Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън Съдържание: Дни на въздаяние 1 Съдържание: 2

96 Philip Carrington, The Meaning of the Revelation, pp. 84f.

97 Ibid., pp. 136f.

98 Geerhardus Vos, “The Idea of Biblical Theology,” in Richard B. Gaffin, ed., Redemptive History and Biblical Interpretation: The Shorter Writings of Geerhardus Vos (Presbyterian and Reformed, 1980), p. 23.

99 Добро въведение в литературните мотиви на Писанието е Leland Ryken, How to Read the Bible as Literature (Grand Rapids: Zondervan, 1984).

100 James B. Jordan, Judges: God’s War Against Humanism (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1985), p. xii.

101 Ibid., pp. 175f.

102 За повече относно тълкуването на Библията, виж Geerhardus Vos, Biblical Theology: Old and New Testaments (Grand Rapids: Eerdmans, 1948); Meredith G. Kline, Images of the Spirit (Grand Rapids: Baker Book House, 1980); Vern S. Poythress, The Stained-Glass Kaleidoscope: Using Perspectives in Theology (privately printed syllabus, Westminster Theological Seminary, Philadelphia, 1985); Richard L. Pratt, Jr., “Pictures, Windows, and Mirrors in Old Testament Exegesis,” Westminster Theological Journal 45 (1983), pp. 156-67. Трите лекции на Джеймс Б. Джордан, “How to Interpret Prophecy,” са чудесно въведение към разбирането на библейския символизъм. Трите касети се продават от Geneva Ministries, P. O. Box 131300, Tyler, TX 75713.

103 Вижте Louis Bouyer, The Spirituality of the New Testament and the Fathers, trans. Mary P. Ryan (Minneapolis: The Seabury press, 1963), pp. 120f.

104 J. Stuart Russell, The Parousia: A Critical Inquiry into the New Testament Doctrine of Our Lord’s Second Coming (Grand Rapids: Baker Book House, [1887] 1983), p. 366.

105 Cornelius Van Til, Essays on Christian Education (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1977), p. 27.

106 Zane C. Hodges and Arthur L. Farstad, The Greek New Testament According to the Majority Text (Nashville: Thomas Nelson Publishers, 1982). Това означава, че където доказателствата представени от Ходжис и Фарщад изглеждат неоспорими, съм ги следвал; където са по-малко ясни, се смятам свободен да не се съглася.

107 Jakob van Bruggen, The Ancient Text of the New Testament (Winnipeg: Premier Printing Ltd., 1976); idem, The Future of the Bible (Nashville: Thomas Nelson Publishers, 1978).

108 Wilbur N. Pickering, The Identity of the New Testament Text (Nashville: Thomas Nelson Publishers, 1978).

109 Harry A. Sturz, The Byzantine Text-Type in the New Testament Textual Criticism (Nashville: Thomas Nelson Publishers, 1984). Щурц заема много по-умерена позиция отколкото Ходжис, Пикъринг и другите защитници на Текста на мнозинството. Неговото ценно изследване показва, че т. нар. “Византийски” (т.е. Текстът на мнозинството) писания са ранни и независими. Така, макар да не вярва, че византийският текст е “основен,” той показва, че не може да се счита и за “второстепенен.”

110 Сравнете David Otis Fuller, ed., Which Bible? (Grand Rapids: International Publishers, fifth ed., 1975); True or False? The Westcott-Hort Textual Theory Examined (Grand Rapids: International Publishers, 1973); Counterfeit or Genuine? – Mark 16? John 8? (Grand Rapids: International Publishers, 1975); Edward F. Hills, The King James Version Defended! (Des Moines: Christian Research Press, 1956, 1973). Важно е да отбележим, обаче, че позицията на защитниците на Текста на мнозинството не е същата като тази на защитниците на King James Version (или на Textus Receptus). Аргументът на тази последна група е, че истинският текст е бил провиденчески запазен в записите на Textus Receptus, дори в тези случаи (напр. 1 Йоан 5:7; Откр. 22:19), където сведенията от действителните гръцки ръкописи са или нищожни, или несъществуващи. Интересно е, че (за разлика от останалата част от Новия Завет) текстовете от Текста на мнозинството за книгата Откровение са по-често в съгласие с “критическия текст,” отколкото с Textus Receptus.

111 По тази причина е силно неприятно, че Ходжис и Фарщад избират да пренебрегнат текстовете на традиционните литургии при съставянето на своето издание (The Greek New Testament According to the Majority Text, p. xviii).

112 Еврейското заглавие на Второзаконие е просто: Думите.

113 Meredith G. Kline, Treaty of the Great King (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1963), p. 30.

114 Вижте David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 112, 115-22. Обяснил съм това в много по-големи подробности в серия от статии върху Последните дни, публикувани в The Geneva Review, P. O. Box 131300, Tyler, TX 75713.

115 Arthur Pink, The Sovereignty of God (London: The Banner of Truth Trust, [1928] 1968), pp. 43f.

116 G. R. Beasley-Murray, The Book of Revelation (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., [1974] 1981), p. 51.

117 The Scofield Reference Bible (Oxford University Press, 1909), бележка върху Откровение 1:20; тази идея също е била популяризирана от бележките в такива “Библии за изучаване” като Thompson Chain-Reference Bible: New International Version (Indianapolis: B. B. Kirkbride Bible Co.; Grand Rapids: The Zondervan Corporation, 1983), “Outline Studies of the Bible,” No. 4308j (“The Seven Churches of Asia”), p. 1602.

118 Ibid.

119 Сравнете Loraine Boettner, The Millennium (Philadelphia: The Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1957), pp. 38-47, 63-66; Benjamin B. Warfield, “Are There Few That Be Saved?” in Biblical and Theological Studies (Philadelphia: The Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1968), pp. 334-350. Уорфилд цитира Уилиям Темпъл: “Земята ще бъде по всяка вероятност обитавана още десетки хиляди години. Ако християнството е върховната религия, църквата е все още в свето най-ранно детство. Две хиляди години са като два дена. Позоваването на “ранната църква” е заблуждаващо; ние сме ‘ранната църква”; и Джеймз Адърли: “Но трябва да помним, че християнството е все още много млада религия, и че дори и сега сме едва в началото на християнската история” (pp. 347f).

120 Все пак става така, че има смисъл, в който св. Йоан е възнамерил неговите описания на теи седем църкви да бъдат основателно отнесени към седем “епохи” на Църквата; виж въведението към Част II по-надолу.

121 Бележка под линия на Уилкок: “Сравнете 1:4 с 4:5, 5:6 и Захария 4:1-5, 10: светилници = очи = духове. Символизмът на светилниците в 1:12, 20 не е толкова различен, тук е изобразен Духът, а там земните обиталища на Духа (1 Коринтяни 3:16).”

122 Michael Wilcock, I Saw Heaven Opened: The Message of Revelation (Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 1975), p. 34.

123 Един от най-полезните трудове за значението на изповедите, включително тяхното социологическо значение, е Rousas John Rushdoony, The Foundations of Social Order: Studies in the Creeds and Councils of the Early Church (Tyler, TX: Thoburn Press, [1968] 1978); виж също Gerald Bray, Creeds, Councils, and Christ (Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 1984).

124 Cornelius Van Til, Apologetics (class syllabus, Westminster Theological Seminary, Philadelphia, 1959), p. 8.

125 Съпоставете това с добре познатите “илюстрации” на Триединството от неделното училище – като яйце, слънце, торта или вода. Те са като цяло по-заблуждаващи отколкото полезни. Всъщност, техните истински значения са еретични. Те завършват или като разделят Бог на три “части” – като черупката на яйцето, белтъка и жълтъка – или като показват Бог като едно вещество, което приема три различни форми, като водата (твърда, течна и газообразна).

126 За радикалното влияние на учението за Триединството във всяка област на живота, виж R. J. Rushdoony, Foundations of Social Order и The One and the Many (Tyler, TX: Thoburn Press, 1978).

127 Philip Carrington, The Meaning of the Revelation (London: SPCK, 1931), p. 74. В действителност, целият израз е едно съществително собствено и е несклоняемо. Граматическият проблем идва от опита на св. Йоан да предаде на гръцки теологичните нюанси, съдържащи се в еврейския израз от Изход 3:14: АЗ СЪМ КОЙТО СЪМ. Св. Йоан не се страхува да погази гръцкия език, за да постигне своите цели, като в Йоан 16:13, където той “неправилно” използва местоимение от мъжки род, за да наблегне върху Личността на Святия Дух (Дух е среден род в гръцкия език, но св. Йоан е искал да подчертае, че Той е наистина Той, а не То).

128 Има няколко добри дискусии за различното значение на Идване в Писанията. Виж Oswald T. Allis, Prophecy and the Church (Grand Rapids: Baker Book House, 1945, 1947), pp. 175-91; Loraine Boettner, The Millenium, pp. 252-62; Roderick Campbell, Israel and the New Covenant (Tyler, TX: Geneva Ministries, [1954] 1983), pp. 68-80; David Chilton, Paradise Restored, pp. 67-75, 97-105; Geerhardus Vos, The Pauline Eschatology (Grand Rapids: Baker Book House, 1930), pp. 70-93.

129 Вижте например, 1 Летописи 28:2; Псалм 132:7-8, 13-14; Исая 11:10. Сравни Meredith G. Kline, Images of the Spirit (Grand Rapids: Baker Book House, 1980), pp. 20f., 39ff., 46, 111ff. Както отбелязва Геерхардус Вос, значението на Скинията в Стария Завет е, че “тя е мястото на Царя, в което народът Му отдава почит” (Geerhardus Vos, Biblical Theology: Old and New Testaments [Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1948], p. 168).

130 Alexander Schmemann, Church, World, Mission: Reflections on Orthodoxy in the West (Crestwood, NY: St. Vladimir’s Seminary Press, 1979), p. 226.

131 Rousas John Rushdoony, The Institutes of Biblical Law (Nutley, NJ: The Craig Press, 1973), pp. 573f.

132 William Symington, Messiah the Prince: or, The Mediatorial Dominion of Jesus Christ (Philadelphia: The Christian Statesman Publishing Co., [1839] 1884), p. 208.

133 Вижте Chilton, Paradise Restored, pp. 57ff., 97ff.; ср. Kline, Images of the Spirit.

134 За скорошен пример на тази позиция, виж Norman Geisler, “A Premillennial View of Law and Government,” Bibliotheca Sacra (July-September 1985), pp. 250-66. Пишейки срещу постмилениализма на Р. Дж. Ръшдуни и други “реконструкционисти,” Гайслър действително казва: “Постмилениалистите работят да направят християнска Америка. Премилениалистите работят за истински свободна Америка” (p. 260). Изборът е ясен: Да изберем ли християнството? Или вместо него да изберем свободата? Гайслър трябва да бъде похвален, че казва това с такава точност; технически казано, обаче, той не е първият, който поставя дилемата по този начин. Той следва една много древна традиция (Битие 3:1-5).

135 Вижте Walter Chantry, Today’s Gospel: Authentic or Synthetic? (Edinburgh: The Banner of Truth Trust, 1970), и Arend J. ten Pas, The Lordship of Christ (Vallecito, CA: Ross House Books, 1978).

136 Вижте дискусията за пророка в Meredith G. Kline, Images of the Spirit, pp. 57-96; особено p. 93f.

137 Вижте Chilton, Paradise Restored, pp. 133ff.

138 Вижте Kline, Images of the Spirit, pp. 97-131.

139 Ibid., pp. 106ff.

140 За пълна екзегетика на този текст, виж ibid., pp. 97-131; ср. Chilton, Paradise Restored, pp. 58, 134ff.

141 St. Germanus of Constantinople, On the Divine Liturgy, Paul Meyendorff, trans. (Crestwood, NY: St. Vladimir’s Seminary Press, 1984), p. 57.

142 Сравнете дискусията по този текст във връзка с Откровение 12:7-9, по-долу.

143 Според Йосиф Флавий свещеникът е носил пояс около гърдите си, когато почивал и “не е бил зает с трудоемка служба” (Юдейска история, iii.vii.2)

144 Kline, Images of the Spirit, p. 43.

145 Забележете, че бялата коса е славна, обратно на културата на “вечната младост” в нашата епоха.

146 Вижте Chilton, Paradise Restored, p. 58; ср. Изх. 19:16, 19; Езекиил 1:24.

147 Вижте Herman Bavinck, The Doctrine of God (London: The Banner of Truth Trust, [1951] 1977), pp. 88ff.

148 Първоначално Адам държеше Ключа за Смъртта и Ада, защото беше свещеник на Едем, със свещеническата отговорност да пази Вратата на Рая (Битие 2:15; виж Meredith Kline, Kingdom Prologue, privately published syllabus, 1981, vol. I, pp. 127ff.). Когато той се отказа от тази отговорност, той самият беше предаден на смърт, отстранен от Дървото на живота, и херувимите заеха неговото място като пазачи, държащи огнения меч (ключа). Чрез Възкресението, Исус Христос като Втори Адам се върна в Рая като Свещеник, пазач на Едемската врата, за да хвърли Змията в Смъртта и в Ада (сравнете Откровение 20:1-3).

149 Прочее показва връзката с първоначалното упълномощаване на св. Йоан в ст. 11.

150 Philip Carrington, The Meaning of the Revelation, p. 95.

151 James Kallas, Revelation: God and Satan in the Apocalypse (Mineapolis: Augsburg Publishing House, 1973), pp. 58f.

152 Wilcock, I Saw Heaven Opened, p. 153.

153 Ibid., p. 154.

154 Ibid., p. 156.

155 Интересна черта на принципната основа на всичко това е сведението в апокрифната книга на Товит за “седемте святи ангела, които поднасят молитвите на светиите, които влизат и излизат пред славата на Святия” (12:15; сравнете 1 Енох 20:1-7).

156 Най-цялостното изследване на пророческия ред и неговата връзка с ангелския Съвет е в Kline, Images of the Spirit, pp. 57-96. Виж също George Vandervelde, “The Gift of Prophecy and the Prophetic Church” (Toronto: Institute for Christian Studies, 1984).

157 Victorinus, Commentary on the Apocalypse of the Blessed John, in Alexander Roberts and James Donaldson, eds., The Ante-Nicene Fathers (Grand Rapids: Eerdmans, [1886] 1970), vol. VII, p. 345.

158 Според Изход 18 и Второзаконие 1 старейшинството е било организирано йерархично, с “хилядници, стотници, петдесетници и десетници.” Това беше библейската основа за йерархичната организация на ранната църква, като градският епископ съответствува на хилядник (виж James B. Jordan, “Biblical Church Government, Part 3: Councilar Hierarchy – Elders and Bishops,” Presbyterian Heritage, No. 9 [January 1986], P. O. Box 131300, Tyler, TX 75713). Затова едно централно управление (“ватикан”) може да бъде полезно за управлението на Църквата, макар да не е необходимо (има разлика между това, което е добро за благополучието [bene esse] или за пълнотата на съществуването [plene esse] на Църквата, и това, което е необходимо за съществуването [esse] на Църквата). Най-доброто историческо изследване върху възхода на епископата е J. B. Lightfoot, The Christian Ministry, Philip Edgcumbe Hughes, ed. (Wilton, CT: Morehouse-Barlow Co., 1983).

159 Вижте Meredith G. Kline, Treaty of the Great King: The Covenant Structure of Deuteronomy (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1963), p. 52-61.

160 Вижте Ray R. Sutton, That You May Prosper: Dominion By Covenant, (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1987).

161 Kline, Treaty of the Great King, pp. 56ff.

162 Бихме очаквали св. Йоан да оформи встъплението към Лаодикия според Б (или може би А), вместо според В; по някаква причина, той е решил да не прави структурата симетрична.

163 Вижте Elizabeth Schüssler Fiorenza, The Book of Revelation: Justice and Judgement (Philadelphia: Fortress Press, 1985), pp. 114-32. Като пример за вида безумна литература, произведена от това движение, виж James M. Robinson, ed., The Nag Hammadi Library (San Francisco: Harper & Row, Publishers, 1977).

164 Matthew Henry, Commentary on the Whole Bible (New York: Fleming H. Revell Co., n.d.), vol. VI, p. 1123.

165 Св. Игнатий, Към Ефесяните, vi, ix.

166 William J. McKnight, The Apocalypse: A Reappearance, Vol. I: John to the Seven Churches (Boston: Hamilton Brothers, Publishers, 1927), pp. 81ff.; C. J. Hemer, “Seven Cities of Asia Minor,” in R. K. Harrison, ed., Major Cities of the Biblical World (Nashville: Thomas Nelson Publishers, 1985), p. 236.

167 Св. Иреней, Против ересите, i.xxvi.3; in Alexander Roberts and James Donaldson, eds., The Ante-Nicene Fathers (Grand Rapids: Eerdmans, [1885], 1973), p. 352.

168 Спорен е в две неща: първо, въпроса дали “Николай” от Ефес е наистина дяконът от Ерусалим; второ, дали “прелюбодейство” и идоложертвено ястие (ст. 14, 20) трябва да се приемат буквално.

169 Кръстът отдавна е използван в християнското изкуство като символ на Дървото на Живота. Има силни свидетелства, обаче, че Христос в действителност е бил разпнат на живо дърво (като китките му са били приковани на напречната греда, която е носил, а краката му на ствола; сравни с Деяния 5:30; 10:39; 13:29; Галатяни 3:13; 1 Петрово 2:24). Символът на Кръста е просто стилизирано дърво, и често е бил изобразяван в древните църкви и гробници с клонки и листа, израстващи от него. Виж възхитителния и познавателен труд на Ernest L. Martin, The Place of Christ’s Crucifiction: Itc Discovery and Significance (Pasadena: Foundation for Biblical Research, 1984), pp. 75-94.

170 Martin Luther, The Bondage of the Will, J. I. Packer and O. R. Johnson, trans. (Old Tappan, NJ: Fleming H. Revell Co., 1957), pp. 80, 84. За превод на български, виж тук: Мартин Лутер, Робството на волята, Глава II, “Критика на Предговора на Еразъм,” р. iv, “За определящото Божие предузнание” и р. v, “За важността на това да знаем, че Бог предопределя всички неща.”

171 John Owen, Works, 16 vols., William H. Goold, ed. (Edinburgh: The Banner of Truth Trust, [1850-53] 1965-68), Vol. 2, p. 145.

172 Вижте коментара на Жан Калвин върху този текст в неговите Институти на християнската религия, ii.iv.2, “Разграничаване на Божиите дела от делата на нечестивите.”

173 The Letters of Samuel Rutherford, Frank E. Gaebelein, ed. (Chicago: Moody Press, 1951), p. 219.

174 Разбира се, ще има също и второ възкресение (физическо) в края на историята, но това не се споменава в Откровение 20:6. Вижте Йоан 5:24-29, където Христос говори за двете възкресения.

175 Robert H. Mounce, The Book of Revelation (Grand Rapids: Eerdmans, 1977), p. 96.

176 Че това важи за всички народи, а не само за старозаветния Израел, може да се види от четене (например) на Псалм 2 и Данаил 4. Сравнителни изследвания на Божия закон и неговото отношение към народите и владетелите се съдържат в James B. Jordan, The Law of the Covenant: An Exposition of Exodus 21-23 (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1984); Rousas John Rushdoony, The Institutes of Biblical Law (Nutley, NJ: The Craig Press, 1973); Greg L. Bahnsen, Theonomy in Christian Ethics (Phillipsburg, NJ: Presbyterian and Reformed Publishing Co., second ed., 1984).

177 Mounce, pp. 96f.

178 Йосиф Флавий дава разширена весия на разказа в своя труд Юдейска история, iv.vi.6.

179 “Пишейки към Коринт около петнадесет години след събора, св. Павел имаше повод да спори с християните, които считаха яденето на неща, пожертвани на идоли, като нещо незначително; и макар той да не се позовава на позицията на Ерусалимското постановление, той се противи на практиката на основа на това, че съблазнява слаби братя (1 Коринтяни 8:4, 9-10) и също заради съществуващата според него връзка между поклонение пред идоли и нечисти духове (1 Коринтяни 10:20: Но казвам, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете); участието в ‘бесовската трапеза’ (1 Коринтяни 10:21) беше несъвместимо с участие в Причастието.” Henry Barclay Swete, Commentary on Revelation (Grand Rapids: Kregel Publications, [1911] 1977), pp. 37f.

180 Вижте Chilton, Paradise Restored, pp. 33f.; ср. Ruth V. Wright and Robert L. Chadbourne, Gems and Minerals of the Bible (New Canaan, CT: Keats Publishing, 1970), pp. 16f.

181 Този текст трябва да се сравни с 19:12-13 и 15-16. В обратно-паралелното подреждане, дадено тук, ст. 15 обяснява значението на ст. 13 (как кръвта се появява на дрехата); а ст. 16 обяснява ст. 12 (името, написано върху Господ). Там също идеята не е че никой не знае какво е Неговото име – защото самият текст ни казва Неговото име! – но че само Той е Този, Който го познава в смисъла го притежава като Свое. (Вижте разглеждането на Клайн по този предмет в Images of the Spirit, p. 130.)

182 Това е основна тема в книгата Съдии. Виж James B. Jordan, Judges: God’s War Against Humanism (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1985).

183 Вижте Chilton, Paradise Restored, pp. 85ff.

184 Това подчертава факта, че човешкият автор на Откровение изразява своите мисли в еврейски словесни модели. За употребата на плеоназма, виж Jordan, The Law of the Covenant, pp. 96, 106.

185 R. J. Rushdoony, The One and the Many: Studies in the Philosophy of Order and Ultimacy (Tyler, TX: Thoburn Press, [1971] 1978), p. 105.

186 Псалми 2 и 110 са двата най-цитирани псалми в Новия Завет. За Псалм 2 вижте Матей 3:17; 17:5; Марк 1:11; 9:7; Лука 3:22; 9:35; Йоан 1:49; Деяния 4:25-26; 13:33; Филипяни 2:12; Евреи 1:2, 5; 5:5; Откровение 2:26-27; 11:18; 12:5; 19:15, 19. За Псалм 110 виж Матей 22:44; 26:64; Марк 12:36; 14:62; 16:19; Лука 20:42-43; 22:69; Йоан 12:34; Деяния 2:34-35; Римляни 8:34; 1 Коринтяни 15:25; Ефесяни 1:20; Колосяни 3:1; Евреи 1:3, 13; 5:6, 10; 6:20; 7:3, 17, 21; 8:1; 10:12-13; 12:2.

187 Robert H. Mounce, The Book of Revelation (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1977), p. 112.

188 Ibid., p. 109.

189 G. R. Beasley-Murray, The Book of Revelation (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., [1978] 1981), p. 94.

190 G. B. Caird, The Revelation of St. John the Divine (New York: Harper & Row, Publishers, 1966), p. 48.

191 Тези читатели, които биха желали да изследват това нататък, трябва да се запознаят със следните книги, публикувани от Banner of Truth Trust (P. O. Box 621, Carlisle, PA 17013): Arthur Pink, The Sovereignty of God; John Cheeseman et al., The Grace of God in the Gospel; John Murray, Redemption Accomplished and Applied; J. Gresham Machen, The Christian View of Man; R. B. Kuiper, The Bible Tells Us So.

192 John Murray, Redemption Accomplished and Applied (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1955), pp. 154f.

193 От искрено уважение ще пропусна името името на този боящ се от Бога автор, който е дал ценен принос към църквата.

194 Това е учението за вменяването на греха на Адам (която трябва да бъде разграничена от доктрината за вродения грях; но повечето евангелски християни, включително проповедници и коментатори, явно не разбират разликата). Добро изложение на това има в John Murray, The Imputation of Adam’s Sin (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed, [1959] 1977).

195 Вижте David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 125ff.

196 Мередит Г. Клайн посвещава цяла глава на този предмет. Виж “A Priestly Model of the Image of God,” in Images of the Spirit (Grand Rapids: Baker Book House, 1980), pp. 35-36.

197 Ibid., pp. 40., 44f., 54f.; ср. Изх. 27:14-15; 3 Царе 6:8; 7:15, 21, 39; 4 Царе 11:11; 2 Лет. 3:17; Езек. 40:18, 40ff., 41:2, 26; 46:19; 47:1-2.

198 За нещастие, много фундаменталисти и евангелски християни днес използват думата като Чувствувам се добре. Такава употреба, скрито (макар и не преднамерено) граничеща с богохулство, е още един симптом на субективния, съсредоточен върху човека подход към живота, който е станал масов през последните два века.

199 A. Plummer in The Pulpit Commentary: The Revelation of St. John the Divine (London: Funk and Wagnalls Company, n.d.), p. 115.

200 C. J. Hemer, “Seven Cities of Asia Minor,” in R. K. Harrison, ed., Major Cities of the Biblical World (Nashville: Thomas Nelson Publishers, 1985), pp. 246ff.

201 M. J. S. Rudwick and E. M. B. Green, “The Laodicean Lukewarmness,” in Expository Times, Vol. 69 (1957-58), p. 178; цитиран в Mounce, p. 125.

202 Mounce, pp. 125f.

203 От T. S. Eliot, “The Hippopotamus,” Colected Poems 1909-1962 (New York: Harcourt Brace Jovanovich, 1963), p. 42.

204 Charles F. Pfeiffer and Howard F. Vos, The Wycliffe Historical Geography of Bible Lands (Chicago: Moody Press, 1967), p. 377.

205 Разбира се, Господ също предлага Себе Си на хората извън Царството: дори на кучетата се дават трохи от трапезата на децата (Матей 15:21-28); и царят в Христовата притча (Лука 14:23) изпрати своите слуги, за да принудят езичниците да влязат. Но предложението за спасение на Христос никога не се прави извън контекста на Завета, Царството и Църквата.

206 Вижте статията на James B. Jordan, “Holistic Evangelism” в неговия труд Sociology of the Church (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1986).

207 Вижте Geddes MacGregor, Corpus Christi: The Nature of the Church According to the Reformed Tradition (Philadelphia: The Westminster Press, 1958); и Ronald S. Wallace, Calvin’s Doctrine of the Word and Sacrament (Tyler, TX: Geneva Ministries, [1953] 1982).

208 Една от най-полезните книги за поклонението от реформистка гледна точка е Richard Paquier, Dynamics of Worship: Foundations and Uses of Liturgy (Philadelphia: Fortress Press, 1967). За възгледи от други традиции виж Louis Bouyer, Liturgical Piety (University of Notre Dame Press, 1955); Josef A. Jungmann, S. J., The Early Liturgy to the Time of Gregory the Great (University of Notre Dame Press, 1959); Alexander Schmemann, Introduction to Liturgical Theology (Crestwood, NY: St. Vladimir’s Seminary Press, 1966); Luther D. Reed, The Lutheran Liturgy (Philadelphia: Muhlenberg Press, 1947); Massey H. Shepherd Jr., The Worship of the Church (Greenwich, CT: The Seabury Press, 1952); и Cheslyn Jones et al., eds., The Study of Liturgy (New York: Oxford University Press, 1978).

209 Rousas John Rushdoony, Thy Kingdom Come: Studies in Daniel and Revelation (Tyler, TX: Thoburn Press, [1970] 1978), p. 90.

210 Kline, Images of the Spirit, pp. 57-96.

211 Ibid., pp. 35-56.

212 Вижте Meredith G. Kline, Treaty of the Great King: The Covenant Structure of Deuteronomy (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1963), pp. 62-120.

213 Ibid., p. 80.

214 Сравнете Матей 18:18, което буквално казва: “Наистина Аз ви казвам, каквото и да вържете на земята е било вързано в небесата; и каквото развържете на земята е било развързано в небесата.” При изпълняването на праведни присъди, служителите на земята изявяват небесната присъда.

215 Вижте Ray R. Sutton, That You May Prosper: Dominion by Covenant (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1987).

216 Ср. Kline, p. 68.

217 Ibid., pp. 84ff., 94ff.

218 Ibid., p. 106.

219 Ibid., pp. 91-94.

220 M. D. Goulder, The Evangelists’ Calendar: A Lectionary Explanation for the Development of Scripture (London: SPCK, 1978), p. 177.

221 Вижте David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 44ff., 60.

222 Виж Kline, pp. 118ff.

223 Но почакайте! Глави 8-11 описват прозвучаването на поне още седем тръби – може ли да има девет грабвания?

224 The Scofield Reference Bible (New York: Oxford University Press, [1909] 1945), бележка върху Откр. 4:1; сравни с Hal Lindsey, There’s a New World Coming: A Prophetic Odyssey (Eugene, OR: Harvest House Publishers, 1973), pp. 74ff.

225 Диспенсационалистическата употреба на думата Църква е много различна от нейната употреба в историческата, ортодоксална теология. Виж O. T. Allis, Prophecy and the Church (Grand Rapids: Baker Book House, 1945, 1947), pp. 54-110; L. Berkhof, Systematic Theology (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., fourth revised ed., 1949), pp. 562-78; и Roderick Campbell, Israel and the New Covenant (Tyler, TX: Geneva Ministries, [1954] 1983).

226 Този принцип също може да бъде плодотворно приложен и на други места в Писанието. Например, думата любов не се среща никъде в Книгата Рут; така нейната история явно в крайна сметка не е една от най-великите любовни истории описани в Библията, защото Воаз и Рут не са се обичали един с друг. Отново, думата Бог не се появява в книгата Естир; по същите принципи, Той трябва да не е бил замесен в тези събития, и книгата трябва да не ни казва нищо за Него. В допълнение, първите петнадесет глави на Павловото послание до Римляните не се отнасят за Църквата, защото думата Църква също не се среща там!

227 Пол Минеър изброява деветдесет и шест от тях в само в Новия Завет: Paul Minear, Images of the Church in the New Testament (Philadelphia: The Westminster Press, 1960), pp. 222ff., 268f.

228 Б.пр.: от лат. – “Издигнете сърцата си” – началните думи на въведението в литургията.

229 St. Germanus of Constantinople, On the Divine Liturgy, trans. Paul Meyendorff (Crestwood, NY: St. Vladimir’s Seminary Press, 1984), p. 101.

230 John Calvin, Institutes of the Christian Religion, 4:17:36 (Philadelphia: The Westminster Press, 1960), Ford Lewis Battles trans., p. 1412.

231 Meredith G. Kline, Images of the Spirit (Grand Rapids: Baker Book House, 1980), pp. 57f.

232 Вижте статията на George Vandervelde, “The Gift of Prophecy and the Prophetic Church” (Toronto: Institute for Christian Studies, 1984).

233 Относно този модел първоначално-прогресивно-окончателно, виж David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 24, 42, 73, 136, 146-57, 206, 209, 223.

234 Benjamin B. Warfield, “Predestination,” in Biblical and Theological Studies (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1968), p. 285.

235 “В античността името не е било ограничавано до разнообразието от кварц, наричан сега яспис, но можело да обозначава всеки матов скъпоценен камък”. William F. Arndt and F. Wilbur Gingrich, A Greek-English Lexicon of the New Testament and Other Early Christian Literature (Chicago: The Univesrity of Chicago Press, 1957), p. 369.

236 Ned B. Stonehouse, “The Elders and the Living-Beings in the Apocalypse,” in Paul Before the Areopagus, and Other New Testament Studies (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1957), p. 90.

237 Вижте Alfred Edersheim, The Temple: Its Ministry and Services as They Were at the Time of Jesus Christ (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1980), pp. 75, 86ff. Езекиил видя двадесет и пет мъже, служещи в Храма: представители на двадесет и четирите свещенически рода, плюс Първосвещеника (Езекиил 8:16).

238 Още едно основание за това тълкувание ще бъде развито в коментара върху 5:9. Ще видим, че песента на старците, записана там, ясно изразява, че те са сред изкупените – група, която не включва ангелите (Евреи 2:16). Затова старците трябва да се приемат в обикновения смисъл като представители на Църквата.

239 Вижте Dom Gregory Dix, The Shape of the Liturgy (New York: The Seabury Press, [1945] 1982), p. 313; W. H. C. Frend, The Rise of Christianity (Philadelphia: Fortress Press, 1984), p. 127.

240 Richard Paquier, Dynamics of Worship: Foundations and Uses of Liturgy (Philadelphia: Fortress Press, 1967), p. 143.

241 Ibid., p. 138. Както се оказва, някои от онези Реформистки църкви, които са запазили официалните дрехи, са избрали черната академична тога, може би отчасти в реакция срещу това, което се възприема като прекомере разкош в Римската църква, и за да подчертаят учителското служение на служителя. Но както посочва Пакие, “няма дори и едно споменаване на черни официални дрехи в Библията, докато белите роби и облекла са споменати многократно, или действително, или символично.”

“Всъщност, ако има цвят, който сам да предлага себе си като подходящ израз на Благовестието и на евангелското богослужение, със сигурност това е бялото. В Библията белият цвят е божественият цвят par excellence, защото той символизира Божията святост и съвършенство (Пс. 104:2; Дан. 7:9; Откр. 1:14; 19:11; 20:11)” (ibid., pp. 139f.).

242 За Мойсей и старейшините на Израел небето-море е изглеждало като настилка от сапфир (синя) (Изх. 24:10).

243 Michael Wilcock, I Saw Heaven Opened: The Message of Revelation (Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 1975), p. 64.

244 John Calvin, Commentaries on the First Twenty Chapters of the Book of the Prophet Ezekiel (Grnad Rapids: Baker Book House, 1979), Vol. 1, pp. 334f.

245 Ibid., p. 340; сравни с pp. 65-74, 333-340. Калвин е атакуван от своя собствен преводач, че прави тези и други подобни изявления (виж Vol. 1, pp. xxvf.; Vol. 2, pp. 421f., 448-55, 466-68, 473f.). Независимо от това, тези мисли са много внимателно разгърнати в хода на неговото изложение, и този коментар, който Калвин не доживява да довърши, представлява неговата зряла мисъл по този предмет. Това е един от най-възхитителните томове, които някога съм чел, и е богата съкровищница за ценни проникновения.

246 James B. Jordan, Judges: God’s War Against Humanism (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1985), pp. 37f.

247 Ibid., p. 102. Виж също John Calvin, Commentaries on the Last Four Books of Moses (Grand Rapids: Baker Book House, 1979), Vol. 1, pp. 385-87; Commentary on the Harmony of the Evangelists (Grand Rapids: Baker Book House, 1979), Vol. 1, pp. 213-15.

248 Richard Hinckley Allen, Star Names: Their Lore and Meaning (New York: Dover Publications, [1899] 1963), p. 57; сравни с p. 362.

249 Между другото, думата Зодиак не е окултна дума; тя просто означава кръг, и се отнася до видимата пътека на слънцето през небето. Дванадесетте големи съзвездия са групите звезди, подредени по слънчевия път.

250 Най-доброто християнско опровержение на астрологичната заблуда е в Божия град, на св. Августин, Книга V, глави 1-11.

251 За изследване на връзката на съзвездията с Библейското послание, виж Joseph A. Seiss, The Gospel in the Stars (Grand Rapids: Kregel Publications, [1882] 1972).

252 Или, като добри августинци, можем да кажем, че Зодиакът отговаря на реда на дванадесетте племена!

253 Вижте Ernest L. Martin, The Birth of Christ Recalculated (Pasadena, CA: Foundation for Biblical Research, second ed., 1980), pp. 167ff.; сравни с J. A. Thompson, Numbers в D. Guthrie and J. A. Motyer, eds., The New Bible Commentary (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., third ed., 1970), p. 173.

254 Gordon J. Wenham, Numbers: An Introduction and Commentary (Downers Grove, IL: Inter-Varsity Press, 1981), p. 65. Уенхам не говори за Зодиакалните съзвездия, а за нещо още по-удивително: фактът, че числата от преброяването на Израилевите племената отговаря на синодичните периоди на планетите! Както посочва Уенхам, числата от преброяването “потвърждават свещения характер на Израел. Те ни напомнят, че Божиите обещания към Авраам са изпълнени, и че святият Божий народ е призован да воюва за Него по земята, както звездите воюват за Него в небесни места” (ibid.). Сведенията на Уенхам се основават на M. Barnouin, “Les recensements du Livre des Nombres et l’astronomie babylonienne,” Vetus Testamentum 27, 1977, pp. 280-303. Този труд се предлага в английски превод от Geneva Ministries, P. O. Box 131300, Tyler, TX 75713.

255 Вижте Martin, The Birth of Christ Recalculated, pp. 4-25.

256 Брошурка, издадена през 1978 от църква в Санта Ана, Калифорния, рекламираща своите концерти в събота вечер.

257 Още един момент трябва да бъде отбелязан поне в бележка под линия: Вярно ли е, както твърди брошурката, че “истинската любов не може да бъде изисквана, заповядвана или дори регулирана”? Вижте Второзаконие 6:5-6; Матей 22:37-40; Ефесяни 5:25; 1 Йоан 4:19.

258 Един пример за това в реформисткия лагер, освен много други, които могат да бъдат цитирани, е B. M. Palmer, The Theology of Prayer (Sprinkle Publications, [1894] 1980). Този дълъг (352 стр.) труд, който претендира да дава “пълно разглеждане на молитвата в системата на благодатта,” се занимава напълно с индивидуалните молитви; той дори веднъж не споменава общностната молитва.

259 Theodor Zahn, Introduction to the New Testament, Vol. III, pp. 393f.; цитиран в G. R. Beasley-Murray, The Book of Revelation (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., revised ed., 1978), p. 121.

260 Казвайки това приемам, че средностатистическият християнин от първи век е бил по-смислен от средностатистическия коментатор през двадесети век. Едва ли има и един коментар, който поне бегло споменава Десетте Заповеди в тази връзка.

261 Вижте Meredith G. Kline, Treaty of the Great King: The Covenant Structure of Deuteronomy (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1963), pp. 13ff.; idem, The Structure of Biblical Authority (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., second ed., 1975), pp. 113ff.

262 Kline, Treaty of the Great King, pp. 21, 24; The Structure of Biblical Authority, pp. 123f., 127.

263 Вижте Walter C. Kaiser Jr., “The Blessing of David: The Charter for Humanity,” in John H. Skilton ed., The Law and the Prophets: Old Testament Studies Prepared in Honor of Oswald Thompson Allis (Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1974), pp. 298-318.

264 Rousas John Rushdoony, The Biblical Philosophy of History (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1969), p. 11; Rushdoony, The One and the Many, p. 145; St. Augustine, The City of God, Bk. XII, Chap. 13-15; Nathan R. Wood, The Secret of the Universe (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., [1936] 1955), pp. 43-45.

265 Едно от най-ясното изразяване на тази идея е в Gordon H. Clark, Biblical Predestination (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1969), esp. pp. 18-30.

266 Хал Линдзи говори в тази връзка за Христовата “като на агне кротост и нежност” в There’s a New World Coming: A Prophetic Odyssey (Eugene, OR: Harvest House Publishers, 1973), p. 94.

267 Philip Carrington, The Meaning of the Revelation (London: SPCK, 1931), pp. 119f.

268 Вижте Meredith G. Kline, Images of the Spirit (Grand Rapids: Baker Book House, 1980), pp. 107ff.

269 Geerhardus Vos, Biblical Theology: Old and New Testaments (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1948), p. 168.

270 Ibid., p. 203.

271 Meredith G. Kline, The Structure of Biblical Authority (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., second ed., 1975), pp. 77ff.

272 Песни, произлезли от изкуплението на Изхода включват записаните в Изход 15, Второзаконие 32 и Псалм 90; новата организация на теократичното царство под човешки управител, и събитията водещи към основаването на Храма, имат като резултат Псалтира (завършеният сборник от “нови песни”под Стария Завет).

273 Тази схема е предложена също от Moses Stuart, A Commentary on the Apocalypse, 2 vols. (Andover: Allen, Merrill and Wardwell, 1845), Vol. 2, p. 134.

274 Буквално, мириад е 10 000; но често, особено в множествено число, се използва в по-общ смисъл като “много голям брой.” Мириади по мириади очевидно означава “безбройни множества.”

275 R. H. Charles, A Critical and Exegetical Commentary on the Revelation of St. John, 2 vols. (Edinburgh: T. & T. Clark, 1920), Vol. 1, p. 158.

276 Milton Terry, Biblical Apocalyptics: A Study of the Most Notable Revelations of God and of Christ in the Canonical Scriptures (New York: Eaton and Mains, 1898), pp. 329f.

277 M. D. Goulder, The Evangelists’ Calendar: A Lectionary Explanation for the Development of Scripture (London: SPCK, 1978), p. 177.

278 Противно на текста в King James Version, който не се подкрепя от повечето ръкописи.

279 1 Коринтняи 16:22 (сравнете Откровение 6:10); според Дидахията (Глава 10), Мараната се повтаряло в края на литургията с причастието. Ако е вярна хипотезата на Джон Робинсън (че Дидахията е написана в периода от 40-60 г. от Хр.), това представлява заключителната молитва на всяко богослужение десетилетия преди Падането на Ерусалим. Виж неговия труд, John A. T. Robinson, Redating the New Testament (Philadelphia: The Westminster Press, 1976), pp. 324-27, 352.

280 Това не е вярно за всички диспенсационалисти. Между несъгласните по тази точка съм щастлив да отбележа Henry Morris, The Revelation Record (Wheaton, IL: Tyndale House, 1983), p. 112, и Zane C. Hodges, “The First Horseman of the Apocalypse”: Bibliotheka Sacra 119 (1962), pp. 324ff.

281 There’s a New World Coming: A Prophetic Odyssey (Eugene, OR: Harvest House Publishers, 1973), p. 103.

282 Думата в Битие 9:13-17, която на български е преведена “дъга,” е еврейската дума qesheth – лък. Бел. прев.

283 Тази дума за корона (stephanos) е използвана седем пъти в Откровение относно Христос и Неговия народ (2:10; 3:11; 4:4, 10; 6:2; 12:1; 14:14).

284 Сравнете Св. Иреней, Против ересите, iv.xxi.3.

285 John Calvin, Institutes of the Christian Religion, ii.v.19, Ford Lewis Battles, trans. (Philadelphia: The Westminster Press, 1960), p. 340. За превод на български, Жан Калвин, Институти на християнската религия.

286 Йосиф Флавий, Юдейската война, ii.xviii.2; за да придобиете точна (и ужасяваща) картина за това, колко близо пророчествата в Откровение и Синоптичните Евангелия съответствуват на събитията от Последните Дни на Израел, водещи до обсадата на Ерусалим от Тит, е необходимо да прочетете Книги ii-iv от историята на Йосиф Флавий.

287 Robert H. Mounce, The Book of Revelation (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1977), p.

288 Вижте David Chilton, Productive Christians in an Age of Guilt-Manipulators: A Biblical Response to Ronald J. Sider (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, third ed., 1985), pp. 92ff.

289 Йосиф Флавий, Юдейската война, v.x.2.

290 Austin Farrer, The Revelation of St. John the Divine (Oxford: At the Clarendon Press, 1964), p. 100. Дж. Масингберде Форд споменава заповед на Тит по време на обсадата на Ерусалим, маслинените градини и лозята да не бъдат повреждани (Revelation: Introduction, Translation, and Commentary [Garden City, NY: Doubleday and Co., 1975], p. 107).

291 Гръцката дума е chloros, и просто означава зелен; използва се още два пъти в Откровение (8:7; 9:4), и веднъж в Марк (6:39). Преводачите обикновено я превеждат като блед, очевидно под твърдото убеждение, че след като няма такова нещо като зелен кон, не е възможно св. Йоан да е видял такъв.

292 Вижте Rousas John Rushdoony, Thy Kingdom Come: Studies in Daniel and Revelation (Tyler, TX: Thoburn Press, [1970] 1978), p. 145.

293 Вижте например Псалм 5, 7, 35, 58, 59, 68, 69, 73, 79, 83, 109, 137, 140. Общото название за тези и други текстове е Проклинащи псалми; но такъв израз може да е подвеждащ, тъй като повечето от Псалмите съдържат проклинащи раздели (проклятия) (сравнете Псалм 1:4-6; 3:7; 6:8-10; 34:16; 37:12-15; 54:7; 104:35; 139:19-22), и всички Псалми са по естество проклинащи, тъй като в споменаването на благословенията върху праведните се предполага и обратното: Нечестивите са проклети.

294 Вижте David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 22ff.

295 Вижте ibid., pp. 98ff., 133ff.

296 Говорейки за библейския образ (сравнете Битие 1:7) на “твърдо” небе, Форд обяснява: “Преместването на небето като свитък, който се навива” ни води до образ не на папирусов или кожен свитък, а до свитък като двата медни свитъка, открити в Кумран. Идеята за шум се изявява по-драматично, ако читателят трябва да си представи метален свитък, който внезапно се свива.” J. Massyngberde Ford, Revelation: Introduction, Translation, and Commentary (Garden City, NY: Doubleday and Co., 1975), p. 100.

297 Обратно на популярните тълкувания на текстовете, които говорят за вяра, преместваща планините (Матей 17:20; 21:21; Марк 11:23), трябва да се отбележи, че този израз се среща в текстове, които говорят за идващия съд върху отстъпилия Ерусалим и неговото падение. В Писанието Ерусалим често е наричан “планината” (например Дан. 9:16); така светиите при жертвеника (6:9-11) са изобразени викащи във вяра, защото тази голяма планина ще падне. Така разрушаването на Ерусалим е изобразено отчасти, като горяща планина, която е хвърлена в морето (8:8; сравнете Захария 14:4).

298 lex talionis (лат.) – закон за възмездие; бел. прев.

299 Вижте James B. Jordan, Judges: God’s War Against Humanism (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1985), pp. 114,

300 Кеърд достига забележителен връх сред абсурдните коментари със своето удивително твърдение, че “Божият гняв в Откровение, както навсякъде в Стария и в Новия Завет, не представлява личното отношение на Бога към грешниците, а безличен процес на отплата, изработван в хода на историята.” G. B. Caird, A Commentary on the Revelation of St. John the Divine (New York: Harper and Row, 1966), p. 91.

301 J. Marcellus Kik, An Eschatology of Victory (Nutley, NJ: The Presbyterian and Reformed Publishing Company, 1971), pp. 96f.

302 Вижте предстоящите трудове на Джеймс Джордан, Food and Faith и Trees and Thorns.

303 Вижте коментарите върху 4:5-8 по-горе.

304 Gary North, The Dominion Covenant: Genesis (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1982), pp. 1-2; ср. p. 2-11, 425-54 (превод на български, Гари Норт, Завет за Господство: Битие); виж също Rousas John Rushdoony, The Mythology of Science (Nutley, NJ: The Craig Press, 1967).

305 E. H. Plumptre, The Pulpit Commentary: Ezekiel (London: Funk and Wagnalls Co., n.d.), Vol. 1, pp. 162f.

306 Тертулиан, Против Марсион, iii.22, in Alexander Roberts and James Donaldson, eds., The Ante-Nicene Fathers (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1973), Vol. III, pp. 340f. За законността на белега на кръста като символично действие, виж James B. Jordan, The Sociology of the Church: Essays in Reconstruction (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1986), pp. 207ff.

307 Milton Terry, Biblical Apocalyptics: A Study of the Most Notable Revelations of God and of Christ in the Canonical Scriptures (New York: Eaton and Mains, 1898), p. 336.

308 Ibid., pp. 341f.

309 Rousas John Rushdoony, Salvation and Godly Rule (Vallecito, CA: Ross House Books, 1983), p. 141.

310 Austin Farrer, A Rebirth of Images: The Making of St. John’s Apocalypse (Gloucester, MA: Peter Smith, [1949] 1970), pp. 20f.

311 Ориент означава изток; затова, ако сте наистина “ориентирани,” вие вече сте “насочени на изток,” поставени така, че да гледате в правилната посока (която е обикновено, но не винаги, изток).

312 Austine Farrer, The Revelation of St. John the Divine, p. 108.

313 Ibid., p. 110.

314 Benjamin B. Warfield, from a sermon on John 3:16 entitled “God’s Immeasurable Love,” Biblical and Theological Studies (Philaelphia: Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1968), pp. 518f.

315 Цитиран в Iain Murray, The Puritan Hope: Revival and the Interpretation of Prophecy (London: The Banner of Truth Trust, 1971), p. 258.

316 Вижте David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 44-46, 60.

317 Rousas John Rushdoony, Thy Kingdom Come: Studies in Daniel and Revelation (Tyler, TX: Thoburn Press, [1970] 1978), pp. 149f.

318 Ethelbert Stauffer, Christ and the Caesars (Philadelphia: The Westminster Press, 1955), p. 52.

319 Ibid., p. 139. Накрая Нерон се отплаща на Сенека за неговия живот на сервилно идолопоклонство като му заповядва да извърши самоубийство.

320 Alfred Edersheim, The Temple: Its Ministry and Services as They Were at the Time of Jesus Christ (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1980), p. 95; ср. Откровение 3:5.

321 Adolf Harnack, The Mission and Expansion of Christianity in the First Three Centuries, James Moffatt, trans. (Gloucester, MA: Peter Smith, [1908] 1972), pp. 257f.

322 Вижте Meredith G. Kline, Images of the Spirit (Grand Rapids: Baker Book House, 1980), pp. 13ff.; ср. Chilton, Paradise Restored, pp. 58ff.

323 Вижте Meredith G. Kline, Treaty of the Great King: The Covenant Structure of Deuteronomy (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1963), pp. 121-34; ср. Ray R. Sutton, That You May Prosper: Dominion By Covenant (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1987).

324 Kline, pp. 132f.

325 Milton S. Terry, Biblical Apocalyptics: A Study of the Most Notable Revelations of God and of Christ in the Canonical Scriptures (New York: Eaton and Mains, 1898), pp. 343f. Виж също Alfred Edersheim, The Temple: Its Ministry and Services as They Were at the Time of Jesus Christ (Grand Rapids: William B. Eerdmans, 1980), pp. 167f.

326 Едерсхайм отбелязва тук, че “практиката да събираме ръцете по време на молитва датира от пети век от Хр., и е с чист саксонски произход.”

327 Alfred Edersheim, The Temple, p. 167.

328 Товия 12:15 говори за “седемте святи ангела, които представят молитвите на светиите, и които влизат и излизат пред славата на Святия.”

329 Да се принася жертва с “чужд огън” (т.е. човешки огън, не от олтара) се наказваше със смърт: Лев. 10:1-4.

330 За задълбочено изследване на целия този предмет, виж James B. Jordan, Sabbath-Breaking and the Death Penalty: A Theological Investigation (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1986), особено chaps. 3-5.

331 Затова символичната употреба на тамяна е подходяща (но не задължителна, разбира се) в литургията на Новия Завет.

332 G. B. Caird, The Revelation of St. John the Divine (New York: Harper & Row, Publishers, 1966), p. 108.

333 Ibid.

334 Ibid., p. 109.

335 Gordon J. Wenham, Numbers: An Introduction and Commentary (Downers Grove, IL: Inter-Varsity Press, 1981), p. 102.

336 Caird, p. 111.

337 J. Massyngberde Ford, Revelation: Introduction, Translation, and Commentary (Garden City, NY: Doubleday & CO., 1975), pp. 135f.

338 Св. Августин, Божият Град,i.29 (Marcus Dods, trans.; New York: The Modern Library, 1950, pp. 34f.).

339 Йосиф Флавий, Юдейската война, vi.i.i.

340 Според Уилиям Телфорд, тази планина бил стандартен израз сред юдейския народ за Хълма на Храма, “съвършената Планина”; виж William Telford, The Barren Temple and the Withered Tree (Department of Biblical Studies, University of Sheffield, 1980), p. 119.

341 F. W. Farrar, The Early Days of Christianity (Chicago: Belford, Clarke and Co., Publishers, 1982), p. 519.

342 Йосиф Флавий, Юдейската война, ii.xiv.9-xix.9.

343 Еврейската дума в тези текстове обикновено се превежда облечени в броня, въоръжени или в боен строй, но буквално се чете просто пет в редица (т.е. пет отделения от десет човека във всяко). Виж James B. Jordan, The Law of the Covenant: An Exposition of Exodus 21-23 (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1984), pp. 264f.; idem. Judges: God’s War Against Humanism (Tyler, TX: Geneva Mnistries, 1985), p. 17.

344 Йосиф Флавий, Юдейската война, iv.ix.10.

345 За обширна дискусия на граматиката на св. Йоан, с особено внимание върху еврейския стил, виж R. H. Charles, A Critical and Exegetical Commentary on the Revelation of St. John, 2 vols. (Edinburgh: T. & T. Clark, 1920), Vol. 1, pp. cxvii-clix. Обобщението на Чарлс за причината за уникалния стил на св. Йоан е, че “макар да пише на гръцки, той мисли на еврейски” (p. cxliii).

346 Gordon J. Wenham, The Book of Leviticus (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1979), p. 96.

347 G. B. Caird, p. 122.

348 Вижте David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 29f.

349 Robert H. Mounce, The Book of Revelation (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1977), p. 201.

350 G. R. Beasley-Murray, The Book of Revelation (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., [1974] 1981), pp. 165f.

351 Вижте Йосиф Флавий, Юдейската война, ii.xviii.9-xix.7; виж J. Massyngberde Ford, Revelation: Introduction, Translation, and Commentary (Garden City, NY: Doubleday and Co., 1975), p. 154.

352 Зилотите, които държали града във въстание срещу Рим и против желанието на по-богатите и по-пацифистко настроените между юдеите.

353 Йосиф Флавий, Юдейската война, ii. xix.5-6.

354 Gaalya Cornfeld, ed., Josephus: The Jewish War (Grand Rapids: Zondervan Publishing House, 1982), p. 201.

355 Йосиф Флавий, Юдейската война, vi.v.3.

356 Ibid.

357 Предполага се, с помощта на двеста пазачи на портите, които са били на дежурство по това време.

358 Йосиф Флавий, Юдейската война, vi.v.3.

359 Yoma 39b; сравни с Alfred Edersheim, The Life and Times of Jesus the Messiah, 2 vols. (McLean, VA: MacDonald Publishing Co, n.d.), Vol. 2, pp. 610f.; Ernest L. Martin, The Place of Christ’s Crucifixion (Pasaena: Foundation for Biblical Research, 1984), pp. 9-14.

360 Йосиф Флавий, Юдейската война, vi.v.3.

361 Ibid.; сравни с обобщението на тези събития от римския историк Тацит: “В небето се появило видение за воюващи войски с блестящи доспехи. Внезапен блясък на светкавица от облаците осветил Храма. Вратите на святото място внезапно се отворили, свръхчовешки глас бил чут да заявява, че боговете го напускат, и в същото време действително се чул бързия шум на тяхното напускане” (История, v. 13).

362 Ibid.

363 Ibid., v.i.3.

364 Ibid., v.ix.4; ср. дискусията за тези и свързани с тях събития от Последните Дни в Ernest L. Martin, The Original Bible Restored (Pasadena: Foundation for Biblical Research, 1984), pp. 154-60.

365 Herbert Schlossberg, Idols for Destruction: Christian Faith and Its Confrontation with American Society (Nashville: Thomas Nelson Publishers, 1983), p. 6.

366 Йосиф Флавий, Юдейската война, iv.vi.3.

367 Ibid., v.x.5.

368 Ibid., v.xiii.6.

369 Ibid., v.xiii.7.

370 Schlossberg, p. 295.

371 Ср. Meredith G. Kline, Images of the Spirit (Grand Rapids: Baker Book House, 1980), pp. 108, 121.

372 Ibid., p. 19; ср. 1 Летописи 28:2; Псалм 99:5; 132:7. В по-големия, космически Храм, (“небесата и земята”), земята е наречена Божието подножие (Ис. 66:1), и така за земята се казва, че има стълпове (1 Царе 2:8; Йов 38:4-6; Псалм 75:3; 104:5; Исая 51:13, 16; 54:11) и подложки, за да държат стълповете (Йов 38:6; същата дума се използва за подложки за стълпове в скинията, в Числа 3:36-37; 4:31-32).

373 Значението на малкия свитък ще бъде разгледано по-долу, във връзка със ст. 8-11.

374 Henry Barclay Swete, Commentary on Revelation (Grand Rapids: Kregel Publications, 3rd ed., [1911] 1977), p. 127.

375 Ето още едно отъждествяване на Ангела с Христос: Той е Лъвът, Който “победи, за да отвори Книгата” (Откровение 5:5).

376 Kline, p. 101.

377 Rousas John Rushdoony, Salvation and Godly Rule (Vallecito, CA: Ross House Books, 1983), p. 388.

378 Ibid.

379 Вижте например Max R. King, The Spirit of Prophecy (n.p., 1971). Макар трудът на Кинг да е от голяма стойност за разсъждаващия изследовател, неговата окончателна теза – че няма бъдещо Пришествие на Христос или Краен съд – е еретична. Историческото, ортодоксално християнство навсякъде, единодушно, винаги поучава, че Христос “ще дойде отново, със слава, да съди живите и умрелите” (Никейска изповед). Това е неотменима част от християнската вяра. Ср. David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 138-48.

380 Meredith G. Kline, The Structure of Biblical Authority (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1975), pp. 113-30. Законът изискваше двама свидетели (Второзаконие 17:6; 19:15), и както отбелязахме във Въведението, двете плочи бяха дупликатни копия на завета.

381 “Смисълът тук не е унищожаването на времето и заменянето му с безвремие, но ‘няма да има вече време’ от думите на ангела до извършването на божественото намерение.” James Barr, Biblical Words for Time (Naperville, IL: Alec R. Allenson Inc., rev.ed. 1969), p. 80.

382 F. F. Bruce, Commentary on the Epistle to the Colossians (Grand Rapids: William B. Eerdmns Publishing Co., 1957), p. 218.

383 “Благовести,” а не “заяви” или “проповядва” е буквалният превод на гръцкия текст.

384 Kline, Images of the Spirit, pp. 19f.

385 Meredith G. Kline, Kingdom Prologue, Volume I (частно издадени лекции, 1981), p. 28. Клайн също посочва (стр. 5f), че думите клетва и завет често се използват взаимозаменяемо (сравнете Второзаконие 29:12; Езекиил 16:8).

386 Никоя друга конструкция не може законно да бъде наложена върху думите на апостола. Идването на Духа беше истинското изпълнение на Йоил 2:28-32. “Последните Дни” дойдоха. Виж Chilton, Paradise Restored, pp. 115-22.

387 Вижте Kline, Kingdom Prologue, Vol. I, pp. 33f.

388 Ibid., p. 33.

389 Kline, Images of the Spirit, pp. 114f.

390 Вижте R. J. Rushdoony, Salvation and Godly Rule, pp. 19ff., 140f.

391 За проницателен анализ на филантропията, виж Herbert Schlossberg, Idols for Destruction: Christian Faith and Its Confrontation with American Society (Nashville: Thomas Nelson Publishers, 1983), pp. 39-87.

392 Че Израел някой ден ще се покае и ще се върне при Христос, за мен е извън съмнение (Рим. 11; Chilton, Paradise Restored, pp. 125-31). Не това е въпросът тук. Все пак остава фактът, че за да бъдат възстановени в Завета, юдеите трябва да се присъединят към Църквата на Исус Христос заедно с всички други. Израел никога няма да има заветна идентичност отделно от Църквата. За повече задълбочени дискусии за мястото на Израел в пророчествата, виж (във възходящ ред на сложност) Iain Murray, The Puritan Hope: Revival and the Interpretation of Prophecy (Edinburgh: The Banner of Truth Trust, 1971); John Murray, The Epistle to the Romans, 2 vols. (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., [1959, 1965] 1968), Vol. 2, pp. 65-108; Willem A. VanGemeren, “Israel as the Hermeneutical Crux in the Interpretation of Prophecy” (I), Westminster Theological Journal 45 (1983), pp. 132-44; idem, “Israel as the Hermeneutical Crux in the Interpretation of Prophecy” (II), Westminster Theological Journal 46 (1984), pp. 254-297.

393 Виж дискусията на Клайн по това в Images of the Spirit, pp. 75-81, 91-95.

394 Ibid., pp. 57ff.

395 Thomas V. Moore, A Commentary on Haggai and Malachi (London: The Banner of Truth Trust, [1856] 1968), p. 80.

396 R. J. McKelvey, “Temple,” in J. D. Douglas, ed., The New Bible Dictionary (William B. Eerdmans Publishing Co., [1962] 1965), p. 1249.

397 James B. Jordan, “Rebellion, Tyranny, and Dominion in the Book of Genesis,” in Gary North, ed., Tactics of Christian Resistance, Christianity and Civilization No.3 (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1983), p. 42.

398 Например, на Данаил е казано: “От времето, когато се премахне всегдашната жертва, и се постави мерзостта, която докарва запустение ще има хиляда двеста и деветдесет дни. Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни.” (Данаил 12:11-12). Тези числа се основават на 430-годишния период на подтисничество в Египет (Изход 12:40), и на 45 години от робството към завземането на Земята (Исус Нав.ин14:6-10); символите посочват, че идещият период на подтисничество, сравнен с този в Египет, ще бъде кратък (дни за разлика от години), но три пъти по-усилен (3 х 430 = 1290). Но онези, които устоят във вяра, ще достигнат до 1335-ия ден на победата и господството.

399 Вероятно св. Матей решава да раздели родословието на три групи от четиринадесет, за да подчертае името на Давид, което има числена стойност 14 на еврейски. Давид е централната фигура в родословието на Христос, и Христос е представен из цялото Писание като по-великият Давид (сравнете Деяния 2:25-36). Но за да стигне до тази симетрична подредба, св. Матей пропуска три поколения между Йорам и Озия в ст. 8 (Охозия, Йоас и Амасия; ср. 4 Царе 8:25; 11:21; 14:1), и брои Ехония два пъти в ст. 11-12. Св. Матей не е бил глупав: Той е можел правилно да събира числа (той е бил данъчен чиновник!); нещо повече, той е знаел, че неговите читатели имат достъп до действителните родословия. Но той пише своето Евангелие за да даде Христология, а не хронология. Неговият списък е написан, за да изобрази числото “четиридесет и две” в периода, водещ до идването на Христос, и числото “четиридесет и две” на самия Христос – разкривайки Спасителя като “син на Давид, син на Авраам” (1:1).

400 Интересно, римската обсада на Ерусалим от Веспасиан и Тит трае буквални три и половина години, от 67 до 70. Но основната идея на израза е неговото символично значение, което се основава на неговата употреба от пророците. Както при много други случаи, очевидно Бог осъществява историческите събития по начин, който е в съгласие с библейския символизъм, който Той е установил.

401 За някои интересни страни на числото 1260 и неговата връзка с числото на Звяра (666), виж коментарите за 13:18.

402 Християнското учение на обожествяването (сравнете Псалм 82:6; Йоан 10:34-36; Римляни 8:29-30; Ефесяни 4:13, 24; Евреи 2:10-13; 12:9-10; 2 Петрово 1:4; 1 Йоан 3:2) е като цяло известна в западните църкви чрез понятията освещаване и прославяне, отнасящи се до пълното наследяване на Божия образ от човека. Това учение (което няма абсолютно нищо общо с езическите реалистични теории за единството на битието, хуманистичните идеи за “божествената искра” в човека или Мормонските политеистични басни относно еволюцията на човека в божество) е общоприето в писанията на Църковните Бащи; виж напр. Georgios I. Mantzaridis, The Deification of Man: St. Gregory Palamas and the Orthodox Tradition, Liadain Sherrard, trans. (Crestwood, NY: St. Vladimir’s Seminary Press, 1984). Св. Атанасий пише: “Словото не е от създадените неща, но Самото То е по-скоро техен Създател. Защото затова Той прие сътворено човешко тяло, та като го обнови като негов Създател, Той да го обожестви в Себе Си, и така да ни доведе всички до Небесното царство чрез нашето подобие на Него. Защото човек не би могъл да бъде обожествен, ако е присъединен към създание, освен ако Синът не беше истински Бог; нито човек би могъл да бъде отведен в присъствието на Бащата, ако не беше Неговото естествено и истинско Слово, Което се облече в тялото. И както ние не бихме могли да бъдем освободени от греха и от проклятието, ако плътта, която Словото прие, не беше по естество човешка (защото не бихме имали нищо общо с това, което е чуждо на нас); така също човешкото не би било обожествено, ако Словото, Което стана плът, не беше по природа извлечено от Бащата, и истинско и принадлежащо на Него. Защото затова съединението беше такова, за да може Той да съедини това, което по естество е човек, с Него, Който по естество принадлежи на Божеството, така че неговото спасение и обожествяване да бъдат сигурни” (Речи против арианите, ii.70). Той се изразява по-кратко в един известен израз от неговия класически труд, За въплъщението на Божието Слово (54): “Словото стана човек, за да можем ние да станем богове.”

403 Представяйки възстановения Божий образ, свещениците бяха облечени в растения (лен), а не в животни (вълна); беше им забранено да носят кожи от зверове, защото те изпотяваха (Езекиил 44:17-18; сравнете Битие 3:19). За “юридическото обожествяване” и обличането на Адам и Ева с кожи, виж James B. Jordan, “Rebellion, Tyranny, and Dominion in the Book of Genesis,” in Gary North, ed., Christianity and Civilization 3 (1983): Tactics of Christian Resistance, pp. 43-47.

404 Сравнете Притчи 6:6; 26:11; 30:15, 19, 24-31; Данаил 5:21; Изход 13:2, 13.

405 James B. Jordan, The Law of the Covenant: An Exposition of Exodus 21-23 (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1984), p. 122.

406 Тясно свързана с библейското учение за Звяра е “динозавърската теология” на Библията; за това, виж моите коментари по 12:3.

407 Вижте по-горе 9:1-6.

408 Опитът на Звяра да изличи свидетелството на Божиите свидетели в края на краищата води до неговата атака срещу Земята на Израел, родното място на Църквата; Тит е предполагал, че може да унищожи християнството като унищожи Храма през 70 г. от Хр. (виж относно 17:14). Централният религиозен мотив зад войната на Рим срещу юдеите е била дълбоко вкоренената омраза срещу християнската Църква.

409 Свидетелствата са твърде много, за да бъдат повторени тук, но виж Meredith G. Kline, The Structure of Biblical Authority (Eerdmans, 2nd ed., 1975), pp. 183-95; виж също Robert D. Brinsmead, The Pattern of Redemptive History (Fallbrook, CA: Verdict Publications, 1979), pp. 23-33.

410 Това има известна прилика с преживяното от Илия, с една голяма разлика, че не враговете му, а неговият приятел видя неговото възнасяне (4 Царе 2:9-14).

411 Herbert Schlossberg, Idols for Destruction: Christian Faith and Its Confrontation with American Society (Nashville: Thomas Nelson Publishers, 1983), p. 304.

412 Marcellus Kik, An Eschatology of Victory (Nutley, NJ: The Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1971), p. 137. Общоприетият превод в съвременните варианти на Библията (“тогава знамението на Човешкия Син ще се появи в небето”) просто отразява небиблейските пристрастия на няколко преводачи и редактори. По-буквалният превод в King James Version е това, което гръцкият текст наистина казва. Виж дискусията в Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 97-105.

413 Ibid., p. 138.

414 Ernest L. Martin, The Birth of Christ Recalculated (Pasadena: Foundation for Biblical Research, second ed., 1980), pp. 155ff.

415 M. D. Goulder, The Evangelists’ Calendar: A Lectionary Explanation of the Developtment of Scripture (London: SPCK, 1978), pp. 245f.

416 Думата съд, когато се използва за Божиите хора, обикновено означава отмъщение и въздаяние от тяхно име (вижте 1 Царе 24:15; 2 Царе 18:19, 31; Псалм 10:18; 26:1; 43:1; Исая 1:17; Евреи 10:30-39).

417 Св. Иреней, Против ересите, iii.xxiv.1; trans. by Henry Bettenson, ed., The Early Christian Fathers (Oxford: Oxford University Press, 1956, 1969), p. 83.

418 Milton S. Terry, Biblical Apocalyptics: A Study of the Most Notable Revelations of God and of Christ in the Canonical Scriptures (New York: Eaton & Mains, 1896), p. 381.

419 Ibid.

420 Думата знамение се използва седем пъти в глави 12-19; три са в небето (21:1, 3; 15:1), четири са на земята (13:13; 14; 16:14; 19:20).

421 Henry M. Morris, The Revelation Record: A Scientific and Devotional Commentary on the Book of Revelation (Wheaton: Tyndale House Publishers, Inc., 1983), p. 213.

422 Думата жена (или жени) се използва 19 пъти в Откровение, подтиквайки Форд да заключи, че “символът на жената е почти толкова важен, както и Агнето” (Revelation: Introduction, Translation, and Commentary [Garden City: Doubleday and Co., 1975]), p. 188.

423 Philip Carrington, The Meaning of the Revelation (London: SPCK, 1931), pp. 204f.

424 Вижте например Матей 27:50; Марк 3:11; 5:7; 9:24; 10:48; 15:13; Йоан 1:15; 7:28; 12:13, 44; Деяния 19:28, 32, 34; Римляни 9:27; Галатяни 4:6; Яков 5:4; и виж неговата употреба особено в Откровение: 6:10; 7:2, 10; 10:3; 14:15; 18:2, 18-19; 19:17.

425 Дванадесетте звезди са: “(1) Пи, (2) Ну; (3) Бета (близо до еклиптиката), (4) Сигма, (5) Хи, (6) Йота – тези шест звезди образуват южното полукълбо около главата на Девата. След това следват (7) Тета, (8) Звезда 60; (9) Делта, (10) Звезда 93; (11) Бета (втората звезда по величина), (12) Омикрон – последните шест образуват северното полукълбо около главата на Девата. Всички тези звезди се виждат и могат да се наблюдават с просто око.” Ernest L. Martin, The Birth of Christ Recalculated (Pasadena, CA: Foundation for Biblical Research, 2nd ed., 1980), p. 159.

426 Вижте Йосиф Флавий, Юдейска история, iii.vii.7, където той обяснява дванадесетте камъка на нагръдника на първосвещеника, представляващи дванадесетте племена на Израел (Изход 28:17-21) според съзвездията от Зодиака.

427 Вижте коментарите върху Откровение 4:7; ср. Ernest L. Martin, The Birth of Christ Recalculated, pp. 168f.

428 Farrer, The Revelation of St. John the Divine (Oxford: At the Clarendon Press, 1964), p. 141.

429 Общоприето е, че Ирод Велики умира през 4 г. пр. Хр., и затова Христос е бил роден през 6 или 7 г. пр. Хр. Мартин, обаче, представя подробна и убедителна защита, че смъртта на Ирод е през 1 г. пр. Хр. Виж неговия труд The Birth of Christ Recalculated, pp. 26-131.

430 Ibid., pp. 146f. Какво да кажем за 25 декември, традиционната дата на Раждането на Христос? Както показва Мартин, има многобройни поразителни астрономически явления, които се случват през 3-2 г. пр. Хр. Сред тези небесни събития главният факт е бил, че Юпитер, признат от юдеи и от езичници като “Планетата на Месията,” се е намирал в утробата на Девата и е стоял на едно място, точно над Витлеем, на 25 декември 2 г. пр. Хр., когато Детето е било малко по-голямо от една година. (Матей казва, че святото семейство е било в къща, а не в обор, по времето, когато идват Мъдреците [Матей 2:11]. Нещо повече, Ирод заповядва клането над невинните “от две години и по-надолу, според времето, което внимателно бе изучил от Мъдреците” [Матей 2:16], посочвайки, че Детето вече не е било новородено.) За пълни сведеня относно астрономическите събития през 3-2 г. пр. Хр., виж Martin, p. 4-25, 144-77.

431 Ibid., pp. 152ff.

432 Ibid., p. 158.

433 Някои погрешно предполагат, че това е хипопотам. Неговото описание в библейския текст показва, че това е много по-близо до бронтозавър.

434 Създанието, споменато в последния стих, огромен, огнедишащ змей, наречен Левиатан, действително се приема от някои за крокодил! Но от думите на Йов е ясно, че поне някои големи динозаври са били съвременници на този ранен патриарх. За едно трезво изследване на предполагаеми наблюдения на морски чудовища в по-скорошни времена, виж Bernard Heuvelmans, In the Wake of Sea-Serpents (New York: Hill and Wang, 1968). Дуейн Гиш предлага възможно обяснение за биологията на “издишането на огън”: Duane T. Gish, Dinosaurs: Those Terrible Lizards (San Diego: Creation-Life Publishers, 1977), pp. 50ff.

435 На еврейски език това е напълно различна дума от името на Рахав, ханаанската блудница, която спаси еврейските шпиони в Исус Навиев 2.

436 Еврейската дума тук е bara, използвана иначе само за сътворението на небето и на земята, ст. 1, и за човека, ст. 27.

437 Сравнете Второзаконие 8:15; Лука 10:19; 11:11-12; Откровение 9:3-11.

438 Farrer, p. 143.

439 Ibid.

440 Съзвездието Везни също е било считано в древния свят за Щипките на Скорпиона; виж Richard Hinckley Allen, Star Names: Their Lore and Meaning (New York: Dover Publications, 1963), pp. 269ff.

441 Някои настояват, че този израз не се отнася за въплъщението или физическото раждане на Христос, а за Неговото вечно раждане; за целите на Йоан в библейската символика, обаче, този въпрос е без значение. Той набляга, заедно с Псалмиста, на това, че веднага от рааждането Детето започва да царува.

442 Farrer, p. 141.

443 За връзката на 1260 дни с числото на Звяра (666) виж коментарите върху 13:18.

444 Калвин осъзнава, че това описание на Михаил трябва да се отнася за Исус Христос; виж неговия труд Commentaries on the Book of the Prophet Daniel (Grand Rapids: Baker Book House, 1979), Vol. 2, pp. 369ff.

445 Под “Тялото на Мойсей” Юда вероятно има предвид старозаветната заветна общност, съответствие на “Христовото Тяло”: ср. “домовете” на Мойсей и Христос в Евр. 3:2-6.

446 Виж дискусията по този въпрос в Herman Bavinck, The Doctrine of God, transl. by William Hendriksen (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1951), pp. 256ff.

447 Най-полезната дискусия по целия този въпрос е в Carrington, pp. 218-24. Виж също E. W. Hengstenberg, The Revelation of St. John (Cherry Hill, NJ: Mack Publishing Co., [1851] 1972), Vol. 1, pp. 464-72.

448 Carrington, p. 222.

449 Terry, p. 386.

450 Carrington, p. 219.

451 За същинския характер на Сатана като клеветнически “обвинител на братята,” виж Greg Bahnsen, “The Person, Work, and Present Status of Satan,” в The Journal of Christian Reconstruction, Vol. I, No. 2 (Winter, 1974).

452 Ср. Robert L. Wilken, The Christians as the Romans Saw Them (New Haven: Yale University Press, 1984), pp. 17ff., 117ff.

453 Кръв и слово са във винителен падеж, но предлогът тук трябва да се чете в смисъла на посредством, както и на основа на (ср. Мат. 15:6; Йоан 6:57; 15:3; Еф. 5:18; Откр. 13:14); виж Isbon T. Beckwith, The Apocalypse of John: Studies in Introduction with a Critical and Exegetical Commentary (Grand Rapids: Baker Book House, [1919] 1979), p. 627.

454 John Calvin, Commentary on the Gospel According to John (Grand Rapids: Baker Book House, 1979), Vol. 2, p. 36; ср. Ronald S. Wallace, Calvin’s Doctrine of the Christian Life (Tyler, TX: Geneva Ministries, [1959] 1982), p. 110.

455 David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), p. 59; Meredith G. Kline, Images of the Spirit (Grand Rapids: Baker Book House, 1980), pp. 13ff.

456 Eusebius, Ecclesiastical History, iii. v.

457 Farrer, p. 148. Фарър също посочва астрономическата образност използвана тук: “На звездното небе има голям Орел с две крила, и Девата от Зодиака може да получи тяхната помощ да избяга от преследващия я Скорпион; защото ние всички се опитваме да избягаме от мъчителното преднамезнование на неговото име чрез приемането на Орела на негово място, когато виждаме четирите лица на небето. . . . След като жената получава крила на Орел, Змеят изпуска след нея река. Това също е астрологично; голямата река на небето, Млечният път, излиза от Скорпиона и залива Орела” (ibid.).

458 Интересно, и Христос и Змеят са изобразени в Откровение като хора, които изхвърлят неща от устата си: Христос избълва отстъпниците (3:16), а Змеят избълва водните потоци на войските (12:16-17) (точно както той хвърли звездите на земята в 12:4). В един свързан образ, Земята избълва ханаанците и отстъпниците израилтяни в Левит 18:28, но тук тя поглъща реката, избълвана от Змея.

459 Terry, p. 390.

460 Ibid., p 391. Подобен пример е библейската употреба на изразите Сион и Сионската дъщеря (Псалм 9:11, 14; Пес. 3:11) и децата на Сион (Псалм 149:2).

461 Milton Terry, Biblical Apocalyptics: A Study of the Most Notable Revelations of God and of Christ in the Canonical Scriptures (New York: Eaton and Mains, 1898), pp. 393f.

462 Сравнете 3 Царе 22:11; Захария 1:18-21; Псалм 75:10.

463 Moses Stuart, A Commentary on the Apocalypse (Andover: Allen, Morrill and Wardwell, two vols., 1845), Vol. 2, p. 276.

464 Според Моузес Стюарт и Милтън Тери, зверовете от Данаил са Вавилон, Мидия, Персия и Гърция. Дори ако това е така (за което се съмнявам), тяхното “прераждане” в образността на Откровение би означавало просто, че Рим съчетава най-лошите характеристики на четирите предшествуващи световни империи.

465 Ibid.

466 Вижте Светоний, Дванадесетте Цезари, Robert Graves, trans. (New York: Penguin Books, revised ed., 1979), pp. 213-46; Тацит, История на имперския Рим, Michael Grant, trans. (New York: Penguin Books, revised ed., 1977), pp. 252-397; Miriam T. Giffin, Nero: The End of a Dynasty (New Haven: Yale University Press, 1984).

467 Тази идея се изтъква практически от всеки коментар, който излага (или дори споменава) претеристкото тълкувание. Той масово е считан за важен аргумент; създава се впечатлението, че защитата като цяло зависи от мита Nero redivivus. Накратко, моите възражения към неговото използване като тълкувателен ключ са както следва: Йоан пише докато Нерон е още жив, и не би могъл да има предвид мит, който все още не е съществувал; по-важно, такъв подход е погрешен, тъй като използва езически басни, а не Писанието като свой главен източник за тълкувание. Самата Библия е широкият тълкувателен контекст за каноничните книги. Стойността на извънбиблейската литература е в най-добрия случай второстепенна. (Така митът redivivus може да има някакво маловажно значение като историческо допълнение към теологическата перспектива; всъщност, дори е възможно погрешно тълкувание на пророчеството на Йоан да е дало първоначално живот на мита).

468 За това се говори от Тертулиан в неговия труд Апология, глава 5 (The Ante-Nicene Fathers, Alexander Roberts and James Donaldson, eds.; Eerdmans, 1973): “Докато боговете не задоволят хората, няма да има обожествяване за тях: богът ще трябва да умилостиви човека. Така Тиберий, в чиито дни името християни навлезе в света, след като получи от Палестина сведения за събитията, които ясно посочваха истината за Христовата божественост, доведе нещата пред Сената, като неговото собствено решение беше в полза на Христос. Сенатът, понеже не беше дал той одобрението, отхвърли предложението. Цезар остана на своето мнение, заплашвайки с гняв всички гонители на християните. Вижте вашата история . . .” (pp. 21f). А. Кливланд Кокс коментира: “Голямо ударение трябва да се постави върху факта, че Тертулиан е бил вероятно юристконсулт, запознат с римските архиви и повлиян от тях при своето приемане на Божествената Истина. Не може да се предположи, че този човек би застрашил своето смело позоваване на документите при възражението си срещу Сената и пред самото лице на Императора и на неговите колеги, ако не знаеше, че доказателствата му са неоспорими.” (pp. 57f.).

469 Библейската тема за смазването на главата е особено изявена в Книгата Съдии; виж James B. Jordan, Judges: God’s War Against Humanism (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1985).

470 Alfred Edersheim, The Life and Times of Jesus the Messiah (McLean, VA: MacDonald Publishing Company, two vols., n.d.), Vol. 2, p. 581.

471 Alexander Schmemann, For the Life of the World: Sacraments and Orthodoxy (New York: St. Vladimir’s Seminary Press, revised ed., 1973), p. 28.

472 Сравнете думите на св. Иреней: “Всемогъщото Божие Слово, което никога не постъпва неправедно, действува справедливо дори когато се справя с Духа на Бунта. Защото Той изкупи Своето притежание чрез убеждение, а не чрез сила . . . защото така е угодно на Бога да постига Своята цел: като следствието е, че правдата не е нарушена, и първоначалното Божие творение е спасено от погубление” (Против ересите, v.i.1). Св. Августин добавя: “Христос изяви правда чрез Своята смърт, обеща сила чрез Своето възкресение. Какво би било по-праведно освен това да отиде чак до смърт на кръст заради правдата? Какво по-голямо дело на сила има освен да възкръсне от мъртвите и да се възнесе до небето със самата плът, в която беше убит? Първо правдата победи дявола, после силата; правдата, защото Той нямаше грях и беше най-несправедливо подложен на смърт от дявола; сила, защото оживя отново след смъртта, за да не умира никога вече” (За Триединството, xiii.18).

473 За обширно изследване на обрязването на ухото, виж James B. Jordan, The Law of the Covenant: An Exposition of Exodus 21-23 (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1985), pp. 77-84.

474 Cornelis Vanderwaal, Search the Scriptures, Vol. 10: Hebrews-Revelation (St. Catherine, Ontario: Paideia Press, 1979), p. 89; сравни с p. 100.

475 R. C. H. Lenski, The Interpretation of St. John’s Revelation (Minneapolis: Augsburg Publishing House, 1943, 1963), p. 404.

476 Най-подробното изложение на това е в Meredith G. Kline, Images of the Spirit (Grand Rapids: Baker Book House, 1980), pp. 57-96.

477 Henry Barclay Swete, Commentary on Revelation (Grand Rapids: Kregel Publications, third ed. [1911] 1977), p. 169.

478 Herbert Schlossberg, Idols for Destruction: Christian Faith and its Confrontation with American Society (Nashville: Thomas Nelson, 1983), p. 6.

479 The Confession of Faith (Free Pesbyterian Church of Scotland, 1970), pp. 193ff. Български превод, Уестминстърска изповед на вярата, 1647, превод Никола Атанасов (София: ИК Нов Човек, 1997), Подробен Катехизис, Въпрос 109, стр. 121.

480 Austin Farrer, The Revelation of St. John the Divine (London: Oxford University Press, 1964), p. 157.

481 В новозаветните времена архаичната буква

Изтегляне 9.19 Mb.

Сподели с приятели: