Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
20 – МИЛЕНИУМЪТ И СЪДЪТКакъв е възгледът на историческата, ортодоксална Църква по въпроса за Милениума? Може ли учението на Църквата да бъде правилно описано като постмилениално или амилениално? Като цяло, разликата между онези, които традиционно са наричани “амилениалисти,” и онези, наричани традиционно “постмилениалисти,” е направена според тяхното тълкувание на “хилядата години” (на латински, милениум) от Откровение 20. “Амилениалистите” обикновено виждат този текст като описание на състоянието на светиите, царуващи в небето, докато “постмилениалистите” го разбират като описание на господството на светиите на земята. Както ще видим, обаче, този начин на поставяне на въпроса всъщност може да пренебрегне някои много важни факти относно християнския възглед за “Милениума.” Ако желаем да получим разбиране за ортодоксалния възглед, трябва да осъзнаем, че отговорът на този точен въпрос не може да бъде определен главно чрез екзегетика на отделни текстове. Например, “амилениалистите” често не са единодушни относно точното естество на възкресението (или възкресенията) в Откровение 20 (да цитирам само една от няколкото важни спорни точки). А Бенджамин Уорфилд, може би водещият “постмилениален” учен в началото на 20 век, предложи екзегетика на Откровение 20, която повечето теолози ще счетат за класически “амилениална”!647 Следователно нашето определение за въпроса трябва да бъде достатъчно широко, за да отчете разнообразието от подходи между различните амилениални и постмилениални лагери. По естество въпросът за Милениума се съсредоточава върху посредническото Царство на Христос: Кога започна (или ще започне) Царството на Христос? И веднъж като поставим въпроса по този начин, става нещо удивително – нещо почти нечувано в християнските кръгове: Единство! От Деня на Петдесятница ортодоксалните християни признават, че царството на Христос започна при Неговото Възкресение/Възнасяне и продължава докато всички неща бъдат напълно покорени под Неговите крака, както св. Петър ясно обяви (Деяния 2:30-36). В този смисъл “Милениумът” е просто Царството на Христос. Той беше въведен при Първото Идване на Христос, съществувал е почти две хиляди години, и ще продължи до Второто Идване на Христос в Последния Ден. В “милениалната” терминология това означава, че връщането на Христос и възкресението на всички хора ще станат след “Милениума.” Следователно, в този обективен смисъл ортодоксалното християнство винаги е било постмилениално. Това означава, независимо как е разбиран “Милениумът” (в небесен или в земен смисъл) – т.е. независимо от техническата екзегетика на определени части в Откровение 20 – ортодоксалните християни винаги са изповядвали, че Исус Христос ще се върне след (“post”) края на периода, означен като “хиляда години.” В този смисъл всички “амилениалисти” са също “постмилениалисти.” В същото време, ортодоксалното християнство винаги е било амилениално (т.е. не-милениално). Историческата църква винаги е отхвърляла ереста на Миленарианизма (в миналите векове тя е била наричана хилиазъм, тоест хиляда години). Възгледът, че царуването на Христос е нещо напълно бъдещо, което ще се въведе от някакъв голям обществен катаклизъм, не е християнско учение. Тя е неортодоксално учение, обикновено изповядвано от еретични секти извън християнската църква.648 По принцип, миленарианизмът може да приеме две най-често срещани форми. Той може да бъде или Премиленарианизъм (с Второто Пришествие като катаклизъм, който въвежда Милениума), или Постмиленарианизъм (с обществена революция като катаклизъм). Примери за първия клон на хилиазма ще бъдат, разбира се, ебионитското движение от ранно-християнския период, и съвременният диспенсационализъм от школата на Скофилд-Райри.649 Примери за Постмиленарианската ерес също могат лесно да бъдан назовани: Бунтът в Мюнстер през 1534, нацизмът и марксизмът (независимо дали е “християнски” или “друг”).650 Ортодоксалното християнство отхвърля двете форми на миленарианската ерес. Християнството се противопоставя на идеята за някакъв нов изкупителен катаклизъм, който се случва преди Крайния Съд. Християнството е анти-революционно. Така, макар християните винаги да очакват спасението на света, вярвайки, че Христос умря и възкръсна с това намерение, те също гледат на делото на Царството като заквасващо влияние, постепенно променящо света по Божия образ. Категоричният катаклизъм вече е станал, в завършеното дело на Христос. Следователно, в зависимост от конкретния въпрос, който се задава, ортодоксалното християнство може да се смята или за амилениално, или за постмилениално, защото в действителност то е и двете. Трябва да се разбере още едно важно нещо: В допълнение, че е и “амилениална,” и “постмилениална,” ортодоксалната християнска църква е по правило оптимистична в своя възглед за силата на Благовестието да обърне народите. В моята книга Възстановеният рай: Библейска теология на господството (David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion, Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985) започвам всяка глава с цитат от великия св. Атанасий по въпроса за победата на Благовестието по целия свят и неизбежното обръщане на всички народи към християнството. Идеята не е да отделя св. Атанасий сам по себе си; навсякъде в писанията на великите Бащи и учители от всяка епоха на християнството могат да се намерят многобройни изявления, изразяващи Надеждата на Църквата за световна победа на Благовестието.651 Още по-важно, всеобщата вяра в идещата победа може да се види в делата на Църквата през историята. Християните никога не са предполагали, че тяхното висше призвание е да работят за някакво примирие с Врага. “Плурализмът” никога не е бил смята за достойна цел от ортодоксалните християни. Църквата винаги е осъзнавала, че Бог е изпратил Своя единороден Син за да изкупи света, и че Той няма да се задоволи с по-малко от това, за което е платил. Когато първите мисионери от Изтока са навлезли за пръв път в демонизираните земи на нашите езически предци, те са нямали ни най-малкото намерение да развиват мирно съвместно съществуване с магьосниците и техните ужасяващи божества. Когато св. Бонифаций застанал срещу свещения дъб на Тор в своята мисия сред езическите германци, той просто го отсякъл и построил параклис от дъските. Хиляди от поклонниците на Тор, виждайки, че техният бог не поразил св. Бонифаций със светкавица, се обърнали веднага към християнството. Колкото до св. Бонифаций, той останал невъзмутим през цялото време. Той е знаел, че има само един истински Бог на гръмотевицата – Триединният Йехова. Няма нищо странно в това. Надеждата, очакването за победа, е абсолютно основополагаща характеристика на християнството.652 Настъплението на Църквата през вековете е необяснимо без тази характеристика – както е необяснимо, ако се отрече истината, че тази Надежда е истинска, истината, че Исус Христос наистина е победил властите и наистина ще царува “от Реката до краищата на земята.” У. Шед пише: “Без Божията сила и обещание проповядването на такава религия като християнството, на такова езическо население е най-наивна донкихотовщина. Тя се изправя против всякакви страсти и осъжда всички удоволствия на виновния човек. Проповядването на Благовестието намира своето оправдание, своята мъдрост и своята победа само с отношението и връзката, която неограниченият и всемогъщ Бог поддържа с него. Това е Неговата религия, и следователно тя в края на краищата трябва да стане световна религия.”653 С възхода на различни есхатологии през последните два века традиционният евангелски оптимизъм на Църквата бива белязан с понятието “постмилениализъм,” независимо дали това харесва на т.нар. “постмилениалисти.” Това е имало положителни и отрицателни резултати. Положителната страна е (както видяхме) технически точно описание на правилното учение; а то има оптимистичен смисъл. Отрицателната страна е, че може твърде често да се обърка с еретичния миленарианизъм. и, макар че “амилениализмът” правилно изразява ортодоксалното отвращение от апокалиптични революции, то носи (по име и по историческа традиция) силна смисъл на пораженчество.654 Затова настоящият автор се нарича “постмилениалист,” но също се опитва да бъде чувствителен към неточностите на съвременната теологична терминология.655 Този “общ” постмилениализъм твърди, че Исус Христос е установил Своето посредническо Царство чрез Своята смърт, възкресение и възнасяне до небесния Престол, и като Втори Адам управлява над цялото творение до края на света, когато отново ще дойде да съди живите и мъртвите; че Той завладява всички народи чрез Благовестието, разширявайки плодовете от Своята победа по целия свят, изпълнявайки по този начин мандата за господство, първоначално даден от Бога на Адам; че накрая, чрез изливането на Святия Дух, “земята ще се напълни със знанието за Господа както водите покриват морето” (Исая 11:9); и че библейските обещания за изобилни благословения, във всяка област на живота, ще се излеят от Бога върху целия свят, в заветен отговор на верността на Неговия народ.656 Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|