Изх. № Чрез г-н михаил миков
Изтегляне 48.3 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Колко километра от автомагистралите, пътищата І и ІІ клас имат носимоспособност 11,5 т/ос и колко километра пътища ІІІ клас имат носимоспособност от 10 т/ос.
- Колко километра от републиканските и местните пътища са с по-ниска от 10 т/ос носимоспособност и каква е най-ниската носеща способност по тях.
- Има ли планове и срокове за привеждане на републиканските и местни пътища към необходимите оразмерителни тегла.
- Кога по участъците без настилка ще има трайна пътна конструкция.
- МИНИСТЪР: ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА
|
Изх. № …………………… …………………………….. ЧРЕЗ Г-Н МИХАИЛ МИКОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 42-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ДО Г-Н АТАНАС ТАШКОВ НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ОТ 42-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ На Ваш № 454-06-226/27.02.2014 г. Относно: Оразмерителни осови тегла за пътищата в Република България УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ТАШКОВ, Във връзка с поставения въпрос Ви предоставям следната информация: С „Норми за проектиране на пътища“ от 2000 г. нормативно в България за автомагистрали, пътища І клас и ІІ клас са определени оразмерителни осови натоварвания от 11,5 т, а за пътища ІІІ клас и местни пътища – 10 т. Още през 1995 г. със заповед на Началника на Главно управление на пътищата (ГУП) тези изисквания са въведени за изпълнение за републиканската пътна мрежа, като допълнително изискване в нея е и привеждането на няколко третокласни пътя към оразмерително осово натоварване от 11,5 т (поради обстоятелството – тежък трафик). Преди това всички пътища в България са оразмерявани за 10 т/ос. Поради съответната специфика на изискванията следва да се направят няколко уточнения: Носимоспособността на пътната конструкция е показател, който динамично се променя във времето вследствие на преминалите по нея автомобилни оси. Независимо от нормативното осово натоварване, при проектирането на нови пътища или реконструкции и рехабилитации на стари, носимоспособността се оразмерява за съответен срок и съответно количество оразмерителни автомобили, които ще преминат през оразмерителния период по конкретния пътен участък. След изтичането на този срок или преминаването на по-голям брой оразмерителни автомобили от проектните, носимоспособността на пътната конструкция започва да намалява и съответно пътната настилка да се разрушава. Отделно от това на носимоспособността влияят и много други фактори, като състояние и вид на земното легло и земната основа, състояние на отводнителната система и т.н. От всичко изброено до тук може да се обобщи, че осовото натоварване на една пътна отсечка може да се определи след измерване на носимоспособността на пътната конструкция чрез Дефлектометър, Дефлектограф или Греда на Бенкелман, като резултатът ще е валиден за много кратко време предвид факта, че показателят е динамичен във времето и зависи от множество фактори. Показателят осово натоварване е оразмерителен и се използва основно за целите на проектирането. При неговото използване е водеща икономическата ефективност за влагането на дадени средства при оразмеряване и изпълнение на дадена конструкция. Конкретно на въпросите:
Всички построени и рехабилитирани след 1995 г. автомагистрали, пътища І и ІІ клас, както и път ІІІ-554 са оразмерени за осово натоварване от 11,5 т. След изтичане на оразмерителния срок от 15 г. за ново строителство и 10 г. за рехабилитация, тази носимоспособност започва да намалява. Към настоящия момент само построените участъци преди по-малко от 15 г. и рехабилитираните преди по-малко от 10 г. притежават тази носимоспособност. Всички третокласни пътища са оразмерявани за 10 т/ос, но само тези, които са построени преди по-малко от 15 години или рехабилитирани преди по-малко от 10 години я притежават.
Към настоящия момент около 69% от третокласната пътна мрежа е с изчерпана проектна носимоспособност, а при местните пътища този процент е около 78%. Най-ниската носимоспособност на пътната конструкция с трайно покритие, измерена на повърхността на покритието е 50МРа при осово натоварване от 10 т. на местен път /при изискване 155 МРа/.
Приоритетите за изграждане на пътната инфраструктура в контекста на устойчивото и интегрирано развитие на Република България се основават на Стратегията за развитие на пътната инфраструктура до 2020 г. Основните цели на Стратегия 2020 са:
Според Стратегията, срокът за привеждане на пътната мрежа към изискуемите нормативи е 2020 г. при осигуряването на съответния бюджет. За изпълнение на Стратегията е разработена Средносрочна оперативна програма. Освен целите за развитие на пътната инфраструктура, програмата включва списък с приоритетни проекти и финансов план, включително международни финансови споразумения и програми за развитие на транспортната инфраструктура и механизмите за мониторинг и оценка, които ще се прилагат. Програмата представлява платформа за координация и концентрация на ресурси, с цел постигане на максимален ефект от средствата, инвестирани в поддръжката, рехабилитацията и развитието на пътищата в България. Тук следва да се отбележи, че Програмата не се отнася за местните пътища, осигуряващи транспортни връзки от местно значение и свързаност с републиканските пътища или с улиците. В съответствие със Закона за местното самоуправление и местната администрация, финансирането и изпълнението на общински дейности, включително поддръжката, рехабилитацията и развитието на местните пътища, е отговорност и ангажимент на съответните общини. Средносрочната оперативна програма е в процес на одобрение от Агенция „Пътна инфраструктура“.
По данни от Агенция „Пътна инфраструктура“, която към момента приключва обобщаването на данните за състоянието на републиканската пътна мрежа към 31 декември 2013 г., пътищата без настилка са 272.789 км. Изпълнението на обектите от строителната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ се планира след задълбочен анализ на финансовата рамка на ведомството за бюджетната година. Планирането обхваща всички пътища от републиканската пътна мрежа без изключение, като се отчитат множество фактори, измежду които класът, интензивността, съставът на движението и стопанското значение на пътищата. Независимо от усилията на пътната администрация да включи всички пътни участъци, нуждаещи се от ремонт, рехабилитация, подобряване на пътната настилка или полагането на нова, неизбежно е условието за приоритизация на участъците при подготовката на строителната програма предвид финансовите средства, с които разполага Агенцията. МИНИСТЪР: ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” 17-19 тел. 94 059, факс 987 25 17 www.mrrb.government.bg Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 48.3 Kb. Сподели с приятели:
|
