе до заплахата от изчезването му. Силно негативно въздействия свързано с намаляването на популацията му оказа поставянето на отрова в трупове на мъртви животни с цел ограничаване числеността на хищниците.

Поради отдалечеността на територията в която ще се реализира инвестиционното предложение от гнездовищата му отрицателни въздействия върху вида, като безпокойство по време на гнездене, разрушаване на гнезда, прогонване, и смърт на новоизлюпените не се очакват.

Не се очаква промяна на числеността му в защитената зона.

Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде без отрицателни въздействия върху вида и популациите му.

Бухал (Bubo bubo)- Застрашен в България вид с численост на нашионалната му популация от порядъка на 420–490 гнездещи двойки (Янков 2007). По данни от стандартния ѝ формуляр в защитената зона гнездят 4 двойки бухали (Bubo bubo). Видът гнезди по стари дървета и изоставени кариери, понякога съвсем близо до населени места. Увеличаването на броя на гнездещите двойки често се дължи на благоприятни за него човешки дейности, прокарване на пътища, разкриване на кариери и нарушения на ландшафта. Подходящи местообитания са налични в скалисти места, бивши кариери и антропогенни структури. Резултатите от проучванията в изпълнение на проекта на МОСВ: „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” през 2012г не потвърждават гнезденето на вида в защитената зона.

Отрицателно действащите фактори водещи до намаляване на числеността му са: Бракониерски отстрел, унищожаване и промяна на на местообитанията, безпокойство, отравяне с жертви (мишевидни гризачи), третирани с родентициди. (Боев 2012).

Поради отдалечеността на територията в която ще се реализира инвестиционното предложение от гнездовищата му отрицателни въздействия върху вида, като безпокойство по време на гнездене, разрушаване на гнезда, прогонване, и смърт на новоизлюпените не се очакват.

Не се очаква промяна на числеността му в защитената зона.

Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде без отрицателни въздействия върху вида и популациите му.

На територията на ЗЗ „Емине” са установени като гнездещи следните видове птици, които са предмет на опазване в нея и за които с реализирането на инвестиционното предложение могат да се очакват отрицателни въздействия. Обитатели на пояса на широколистните гори, открити площи и населени места:

Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) - Приоритетен за опазване и застрашен от изчезване вид с численост на поулацията му у нас 14000 – 25000 гнездещи двойки (Янков 2007). Видът е повсеместно разпространен, предимно в населените места и по-рядко в ивици от дървета и групи дървета извън населените места. Почти във всяко селище гнездят минимум 3 двойки, като броят им е по-голям в по-големите населени места и в равнинните райони (Янков 2007). Предполагаемият максимален брой гнездещи в защитената зона двойки е от 59 до 331. Преобладаващата част от популацията му гнезди в населени места, като броят на гнездещите в природни местообитания двойки не надхвърля една четвърт от цялата популация (Янков 2007). Тъй като е вид, който гнезди предимно в населени места е толерантен към човека.

Не се очаква промяна на числеността му в защитената зона. Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде без отрицателни въздействия върху вида тъй като гнезди предимно в населени места.

Сив кълвач (Picus canus) - Приоритетен за опазване и застрашен от изчезване вид с численост на популацията му у нас 1500 – 2800 гнездещи двойки. Обитава алувиални и много влажни гори и храсталаци, смесени широколистни гори, иглолистни гори, ивици дървета, градски паркове и градини, градове, села и индустриални зони (Янков 2007). Трофично зависи от изобилието на мравки, а през зимата от насекоми ксилофаги и ларвите им (Спиридонов).

Числеността му в защитената зона е 4-32 гнездещи двойки. Не гнезди непосредствено на територията в която ще се реализира инвестиционното предложение, тъй като в нея липсва дървесна растителност.

Отрицателно действащи фактори водещи до намаляване на числеността му са: силното намаляване на площта на старите гори през последните 50 години, залесяване с иглолистни култури и санитарни сечи. Незаконни сечи в равнините и ниския планински пояс. Намаляване на трофичната база. Тясна специализация към храна и местообитание. Конкуренция на черния, но особено на зеления кълвач, по-специализиран в лова на мравки по земята (Saari, Sudbeck, 1997), (Blume, 1973).

Реализирането на инвестиционното предложение с незначителни въздействия за вида, без предизвикване на безпокойство при гнезденето, унищожаване на гнезда, смъртност на малките и прогонване от заеманата от гнездещата на територията двойка поради отдалечеността на територията в която ще се реализира от гнездовищата му.

Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius) - Приоритетен за опазване и застрашен от изчезване вид с численост на поулацията му у нас 12000 – 20000 гнездещи двойки. Среща се в широколистни гори, паркове и градини, като гнезди в хралупи издълбани в стари дървета. По-малко приспособен е за дълбаене на дупки от другите кълвачи и за това предпочита по стари дървета с мъртва и по-мека дървесина. Предполагаемият брой на гнездещите двойки в защитената зона е 30 – 400 двойки. Води оседнал начин на живот, но извън размножителния сезон предприема скитания и тогава навлиза и в населените места, включително в с. Кошарица и съседните застроени площи и обособени селищни образования. По време на гнездене търси храна на около 100-150 м от гнездото. Гнезди в покрайнината на гората, недалеч от горски поляни и като правило прави дупки за гнездене по дървета с мека и започнала да гние дървесина.

Въздействия като безпокойство на птиците не се очакват, тъй като видът е толерантен към човека и се среща в населените места. Не се предвиждат сечи на дървесна растителност свързани с безпокойство по време на гнездене и загиване на люпилото. Общата оценка на въздействията от реализирането на инвестиционното предложение ще бъде незначителни.

Козодой (Caprimulgus europaeus) - Прелетногнездещ за България вид, приоритетен за опазване и застрашен от изчезване. Числеността на гнездещата популация в България е 7000 10 000 двойки (Янков 2007). Обитава гори, но се среща и в открити местности с храстова растителност, дори и в полупустинни райони. Снася яйцата си на земята, като избира открито място между храстите, от което лесно да забележи хищниците и излети. През нощта се среща и в населените места, предимно, обори, торища и сметища, където търси насекоми. Направата на просеки в горите и сечите са с благоприятни въздействия за него тъй като водят до разширяване на местообитанията му (Holyoak, Woodcock 2001). Местата с останала мъртва дървесина и на които се е появил подраст са сред предпочитаните за снасяне на яйцата.

По данни от стандартния формуляр на защитената зона широколистните гори в нея се обитават от 62 до 522 двойки. Поради нощният му начин на живот няма да бъде подложен на отрицателни въздействия от дейности свързани с реализирането на инвестиционното предложение.

Синявица (Coracias garrulus) - Включена е в Световния червен списък под категория „Полузастрашен” (NT). В страната видът се среща през гнездовия сезон и по време на миграция. Гнездовата популация в Европа е оценена на 53000-110000 двойки, като за България е 2500-5500 двойки. Гнезди в дупки по дърветата, речни брегове, стръмни скалисти склонове и хралупи на дървета (орехи и върби). Обитава покрайнините на сухи гористи райони или открити местности с групички дървета, като често каца по електропроводите от където наблюдава периметъра в който си намира храна.

В защитената зона гнездят 24-94 двойки. Установено е гнездене в северната и източната част на защитената зона (Мичев 2012). Резултатите от проучванията в изпълнение на проекта на МОСВ: „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” през 2012г потвърждават гнезденето на 2 двойки. Мигрира в края на август-началото на септември и в края на април- май.

Отрицателно действащите фактори, водещи до намаляване на числеността ѝ са: Унищожаване и деградация на местообитанията ѝ, използване на химични препарати в селското стопанство за борба срещу вредители и пряко унищожаване (Мичев 2012).

Негативни въздействия от реализирането на инвестиционното предложение върху вида, като безпокойство по време на гнездене, разрушаване на гнезда, прогонване, и смърт на новоизлюпените не се очакват поради отдалечеността на територията в която ще се реализира от най-близките мяста в които е установено гнездене.

Не се очакват отрицателни въздействия и промяна на числеността ѝ в защитената зона.

Обикновен пчелояд (Merops apiaster) - Прелетногнездещ за България вид, приоритетен за опазване и застрашен от изчезване. Числеността на гнездещата му популация в България е 25 000 – 50 000 гнездещи двойки (Янков 2007). По време на миграция почива върху електропроводи, близо до населени места, както и в по-малки селища.

Устройва гнездото си в направени от него дълбоки дупки, като избира места, пресечени от реки и долове със стръмни брегове и рядка растителност. Разкриването на пясъчни кариери, земни изкопи, строителство на пътища и канали е с благоприятни въздействия за вида (Петров, Златанов 1955). С въвеждане в експлоатация на участъка от автомагистрала Тракия Нова Загора- Карнобат вече гнезди и в отвесните стени на този участък. При наличие на подходящи местообитания проявява толерантност към човека. Големи колонии от пчелояди са налични в льосовите стени край р. Дунав в гр. Тутракан и вилната зона край хижа Приста в Русе, където пчелоядите гнездят на няколко метра от вилните сгради.

В защитената зона гнездят 210 двойки (СФ).

Тъй като се храни и с пчели в миналото, предвид закона за пчеларството от 1983г., е бил подложен на унищожаване, чрез разрушаване на гнездата му, задушаване в гнездата с напоени със сероводородни продукти парцали, отстрелван близо до пчелините или са ловен с рибарски въдици и стръв от живи търтеи.

Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействия за вида, без предизвикване на безпокойство при гнезденето, унищожаване на гнезда, смъртност на малките и прогонване от заеманата от гнездещата на територията двойка поради отдалечеността на територията която се предвижда да бъде застроена от гнездовищата му.

Придържащите се към степните екотопи дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), и полска бъбрица (Anthus campestris) не гнездят в имота и прилежащите на него територии. Гнездят в открити пустинни места, а над района прелитат по време на миграция. Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействия тях, без предизвикване на безпокойство при гнезденето, унищожаване на гнезда, смъртност на малките и прогонване от заеманата от гнездещата на територията двойка поради отдалечеността на площта в която ще бъдат построени вилните сгради от гнездовищата им.

Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra).- Характерен за степните местообитания вид, като предпочита открити местности, покрити нарядко с храсталаци. Численоста на популацията му в България е 3000- 5000 гнездещи двойки, като гезди само в някои райони на България- Крайморска Добруджа, Сакар, около Дервентските възвишения, северните части на източните Родопи, Тракийската низина и долината на р. Струма. В защитената зона броят на гнездещите двойки е 10 – 99. В североизточна България се среща в дворовете и градините на населените места, включително около сградата на ГККП Дуранкулак. Резултатите от проучванията в изпълнение на проекта на МОСВ: „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” през 2012г не потвърждават гнезденето на вида в защитената зона. Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействия за нея и местообитанията ѝ поради отдалечеността на територията която се предвижда да бъде застроена от местообитанията ѝ.

Полска бъбрица (Anthus campestris) – Прелетногнездещ за България вид с численост на националната популация 1200-3500двойки (Янков). Обитава топли и припечни места, степни сухолюбиви съобщества, пустеещи места, пясъчни дюни, просеки в горите, кариери, открити рудници, като избягва обработваемите земи. В защитената зона числеността ѝ е 41 - 118 гнездещи двойки. Резултатите от проучванията в изпълнение на проекта на МОСВ: „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” през 2012г потвърждават гнезденето на 4 двойки. Не е регистрирана като гнездещ вид в околностите на с. Кошарица.

Очакванията са за запазване на числеността ѝ в защитената зона, а местообитанията ѝ в нея ще се запазят тъй като не се предвиждат дейности на територии в които гнезди.

Не се очакват отрицателни въздействия и промяна на числеността ѝ в защитената зона.

Черногърбо каменарче (Oenanthe pleschanka) - Обитаващ сухи каменисти места вид, който разширява ареала си на разпространенение. Гнезди в дупки и цепнатини сред скалите. Храни се с насекоми и тъй като те са в изобилие около контейнери и сметища може да бъде видяно да лови насекоми около тях. Не е установено да гнезди на територията в която ще се реализира инвестиционното предложение. По-вероятно е по време на миграция отделни видове да прелитат над района около с. Кошарица.

Не се очакват отрицателни въздействия и промяна на числеността му в защитената зона.

Червеногърба сврачка (Lanius collurio) - Прелетногнездящ за България вид с численост на популацията и 300000 – 700000 двойки (Янков 2007).

Обитава предимно открити, обрасли с храсти местности и покрайнини на гори, до горната граница на гората, паркове и градини в населени места. Наблюдавана е от автора на тази част от доклада в дворове в покрайнините на гр. Ямбол, по Черноморското крайбрежие в района на ваканционния комплекс Каваците и на юг от Китен. Гнезди ниско по храстите и дърветата. В България е често разпространена. Видът се среща в храсталаците покрай горите, но не гнезди непосредствено в предвидения за реализирането на инвестиционното предложение имот и съседните на него. В защитената зона по данни от стандартния ѝ формуляр гнездят 1800 двойки. Резултатите от проучванията в изпълнение на проекта на МОСВ: „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” през 2012г са за 229 гнездещи двойки.

Не се очакват отрицателни въздействия и промяна на числеността ѝ в защитената зона.

Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействия върху вида и местообитанията му.

Черночела сврачка (Lanius minor) - Гнездещо прелетен за България вид с численост на популацията 5000 15000 двойки. Гнезди в открити терени и пасбища, сухи тревни съобщества в скалисти терени, а също така и в градове села и индустриални зони. На територията на ЗЗ „Емине” BG0002043 по данни от стандартния формуляр на зоната гнездят 24-66 двойки. Резултатите от проучванията в изпълнение на проекта на МОСВ: „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” през 2012г са за 11 гнездещи двойки в защитената зона.

Храни се с насекоми, които дебне от стълбове, храсти, клони на дървета и др. Намаляването на числеността и в Западна Европа се дължи предимно на употребата на растителнозащитни препарати в селскостопанските земи. С реализирането на инвестиционното предложение не се очаква промяна на численоста ѝ в защитената зона, както и площта на местообитанията им.

Не се очакват отрицателни въздействия и промяна на числеността ѝ в защитената зона.

Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействия върху вида и местообитанията му.

Градинска овесарка (Emberiza hortulana) – В България видът е прелетно гнездещ, като мигрира до местата в които зимува. Приоритетен за опазване и защитен от изчезване вид. Обшата численост на гнездещата популация в България е между 25000 и 75000 двойки (Янков 2007). В ЗЗ „Емине” BG 0002043 според данните от стандартния формуляр гнездят от 139 до 483 656 двойки. Резултатите от проучванията в изпълнение на проекта на МОСВ: „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” през 2012г потвърждават гнезденето на 17 двойки.

Обитава храсталаци и тревни съобщества в разредени гори, склонове обрасли с дъб, габър, глог, драка и други бодливи храсти или фрагментирани със синури и храсти земеделски земи. Във Франция е характерен и за местообитания, които са нехарактерни за другаде- често се среща в лозя. Видът е заплашен от изчезване поради това, е считан за ценен деликатес в западна Европа, главно Франция и Италия. При нормални условия видът е с ниска демографска уязвимост тък като снася 4–6 яйца, които мъти 11-12 дни. Дава до две поколения годишно. Малките след 10-15 дни и напускат гнездото. Половозрели са след 1 година. Средната продължителност на живота ѝ е 5,8 години.(Moller 2006). Видът е с ниска демографска уязвимост при условия без човешка намеса, включваща улавяне, която позволява запазване на числеността на популацията при високи нива на смъртност (60% есетествена годишна смъртност на едногодишните).

Не се очакват отрицателни въздействия и промяна на числеността ѝ в защитената зона от реализирането на инвестиционното предложение.

Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействия върху градинската овесарка (Emberiza hortulana) и местообитанията ѝ.

Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria) - Обитава храсталаци и открити сухи места с храсти от драка, шипка, паркове и градини в населени места и индустриални зони. Числеността на популацията му в България е 4000 – 10000 двойки. Среща се в храсталаците покрай горите, но не гнезди непосредствено на територията в която ще бъдат построени 9те вилни сгради и съседните на него. В защитената зона по данни от стандартния ѝ формуляр гнездят от 24 до 54 двойки. Резултатите от проучванията в изпълнение на проекта на МОСВ: „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” през 2012г потвърждават гнезденето на 13 двойки в защитената зона.

Ястребогушото коприварче е насекомояден вид. Търси насекоми по земята и сред храстите, в дворове и градини и вероятно отделни индивиди прелитат над района на с. Кошарица и търсят храна в дворове и градини. Най-значимо от негативните въздействия е употребата на растителнозащитни препарати в селскостопанските земи. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с дейности налагащи употребата на растителнозащитни препарати.

Не се очакват отрицателни въздействия и промяна на числеността му в защитената зона поради реализирането на инвестиционното предложение тъй като видът гнезди и в населени места и индустстриални зони (Янков 2007).

Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействия върху ястребогушото коприварче (Sylvia nisoria) и местообитанията му.