Изкуството да казваш не

Когато се случи това, е дошъл моментът възрастните да поемат дълбоко въздух, да погледнат детето, което са отгледали, и съзнателно и искрено да кажат да на човека, в който сее превърналото- за доброили лошо. Противопоставянията и конфликтите са естествени в този етап от живота на семейството, но не трябва да се превръщат в непрекъснати военни действия, а отговорността да сложат крайна престрелките е в ръцете на родителите. Те трябва да си признаят, че опитът им да предложат напътствия и насоки е бил неуспешен - независимо колко добронамерени разумен е били вместо това да се погрижат завръзката си с децата. Важното не е кой ще се окаже права как да се опази близостта и доверието.
Това с доверието често е твърде трудна задача. В обществото ни открай време се свикнали да прехвърляме отговорността за доверието и недоверието върху отсрещната страна- Как изобщо дати вярвам още, когато ти не- Ти просто сам неколкократно показа, чене може дати се има доверие!
Реално погледнато, доверието ни към другите е
наш а собствена емоция, за която сами сме отговор-

ни, а недоверието се появява най-често когато други­
те не отговорят на
нашите
изисквания и очаквания.
За порасналите деца и тийнейджърите доверието на
родителите е алфа и омега и ако него усещат, сана истина изгубени. Затова са така отчаяни и объркани,
когато го изгубят. Това доверие, за което говорим тук,
е доверието на родителите, че с наличните си знания
и опит детето ще направи най-доброто, на което е
способно, и че намеренията му са правилни.
В този етап от живота задачата на подрастващи­
те е да открият на каква част от убежденията на ро­
дителите си самите те могат да кажат да и на как­
ва -не. Не за да се отдалечат от родителите си като

Изтегляне 233.8 Kb.

Сподели с приятели: