Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Всичко стана ново (21:1-8)
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Алфа и Омега
- На жадния ще дам да пие безплатно от извора на Живата вода
- Аз ще бъда негов Бог, и той ще бъде Мой син
| Всичко стана ново (21:1-8)
1 И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. 2 Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невяста украсена за мъжа си. 3 И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с хората; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови хора; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. 4 Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина. 5 И седещият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни. 6 И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и края. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота. 7 Който побеждава, ще наследи тези неща: Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син. 8 А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийите, блудните, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт. 1 Йоан започва това, последното и най-дълго от поредицата от видения, с думите И видях. Макар това да е седмото видение в поредицата, това е осмото използване на израза kai eidon – числото 8, както вече отбелязахме, се свързва с възкресението и новорождението (напр. еврейските момчета бяха обрязвани на осмия ден; Исус [888], също беше възкресен на осмия ден, и т.н.). Св. Йоан го използва тук, за да подчертае картината на космическото възкресение и новорождение: Той вижда ново небе и нова земя, защото първото небе и първата земя преминаха, като побягнаха от лицето на Съдията (20:11). Старият ред напълно е заменен от нов; използваната дума не е neos (хронологично нов), а kainos (нов по вид, или превъзходно качество). Задачата на Адам да направи земята като небето беше завършена, поставена върху съвсем нова основа в делото на Христос. С първоначалното земно необитаемо състояние на дълбочина и тъмнина напълно е приключено: Вече няма Море или Бездна. Има небе и земя, но не “под земя,” обиталището на Левиатана. Това, което ни разкрива св. Йоан, е есхатологичното следствие от цялостното, космическо примирение, което св. Павел прогласява: “Защото Бащата благоволи да всели в Него съвършената пълнота, и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст” (Колосяни 1:19-20).701 Но това видение за новото небе и новата земя не трябва да се тълкува като изцяло в бъдещето. Както ще видим многократно в нашето изследване на тази глава, това, което е абсолютно и напълно вярно във вечността, е първоначално и прогресивно вярно сега. Нашето наслаждаване на вечното ни наследство ще бъде продължение и съвършенство на това, което става с Църквата в този живот. Не трябва просто да очакваме благословенията на Откровение 21 в идещата вечност, а да им се наслаждаваме и радваме, и да ги увеличаваме тук и сега. Св. Йоан разказва на ранната Църква за настоящи реалности, за благословения, които вече съществуват и ще се увеличават, когато Благовестието излиза и обновява земята. Спасението е последователно представяно в Библията като повторно сътворение.702 Затова, когато Бог говори за спасението на Своя народ, са използвани език и символизъм от сътворението. Видяхме как избавлението от Бога на Неговия народ в Потопа и в Изхода са смятани от библейските автори като времеви Нови Създания, сочещи към първоначалното Ново Създание при Първото Идване на Христос. Така, Бог говори чрез Исая за благословенията на идещото Царство на Христос: Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; И предишните неща няма да се спомнят, Нито ще дойдат на ум. Но вие веселете се и радвайте се винаги В онова, което създавам; Защото, ето, създавам Ерусалим за радост, И людете му за веселие, Аз ще се радвам на Ерусалим, И ще се веселя за людете Си, И няма да се чува вече в него глас на плач Нито глас на ридание. Там не ще има вече младенец, който да живее само няколко дни, Нито старец, който да не е изпълнил дните си; Защото дете ще умре стогодишният, А грешник ако умре стогодишен ще бъде считан за проклет. Те ще построят къщи и ще живеят в тях; Ще насадят лозя, и ще ядат плода им. Няма те да построят, а друг да живее там; Няма те да насадят, а друг да яде; Защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво, И избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си. Не ще се трудят напразно, Нито ще раждат чада за бедствие; Защото те са род на благословените от Господа, Също и потомството им. Преди да Ме призоват те, Аз ще отговарям, И докато ще говорят те, Аз ще слушам. Вълкът и агнето ще пасат заедно, И лъвът ще яде слама както вола, И храна на змията ще бъде пръстта. Не ще повреждат нито ще погубват В цялата Ми свята планина, казва Господ. (Исая 65:17-25) Това не може да се отнася за небето, или за време след края на света; защото в тези “ново небе и нова земя” все още има смърт (макар и на много напреднала възраст – “животът на дърво”); хората строят, сеят, работят и раждат деца. Исая ясно говори за тази епоха, преди края на света, показвайки какво могат да очакват бъдещите поколения, когато Благовестието изпълва целия свят, възстановява земята в Райска градина и довежда до изпълнение целите на Царството. Исая описва благословенията от Второзаконие 28 в тяхното най-голямо земно изпълнение. Така, когато св. Йоан ни казва, че е видял “ново небе и нова земя,” трябва да осъзнаем, че главното значение на този израз е символично и е свързано с благословенията на спасението. Вероятно категоричният новозаветен текст за “новото небе и новата земя” е 2 Петрово 3:1-14. Там св. Петър напомня на своите читатели, че Христос и всички апостоли предупредиха за засилващото се отстъпничество към края на “последните дни” (2 Петрово 3:2-4; сравнете Юда 17-19) – които, както видяхме, бяха четиридесетгодишният преходен период (сравнете Евреи 8:13) между Христовото Възнасяне и разрушаването на старозаветния Храм, когато народите започнаха да се стичат към Господния Хълм (Исая 2:2-4; Деяния 2:16-17; Евреи 1:2; Яков 5:3; 1 Петрово 1:20; 1 Йоан 2:18). Както изяснява св. Петър, тези “подиграватели” от последните дни са отстъпниците от Завета: юдеи, които са запознати със старозаветната история и пророчества, но са изоставили Завета чрез отхвърлянето на Христос. Върху това зло и извратено поколение щеше да дойде великият “Съден Ден,” предсказан в пророците, “погублението на нечестивите,” като това, понесено от нечестивите в дните на Ной (2 Петрово 3:5-7; ср. същата аналогия, очертана в Матей 24:37-39; Лука 17:26-27). Точно както Бог погуби “света” от онова време чрез Потопа, така Той ще погуби “света” на Израел от първи век чрез огън при падането на Ерусалим. Св. Петър описва това като разрушението на “настоящите небе и земя” (2 Петрово 3:7), освобождаващо място за “ново небе и нова земя” (ст. 13). Заради терминологията на “колапс на вселената,” използвана в този текст, много хора погрешно приемат, че св. Петър говори за окончателния край на физическото небе и земя, а не за разрушаването на старозаветния световен ред. Великият пуритански теолог от седемнадесети век Джон Оуен отговаря на този възглед като се позовава на библейската преобразна употреба на небе и земя, както в Исаевото описание на Мойсеевия Завет: Защото Аз съм Господ твоят Бог, Който уталожвам морето, когато бучат вълните му; Господ на Силите е името Ми. Турих словата Си в устата ти, и те покрих в сянката на ръката Си, за да устроя небето, да основа земята, и да река на Сиона: Ти си мой народ. (Исая 51:15-16) Оуен пише: “Времето, когато споменатите тук дела за устройването на небето и за основаването на земята, беше изпълнено от Бога когато Той ‘раздели морето’ (ст. 15), и даде закона (ст. 16), и каза на Сион ‘Ти си Мой народ’ – т.е. когато Той извади децата на Израел от Египет и ги направи в пустинята църква и държава. Тогава той устрои небето, и постави основата на земята – направи нов свят; т.е. роди ред, и управление, и красота, от бъркотията, в която те бяха преди това. Това е устройването на небето, и основаването на земята в света.”703 Друг такъв текст, между много, които биха могли да бъдат споменати, е Еремия 4:23-31, който говори за непосредственото падане на Ерусалим (587 пр. Хр.) в подобен език на разрушаване на създанието: “Погледнах на земята, и ето, тя беше пуста и празна, на небето, и нямаше светлината му. . . . Защото така казва Господ: цялата страна ще запустее [сравнете Матей 24:15], но съвършено изтребление няма да нанеса. Затова земята ще жалее, и небето горе ще се помрачи. . . .” Божият Завет с Израел беше изразен от самото начало като ново създание; така старозаветният ред, в който целият свят беше организиран около централното светилище на Ерусалимския Храм, би могъл съвсем уместно да бъде описан, преди неговото пълно разрушаване, като “настоящите небе и земя.” Оуен продължава: “И оттук следва, че когато се споменава за унищожаването на държава или на власт, това е в такъв език, който излежда сякаш представя края на света. Така е Исая 34:4; което обаче говори за унищожението на Едом. Същото се заявява за Римската империя, Откровение 6:14; което юдеите постоянно твърдят, че е предназначено за Едом в пророците. И при предсказанието на нашия Спасител Христос за разрушението на Ерусалим, Матей 24, Той го поставя в изрази със същото значение. Тогава се вижда, че в пророческите изрази и начин на говорене под ‘небе’ и ‘земя’ често се разбират политическото и религиозното състояние и общност на хората в света, и самите хора. Така небето и земята бяха този свят, който беше унищожен от Потопа. На основа на това твърдя, че небето и земята, които се имат предвид в това пророчество на Петър, идването на Господа и деня на съда и гибелта на нечестивите, споменати при унищожението на това небе и земя, всичко това се отнася не за последния и окончателен съд на света, но за това пълно запустяване и разрушение, което щеше да бъде доведено върху юдаистката църква и държава.”704 Това тълкувание се потвърждава от допълнителните думи на св. Петър: При този непосредствен “Господен Ден,” който ще дойде върху света през първи век “като крадец” (сравнегте Матей 24:42-43; 1 Солунци 5:2; Откровение 3:3), “елементите нажежени ще се стопят” (ст. 10; ср. ст. 12). Какви са тези елементи? Така наречените “буквалисти” приемат, че апостолът говори за физиката, отнасяйки думата за атомите (или може би за субатомните частици), действителните физически съставки на вселената. Това, което тези “буквалисти” не успяват да разберат, е, че макар думата елементи да е използвана няколко пъти в Новия Завет, тя никога не се използва във връзка с физическата вселена! Думата винаги се използва във връзка със старозаветния ред (вижте Галатяни 4:3, 9; Колосяни 2:8, 20). Авторът на посланието към евреите ги мъмри: “Понеже докато вие трябваше досега учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните неща на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна” (Евреи 5:12). В контекста авторът ясно говори за старозаветните истини – особено след като той ги свързва с думата Божиите словеса, израз, използван масово за временното старозаветно откровение (вижте Деяния 7:38; Римляни 3:2). Посланието на св. Петър, твърди Оуен, е, че “небето и земята, които сам Бог посади – слънцето, луната и звездите на юдейската държава и църква – целият стар свят на поклонение и поклонници, който настоява в своето упорство срещу Господ Христос – ще бъдат видимо разложени и унищожени.”705 Така “Земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат” (ст. 10). Оуен предлага още две основания (“от многото, върху които би могло да се настоява, от самия текст”) да се приеме тълкуванието за 70 от Хр. за 2 Петрово 3. Първо, отбелязва той, “това, за което се говори тук, трябваше да окаже своето конкретно влияние върху хората от това поколение.” Св. Петър е особено загрижен вярващите от първи век да помнят апостолските предупреждения за “последните дни” (ст. 2-3); юдейски присмивачи, явно запознати с библейските пророчества за съда, отказват да се вслушат в предупрежденията (ст. 3-5); читателите на св. Петър са увещавани да живеят свят живот в светлината на този непосредствен съд (ст. 11, 14); и за тези ранни християни постоянно се споменава като активно “очакващи и ожидащи” съда (ст. 12, 13, 14). Точно близостта на наближаващия пожар е това, което Петър изтъква като мотив за прилежаването в свят живот. Второ, Оуен цитира 2 Петрово 3:13: “А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в които да живее правда.” Оуен пита: “Какво е това обещание? Къде можем да го намерим? Та ние го имаме подробно в Исая 65:17. И така, кога ще бъде това, когато Бог създава ‘ново небе и нова земя, където обитава правда’? Петър казва, ‘Това ще бъде след идването на Господа, след съда и погублението на нечестивите хора, които не се покоряват на Благовестието, което аз говоря.’ Но сега е ясно от това място в Исая, заедно с текста в глава 66:21-22, че това е пророчество само за евангелските времена; и че устройването на тези ново небе и нова земя не е нищо друго, а създаването на евангелските наредби, които да траят вечно. Същото нещо се изразява по такъв начин в Евреи 12:26-28.”706 Оуен е точен, когато задава въпроса, който толкова много тълкуватели пропускат да зададат: Къде Бог е обещал да доведе “ново небе и нова земя”? Отговорът е, както Оуен правилно заявява, в Исая 65 и 66 – текстовете, които ясно пророкуват периода на Благовестието, въведен чрез делото на Христос. Според Исая, това Ново Създание не може да бъде вечното състояние, тъй като то съдържа раждане и смърт, строене и сеене (65:20-23). “Новото небе и новата земя,” обещани на Църквата, обхващат епохата на победата на Благовестието, когато цялото човечество ще дойде да се поклони пред Господа (66:22-23). Насърчението на св. Петър към Църквата от неговото време е да бъдат търпеливи, да очакват Божия съд да погуби онези, които преследват вярата и спъват нейния напредък. Когато Господ дойде да унищожи скелето на старозаветното устройство, новозаветният Храм ще бъде поставен на своето място, и победоносният поход на Църквата няма да може да бъде спрян. Светът ще бъде обърнат; земните съкровища ще бъдат донесени в Божия град, когато се изпълни (Откровение 21:24-27) Райският Мандат (Битие 1:27-28; Матей 28:18-20). Затова апостолите постоянно твърдяха, че епохата на свършека вече е превърната в дело чрез възкресението и възнасянето на Христос, който изля Святия Дух. След като старият ред е пометен, обяви св. Петър, Епохата на Христос ще бъде напълно установена, епоха, “в която живее правда” (2 Петрово 3:13). Отличителната характеристика на новата епоха, в ярък контраст с това, което я предшествува, ще бъде правдата – нарастваща правда, когато Благовестието ще бъде свободно в своята мисия към народите. Норман Шепърд токазва как това е предсказано във временното ново сътворение след Потопа: “Както Ной след първото семейно водно кръщение (1 Петрово 3:20f.) поставя крак върху нова земя, в която отново обитава правда, така Христос чрез Своето кръщение – своята смърт и възкресение – въвежда Своите деца чрез тяхното кръщениe в Него към ново съществуване, в което те могат да започнат да виждат и да участвуват в нова земя, характеризирана от праведност и святост. В силата на Духа те обработват земята за Божията слава.”707 Определено е вярно, че правдата не обитава на земята в пълен смисъл; нито този свят някога ще бъде напълно праведен, докато последният враг не е победен при Второто Идване на Христос. Войната между Христос и Сатана за господството над земята все още не е приключила. Имало е много битки в историята на Църквата, и много битки предстоят. Но те не трябва да ни заслепяват за истинския напредък, който Благовестието е постигнало и продължава да постига в света. Войната е била първоначално спечелена; Новият световен ред на Господ Исус Христос е дошъл; и според Божието обещание, спасителното знание за Него ще изпълни земята, както водите покриват морето. Нещо повече, изразът небе и земя в тези контексти не се отнася, както посочва Оуен, за физическото небе и физическия свят, а за световния ред, религиозната организация на света, “Дома” или Храма, изграждан от Бога, в който Той да бъде прославян. Постоянното послание на Новия Завет е, че Домът на Новия Завет, над който Исус седи като Апостол и Първосвещеник, е безкрайно превъзходен пред Дома на Стария Завет, над който седи само Мойсей (сравнете 1 Коринтяни 3:16; Ефесяни 2:11-22; 1 Тимотей 3:15; Евреи 3:1-6). Всъщност, както настоява авторът на Посланието към Евреите, “идещият свят” е дошъл; това е настоящото спасение, въведено от Божия Син в Последните Дни (Евреи 1:1-2:5). В този конкретен смисъл, правдата обитава “на небето и на земята.” 2 Св. Йоан вижда след това, като централна част на това Ново Създание, Святия град, Новия Ерусалим. Отново трябва да помним, че Исус Христос извърши едно спасение, едно Ново създание, с първоначална, прогресивна и окончателна част. Окончателната реалност на есхатологичното Ново Създание е също настоящата реалност на първоначално-прогресивното Ново Създание. Никоя страна на това спасение не трябва да се издига така, че да се изключват или незаслужено принизяват другите. Новият Завет учи, че при отлъчването и екзекуцията на Стария Ерусалим заради неговото нарушаване на завета, християните стават граждани и наследници на Новия Ерусалим, Града, чийто произход е в небето, който слиза от небето от Бога (3:12; сравнете Галатяни 4:22-31; Ефесяни 2:19; Филипяни 3:20; Евреи 11:10, 16; 12:22-23). След това Новият Завет продължава, като казва: Всичко това, и небето! (сравнете Филипяни 3:21); Новото Създание не е само състояние, установено първоначално от Христос и прогресивно развиващо се сега; един ден то ще бъде окончателно установено, в завършено, абсолютно съвършенство!708 Градът е приготвен като Невяста украсена за нейния Съпруг. Невястата не е просто в Града; Невястата е Градът (сравнете ст. 9-10). Ясното определяне от св. Йоан на Града като Невястата на Христос служи като друго свидетелство, че Божият Град е настояща, както и бъдеща реалност. “Невястата” от седмичното Сватбено Тържество на причастието (19:7-9) е “обичният Град” на Царството на Христос (сравнете 20:9). Ние сега сме в Новия Ерусалим, както Библията ни казва категорично: “Но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани на небесата. . . .” (Евреи 12:22-23). 3 Ако сме граждани на небето, както заявява св. Павел (Ефесяния2:19), също е вярно, че небето обитава в нас (Ефесяни 2:20-22). Всъщност, Самото Слово обитава между нас (Йоан 1:14); Той и Неговият Баща са направили Своето обиталище в нас (Йоан 14:23); и така ние сме Храмът на живия Бог (2 Коринтяни 6:16). Съответно, видението на св. Йоан за Святия Град е последвано от силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с хората; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови хора, и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Отново, това е повторение, на това, което вече научихме в това пророчество (3:12; 7:15-17). В новозаветната Църква обещанието на Закона и на пророците е осъществено: “Още ще поставя скинията Си между вас, и душата Ми не ще се погнуси от вас. Ще ходя между вас и ще съм вашият Бог, и вие ще бъдете Мои хора” (Левит 26:11-12); “При това ще направя с тях завет на мир, който ще бъде вечен завет с тях; и като ги настаня ще ги умножа, и ще положа светилището Си всред тях до века. И скинията Ми ще бъде всред тях; и Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат Мои люде. Тогава народите ще познаят, че Аз Господ освещавам Израил, когато светилището Ми бъде всред тях до века” (Езекиил 37:26-28). Както стих 9 изяснява, този текст е завършването на раздела от пророчеството за Чашите. В неговото начало св. Йоан видя Светилището на Скинията изпълнено с дим, така че никой не можеше да влезе в него (15:5-8), а после чу “силен Глас” от светилището да заповядва на седемте ангела да излеят своите Чаши на гняв върху Земята (16:1). При изливането на седмата чаша отново излезе “силен Глас” от Светилището, казващ: “Сбъдна се” – създавайки голямо земетресение, в което градовете паднаха и всяка планина и остров “побягнаха,” когато центърът на видението се обръща към унищожението на Вавилон, лъженевястата (16:17-21). Сега, при края на раздела за Чашите, земята и небето са “побягнали” (20:11; 21:1), и отново св. Йоан чува силен Глас от небето, обявяващ, че достъпът до светилището е бил осигурен в най-голямата възможна степен, защото Скинията на Бога е между хората. Скоро този същия Глас отново ще прогласи: “Сбъдна се” (ст. 6), когато видението обърне нашето внимание към установяването на Истинската Невяста, Новия Ерусалим. 4-5 Гласът, който св. Йоан чува, продължава: И Той ще избърше всяка сълза от очите им, и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка. Можем да очакваме абсолютното и съвършено изпълнение на това обещание в Последния Ден, когато последният враг бъде победен. Но по принцип, това вече е вярно. Исус каза: “Аз съм Възкресението и Живота; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века” (Йоан 11:25-26). Бог вече е избърсал нашите сълзи, защото сме участници в Неговото Първо Възкресение. Едно поразително свидетелство на това е очевидната разлика между християнските и езическите погребения: Ние, скърбим, но не като такива, които нямат надежда (1 Солунци 4:13). Бог е отнел жилото на смъртта (1 Коринтяни 15:55-58). Всички тези благословения са дошли, защото първите неща са преминали. И Седящият на Престола каза: Ето, подновявам всичко. Това е друга препратка към учението на св. Павел: “Затова, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето всичко стана ново” (2 Коринтяни 5:17). Отново, разбира се, виждаме факта, че това важи сега, както и за Последния Ден. Единствената съществена разлика между темите на 2 Коринтяни 5 и Откровение 21 е това, че св. Павел говори за изкупения индивид, докато св. Йоан говори за изкупената общност. И индивидът, и общността са сътворени наново, обновени, и възстановени в Рая в спасението, и това космическо възстановяване вече е започнало. Св. Йоан вижда, че това, което започна в привидно (от гледна точка на първи век) изолирани случаи, е всъщност вълната на бъдещето. Новото Създание ще изпълни земята; цялото творение ще бъде обновено. Това е вярно първоначално, ще бъде абсолютно вярно есхатологични – и ни дава модел за нашата работа междувременно, защото то също ще бъде изработвано прогресивно. Новото Създание трябва да се разгръща, и всяка негова подробност трябва да бъде разбрана и приложена на практика, от царското свещенство в тази епоха. Великият историк на Църквата Филип Шаф разбира това: “На Господа и на Неговото царство принадлежи целият свят, с всичко, което живее и се движи в него. Всичко е ваше, казва апостолът [1 Коринтяни 3:22]. Религията не е изолирана, отделна сфера от човешкия живот, а божественият принцип, чрез който целият човек трябва да бъде проникнат, пречистен и усъвършенствуван. Той го обхваща в неговата неделима цялост, в центъра на неговото същество; за да внесе светлина в неговото разбиране, святост в неговата воля и небето в неговото сърце; и така да простре свещеното освещение на новото раждане, и славната свобода на Божиите деца, над целия негов вътрешен и външен живот. Никоя форма на съществуване не може да устои на обновяващата сила на Божия Дух. Няма рационален елемент, който да не може да бъде осветен; няма област на естествения живот, която да не може да бъде прославена. Създанието, в най-отдалечените краища на света, нетърпеливо очаква изявяването на Божиите синове, и въздиша за същото славно освобождение. Цялото творение се стреми към изкупление; а Христос е вторият Адам, новият универсален човек, не просто в религиозен, но в абсолютен смисъл. Възгледът, застъпван от римския монастицизъм и протестантския пиетизъм, чрез който християнството е направено да се състои в абстрактна съпротива срещу естествения живот, или в бягство от света, е напълно противен на духа и на силата на Благовестието, както и заблудителен в своето предназначение. Християнството е изкуплението и обновяването на света. То трябва обнови всички неща.”709 6 И рече ми: Сбъднаха се! Това е другата страна на обявяването на разрушаването на Вавилон (16:17), като и двата текста служат като отглас на Неговия вик на Кръста: “Свърши се!” (Йоан 19:30). Чрез Своето изкупление Христос придоби вечно поражение на враговете Си и вечно благословение за Своя народ. Седящият на Престола назовава Себе Си (както в 1:8) Алфа и Омега (на български “А и Я”), означаващи Началото и Краят, Източникът, Целта и Смисълът на всички неща, Този, Който дава увереност, че обещанията ще бъдат изпълнени. Тук това се казва, за да потвърди следващите думи, в обещанието на Христос за Причастието. Отбелязахме по-горе, че последните думи на нашия Господ от Кръста в Евангелието на св. Йоан (“Свърши се!”) са отразени тук; но има нещо повече. Защото след като Исус прогласи това, Той издъхна; и когато римските войници дойдоха и видяха, че е умрял, “един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода” (Йоан 19:34). Св. Йоан Златоуст коментира: “Не без цел, нито случайно, излязоха тези потоци, а защото Църквата е образувана от тях: Посветените са новородени чрез вода, и са хранени чрез Кръвта и Плътта. Тук е произходът на Тайнствата; че когато се приближавате към тази величествена чаша, да подхождате към нея, сякаш пиете от самия източник.”710 По тази причина Господ казва: На жадния ще дам да пие безплатно от извора на Живата вода. “Безплатно” за нас; защото изворът на живота блика от Неговата собствена плът. Нашето изкупление беше платено “не с тленни неща като сребро или злато . . . а със скъпоценната кръв на Христос, като Агне без недостатък и пречисто” (1 Петрово 1:18-19). Водата ни храни безплатно, извирайки вътре нас и след това изтичайки от нас, за да даде Живот на целия свят (Йоан 4:14; 7:37-39). 7 Темата на Седемте Писма е повторена в обещанието за победителя, победоносния християнски победител: Който побеждава, ще наследи тези неща. Това пророчество никога не е изпускало от погледа си своя характер като практично, етично послание към църквите (а не голо “предсказание” за идещи събития). Трябва също да отбележим, че наследяването на всички тези обещания е изключително право на победителя. Както вече видяхме, св. Йоан не допуска съществуването на пораженческо християнство. Има само един вид християнин: победителят. Божието дете се характеризира с победа срещу всяка съпротива, срещу самия свят (1 Йоан 5:4). Нещо повече, Бог също уверява победителя за Своята вярност към Неговото заветно обещание за спасение: Аз ще бъда негов Бог, и той ще бъде Мой син (сравнете Битие 17:7-8; 2 Коринтяни 6:16-18). Най-висшата и най-пълна наслада на общението с Бога ще стане в небето за вечността. Но, първоначално и прогресивно, това е вярно сега. Ние вече живеем в новото небе и в новата земя; ние сме граждани на Новия Ерусалим. Старите неща преминаха, и всичко стана ново. 8 Всяка възможност за универсалистко тълкувание е отхвърлена от този мрачен стих. Самият Бог дава девет711 описания на окончателно непокаяните и неизкупените – обобщено изброяване на Неговите врагове, последователите на Змея – които “няма да наследят Божието царство” (1 Коринтяни 6:9; ср. Гал. 5:21), но чийто дял е в езерото, което гори с огън и с жупел, което е Втората смърт. Тези осъдени на окончателна гибел са страхливите, обратно на богоугодните победители; невярващите, обратно на онези, които не са се отрекли от вярата (сравнете 2:13, 19; 13:10; 14:12); грешници, обратно на светиите (сравнете 5:8; 8:3-4; 11:18; 13:7, 10; 14:12; 18:20; 19:8); мръсни (сравнете 17:4-5; 21:27; Матей 24:15); убийци (сравнете 13:15; 16:6; 17:6; 18:24); блудници (сравнете 2:14, 20-22; 9:21; 14:8; 17:2, 4-5; 18:3; 19:2); чародейци (pharmakoi), дума означаваща “отровни магьосници или аборционисти” (сравнете 9:21; 18:23; 22:15);712 идолопоклонници (сравнете 2:14, 20; 9:20; 13:4, 12-15); и всички лъжци (сравнете 2:2; 3:9; 16:13; 19:20; 20:10; 21:27; 22:15). Както изтъква Суит, “списъкът принадлежи, като подобните списъци в посланията, към контекста на кръщението, събличането на ‘стария човек’ и обличането на новия” (сравнете Галатяни 5:19-26; Ефесяни 4:17-5:7; Колосяни 3:5-10; Тит 3:3-8).713 Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|