Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Първото Възкресение (20:4-6)
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- , останалите от мъртвите
- Това е Първото Възкресение
| Първото Възкресение (20:4-6)
4 И видях престоли; и на тези, които бяха насядали на тях, беше дадено да съдят; видях и душите на онези, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години. 5 Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. 6 Блажен и свят онзи, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години. 4 Новото видение е за хилядагодишното Царство: И видях престоли, и седнали върху тях. Не ни се казва изрично кои са тези “те,” но не трябва да има съмнение за тяхната идентичност, защото те са седнали на престоли. Св. Йоан използва думата престоли (в множествено число) само по отношение на двадесет и четирите старци: И около престола имаше двадесет и четири престола, и видях че на престолите седяха двадесет и четири старци, облечени в бели дрехи, и на главите им златни корони. (4:4) И двадесетте и четири старци, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха Богу. (11:16) Както видяхме, двадесетте и четири старци на Йоан са представителното събрание на Църквата, Царското Свещенство. През цялото пророчество Божиите хора са виждани царуващи като свещеници с Христос (1:6; 5:10), носещи корони (2:10; 3:11), притежаващи царска власт над народите (2:26-27), поставени с Христос на Неговия Престол (3:21). Всички тези неща са символизирани в картината на небесната презвитерия (4:4): Като царе, презвитерите седят на престоли; като свещеници, те са двадесет и четири на брой (сравнете 1 Летописи 24), и носят корони (сравнете Изход 28:36-41). Връзката между свещенството на старците и това на цялата Църква като цяло е добре обобщена от Т. Ф. Торънс в неговото превъзходно изследване на Царското Свещенство: “В старозаветната Църква е имало двойно свещенство, свещенството на цялото тяло чрез посвещението на обрязване в царското свещенство, макар това свещенство действително да е действувало чрез първородните. Вътре в това царско свещенство на Израел е дадено институционализирано свещенство в племето Левит, и вътре в това племе, домът на Аарон. Целта на институционализираното свещенство е била да служи като царско свещенсво, а целта на царското свещенство, т.е. на Израел като царство от свещеници, е била да служи на Божията спасително намерение за всички народи. Така е и с християнската църква. Истинското свещенство е това на цялото Тяло, но в това тяло се извършва организиране на корпоративно свещенство, за назидаването на цялото Тяло, да служи на цялото Тяло, за да може цялото Тяло като Тяло на Христос да изпълнява Неговото служение на примирение чрез прогласяването на Благовестието между народите. Вътре в корпоративното свещенство на цялото Тяло има на свой ред отделно свещенство, отделено да служи за назиданието на Тялото докато Тялото достигне пълнотата на Христос (Ефесяни 4:13). . . . Това служение е толкова важно за Църквата, както са Библията и тайнствата, но като тях, този ред на служение ще премине при парусията, когато истинското свещенство на едното Тяло, като отделно от институционалното свещенство, ще бъде напълно разкрито.”667 Затова не сме принудени да избираме дали тези, които седят на престоли в Милениума са старейшините или Църквата, защото и двете неща са верни. Във видението на св. Йоан той вижда старците на престоли – но те представляват цялата Църква.668 Свързано с това е обещанието, което Исус даде на Своите ученици: “Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, също ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена” (Матей 19:28; сравнете Лука 22:30, където се използва думата царство вместо обновление). Чрез Своята смърт, възкресение и възнасяне към Неговия небесен Престол (Ефесяни 1:20-22), Исус даде началото на Епохата на Царството (Колосяни 1:13) – Обновлението – в което всички народи биват довеждани до празненството на Неговата трапеза заедно с патриарсите и апостолите (Исая 52:15; Лука 13:28-29; 22:29-30). В тази епоха апостолите царуват над Новия Израел; те са самата основа на Църквата (Ефесяни 2:20), която сама по себе си е народ от царски свещеници (1 Петрово 2:9). Исус даде на Своите ученици две обещания относно Месианската епоха: че ще седят на престоли, и че ще съдят. Точно това ни показва св. Йоан в този текст. Той говори за онези, които седят на престолите на Царството, и добавя, че на дях е дадено да съдят, което съответствува на неговите думи в 11:18, че светиите са “отсъдени” или “възмездени”; нещо повече, обаче, тук присъства смисълът, че привилегията на съденето (на управляването) е дадена в ръцете на светиите. Преди Христовата победа над Сатана, Църквата е била съдена и управлявана от езически народи, понеже Адам абдикира от своето положение на съдия и го предаде на Змея. Но сега Човешкият Син, Вторият Адам, се възнесе до Престола като началник на земните царе, и Неговият народ се е възнесъл заедно с Него (Ефесяни 2:6). Първоначално – и прогресивно с напредването на епохата – съдът се дава на Божия народ.669 Мандатът за господство от Битие 1:26-28 (сравенете Псалм 8; Евреи 2) ще се изпълни чрез победата на Благовестието; с напредването на Благовестието ще нараства и властта на светиите. Двете вървят заедно. В Своето Велико Поръчение (Матей 29:18-20) Исус ни заповядва да проповядваме и да учим народите, и когато земята постепенно бива научавана на заповедите на Божието Слово, границите на Царството ще се разширяват. Накрая, чрез евангелизиране, царуването на християните ще стане толкова обширно, че “земята ще е пълна със знанието за Бога, както водите покриват морето” (Исая 11:9). Едемското благословение ще изобилствува по света, когато обърнатите народи все повече се покоряват на Божия закон (Левит 26:3-13; Второзаконие 28:1-14).670 Но трябва да се подчертае, че пътят към християнското господство не минава главно през политическата дейност. Макар политическата област, като всяка друга страна от живота, е валидна и необходима област за християнската дейност и окончателно превъзходство, трябва да избягваме вечното изкушение да завземаме политическата власт. Господството в държавната власт не може да се придобие преди да сме достигнали зряла мъдрост – плод на поколения от християнско себе-владение. Когато се научим да прилагаме Божието Слово към практическите ситуации в нашия личен живот, нашите домове, нашите училища и нашите икономически начинания; когато християнските църкви упражняват библейски съд над своите собствени служители и членове, зачитайки и налагайки дисциплината на други църкви; тогава християните ще могат да бъдат натоварени с по-големи отговорности. Онези, които са верни в малкото, ще бъдат поставени над много (Матей 25:21, 23), но “от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква” (Лука 12:48; сравнете Лука 16:10-12; 19:17). Един от отличителните белези на еретичните движения в историята на Църквата е опитът да завземат политическата власт преди да им е дадена. Целият този въпрос е бил сериозно изследван в една чудесна статия от Джеймс Джордан, и най-добрата услуга, която мога да дам на заинтересования читател в този момент, е просто да го отнеса към нея.671 Джордан завършва своето изследване с тези думи: “Когато сме готови, Бог ще ни даде одеждите. Това, че Той не е направил това досега, доказва, че ние не сме готови. Просто да заявяваме, че сме готови, няма да Го заблуди. Нека да се молим Той да не ни смазва, като ни дава такава власт преди да сме готови за нея. Нека да планираме нашите правнуци да бъдат готови за нея. Нека да се занимаваме с нашите си работи, да придобиваме мъдрост в семейството, църквата, държавата и бизнеса, и да избягваме противопоставяния с настоящите власти. . . . Защото колкото е сигурно, че Христос възкръсна от гроба и се възнесе до царска слава на високо, толкова е сигурно, че Неговите светии ще наследят царството и ще управляват в Негово име, когато дойде правилното време.”672 Когато дойде правилното време. Св. Йоан ни казва, освен седналите на престоли старци, той вижда онези, които са представени от старците: Първо, душите на онези, които са били обезглавени заради Свидетелството на Исус и заради Божието слово. Този израз е почти еднакъв с неговото описание на мъчениците под олтара: И видях под олтара душите на онези, които са били заклани за Божието слово, което упазиха. (6:9) Все пак има значителна разлика: употребата на думата обезглавени. Макар повечето коментатори сигурно да са прави, като виждат това като общо определение за всички мъченици за Вярата (независимо по какъв начин са били убити), трябва да се опитаме да обясним Йоановия избор на тази определена дума. Гръцкият глагол (pelekizō) не се използва на никое друго място в Библията, но действието обезглавяване е споменато под синоним (apokephalizō) в Матей 14:10; Марк 6:16, 27 и Лука 9:9. Предметът на обезглавяването, разбира се, е Йоан Кръстител, последният от старозаветните пророци и Предтечата на Исус Христос. Като Илия от Последните Дни (Малахия 4:5; Матей 11:14; 17:10-13; Лука 1:17), той обобщава посланието на всички предшествуващи свидетелства: “Защото всички пророци и Законът пророкуваха до Йоан” (Матей 11:13). Затова изглежда приемливо, че св. Йоан тук привлича нашето внимание към факта, че старозаветните свидетели, символизирани от Йоан Предтечата, трябва да се считат сред верните мъченици, които “живеят и царуват с Христос.” Незабавно възниква един въпрос: Дали старозаветните вярващи наистина носеха свидетелството на Исус? Удивително е, че св. Йоан нехарактерно набляга върху името Исус, сякаш за да подчертае конкретно християнското положение на “обезглавените” свидетели. И Новият Завет ясно казва, че като Йоан, всички старозаветни свидетели са Предтечи на Исус Христос, свидетелствуващи за Него: И Той им рече: О, несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си? И като почна от Мойсей и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания. (Лука 24:25-27) Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява – Мойсей, на когото вие се облягате. Защото ако вярвахте Мойсей, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа. (Йоан 5:45-46) За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си. (Деяния 10:43) Павел, слуга на Исус Христос, призван за апостол, отделен да проповядвам благовестието от Бога, (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания), за Сина Му. . . . (Римляни 1:1-3) А сега независимо от закон се яви правдата на Бога, за която свидетелствуват законът и пророците, тоест правдата от Бога, чрез вяра в Исус Христос, за всички и на всички, които вярват. (Римляни 3:21-22) Редиците на тези, които царуват с Христос, също са изпълнени с новозаветните верни, победителите от времето на св. Йоан, които също носят Свидетелството за Исус: тези, които не са се поклонили пред образа на Звяра, и не са получили белега върху челото и ръката си (сравнете 1:2, 9; 2:13; 12:9-11, 17; 15:2; 19:10). Всички тези живеят и царуват с Христос за хиляда години. Човешкият живот винаги е бил по-къс от хиляда години: Адам живя 930 години (Битие 5:5), а Матусал, чийто живот е най-продължителният записан в Библията, живя само 969 години преди да умре в Големия Потоп (Битие 5:27).673 Ако наследниците на Давид бяха верни, неговото царство щеше да трае “вечно” – тоест щеше да трае хиляда години, до Идването на Христос (2 Царе 7:8-29; 1 Летописи 17:7-27; 2 Летописи 13:5; 21:7; Псалм 89:19-37; Исая 9:7; 16:5; Еремия 30:9; Езекиил 34:23-24; Осия 3:5; Лука 1:32-33); но човекът отново се провали. Никой не можеше да доведе “Милениума” – Хилядагодишното царство – докато Божият Син не дойде като Човешкия Син (Втория Адам) и Давидовия Син. Той придоби Царството за всички Свои хора. Дали това царуване на светиите става на небето или на земята? Отговорът трябва да е очевиден: и двете! Престолите на светиите са в небето, с Христос (Ефесяни 2:6); но заедно със своя Господ те управляват и владеят на земята (сравнете 2:26-27; 5:10; 11:15). Онези, които царуват с Христос в Неговото царство, са всички онези, които Той е изкупил, цялата Общност на Светиите, независимо дали са живи или мъртви (включително старозаветните вярващи). При Своето Възнасяне Исус Христос доведе всички нас до Престола. Както възклицава Te Deum: Когато надви жилото на смъртта, Ти отвори Небесното царство за всички вярващи. Така царуването на светиите е аналогично на тяхното поклонение: Цялата Църква, в небето и на земята, се покланя заедно пред Божия Престол, “обитавайки” в небето (7:15; 12:12; 13:6). Да питаме дали поклонението на светиите е небесно или земно е да създадем погрешна дилема, защото Църквата е небесна и земна едновременно. Подобно, областта на власт на Църквата включва земята, но се упражнява от Престола в небето. Исус каза на Пилат, “Моето царство не е от този свят. Ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук” (Йоан 18:36). Текстът не казва, както някои глупаво поучават, че Христовото царство не е приложимо в света; това всъщност потвърждава, че Царството не произтича от земята: “Той говори за източника на Своята Неговата власт, не за мястото на Своето законно царуване. Неговото царство не е от този свят, но е в този свят и над него.”674 5-6 Първата част на стих 5 е странично твърдение относно онези, които са изключени от привилегията да живеят и царуват с Христос. Така, ако “онези, които са били обезглавени” (ст. 4) са старозаветните верни, останалите от мъртвите са (главно) старозаветните неверни, не-светиите, които са мъртви по времето, когато св. Йоан пише. Образът може да бъде логически разширен да включи всички неизкупени от всяка епоха, но това не е конкретното намерение на св. Йоан. Той по-скоро набляга на факта, че мъртвите вярващи от Стария Завет са включени в Христовото Възнасяне и славно царуване от небесния Престол; те живеят, а нечестивите са мъртви. В края на краищата, ни казва св. Йоан, има две класи хора: 1) старците и онези, които те представляват (верните от Стария и Новия Завет), които живеят и царуват с Христос “за хиляда години” в Неговото царство; и 2) останалите от мъртвите, невярващите. Тези не оживяват докато хилядата години са свършили. Макар някои тълкуватели са стигнали до заключението, че “другите мъртви” ще живеят след Милениума, тук не се прави такъв извод. Св. Йоан просто възнамерява да ни каже за самия Милениум, и неговият израз не означава нищо повече от това, че останалите мъртви са изключени от живот и господство за целия период. Всички ние знаем, от такива текстове като Йоан 5:28-29 и Деяния 24:15, че ще има общо възкресение на праведните и на неправедните; но трябва да помним, че св. Йоан не пише цялостна Систематична Теология за свършека на света. Той пише Пророчество за Църквата, занимаващо се с определени страни от благословенията за праведните и проклятията за нечестивите. Така разказът продължава с Йоановото определение на милениалния живот и царуване на светиите с Христос: Това е Първото Възкресение – първо по времеви ред и значение. Образът на две възкресения е здраво вкоренен в Писанията. В Левитската система той беше преобразно изложен в закона предписващ очистване след оскверняване от смърт: Който се допре до някое мъртво, човешко тяло, да бъде нечист седем дена. С тази вода той да се очисти на третя ден, и на седмия ден ще бъде чист; но ако не се очисти на третия ден, то и на седмия ден не ще бъде чист. (Числа 19:11-12) Както Джеймс Джордан показва, този очистващ ритуал е символично възкресение: Човекът, който е бил осквернен чрез допир с мъртво тяло, е церемониално мъртъв, и трябва да бъде възкресен от смърт.675 Възкресението се извършва чрез попръскване на вода (вижте Числа 19:13)676 на Третия и на Седмия ден – с други думи, първо и второ възкресение. Този модел за “двойно възкресение” е повторен по различни начини в цялата Библия. Евангелието на св. Йоан записва думите на Исус по този предмет: Истина, истина в иказвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота. Истина истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят. . . . Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. (Йоан 5:24-25, 28-29) Тук Исус твърди, че въвежда Века на Възкресението, в който онези, които вярват в Него, ще бъдат участници сега; по-късно, друг “час” ще дойде, в който всички хора, праведните и неправедните, ще възкръснат от гробовете (сравнете Йоан 11:24-25). Св. Павел прави същото разграничение между двете възкресения: Но сега Христос, първият плод на починалите. Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението от мъртвите. Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят. Но всеки на своя ред: Христос първия плод, после, при пришествието на Христос, онези, които са Негови. (1 Коринтяни 15:20-23) Така ще има възкресение в края на историята, при Второто Идване на Христос в Последния ден (Йоан 6:38-40, 44, 54; Деяния 24:15; 1 Солунци 4:14-17). Но преди това окончателно възкресение, има друго, Първо Възкресение: възресението на “Христос, първия плод.” Той възкръсна от мъртвите и възкреси всички вярващи заедно с Него. Забележете: Св. Йоан не казва, че самият вярващ е възкресен, но че има дял от Първото възкресение. Той споделя Възкресението на Друг – Възкресението на Господ Исус Христос.677 Св. Павел каза на християните в Колос как са били направени участници в Христовото възкресение: Погребани с Него в кръщението, в което бидохте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите. (Колосяни 2:12) Христовото възкресение е първоначалното възкресение, Първото възкресение, което се извърши на Третия Ден. Ние участвуваме в Неговото възкресение чрез заветно кръщение, така че сега “ходим в нов живот” (Римляни 6:4). Когато бяхме мъртви в нашите престъпления, Бог ни “съживи заедно с Христос . . . и ни възкреси с Него, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христос Исус” (Ефесяни 2:5-6; сравнете Колосяни 3:1). Първоначалното възкресение на Третия Ден, в средата на историята, е това, което гарантира и се завършва от възкресението на “Седмия Ден,” в края на историята. Тези, които са кръстени в Христос и така съединени с Него по образа на Неговото възкресение (Римляни 6:4-14), ще бъдат също съединени с Него в това окончателно възкресение (Римляни 8:11). Но както отбелязва Норман Шепърд, в Откровение 20 св. Йоан “дори не описва телесното възкресение на праведните като второто възкресение. Това може да е силно показателно за факта, че обратно на голяма част от популярното мислене по този предмет, кръщението е в много по-голям смисъл възкресение, отколкото е възкресението на тялото. Праведните, които са живи при завръщането на Господа, няма да бъдат възкресени в тяло, а преобразени. Праведните мъртви, които възкръсват телесно в последния ден, не приемат отново тленност, а безсмъртие. Не съживяване, но преобразяване е главната характеристика на възкресението, а основополагащото преобразяване и преход се извършва при кръщението, първото възкресение.”678 Така Първото възкресение е Духовно и етично, нашето новорождение в Христос и съединението ни с Бога, нашето пре-творяване по Негов образ, нашето участие в Неговото възкресение. Това тълкувание се потвърждава от Йоановото описание на хората в Първото Възкресение – то напълно отговаря на всичко, което той ни казва на други места за избраните: Те са благословени (1:3; 14:13; 16:15; 19:9; 22:7, 14) и святи, т.е. светии (5:8; 8:3-4; 11:18; 13:7, 10; 14:12; 16:6; 17:6; 18:20, 24; 19:8; 20:9; 21:2, 10); както Христос обеща на всички верни, Втората Смърт (ст. 14) няма власт върху тях (2:11); и те са свещеници (1:6; 5:10), които царуват с Христос (2:26-27; 3:21; 4:4; 11:15-16; 12:10). Всъщност, св. Йоан започва своето пророчество като казва на читателите си, че всички християни са царско свещенство (1:6); и последователното послание на Новия Завет, както виждаме постоянно, е, че Божият народ сега е възцарен с Христос, царувайки в Неговото царство (Ефесяни 1:20-22; 2:6; Колосяни 1:13; 1 Петрово 2:9). Най-голямата грешка при разглеждането на Милениума в Откровение 20 е неосъзнаването, че той говори за настоящата действителност на християнския живот. Библията е ясна: Чрез кръщението ние сме възкресени към вечен живот и управление с Христос сега, в тази епоха. Първото Възкресение се извършва сега. Исус Христос царува сега (Деяния 2:29-36; Откровение 1:5). И това неизбежно означава, че Милениумът също е сега. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|