справят с невъзпитани деца. Б. р

са почти изцяло лишени от възможността да общуват и играят помежду си присвои собствени условия и без родителско наблюдение. Само допреди едно поколение именно в тези безнадзорни периоди децата развиваха това, което днес наричаме социални компетенции и на което никой родител, учител или възпитател не може да ги научи, колкото ида се старае. Днешните деца трябва преди всичко да функционират добре - ако трябва да използваме този човеконенавистен изрази тази униформа наистина е на път да се превърне в усмирителна риза.
Затова настоящата книга не се занимава с необходимостта да поставяме граници пред децата или да наложим максимално твърдо и бързо волята си върху другите. Тя разглежда въпроса колко е важно за една качествена връзка да се научим да казваме не на отсрещния, за да се може да кажем да на самите себе си. Как да се научим да се самоопределяме по отношение на себе си и обществото, как да го правим, без да нараняваме или обиждаме околните, и - не на последно място - с чиста съвести със съзнанието, че по този начин даваме добър примерна децата си, без да се жертваме вимето на някой друг.
Именно в семейните и интимните взаимоотношения опознаваме самите себе си по-дълбоко. Именно

защото обичаме, ставаме така открити, раними иго тови напълно доброволно да се откажем от собствените си граници в замяна на близости съпричастие. Със съзряването на връзката ни и на самите нас откриваме нови страни от себе си. Някои граници се размиват изцяло, други се появяват за пръв път или се открояват поясно. Стари рани зарастват и се отварят нови. Образно казано, семейният спаринг оставя и у децата, и у родителите синини, аркади, рани и драскотини - но от тях ние се учим. Опознаваме отсрещните и самите себе си, научаваме се да се грижим за ранените, да уважаваме другите ида поставяме ясни граници, за да се разбираме по-добре. Колкото по- добре се чувстваме в кожата си и колкото по-лесно ние да казваме да или не, толкова по-лесно, приятно и полезно ще е общуването с нас.
Тази книга е написана с дълбоко уважение към едно поколение родители, които - може би като първите родители в историята на света - ще трябва сами да оформят ролите сина базата на собствените си мисли, чувства и ценности, защото нямат на разположение нито културен, нито обективен модел извън себе сина който да се облегнат или на който да подражават. В същото време те ще се стремят да градят равноправни отношения с партньора си, основани на

Изтегляне 233.8 Kb.

Сподели с приятели: