са радикални леви младежки организации

Честно, но невинаги, тези деца се разпознават още от раждането по това, че лицата и телата им изглеждат по-„завършени“. Няма я типичната за бебетата пухкавина, мускулите са поясно изразени и често в двигателно отношение тези деца са много по-на­
пред от връстниците си. В поведенческо отношение се познават по това, чеса напълно невъзприемчиви към обичайните изрази на грижа и насоки отстрана на възрастните. Алергични са към телесни контакти, които не са по тяхна собствена инициатива и се отвращават от всяко действие на възрастните, което не е 100% автентично, и особено от педагогически манипулации. Някои от тях проявяват тези особености най-вече у дома, но други са такива и в детската градина и в училище.
За родителите общуването с тези деца е изтощително, защото постоянно имат чувството, чене се справят или че обичта име нежелана. Една майка, с която се запознах, когато дъщеря й беше на осем години, през сълзи ми сподели следното- Отгледала съм още три деца без проблеми, но нея просто имам чувството, чене мога да я обичам. Не, аз я обичам, но сякаш тя няма нужда отмени любовта ми както другите ми деца. Не иска да я зави-

ваме ида й четем, преди да заспи, и си ляга по-късно, отколкото смятаме, че е редно. Отказва да се съобразява с всяко едно от правилта, по които сме възпитавали сестрите й. Още от раждането си е много скована в тялото, когато я гушкам. Нямам право дай реша косата, а ако реши, излиза по лятно яке посред зима.
Автономните деца имат съвсем същата потребност от близост, грижа и напътствия като всички останали, но настояват сами да решават кога и до каква степен. Теса живата илюстрация на присъщия за всеки човек конфликт между стремежа към принадлежности необходимостта от самостоятелност. Образно казано, докато другите деца с готовност се оставят да бъдат хранени в устата, а по-късно - да им се сипва в чинията, за автономните деца трябва да се подреди шведска маса. Те приемат личните си граници изключително сериозно и са готови да кажат да едва когато са напълно свободни да избират. Всъщност в много отношения те се държат като възрастни, зрели хора с голям личен интегритети самочувствие.
Когато възрастните се научат да бъдат на разположение, без да се натрапват, да уговарят, обясняват или манипулират, автономните деца с радост приемат

тяхната близост. Отпускат се физически, а лекотата, с която излизат от уединението си, е видима. Едва когато възрастните кажат искрено да на техните особеностите спират да казват не на грижата и възпитанието.

ДА КАЗВАШ НЕ НА
ТУИЙНОВЕ И ТИЙНЕЙЖДЪРИ
С термина „туийново“ консуматорското общество нарича децата между десети години. Всъщност това е съкращение от английското

Изтегляне 233.8 Kb.

Сподели с приятели: