Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън Съдържание: Дни на въздаяние 1 Съдържание: 2

Това е изключително важно за тезата на тази статия. Подаряването на обща благодат на човека – видимите благословения от Бога, които се дават на човечеството въобще – е прелюдия към голямо проклятие за неновородените. Както четем в осмата глава на Второзаконие, както и в двадесет и осмата, хората могат да бъдат подмамени и биват подмамвани в примка, като гледат на видимите дарове на Бога, докато забравят небесния източник на даровете и заветните условия, при които се дават даровете. Дарът на дългия живот беше даден на човечеството въобще, не като знак на Божието благоволение, а като прелюдия към Неговото почти пълно унищожаване на потомството на Адам. Само Неговата специална благодат към Ной и неговото семейство запази човечеството.

Следователно, простото наличие на видими благословения не е доказателство за благоприятно отношение към човека от страна на Бога. На първия етап, заветната вярност, Божията специална благодат бива широко разпространена в едно общество. Вторият етап, този на видимите благословения в отговор на заветната вярност, е предназначен да подсили вярата на хората във валидността и реалността на Божиите завети (Второзаконие 8:18). Но този втори етап може да доведе до трети етап, заветно или етично забравяне. Ключовият факт, който трябва да се има предвид, е, че този трети етап не може да бъде различен от втория етап според мярката на благословенията (показатели за икономически растеж, например). Увеличаването на видимите благословения трябва да доведе до положителната обратна връзка на вярното общество: от победа към победа. Но то може да доведе до трети етап, а именно, забравянето. Това води до четвърти етап, унищожението. Следователно е нужна специална благодат, за да поддържа отношението “вярност-благословение-вярност-благословение” между положителната обратна връзка и съставния растеж. Но общата благодат определено играе роля в подсилването на посвещението на хората към Божия законов ред.

Всеки в еврейското общество, включително чужденецът вътре във вратите, можеше да се облагодетелствува от увеличението на видимите благословения. Следователно, проклятието от взаимоотношението “обща благодат-общо проклятие” може да бъде прогресивно премахвано, а общата благодат или да се увеличава, или само премахването на общото проклятие да прави да изглежда, че общата благодат се увеличава. (По-добри теолози от мен могат да обсъждат този въпрос.)

Въпреки това, без дадена от Бога специална благодат – без непрекъснато повярване на хора – положителната обратна връзка на Второзаконие 8 не може да бъде поддържана. Неновородените могат да бъдат уверени, че ще има бедствено намаляване на благословенията, ако техният брой стане доминиращ в обществото. Когато новороденият Лот беше премахнат от Содом и неновородените хора, които бяха приготвени от Бога за унищожение, вече не бяха защитени от присъствието на Лот сред тях, техният съдбовен час настъпи (Битие 18, 19). И последствията се почувствуваха и в семейството на Лот, защото неговата жена погледна назад и понесе последствията от своето непокорство (19:26) и дъщерите му извършиха грях (19:30-38). Но присъствието на Лот сред тях беше това, което възпря унищожението (19:21-22).

Същото важи и за Ной. До завършването на Ковчега светът беше запазен от големия Потоп. Изглеждаше, че хората преуспяват. Матусал живя дълъг живот, но след него продължителността на човешкия живот постепенно намаля. Аарон почина на 123 години (Числа 33:39). Мойсей почина на 120 години (Второзаконие 31:2). Но такъв дълъг живот не беше нормален, дори в техните дни. В един псалм на Мойсей той казва, че “Дните на живота ни са естествено седемдесет години, или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме” (Псалм 90:10). Божието общо проклятие може да се види дори в благословението от няколко години в повече, но дългият живот, който е благословение (Изход 20:12), беше отнет от Бога от човечеството въобще.

Книгата Исая ни казва за бъдещото възстановяване на дългия живот. Това благословение ще бъде дадено на всички хора, светии и грешници. Следователно то е белег на увеличена обща благодат. То е дар към човечеството въобще. Исая 65:20 ни казва: “Там не ще има вече дете, което да живее само няколко дни, нито старец, който да не е изпълнил дните си; защото дете ще умре стогодишният, а грешник стогодишен ще бъде проклет.” Дарът на дългия живот ще дойде, макар че общото проклятие на дългия живот ще дойде върху грешника, чийто дълъг живот е просто допълнително време, за да изпълни дните на нечестието си. Въпреки това, децата няма да умират, което е изпълнение на Божието обещание към Израел, а именно, липса на помятания (Изход 23:26). Ако има някъде текст в Библията, който абсолютно да отрича амилениалната позиция, той е този. Това не е пророчество за Новото Небе и Новата Земя в тяхната форма след съда, а пророчество за изявлението преди съда на предварителните етапи на Новото Небе и Новата Земя – залог (предплата) за нашите очаквания. В света все още има грешници и те получават дълъг живот. Но за тях това е върховното проклятие, тоест специално проклятие. Това е специално проклятие, защото този изключително дълъг живот е общо благословение – намаляване на общото проклятие. Отново, имаме нужда от понятието обща благодат, за да ни даде значение и за специална благодат, и за общо проклятие. Общата благодат (намаленото общо проклятие) довежда специални проклятия за бунтовниците.

На земята ще има мир за хората с добра воля (Лука 2:14). Но това означава, че също ще има мир на земята и за злите хора. Мирът се дава на праведните като награда за тяхната заветна вярност. Той се дава на неновородените, за да насипе жар върху главите им, а също и да подмами бунтовниците, живеещи в самите последни дни, към крайния бунт срещу Бога.
Крайният съд и общата благодат

Разбирането на общата благодат е съществено важно за разбиране на последното действие в човешката история преди Божия съд. Ако тази статия допринася нещо ново в християнската теология, то е този принос за разбирането на последния бунт на неновородените. Последният бунт се използва от онези, които се противопоставят на постмилениализма, като крайно доказателство, че на земята няма да има вяра сред множествата от хора, когато Христос се върне. Дяволът ще бъде пуснат за малко време в края на времето, тоест неговата власт над народите ще се възвърне в пълна сила (Откровение 20:3). Обаче, този бунт ще трае за кратко време. Той обсажда святия град (тоест църквата на верните), само за да бъде отсечен в крайния съд (Откровение 20:7-15). Следователно, заключават критиците на постмилениализма, има един резониращ отрицателен отговор на въпроса на Христос: “Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?” (Лука 18:8). Къде тогава е въображаемата победа?

Учението за общата благодат ни дава библейския отговор. Божият закон е главната форма на обща благодат. Той е написан в сърцата на вярващите, четем в Евреи, глави осма и десета, но действието на закона е написано в сърцето на всеки човек. Следователно, действието на закона е универсално – общо. Този достъп до Божия закон е основата на изпълнението на завета за господството да се покори земята (Битие 1:28). Заповедта е била дадена на всички хора чрез Адам; тя е потвърдена отново от Бога чрез семейството на Ной (Битие 9:1-7). Божиите обещания на видими благословения са обусловени от изпълнението от човека на външните закони. Причината хората да могат да получават благословенията е защото познанието за действието на закона е всеобщо. Ето защо може да има външно сътрудничество между християните и нехристияните за определени земни цели.

От време на време невярващите получават от Бога способност да се придържат по-близо до действието на закона, написано в техните сърца. Тези периоди на обществено покорство могат да продължат векове, поне по отношение на някои страни на човешкото общество (изкуствата, науката, философията). Гърците са поддържали висока степен на култура вътре в ограничените пространства на гръцките градове-държави в продължение на няколко века. Китайците са поддържали своята култура докато стагнира, поради конфуцианската философия, през това, което наричаме Средни векове. Но в Запада способността на неновородените да действуват в по-тясна съобразеност с действието на закона, написано в сърцата им, е било резултат от историческото ръководство, осигурено от обществения триумф на християнството. Накратко, специалната благодат се е увеличила, водейки до увеличение на общата благодат в Западното общество. Увеличил се е икономическият растеж; всъщност, схващането за линеен, съставен растеж е уникална характеристика на Запада и основите на това вярване са били положени от Реформаторите, които са се придържали към есхатологията, позната като постмилениализъм. В Запада също се е появила и по-висока продължителност на живота, предимно в резултат на прилагането на технологиите в условията за живот. Приложната технология е, от своя страна, продукт на християнството⁷⁷⁴ и особено на протестантското християнство.⁷⁷⁵

В епохата, пророкявана от Исая, невярващите отново ще познаят ползите от Божия закон. Те вече няма да изкривяват Божието откровение към тях. Подлецът вече няма да бъде наричан великодушен. Законът ще бъде зачитан от невярващите. Това означава, че те ще се обърнат от откритото, последователно поклонение пред боговете на хаоса и философията на върховната случайност, включително и еволюционната случайност. Те ще участвуват в благословенията, донесени им чрез проповядването на цялото Божие учение, включително и на Неговия закон. Земята ще бъде подчинена на Божията слава, включително и обществото. Невярващите ще изпълняват своята роля в изпълнението на условията на завета за господството.

Ето защо една теология, която е правилна, трябва да включва учение за общата благодат, което е тясно свързано с библейския закон. Законът не спасява душите на хората, но той спасява техните тела и тяхното общество. Христос е спасител на всички, особено на избраните (1 Тимотей 4:10).

Благословенията и обществената победа, поучавани от Библията (и съответно коментирани от постмилениалистите), няма да бъдат продукт от някаква форма на пиетистично, полу-монашеско съживление. “Просто сотириологичното” проповядване на пиетизма – спасението на душите чрез специална благодат – не е достатъчно да доведе победите, описани в Библията. Трябва и ще бъде проповядвано цялото Божие учение. Това означава, че ще бъде проповядван Божият закон. Видимите благословения ще дойдат в отговор на заветната вярност на Божиите хора. Мнозинството от хората ще повярват. Неповярвалите няма да следват своята философия на хаоса до нейните логични следствия, защото такава философия води до крайно безсилие. Тя отхвърля средството за възстановяване, библейския закон.

Големият недостатък на постмилениалното съживление, започнато от Джонатан Едуардс и неговите последователи пред осемнадесети век, е било тяхното пренебрегване на библейския закон. Те са очаквали да видят Божиите благословения да дойдат в резултат на проповядване само на спасение. Разгледайте Трактат върху религиозните чувства ( Treatise on Religious Affections) на Едуардс. Няма нищо за Божия закон в обществото. Страница след страница са изпълнени с думите “сладък” и “сладост.” Някой диабетичен читател почти рискува да колабира, ако прочете тази книга на един дъх. Думите понякога се появяват четири или пет пъти на страница. А докато Едуардс е проповядвал Божията сладост, полуграмотните арминианци са “агитирали” Святото Общество в Кънектикът към политически антиномизъм.⁷⁷⁶ Където се намесят сладостта и емоционалните изблици, калвинисткото проповядване не може да се мери с антиномистките проповеди. Очакваното съживление от края на 18 век е станало арминианските съживления от началото на 19 век, оставяйки след себе си емоционално прегорели цели окръзи, култове и аболиционисткото движение като свое бедствено наследство. Тъй като постмилениалното проповядване на последователите на Едуардс е било обществено антиномистко и пиетистично, то е осакатило остатъците от калвинисткия политически ред в колониите в Нова Англия, помагайки за създаването на вакуум, запълнен от арминианството, а след това от унитарианството.

Общественият, икономическият и политическият прогрес е свързан тясно с разширяването и прилагането на библейския закон. Благословенията, обещани в Римляни единадесета глава относно последствията от обещаното обръщане на Израел (не задължително на държавата Израел) към благовестието, ще бъдат отчасти резултат от библейския закон.⁷⁷⁷ Но тези благословения не включват задължително всеобщо новорождение. Благословенията изискват само разширяването на християнското общество. Разбира се, за дългосрочния прогрес на обществото това увеличаване на общата благодат (или намаляване на общото проклятие) трябва да бъде подпомагано (подмладявано и подновявано чрез специална благодат – повярвания. Но благословенията могат да останат за едно или повече поколения след като специалната благодат е била премахната, и, доколкото видимите ползи могат да бъдат измервани, не би било възможно да се каже дали благословенията са част от програмата за положителна обратна връзка (Второзаконие 8:18) или прелюдия към Божието осъждение (Второзаконие 8:19-20). Бог зачита Своите условни, външни завети. Външната съобразеност с Неговия закон придобива видими благословения. Те, в крайна сметка (и при крайния съд), произвеждат жар върху неновородените глави.

Постмилениалната система изисква учение за общата благодат и общото проклятие. Тя не изисква учение за всеобщо новорождение по време на периода на милениални благословения. Всъщност, никой постмилениален калвинист не може да си позволи да остане без учение за общата благодат – което свързва външните благословения с изпълнението на външните завети. Трябва да има период на видими благословения по време на последното поколение. Нещо трябва да държи това общество, за да може Сатана да излезе още веднъж и да заблуди народите. Калвинистът отрича, че хората могат да “изгубят своето спасение,” тоест своето новородено състояние. Бунтовниците не са “бивши новородени.” Но те са хора с власт или поне в примката на властта. Те са достатъчно силни, че да заблудят себе си, че могат да унищожат Божиите хора. А властта, както се опитах да подчертая в тази статия, не е резултат от антиномистка или ориентирана към хаос философия. Самото съществуване на военна йерархия изисква възглед за законност и ред. Сатана командва армия в този последен ден.

Постмилениалното видение за бъдещето описва картина на исторически несравними благословения. То също описва един последен бунт, който води до Божия цялостен и краен съд. Както дълго живелите хора в дните на Матусал, осъждението идва върху тях докато са в позиция на власт, просперитет и видими благословения. Бог е бил благодатен към всички тях до максимума на Своята обща благодат. Той е бил благодатен в отговор на тяхната заветна вярност към Неговия обществен законов ред и е бил благодатен, за да насипе възможно най-голям куп жар върху главите им. Обратно на амилениалното видение на Ван Тил за бъдещето, ние трябва да кажем: Когато общата благодат бъде разширена до нейните максимални граници в историята, тогава е дошъл съдбовният час – съдът за бунтовниците.
Епистемологична осъзнатост и сътрудничество
Ван Тил пише: “Но когато всички осъдени са епистемологично осъзнати, съдбовният час е дошъл. Напълно самоосъзнатият неправеден ще направи всичко, което може във всяка област, за да унищожи Божиите хора.” Но на друго място Ван Тил пише, че бунтовникът срещу Бога е като малко дете, което трябва да седне на коляното на баща си, за да го удари по лицето. Тогава какво може да означава схващането за увеличаването на епистемологичната осъзнатост?

Докато житото и плевелите растат в зрялост, твърди амилениалистът, плевелите стават обществено все по-силни, докато житото става все по-слабо. Нека разгледаме това твърдение. Докато християните изработват своето спасение със страх и трепет, подобрявайки своите изповеди на вярата, подобрявайки своето сътрудничество един с друг на основата на съгласие относно изповедите на вярата, докато се учат на прилагането на Божия закон в тяхната епоха, докато стават умели в прилагането на Божия закон, който изучават, те стават обществено безсилни. Изглежда като че ли стават безплодни. Не се плодят и размножават. Или, ако правят най-доброто, което могат, за да следват Божиите заповеди, те са оставени без Божието благословение – благословение, което Той е обещал на онези, които следват установените от Него закони. Накратко, епистемологичната осъзнатост от страна на християните води до обществено безсилие.

Аз съм изправен пред едно неприятно заключение: версията на амилениалиста за учението за общата благодат е неизбежно антиномистко. Той твърди, че Бог вече не зачита Своя законов ред, че учението на Второзаконие относно заветния закон е невалидно в новозаветните времена. Единственият начин амилениалистът да избегне обвинението в антиномизъм е да изостави схващането за увеличаваща се епистемологична осъзнатост. Следователно, той трябва да се изправи пред факта, че, за да постигнат обществено безсилие, християните трябва да не израстват в познание и заветна вярност. (Признавам, че състоянието на християнството през двадесети век като че ли подкрепя това отношение относно епистемологичната осъзнатост сред християните.)

Нека разгледаме другата половина от твърдението на Ван Тил. Докато епистемологичната осъзнатост на неновородените нараства и те се придържат все повече към своите епистемологични презумпции за произхода на материята от хаоса и окончателното връщане на цялата материя в чиста случайност, тази философия на хаоса ги прави уверени. Християнинът е смирен пред Бога, но е уверен пред създанието, което трябва да покорява. Тази увереност води християнина към поражение и в крайна сметка до бедствие, казват амилениалистите, които вярват в нарастващата епистемологична осъзнатост. От друга страна, бунтовникът е арогантен пред Бога и твърди, че цялата природа се управлява от лишените от смисъл закони на вероятността – върховния хаос. Като се потапят във философята на хаоса, вярващите успяват да изплуват напълно победоносни по лицето на цялата земя, казва амилениалистът, победа, която бива прекъсната само чрез физическата намеса на Исус Христос в крайния съд. Посвещението към беззаконието, в амилениалната версия на общата благодат, води до видима победа. Как е възможно това?

Вече трябва да е ясно, че версията на амилениалиста за отношението между библейския закон и създанието е напълно обърната. Без съмнение Сатана би желал това да е истинската версия. Той иска неговите последователи да повярват в нея. Но как може един последователен християнин да вярва в това? Как може един християнин да вярва, че придържането към библейския закон произвежда обществено безсилие, докато посвещението към философския хаос – религията на сатанинската революция – води до обществена победа? В моя ум няма съмнение, че амилениалистите не искат да поучават такова учение, но това е, към което неизбежно води техният амилениален песимизъм. Холандските калвинисти проповядват обществения мандат (завета за господството), но заедно с това проповядват, че той не може да бъде изпълнен. Но библейският закон е основен за изпълнението на обществения мандат. Следователно, амилениалистът, който проповядва задължението да се опитваме да изпълним обществения мандат без библейския закон, по този начин пропада или в лагера на култовете на хаоса (мистици, революционери), или в лагера на философите на естествения закон и общата основа. Има само четири възможности: открития закон, естествения закон, хаоса или някаква смес от тях.

Това води до моето следващо твърдение. То е до известна степен спекулативно и може и да не е напълно вярно. Обаче, това е идея, която трябва внимателно да се изследва, за да се види дали е вярна. Смятам, че причината философията на Херман Дойеверд, холандски философ по право, да има някакво временно влияние върху холандските калвинистки интелектуални кръгове в края на 60-те и нацалото на 70-те, е, че теорията на Дойеверд за сферичните власти – сферични закони, които не трябва да бъдат изпълнени от открития, старозаветен закон – съвпада с амилениалната (холандска) версия на обществения мандат. Системата на Дойеверд и холандският амилениализъм са по същността си антиномистки. Затова през 1967, в отговор на последователя на Дойеверд, професорът от Амстердамския Свободен Университет, А. Трост, аз написах моята статия “Общественият антиномизъм.”⁷⁷⁸

Последователите на Дойеверд или ще завършат като мистици, или ще се опитат да създадат нова версия на “философията на общата основа,” която да свързва вярващите и невярващите. Именно откритата съпротива на Дойеверд срещу властта на Стария и Новия завет върху съдържанието на неговите хипотетични сферични закони е това, което е довело неговите все по-радикални, все по-антиномистки последователи до антихристиянски позиции. Не можеш да проповядваш завета за господството и след това да се обърнеш наопаки и да отречеш ефективността на библейския закон в обществото. Но това е, което всички холандски вярващи в общата благодат правят. Те по необходимост отричат обществената ефективност на библейския закон, защото техните есхатологични тълкувания ги водят да заключат,че не може да има видима, обществена победа във времето и на земята за верните християни. Епистемологичната осъзнатост ще нараства, но нещата ще се влошават с течение на времето.

Ако проповядвате, че библейският закон произвежда “положителна обратна връзка,” както лично, така и обществено – че Бог награждава пазителите на завета и наказва нарушителите на завета във времето и на земята – тогава вие проповядвате система на позитивен растеж. Вие проповядвате завета за господството. Само ако отречете, че има каква да е връзка между спазването на завета и видимия успех в живота – отричане, което изрично е направено от Мередит Клайн⁷⁷⁹ – можете да избягате от постмилениалните следствия от библейския закон. Ето защо е странно, че Грег Бансен настоява – може би от тактически съображения – да представя своята защита на библейския закон отделно от своя добре известен постмилениализъм.⁷⁸⁰ Клайн атакува и двете учения на Бансен в своята критика на Theonomy на Бансен,⁷⁸¹ а Бансен в своята опровергаваща статия отговаря на критиките на Клайн срещу неговата постмилениална есхатология, но отново отрича, че есхатологията е свързана по някакъв начин логически с библейската етика.⁷⁸² Но Клайн е прав: безспорно съществува задължителна връзка между заветното схващане за библейския закон и есхатологията. Клайн отхвърля идеята за заветен законов ред в Новия Завет, а също отхвърля и постмилениализма.

Амилениалните калвинисти ще продължат да бъдат сполетявани от дойевердци, мистици, компромиси с естествения закон и антиномисти от всякакъв вид, докато най-после изоставят своята амилениална есхатология. Нещо повече, трябва да се проповядва библейският закон. Той трябва да бъде считан за средство за обществено възстановяване. На него трябва да се гледа като действуващ сега, в новозаветните времена. Трябва да се види, че има връзка между заветната вярност и покорството към закона – че без покорство няма вярност, без значение колко емоционални може да станат вярващите или колко слаък е вкусът на благовестието (за известно време). И че има благословения, които следват покорството пред Божия законов ред. Амилениалистите, като проповядват есхатологично обществено безсилие, по този начин потопяват себе си в подвижни пясъци – подвижните пясъци на антиномизма. Някои пясъци са по-подвижни от други. В крайна сметка те поглъщат всеки, който е толкова глупав да се опита да върви върху тях. Антиномизмът води бездната на безсилието и отстъплението.

Какво се има предвид под епистемологична осъзнатост? Това понятие означава все по-голямо разбиране с течение на времето за собствените презумпции и по-голямо желание да бъдат приложени тези презумпции в действие. То важи и за житото, и за плевелите.

В какво житото прилича на плевелите? В какво се различава? Ангелите незабавно видяха разликата. Затова Бог ги възпря от изскубване на плевелите. Той искаше да запази почвата – историческия процес. Следователно, Бог позволява пълното развитие и на житото, и на плевелите.

Това, което трябва да се разбере тук, е, че учението за специалната благодат в историята задължително включва в себе си учението за общата благодат. Когато християните растат в зрялост, те стават по-могъщи. Това не е праволинейно развитие. Има времена на скакалци, бедствия и суша, както за християните, така и за сатанистите (хуманистите). Има приливи и отливи, но винаги има посока в движението. Има зрялост. Изповедите на вярата биват подобрявани. Това от своя страна дава на християните обществена сила. Чудно ли е, че Уестминстърската изповед на вярата е била написана по време на кулминацията на пуританското управление в Англия? Дали подобренията в изповедите на вярата са обществено безполезни? Дали подобренията в изповедите на вярата и в теологичното разбиране задължително водят до обществено безсилие? Глупости! Именно Реформацията е тази, която направи възможни съвременната наука и технологии.

От другата страна на нивата – всъщност, точно до житото – самоосъзнатостта на невярващите също нараства. Но те не винаги стават по-убедени в техните корени на хаоса. Ренесансът е постигнал успех в поглъщането на плодовете на Реформацията само до степента, до която той е бил бледа имитация на Реформацията. Ръководителите на Ренесанса бързо са изоставили заредените с магии, демонично вдъхновени магьосници като Джордано Бруно.⁷⁸³ Те може да са запазили хуманизма на Бруно, но след 1600 откритото посвещение към демоничното е намаляло. На негово място идват рационализмът, деизмът и логиката на подредения свят. Те са използвали откраднати презумпции и са придобили власт. Толкова привлекателно е било това видение за математически автономната реалност, че християни като Котън Мейдър са приветствували новата наука на Нютоновата механика като християнска по своята същност. Тя е била толкова близо до християнския възглед за подредената същност на Бога и отражението в създанието на тази подреденост, че християните без колебание са прегърнали новата наука.

Това, което виждаме, следователно, е, че християните не са били напълно осъзнати епистемологично, а също и езичниците. По времето на апостолите е имало по-голяма епистемологична осъзнатост сред ръководителите от двете страни. Църквата е била преследвана и е спечелила. След това е имало упадък към смесени възгледи и при двете страни. Например, опитът на Юлиан Отстъпник да съживи езичеството в края на четвърти век е бил смешен – това е било половинчато езичество, в най-добрия случай. Два века преди това Марк Аврелий, истински философ-цар в Платоновата традиция, е бил сериозен гонител на християните; Юстин Мъченик е умрял по време на неговото царуване. Но неговият развратен син, Комодус, е бил твърде зает със своите 300 женски и 300 мъжки наложници,⁷⁸⁴ за да се занимава със систематични гонения. Кой е бил по-самоосъзнат, от епистемологична гледна точка? Аврелий все още е имал светлината на разума пред себе си; неговият син е бил потопен в религията на революцията – обществено безсилен. Той е бил по-готов от своя баща, философа-гонител, да следва логиката на своята сатанинска вяра. Той е предпочел разврата пред властта. Комодус е бил убит 13 години след като е станал император. Сенатът решил неговото име да бъде прокълнато.⁷⁸⁵

Ако един съвременен изследовател би искал да види едно максимално последователно езическо общество, той може да посети африканското племе Ик. Колин Търнбул го е посетил и неговата книга Планинският народ (The Mountain People, 1973), е класическа. Той е открил почти пълен бунт срещу закона – семейния закон, гражданския закон, всякакъв закон. Но в същото време той е открил напълно безсилни, разбити хора, които бързо изчезнали. Те са били безвредни за Запада, защото са били по-самоосъзнати от Западните сатанисти.
Марксисткото предизвикателство

Марксистите, от друга страна, наистина са предизвикателство. Те вярват в линейната история (поне официално – в основата си тяхната система обаче е циклична).⁷⁸⁶ Те вярват в закона. Вярват в предназначението. Вярват в смисъла на историята. Вярват в историческите етапи, макар и не етично определени етапи, каквито намираме във Второзаконие. Те вярват в науката. Те вярват в литературата, пропагандата и силата на писаното слово. Вярват във висшето образование. Накратко, те имат философия, която е някакъв извратен огледален образ на християнското учение. Те са опасни, не защото действуват последователно със своята фундаментална философия на хаоса, а защото ограничават функцията на хаоса само до една област: революционното преобразяване на буржоазното общество. (Тук говоря предимно за съветските марксисти.) И къде печелят повярвали? Във все по-безсилния, все по-екзистенциалистичен, все по-антиномистки Запад. Докато Западът изоставяше своите остатъци от християнско общество, марксизмът прцъфтяваше само в неразвитите, основно езически региони в света. Една по своята същност западна философия на оптимизъм намери вярващи сред интелектуалците на Далечния Изток, Африка и Латинска Америка, които видяха безплодието на конфуцианската стагнация и релативизма, безсилието на демоничния ритуал или водещата до задънена улица същност на поклонението пред демони. Марксизмът е могъщ само до степента, до която той носи в себе си примамките на августинизма, съчетани със субсидии, особено технологични субсидии и дългосрочни кредити, от западната индустрия.

Тук има една ирония. Маркс е вярвал, че “научният социализъм” ще тържествува само в онези народи, които са преминали през пълното развитие на капитализма. Той е вярвал, че в повечето случаи (може би с изключение на Русия) селските области трябва да изоставят феодализма и да развият напълно капиталистическо общество преди социалистическата революция да може да бъде успешна. Но именно предимно в селските региони на света марксистките идеи и групи постигнаха успех за първи път. Индустриалният Запад беше все още твърде християнски или твърде прагматичен (осъзнавайки, че “честността е най-добрата политика”), за да капитулира пред марксистите, освен веднага след една изгубена война.

В продължение на дълго време марксистите са доминирали преподавателския състав на университетите в Латинска Америка, но не и в университетите в САЩ. През 1964, например, в американските университети нямаше и половин дузина открито марксистки икономисти преподаватели (вероятно само един, Пол Баран от Станфордския университет). След 1965, обаче, учените с марксистки убеждения от Новата Левица станаха сила, с която другите трябваше да се съобразяват във всички обществени науки, включително и в икономиката.⁷⁸⁷ Скептицизмът, песимизмът, релативизмът и непрактичността на съвременното “неутрално” образование оставиха преподавателите без подходяща защита срещу самоуверените, невъздържани, гръмогласни марксисти, предимно младите марксисти, които започнаха да се появяват в колежите след 1964. Епистемологичното загниване остави установените либерали в колежите без никаква защита, освен техните научни степени.⁷⁸⁸

След 1965, обаче, марксизмът проникна много повече сред младите интелектуалци от индустриализирания Запад, отколкото кога да е преди това, след 30-те – една по-ранна епоха на песимизъм и скептицизъм относно установените ценности и традиции. Марксистите имат успех сред диваците, били те в Африка или в Харвард – епистемологични диваци. Марксизмът дава алтернатива на отчаянието. Той съдържа примамката на оптимизма. Той съдържа примамката на християнството. Той все още е система от деветнадесети век, стояща върху интелектуалния капитал на една повече християнска интелектуална вселена. Тези примамки на християнския ред са източника на влияние на марксизма в един все повече релативистичен свят.
Последният бунт на Сатана

В последните дни на тази последна епоха от човешката история сатанистите все още ще имат изгледа на християнския ред около тях. Сатана трябва да седне в Божия скут, образно казано, за да удари Бога по лицето – или да се опита. Сатана не може да бъде последователен в своята собствена философия на автономния ред и все пак да бъде заплаха за Бога. Един автономен ред води до хаос и безсилие. Той знае, че няма неутрално поле във философията. Той знаеше, че Адам и Ева ще умрат духовно в деня, в който ядат от дървото. Той е достатъчно добър теолог, за да знае, че има един Бог, и той и неговото множество треперят при тази мисъл (Яков 2:19). Когато демоничните хора възприемат на сериозно неговите лъжи относно естеството на реалността, те стават безсилни и падат от Божия скут. Именно когато сатанистите осъзнаят, че официалната философия на Сатана на хаос и антиномистко беззаконие е лъжа, тогава те стават опасни. (Отново да кажем, марксистите са по-опасни за Америка от племето Ик.) Те научават повече за истината, но я извращават и я използват срещу Божиите хора.

Следователно, библейското значение на епистемологичната осъзнатост не е че сатанистът става все по-последователен с официалната философия на Сатана (хаоса), а че множеството на Сатана става все по-последователно с това, в което Сатана всъщност вярва: че редът, законът, властта са продукт от омразния Божий ред. Те се научават да използват закона и реда, за да изградят завоевателна армия. Накратко, те използват общата благодат – познанието за истината – за да извратят истината и да атакуват Божиите хора. Те се обръщат от лъжливото познание, давано им от Сатана, и възприемат извратена форма на истината, която да използват в своите бунтовни планове. С други думи, те съзряват. Или, както К. С. Луис поставя в устата на своя измислен герой, старшият дявол Душевадеца, когато материалистите най-после повярват в Сатана, но не и в Бога, тогава войната е завършила.⁷⁸⁹ Не съвсем; когато те повярват в Бога, знаят, че Той ще спечели, но въпреки това гневно атакуват – не в сляп гняв, а в напълно осъзнат гняв – Божиите дела, тогава войната е приключила.
Сътрудничество

Как, тогава, можем да си сътрудничим с такива хора? Само на основата на общата благодат. Общата благодат не е още напълно развита. Но това сътрудничество трябва да бъде за интересите на Божието царство. Дали дадена конкретна ситуация е полезна трябва да се реши на основата на стандартите, изложени в библейския закон. Общата благодат не е обща основа; няма обща основа, която да обединява хората, освен Божия образ във всеки човек.

Тъй като външната съобразеност с условията на Божия закон наистина произвежда видимо добри резултати – обратно на теорията на проф. Клайн за Божията тайнствена воля в историята – за известно време невярващите са съгласни да възприемат тези принципи, тъй като търсят плодовете на християнското общество. Накратко, някои етични сатанисти реагират на познанието за Божия закон, написано в сърцата им. Те имат голяма степен на познание за Божието създание, но все още не желаят да атакуват този свят. Те имат познание чрез обща благодат, но още не виждат какво означава това за техните действия. (До известна степен комунистите го виждат, но още не действуват съобразно с него; не са започнали последна офанзива срещу Запада.)

Естеството на бунта на Адам не беше интелектуално; то беше етично. Никой не показва това по-изразително от Ван Тил. Простото натрупване на познание в неновородения човек не променя неговото положение пред Бога. Той все още е бунтовник, но може да притежава познание. Познанието може да се прилага към Божието създание и да произвежда полезни резултати. Познанието може също да произведе и холокост. Въпросът е в етиката, а не в познанието. Следователно, хората могат да си сътрудничат на основата на общо познание; в крайна сметка, те не могат да си сътрудничат на основата на обща етика.

Какво ще кажем за специалното проклятие? Какво е етичното отношение на етичния бунтовник пред Бога? Общата благодат увеличава специалното проклятие на неновородения човек. Когато общата благодат нарастне до своя максимум, открива се специалното Божие проклятие: пълен бунт на човека срещу Божията истина и на основата на общата благодат – познание, власт, богатство, престиж и т.н. – на Бога, водещ до крайния съд. В самия край Бог наистина отнема част от Своето възпиране: възпиране върху самоубийственото унищожение. Той им позволява да постигнат смъртта, която обичат (Притчи 8:36). Но те все още имат власт и богатство, както във Вавилонската империя в нощта, когато тя падна.

Езичниците могат да ни учат на физика, математика, химия и много други предмети. Как е възможно това? Защото общата благодат нараства. Те са имали няколко века ръководство от християните, както и ръководителите от Просвещението, които са възприели философия на свързаност, която поне е приличала на християнското учение за провидението. Те не могат да запазят едно общество цяло на основата на тяхната философия на хаоса – официалната гледна точка на Сатана – но все още могат да правят важни открития. Те използват отраднат капитал, във всякакъв смисъл на думата.

Когато има християнско съживление и проповядване на цялото Божие учение, тогава християните могат отново да застанат на истински ръководни позиции. Невярващите също могат да допринасят за покоряването на земята, защото ще бъдат призовани обратно към действието на закона, написано в сърцата им. Общата благодат ще се увеличава по целия свят. Но християните трябва да бъдат изключително внимателни да следят за белези на етично отклонение в онези, които изглеждат като полезни съработници в царството. Може да има сътрудничество за външни цели – изпълнението на завета за господството, даден на всички хора – но не и в областта на етиката. Ние трябва да следим Съветите, за да видим как не трябва да се изгражда едно общество. Трябва да предприемаме контрамерки срещу техните военни предизвикателства. Не трябва да възприемаме техния възглед за пролетарската етика, дори и техните шахматисти или математици да са много изявени. Божият закон, разкрит в Библията, трябва да господствува, а не действието на закона, написано в сърцата на неправедните. Начинът за сътрудничество е на основата на библейския закон. Законът ни казва за ограниченията на хората. Той ни държи смирени пред Бога и господствуващи над природата. Ние ще определим правилността и полезността на делата на неновородените хора, които упражняват своите дадени от Бога таланти, изработвайки своето проклятие със страх и трепет.

Чужденците във вратите имаха много от ползите на общата благодат – Божият отговор на вярата на евреите. Те получаваха пълна правна закрила в еврейските съдилища (Изход 22:21; 23:9; Второзаконие 24:17). Не им е било разрешено да ядат специалната свята храна (Изход 29:33; Левит 22:10) което е било забрана за достъп до религиозните празници в храма. Но те са били част от яденето на десятъка, празник пред Господа (Второзаконие 14:22-29). Следователно, те са били облагодетелствувани от гражданския ред, който Бог е установил за Своите хора. Те също са можели да произвеждат стоки и услуги с увереност, че плодовете на техния труд няма да им бъдат конфискувани от една беззаконна държавна власт. Това е правело всеки по-богат, защото всички хора в общността са можели да изработват условията на завета за господството.

Казва ни се, че естественият човек не разбира нещата от Духа (1 Коринтяни 2:14-16). Казва ни се, че неновородените считат Божията мъдрост за глупост (1 Коринтяни 1:18-21). Казва ни се да внимаваме, “да не ви заплени някой с философията си, с празната си измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа” (Колосяни 2:8). Философски съществува непреодолимо разделяне между невярващите и вярващите. Те започват с различни отправни точки: хаос срещу сътворение, Бог срещу човека. Само общата благодат може да намали конфликта в приложенията между езическата и християнската философия. Етичният бунт на неновородения лежи под повърхността, тлеещ, готов да избухне в гняв, но е възпиран от Бога и Божия закон. Той се нуждае от властта, която законът дава. Затова той се съгласява с някои от принципите на приложния библейски закон и се съобразява с част от действието на закона, написано в сърцето му. Но той не може да се съгласи относно първите принципи. И дори към края, когато хората може и да изповядат съществуването на един Бог и да треперят при тази мисъл, те няма да подчинят своето его на Бога. Ще се бият до смърт – до втората смърт – за да отрекат претенциите, които Богът на Библията има над всяка част от тяхното съществуване.

Следователно, може да има сътрудничество в покоряването на земята. Но християните трябва да поставят стратегията и тактиката. Неновороденият човек ще бъде като платен консултант; той ще дава своите таланти, но Господ ще изгражда обществото.
Общата благодат срещу общата основа

Не трябва от общата благодат да правим извод за общата основа. Не можем да го правим, защото с нарастването на общата благодат ние се приближаваме до този последен бунт в цялата му сатанинска мощ. Общата благодат обединява усилията на хората в покоряването на земята, но християните работят открито за Божията слава, докато неновородените работят (официално) за славата на човека или за славата на Сатана. Те всъщност работят за Божията слава, защото в последния ден всяко коляно ще се преклони пред Него (Филипяни 2:10). Богатството на нечестивия се пази за праведния (Притчи 13:22). Така че, от етична гледна точка, няма общи факти.

В този последен ден, когато започне бунтът, цялото множество на Сатана ще знае за фактите на Божия свят, защото общата благодат ще бъде в своя връх. Въпреки това, те обръщат гърба си към Бога и се разбунтуват. Всички факти са тълкувани факти и тълкуването, а не фактите сами по себе си – няма факти “сами по себе си” – е това, което разделя изгубените от избраните. Неизбежно, естественият човек възпира (активно подтиска) истината в неправедност (Римляни 1:18).⁷⁹⁰ Никакви философски “доказателства” за Бога (освен доказателството, което започва с допускане на съществуването на Бога, открит в Библията) не са валидни, и дори допускането за съществуването на Бога на Библията не е достатъчно, за да спаси душата на човека.⁷⁹¹ Само Бог може да направи това (Йоан 6:44). Няма обща философска основа, а само метафизическа. Ние сме направени по Божия образ от един и същ Създател (Деяния 17:24-31). Всеки човек знае това. Ние можем, като хора, само да напомняме на хората за това, което те вече знаят. Бог използва това познание, за да изкупва хората.

Невярващият използва откраднат интелектуален капитал, за да разсъждава правилно – правилно в смисъл да е способен да използва това познание като средство да покорява земята, а не в смисъл да познава Бога както един осиновен син Го познава. Неговите заключения могат да съответствуват на външната реалност достатъчно, за да му позволят да изработва своята бунтовна вяра до още по-голямо унищожение, отколкото ако нямаше правилно познание (Лука 12:47-48). Той някакси “знае,” че “2 плюс 2 е равно на 4,” а също че този факт на умствена симетрия може да бъде използван, за да довежда желани последствия във външния свят на природата. Защо тази умствена симетрия съществува и защо трябва да има каква да е връзка с външния свят на природата, е необяснимо за познанието на естествения човек, факт, признат от носителя на Нобелова награда по физика Юджийн Уигнър.⁷⁹²

Християните, тъй като имат правилно учение за създанието, могат да обяснят и двете. Така че невярващият във всяка своя стъпка използва откраднат интелектуален капитал. Християните трябва да използват някои от неговите дела (като проверяват неговите открития според откровението в Библията) и невярващият може да използва работата на християните. Земята ще бъде покорена. Колкото по-близо са презумпциите на невярващия до откритите в Библията (например приемането от консервативния икономист на факта на икономическата оскъдност, съответствуващо на Битие 3:17-19), толкова е по-вероятно откритията, направени на основата на тези презумпции, да са полезни. Под полезни има предвид полезни в общата задача на всички хора, покоряването на земята. Следователно, може да има сътрудничество между християните и нехристияните.
Заключение
Невярващите изглеждат обществено доминиращи днес. Вярващите са се оттеглили в антиномистки пиетизъм и песимизъм, защото са изоставили вярата в двете характеристики на християнската обществена философия, които правят възможен прогреса: 1) динамиката на есхатологичния оптимизъм и 2) средството на завета за господството, библейския закон. Следователно трябва да заключим, че ни предстои или разпадане на обществото (защото общата благодат за неновородените не може дълго да бъде поддържана без ръководство в обществото от новородените), или новородените трябва да възстановят своето видение за своите изгубени истини: постмилениализма и библейския закон. За да може общата благодат да продължава и за да бъде външното сътрудничество между вярващите и невярващите плодотворно или дори възможно, християните трябва да върнат видимите основи на обществото към Божия закон. Те трябва отново да придобият ръководството, което са изгубили поради спекулациите на самопровъзгласените “разумни” отстъпници. Ако това не стане, тогава ще продължим да пропадаме, докато невярващите заприличат на племето Ик и християните могат отново да започнат процеса на обществено господство. За да може общата благодат да продължи да нараства, тя трябва да бъде поддържана от специална благодат. Или невярващите ще повярват, или ръководството ще се върне при християните. Ако нито едното не стане, в крайна сметка ще се върнем към варварството.

Разбира се, аз се моля за новорождението на невярващите и за възстановяването на библейския закон и правилната библейска есхатология от страна на настоящите християни и бъдещите повярвали. Не знам дали ще видим такова съживление в наши дни. Има причини да вярвам, че то може и ще се случи. Има също причини да се съмнявам в такъв оптимизъм. Господ знае.

Трябва да изоставим антиномизма и есхатологиите, които са антиномистки по своята същност. Трябва да призовем хората отново към вяра в Бога на цялата Библия. Трябва да потвърдим, че в Божия план ще дойде ден на увеличена самоосъзнатост, когато хората ще наричат подлите подли, и великодушните великодушни (Исая 32). Това ще бъде ден на големи видими благословения – най-големите в историята. Пред нас се разкриват дълги векове на такава самоосъзнатост. И в края на времето идва поколение от бунтовници, които умеят да различават подлите от великодушните и се разбунтуват против праведните. Те ще изгубят войната.

Следователно, общата благодат е по своето естество бъдеща благодат. Има приливи и отливи в историята, но по естество това е бъдеща благодат. Тя не трябва да се счита за предварителна или по-ранна благодат. Само амилениалистите могат да се придържат към такава позиция – при това само антиномистките амилениалисти. Крайният съд се явява в края на времето на фона на общата благодат. Общото проклятие ще бъде в своята най-ниска точка, като прелюдия към специално проклятие с вечна продължителност. Крайният съд идва, точно както големия потоп, на основата на Божиите видими блага за човечеството въобще. Нечестието на аморейците най-после ще бъде пълно.

Дали постмилениалистът вярва, че като цяло на земята ще има вяра, когато Христос се върне? Не и ако разбира следствията от учението за общата благодат. Дали той очаква цялата земя да бъде унищожена от невярващите бунтовници преди Христос да ги унищожи – да станат двойно мъртви? Не. Съдът идва преди те да успеят да извършат своето дело. Общата благодат бива увеличена, за да позволи на невярващите да изпълнят чашата на гнева. Те са съдове за гняв. Следователно, изпълнението на условията на завета чрез общата благодат е крайната стъпка в процеса на изпълването на тези съдове на гнева. Съдовете на благодатта, вярващите, също ще бъдат изпълнени. Всичко е пълно. Дали Бог ще унищожи Своята предплата на Новото Небе и Новата Земя? Ще изтрие ли Бог белегът, че Неговото слово е било спазено, че заветът на господството е бил изпълнен? Ще има ли Сатана, големият разрушител, радостта да види Божието слово осуетено, делото на ръцете му съборено от личните орди на Сатана? Амилениалистът отговаря да. Постмилениалистът трябва да го отрича с цялата си сила.

Въпреки прекъсванията, в живота има продължителност. Богатството на грешника се пази за праведния. Сатана би желал да изгори Божията нива, но не може. Плевелите и житото растат до зрялост и тогава жътварите излизат да пожънат житото, отрязвайки плявата и изхвърляйки я в огъня. Сатана би искал да обърне съдния час, да се върне в самото начало, в Едемската градина, когато заветът за господството беше даден за първи път. Изпълнението на завета за господството е последното действие на Сатана, което е позитивно – увеличаване на общата благодат. След това общата благодат става предназначена за зло – абсолютно предназначена за зло – когато Сатана използва последното си време и последната си сила да атакува Божиите хора. Когато той използва своите дарби, за да стане окончателно, напълно деструктивен, той бива отсечен чрез намеса отгоре. Тази последна кулминация на общата благодат е съдният час за Сатана.

А кротките – кротките пред Бога, активни към Неговото създание – най-после ще наследят земята. Обновената земя и обновеното небе е окончателното плащане от Бога Баща към Неговия Син и към онези, които Той е дал на Своя Син. Това е постмилениалната надежда.
Послепис
Дотук настроих срещу себе си всяка известна християнска група. Настроих срещу себе си оставащите членове на Християнската Реформистка Църква, които са ортодоксални, като се присъединявам към Протестантската Реформистка Църква срещу Точка 1 от Синода през 1924. Няма благоразположение в Божията обща благодат. Настроих срещу себе си Протестантската Реформистка Църква, като говоря в защита на постмилениализма. Настроих срещу себе си премилениалистите, като твърдя, че разделянето на житото и плевелите трябва да дойде в края на историята, а не хиляда години преди края (или, в диспенсационалистичната премилениална рамка на грабване преди Голямата скръб, 1007 години преди края). Настроих срещу себе си постмилениалните пиетисти, които четат и се наслаждават в трудовете на Джонатан Едуардс, като твърдя, че традицията на Едуардс е била разрушителна за библейския закон през 1740 и още е. Тя не води на никъде, освен ако не съзрее и не възприеме схващането за библейския закон като средство за победа. Настроих срещу себе си Библейската Презвитерианска Църква, тъй като нейните ръководители отричат завета за господството. Пропуснах ли някого? О, да, настроих срещу себе си постмилениалните арминианци (харизматиците на “позитивната изповед”), като твърдя, че бунтовниците в последния ден не са отстъпили християни.

Като завърших този труд, надявам се, че и други ще ме последват в посоката, която очертах относно общата благодат, есхатологията и библейския закон. Нека онези, които приемат на сериозно тази статия, да избягват теологичните мини, които все още се спотайват в земята. Има корекции, които трябва да се направят, приложения, които трябва да се открият и да бъдат изработвани. Надявам се, че моят принос ще направи задачата на другите хора много по-лесна.