Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън Съдържание: Дни на въздаяние 1 Съдържание: 2
Изтегляне 9.19 Mb.
|
|
Torrance, T. F. Royal Priesthood. Edinburgh: Oliver and Boyd Ltd., 1955. Vandervelde, George, “The Gift of Prophecy and the Prophetic Church.” Toronto: Institute for Christian Studies, 1984. Vanderwaal, Cornelis. Hal Lindsey and Bible Prophecy. St. Catherine, Ont.: Paideia Press, 1978. VanGemeren, Willem A. “Israel as the Hermeneutical Crux in the Interpretation of Prophecy.” The Westminster Theological Journal, 45 (1983), pp. 132-44; 46 (1984), Pp. 254-97. Van Til, Cornelius. Apologetics. Philadelphia: Westminster Theological Seminary class syllabus, 1959. ______. Common Grace and the Gospel. Nutley, NJ: The Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1972. ______. The Defense of the Faith. Philadelphia: The Presbyterian and Reformed Publishing Co., third revised ed., 1967. ______. Introduction to Systematic Theology. Philadelphia: The Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1974. Vos, Geerhardus. Biblical Theology: Old and New Testaments. Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1948. ______. The Pauline Eschatology. Grand Rapids: Baker Book House, [1930] 1979. ______. Redemptive History and Biblical Interpretation: The Shorter Writings of Geerhardus Vos. Edited by Richard B. Gaffin Jr. Phillipsburg, NJ: Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1980. Wallace, Ronald S. Calvin’s Doctrine of the Christian Life. Tyler, TX: Geneva Ministries, [1959] 1982. ______. Calvin’s Doctrine of the Word and Sacrament. Tyler, TX: Geneva Ministries, [1953] 1982. Warfield, Benjamin B. Biblical Doctrines. New York: Oxford University Press, 1929. ______. Biblical and Theological Studies. Philadelphia: The Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1968. ______. The Plan of Salvation. Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1984. ______. Selected Shorter Writings. 2 vols. Edited by John E. Meeter. Nutley, NJ: The Presbyterian and Reformed Publishing co., 1973. Webber, Robert E. Worship: Old and New. Grand Rapids: Zondervan Publishing House, 1982. Weeks, Noel. “Admonition and Error in Hebrews.” The Westminster Theological Journal 39 (Fall 1976) 1, pp. 72-80. Wenham, Gordon J. The Book of Leviticus. Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1979. ______. Numbers: An Introduction and Commentary. Downers Grove, IL: Inter-Varsity Press, 1981. Woodrow, Ralph. His Truth Is Marching On: Advanced Studies on Prophecy in the Light of History. Riverside, CA: Ralph Woodrow Evangelistic Association, 1977. 1 David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth: Dominion Press, 1985). 2 James B. Jordan, Judges: God’s War Against Humanism (Tyler, Texas: Geneva Ministries, 1985). 3 Kline, Treaty of the Great King (Grand Rapids: Eerdmans, 1963); препечатана отчасти в неговата по-късна книга Structure of Biblical Authority (Grand Rapids: Eerdmans, 1972). 4 Ray R. Sutton, That You May Prosper: Dominion By Covenant (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1986) 5 Gary North, The Sinai Strategy: Economics and the Ten Commandments (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1986). 6 Gary North and David Chilton, “Apologetics and Strategy,” Christianity and Civilization, 3 (1983), pp. 107-16. 7 Gary North, Dominion and Common Grace (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1987), особено глава 5. (Български превод на книгата: Гари Норт, Господството и общата благодат, глава 5, “Есхатологията и библейският закон.”) 8 Франсис Шефър заявяваше още от 1965, че хуманистичната цивилизация е празна черупка, и че тя няма земно бъдеще. Той повтаряше многократно, че християнството има въпроси, на които хуманизмът не може да отговори. Проблемът беше, че като калвинистки премилениалист той не вярваше, че някакви конкретно християнски решения могат да бъдат реализирани преди Второто идване на Христос. Той не посвещава много място в своите книги на конкретно християнски отговори на християнските въпроси, които задава, за да предизвика хуманистичната цивилизация. Той задава превъзходни обществени въпроси; предлага малко конкретно християнски отговори. Има причина за това: Чилтън и Норт, op. cit. 9 През 1965-75 в силно ограничените кръгове на амилениалния калвинизъм се появи краткотрайно движение от северноамерикански холандски учени, школата на “космономичната идея,” позната също като нео-дойевердианци, по името на холандския правен учен и философ, Херман Дойеверд. Те направиха малко впечатление извън общността от северноамериканските холандци, и след това изпаднаха в забвение. Техните предшественици в началото на 60-те бяха по-консервативни, но след 1965 твърде много от тях станаха идеологически спътници на теолозите на освобождението. Не успяха да се състезават с по-твърдия радикализъм, представен от Sojourners и The Other Side, и изчезнаха. 10 David Chilton, Productive Christians in an Age of Guilt-Manipulators: A Biblical Response to Ronald J. Sider (4th ed.; Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1986). 11 Bibliotheca Sacra (April-June 1986). 12 Greg Bahnsen, Theonomy in Christian Ethics, second edition, 1984. Издадена от Presbyterian & Reformed, Phillipsburg, New Jersey. 13 R. J. Rushdoony, Institutes of Biblical Law (Nutley, New Jersey: Craig Press, 1973). 14 Единственият опит в книга от някой диспенсационалистически учен да опровергае теономистите е една непубликувана докторска дисертация в Даласката теологическа семинария: Ramesh Paul Richard, Hermeneutical Prolegomena to Premillenial Social Ethics (Херменевтичен увод към премилениалната обществена етика, 1982). Тя не е била публикувана дори в преработена форма. Разбираемо е защо: ужасно заглавие. По-лошо, дисертацията отстъпва твърде много теологични позиции на теономистите. Това показва кризата, с която се сблъсква диспенсационализмът днес. 15 Ed Dobson and Ed Hindson, “Apocalypse Now?” Policy Review (Oct. 1986), p. 20. 16 Gary North, 75 Bible Questions Your Instructors Pray You Won’t Ask (Spurgeon Press, P. O. Box 7999, Tyler, Texas 75711). 17 Сравнете това с тона на посланието на св. Климент към Коринтяните. Както казва Дж. Б. Лайтфут в своето издание на Апостолските отци (J. B. Lightfoot, The Apostolic Fathers, Vol. I, p. 352): “Наистина се претендира за авторитет, понеже посланието не е написано с несигурен тон, но това е авторитетът на братството, изявявайки ума на Христос чрез Духа, не властта на един човек, независимо дали е епископ или папа.” Цитирано в John A. T. Robinson, Redating the New Testament (Philadelphia: The Westminster Press, 1976), p. 328. 18 Вижте William Hendriksen, More Than Conquerors: An Interpretation of the Book of Revelation (Grand Rapids: Baker Book House, 1939), pp 17ff., за списък от подобни сходства. Например, той цитира Йоан 7:37 и Откровение 22:17; Йоан 10:18 и Откровение 2:27; Йоан 20:12 и Откровение 3:4; Йоан 1:1 и Откровение 19:13; Йоан 1:29 и Откровение 5:6. 19 Austin Farrer, The Revelation of St. John the Divine (Oxford: At the Clarendon Press, 1964), pp. 41ff. 20 Един малък пример за това в Евангелие на Йоан е 1:9-2:11, където се следва седмодневна структура като тази на седмицата на сътворението; виж David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 62f. 21 Това е до известна степен доказано в традицията, записана в Евсевий, че като eпископ на Ефес св. Йоан “бил свещеник, и носил свещеническата плочка” – т.е. petalon, надписа на първосвещеника, носен на челото (Църковна история, v.xxiv). Разбира се, възможно е св. Йоан и другите “служители на Новия Завет” да са носели отличителна “униформа,” отговаряща на тяхното официално положение, и е вероятно техните дрехи и “служебна значка” да са били подобни на тези, носени от израилтянското свещеничество. 22 Alfred Edersheim, The Temple: Its Ministry and Services as They Were at the Time of Christ (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1980), pp. 141f. 23 Ibid., p. 142. 24 Ibid., p. 141. 25 Св. Иреней, Против ересите, v. xxx.3; цитиран от Евсевий в неговата Църковна история, iii.xviii.2-3; v.viii.6. 26 Вижте Arthur Stapylton Barnes, Christianty at Rome in the Apostolic Age (London: Methuen Publishers, 1938), pp. 167ff. 27 Вижте дискусията в John A. T. Robinson, Redating the New Testament (Philadelphia: The Westminster Press, 1976), pp. 221ff. 28 H. B. Swete, Commentary on Revelation (Grand Rapids: Kregel Publications, [1911] 1977), p. xcix. 29 За подробна дискусия виж в Moses Stuart, Commentary on the Apocalypse (Andover: Allen, Merrill and Wardwell, 1845), Vol. I, pp. 263-84; виж също James M. MacDonald, The Life and Writings of St. John (London: Hodder and Stoughton, 1877), pp. 151-77. 30 Робинсън има предвид твърденията на християнския пастор св. Климент (1 Климент 6) и езическия историк Тацит (Анали xv.44). 31 Robinson, p. 233; cf. pp. 236ff. 32 Макар че не основава своите заключения на теологични аргументи, това е тезата на Дж. А. Т. Робинсън в Redating the New Testament. Той достига до това заключение чрез вниматено проучване на вътрешните и външните доказателства относно всяка новозаветна книга. Подкрепа от археологически открития за ранен Нов Завет се представя в David Estrada and William White Jr., The First New Testament (Nashville: Thomas Nelson, 1978). Виж също Ernest L. Martin, The Original Bible Restored (Pasadena: Foundation for Biblical Research, 1984), за неговата интересна теза, че Новият Завет е бил канонизиран от св. Петър и св. Йоан. 33 Така св. Атанасий, “патронният светец на постмилениализма,” прилага “милениалните” обещания от Исая 11:9 към победите в новозаветната епоха. 34 St. Athanasius, On the Incarnation, Sister Penelope Lawson, Trans. (New York: Macmillan Publishing Co., 1964), pp. 61ff. Раусас Джон Ръшдуни прави същия извод в своето изложение върху Данаил 9:24: “Видение и пророк ще бъдат запечатани или прекратени, като новозаветното откровение на Христос обобщава и завършва Писанията.” R. J. Rushdoony, Thy Kingdom Come: Studies in Daniel and Revelation (Tyler, TX: Thoburn Press, [1970] 1978), p. 66. 35 C. J. Hemer, “Seven Cities of Asia Minor,” in R. K. Harrison, ed., Major Cities of the Biblical World (Nashville: Thomas Nelson Publishers, 1985), p. 235. 36 W. H. C. Frend, The Rise of Christianity (Philadelphia: Fortress Press, 1984), p. 127. 37 H. B. Swete, Commentary on Revelation (Grand Rapids: Kregel Publications, [1911] 1977), p. lxxxix. 38 Ethelbert Stauffer, Christ and the Caesars (Philadelphia: Westminster Press, 1955), p. 88. 39 Francis A. Schaeffer, How Shall We Then Live? (Old Tappan, NJ: Fleming H. Revell, 1976), p. 24. 40 Rousas John Rushdoony, The One and the Many: Studies in the Philosophy of Order and Ultimacy (Tyler, TX: Thoburn Press, [1971] 1978), p. 92. 41 Ibid., pp. 92f. 42 Ibid., p. 93. Ръшдуни цитира Francis Legge, Forerunners and Rivals of Christianity. From 330 B.C. to 330 A.D. (New Hyde Park, NY: University Books, [1915] 1964), vol. I, pp. xxivf. 43 Сравнете Swete, p. lxxxi. 44 Hal Lindsey, There’s a New World Coming (Eugene, OR: Harvest House Publishers, 1973), p. 140. 45 J. L. Martin, The Voice of the Seven Thunders: or, Lectures on the Apocalypse (Bedford, IN: James M. Mathes, Publisher, sixth ed., 1873), pp. 149f. 46 Ibid., pp. 151ff. 47 Richard B. Gaffin Jr., ed., Redemptive History and Biblical Interpretation: The Shorter Writings of Geerhardus Vos (Phillipsburg, NJ: Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1980), p. 10. 48 Meredith G. Kline, Treaty of the Great King: The Covenant Structure of Deuteronomy (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1963); idem., The Structure of Biblical Authority (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., second ed., 1975). 49 Ray R. Sutton, That You May Prosper: Dominion By Covenant (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1987). 50 Между другото, идеята не е че Писанията са структурирани според езическите мирни договори; а както твърди Сътън, че езическите мирни договори са извлечени от Божия завет. 51 Библейският израз Последните дни се отнася правилно за периода от Идването на Христос до разрушението на Ерусалим през 70 г. от Хр., “последните дни” на Израел по време на преходния период от Стария Завет към Новия Завет (Евреи 1:1-2; 8:13; Яков 5:1-9; 1 Петрово 1:20; 1 Йоан 2:18). Виж David Chilton, Paradise Restored, pp. 77-122, 237-90; виж моята серия от изследвания по този предмет, публикувана в Geneva Review, P. O. Box 131300, Tyler, TX 75713. 52 Само числото седем е използвано петдесет и четири пъти в Откровение; и има много примери (повече, отколкото съм се опитал да изброя), за думи и фрази, споменати седем пъти, или събрани заедно на групи по седем. 53 Вярно е, повечето коментатори се стремят да намерят седем или повече групи от седмици, но като правят така, не се придържат към официалната рамка на св. Йоан. Със сигурност няма нищо лошо да се опитваме да открием многото скрити структури на книгата; но трябва поне да започнем с явната подредба на автора преди да правим уточнявания. 54 R. Laird Harris, Gleanson Archer, and Bince Waltke, eds., Theological Wordbook of the Old Testament (Chicago: Moody Press, 1980), p. 341. 55 James B. Jordan, The Law of the Covenant: An Exposition of Exodus 21-23 (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1984), p. 266. 56 Ibid., pp. 266-71. 57 Метафората на блудството се използва постоянно за отстъпление от завета. Всъщност има само два случая в целите Писания, в които думата се използва за други народи. В двата случая (Тир, Исая 23:15-17; и Ниневия, Авдий 3:4), те бяха народи, които са били в завет с Бога чрез Израел. 58 Вижте J. P. M. Sweet, Revelation (Philadelphia: The Westminster Press, 1979), pp. 52-54. 59 Вижте например Ferrell Jenkins, The Old Testament in the Book of Revelation (Grand Rapids: Baker Books House, [1972] 1976), pp. 54ff. 60 Albert Vanhoye, “L’utilisation du Livre d’Ezechiel dans l’Apocalypse,” Biblica 43 (1962), pp. 436-76 (виж особено стр. 473-76). 61 Philip Carrington, The Meaning of the Revelation (London: SPCK, 1931), p. 65. 62 Този списък се основава на Carrington (p. 64) и на M. D. Goulder, “The Apocalypse as an Annual Cycle of Prophecies,” New Testament Studies 27, No. 3 (April 1981), pp. 342-67. 63 M. D. Goulder, “The Apocalypse as an Annual Cycle of Prophecies,” p. 350. 64 Austin Farrer, A Rebirth of Images: The Making of St. John’s Apocalypse (Gloucester, MA: Peter Smith, [1949] 1970), p. 22. 65 M. D. Goulder, The Evangelists’ Calendar: A Lectionary Explanation of the Development of Scripture (London: SPCK, 1978). 66 Ibid., p. 7. Гулдър предполага, че Книгата Откровение е била написана по същия начин, като размишления на св. Йоан върху богослужебните четения в неговата църква. M. D. Goulder, “The Apocalypse as an Annual Cycle of Prophecies,” pp. 350f. 67 M. D. Goulder, “The Apocalypse as an Annual Cycle of Prophecies,” pp. 350f. 68 Ibid., pp. 353-54. Джеймс Б. Джордан написа много полезна серия от изследвания върху “Християнството и календара,” публикувана за тригодишен период в The Geneva Papers (first series), налични в Geneva Ministries, P. O. Box 131300, Tyler, TX 75713. Виж особено No. 27 (January 1984): “Is the Church Year Desirable?” 69 Massey H. Shepherd Jr., The Paschal Liturgy and the Apocalypse (Richmond: John Knox Press, 1960). 70 Ibid., p. 82. 71 Thomas Hopko, The Orthodox Faith, Vol. 4: The Bible and Church History (Orthodox Church in America, 1973), pp. 64 f.; цитирано в George Cronk, The Message of the Bible: An Orthodox Christian Perspective (Crestwood, NY: St. Vladimir’s Seminary Press, 1982), p. 259. 72 Dom Gregory Dix, The Shape of the Liturgy (New York: The Seabury Press, [1945] 1983), p. 312. 73 Вижте Leon Morris, Apocalyptic (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1972). 74 Ferrell Jenkins, The Old Testament in the Book of Revelation (Grand Rapids: Baker Book House, 1976), p. 41. Книгата на Дженкинс е отлично кратко въведение в библейската основа и символизма на Откровение. 75 Morris, p. 71. 76 Ibid., p. 60. 77 Jenkins, p. 41. 78 Morris, p. 79. 79 Benjamin B. Warfield, “The Prophecies of St. Paul,” in Biblical and Theological Studies (Philadelphia: The Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1968), p. 470. 80 Един от най-големите популяризатори на този възглед е рационалистичният християнски апологет Джоузеф Бътлър, който твърди, че “пророчеството не е нищо друго освен история на събития, преди те да са се случили.” Joseph Butler, The Analogy of Religion, Natural and Revealed, to the Constitution and Course of Nature (Oxford: At the University Press, [1736] 1835), p. 310. 81 Вижте Chilton, Paradise Restored, pp. 15-63. 82 Merrill C. Tenney, Interpreting Revelation (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1957), p. 101. 83 Ibid., p. 104. 84 Benjamin B. Warfield, “The Apocalypse” in Selected Shorter Writings of Benjamin B. Warfield (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1973), vol. II, pp. 652f. 85 Herman Bavinck, The Doctrine of God, William Hendriksen, trans. (Edinburgh: The Banner of Truth Trust, [1951] 1977). 86 Ibid., p. 86. 87 Ibid., p. 88. 88 Ibid., p. 91. 89 Ibid., p. 92. 90 Ibid., p. 94. 91 За разширено разглеждане на първостепенната важност на символизма, виж James B. Jordan, “Symbolism: A Manifesto,” in The Sociology of the Church (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1986). 92 Така не трябва да бъдем ужасени, когато открием, че Библията използва определени символи, които също се използват в езическите религии – например, библейските позовавания на звездите или на съзвездията от Зодиака. (Между другото, “Зодиак” не е окултна дума; тя просто означава видимия път на слънцето по небето, минаващо “през” дванадесетте главни съзвездия, както Бог го е определил.) Някои форми на езичество учат, че водата се населява от духове, и че (с правилните заклинания) нейното използване може да дарява с магически сили. Християните не вярват в това. Трябва ли поради това (за да не бъдем обърквани с езичниците) да изоставим употребата на водното кръщение? Или трябва ли да се откажем от учението за раждането от девица поради това, че митологичните богове са правели земни девици да зачеват? Такива примери могат да се дават в изобилие. Езичеството, бивайки извращение на истината, има безброй много доктрини, които носят определена повърхностна близост с християнството. Това не означава, че ние трябва да се страхуваме от символизма; напротив, това означава, че трябва да си върнем откраднатите символи за Господ Исус Христос. 93 Rousas J. Rushdoony, Thy Kingdom Come, p. 174. 94 Austin Farrer, A Rebirth of Images, pp. 19f. За тези читатели, които наистина желаят да се впуснат в сериозно изследване на Библията, предлагам следното като абсолютно необходима първа крачка: Приберете всички свои книги по херменевтика в сандък, докато не сте прочели Laurence Perrine, Sound and Sense: An Introduction to Poetry (New York: Harcourt Brace Jovanovich, sixth ed., 1982) и John Ciardi and Miller Williams, How Does A Poem Mean (Boston: Houghton Mifflin Co., second ed., 1975). По-смелите души може да желаят да продължат по-нататък с две книги от Northrop Frye: Anatomy of Criticism (Princeton: Princeton University Press, 1957) и (с предпазливост) The Great Code: The Bible and Literature (New York: Harcourt Brace Jovanovich, 1982). 95 Идеята, че той пише “кодирано,” защото се е страхувал да не бъде арестуван за държавна измяна, е очевидно лъжлива: Пророците не са били плахи хора; и освен това, книгата Откровение е “държавна измяна” много преди св. Йоан да започне да говори за Нерон. Християните са можели да бъдат убити само да кажат това, което св. Йоан казва в Глава 1 – че Исус Христос е “Владетел на земните царе.” Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 9.19 Mb. Сподели с приятели:
|