Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Връзването на Сатана (20:1-3)
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Ангел, идващ от небето, държащ ключа за Бездната и голяма верига в Своята ръка
| Връзването на Сатана (20:1-3)
1 И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. 2 Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години, 3 и, като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата годии, след което той трябва да бъде пуснат за малко време. 1 Важността на образите в този текст се подчертава от неговото централно място като четвъртото от седемте видения, въведени с израза И видях (kai eidon; сравнете 19:11, 17, 19; 20:4, 11; 21:1). Св. Йоан вижда Ангел, идващ от небето, държащ ключа за Бездната и голяма верига в Своята ръка. Отново, както в 10:1 и 18:1 (сравнете 12:7), това е Господ Исус Христос, Който като Посредник е Ангелът (Пратеникът) на Завета (Малахия 2:7; 3:1). Неговият абсолютен контрол и власт над Бездната са символизирани от ключа и голямата верига. Авторът установява поразителен контраст: Сатана, злата звезда, която падна от небето, получи за кратко ключа на Бездната (9:1); но Христос слезе от небето, имайки за Свое законно притежание “ключовете на смъртта и на ада” (1:18). 2-3 Св. Йоан събира заедно различните описания на злото, които е използвал в цялото пророчество: Змея (12:3-4, 7, 9, 13, 16-17; 13:2, 4, 11; 16:13), старовременната змия (9:19; 12:9, 14-15), дявола (2:10; 12:9, 12), Сатана (2:9, 13, 24; 3:9; 12:9), измамника на целия свят (2:20; 12:9; 13:14; 18:23; 19:20). Но ужасяващата власт на този враг служи само да покаже превъзходното величие на неговия Победител, който толкова лесно го побеждава: Исус Христос, в Своята мисия като “Ангела от небето,” улови змея . . . и го върза за хиляда години, и като го хвърли в бездната, заключи я и я запечата над него. Както св. Йоан обяви в своето първо послание, Христос “затова се яви, да съсипе делата на дявола” (1 Йоан 3:8). За тази цел Господ започна “връзването на силния” по време на Своето земно служение; след като успешно завърши Своята мисия, Той сега разграбва къщата на Сатана и отнема неговата собственост: Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас. Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? – тогава ще ограби къщата му. (Матей 12:28-29; сравнете Лука 11:20-22). Херман Ридърбос коментира значението на това твърдение, и дава отлично обобщение на сведенията на Евангелието за Христовата победа над дявола: “Този текст [Матей 12:28; Лука 11:20] не е изолиран. Цялата борба на Исус срещу демоните се определя от антитезата между небесното царство и владението на Сатана, и отново и отново превъзходната сила на Исус над Сатана и господството на Сатана доказва прелома извършен от Божието царство. Това вече се доказа в началото при изкушаването в пустинята. Не може да има съмнение, че там въпросът беше Исусовото месианско царуване. Три пъти поред Сатана е принуден да се оттегли, което ни връща към божествените думи за Исус при Неговото кръщение (Матей 3:17; Марк 1:11; Лука 3:22; Матей 4:3, 6; Лука 4:3, 9). Особено изкушението по отношение на ‘всички земни царства’ (Матей 4:8ff.; Лука 4:5ff.) показва за какво става въпрос в борбата между Исус и Сатана. Тук Сатана се явява като ‘княза на този свят’ (сраавнете Йоан 12:31; 14:30; 16:11), който се противопоставя на Божието царство, и който знае, че Исус предизвиква тази негова власт от името на Бога. Така, тук заедно с Месианството, въпросът е също Божието царство. Едновременно с това става ясно, че победата над Сатана, която ще се спечели от Божието царство, не е само въпрос на власт, но първо и най-вече на покорство от страна на Месия. Месия не трябва произволно да използва властта, която Му е поверена. Той ще трябва да придобие властта, предлагана Му от Сатана, само по определения от Бога път. Ето защо Исусовото отхвърляне на изкушението е вече началото на Неговата победа и на идването на Неговото царство, макар да е необходимо тази победа да се обновява отново и отново през Неговия живот на земята (сравнете Лука 4:13; Матей 16:23 и съответните текстове; 26:38 и съответните текстове; 27:40-43 и съответните текстове). От началото на Неговата обществена дейност властта на Исус над Сатана вече беше изявена. Това не се доказва само чрез изгонването на демони само по себе си, но също и по начина, по който обладаните от демони се държаха в Неговото присъствие (сравнете Марк 1:24; Лука 4:34; Марк 5:7; Матей 8:29; Лука 8:28, 31). Когато Исус наближаваше, те извикваха, очевидно от страх. Те показваха, че имат свръхестествено знание за Неговата личност и за значението на Неговото идване (сравнете Марк 2:34; 3:11). Те Го наричат ‘Святия Божий,’ ‘Божия Син,’ ‘Сина на всевишния Бог.’ С това те признават Неговото месианско достойнство (сравнете Лука 4:41). Те разглеждат Неговото идване като тяхна гибел (Марк 1:24; Лука 4:34); тяхно мъчение (Матей 8:29; Марк 5:7; Лука 8:28). Чувствуват се безсилни и се опитват само да удължат своето съществуване на земята (Матей 8:29; Марк 5:10), умоляват Го да не ги изпраща в ‘бездната,’ тоест мястото на тяхното вечно горко (Лука 8:31; сравнете Откровение 20:3ff.) Всичко това показва, че в личността и идването на Исус царството е станало настояща реалност. Защото упражняването на Божията власт над дявола и неговото управление се основават върху идването на царството. И накрая, трябва да погледнем в този контекст към Лука 10:18-19. Исус изпрати седемдесетте (или седемдесет и двама), които се връщат и радостно Му разказват за успеха на своята мисия. И тогава Исус казва: ‘Видях Сатана паднал от небето като светкавица.’ Така Той приема радостта на тези, които е изпратил, и им показва основата на тяхната власт над демоните. Общото значение на това е ясно: Самият Сатана е паднал с голяма сила от позицията си на власт. Това е, което Исус видя със собствените Си очи. Поддръжниците на Сатана не могат да поддържат сами себе си. . . . Забележителното нещо в тази връзка е, че казаното тук е по същество същото като в Матей 12:28 и Лука 11:20, т.е., великият момент на разрушаване на властта на Сатана е дошъл по същото време, заедно с идването на небесното царство. Изкуплението вече не е бъдещо, а е станало настояще. В тази борба самият Исус разрушава властта на Сатана и продължава да го прави. Така изглежда от последвалите думи, когато Той разглежда властта на учениците, която са получили от Него, за да стъпват върху змии и скорпиони и върху цялата сила на врага, така че и в бъдеще нищо да не бъде невъзможно за тях. Под този враг отново се има предвид Сатана. Змиите и скорпионите са споменати тук като негови средства (Псалм 91:13), с които той лукаво се опитва да поквари човека. Но всяка власт, с която Сатана разполага, за да носи смърт и разруха (сравнете например Евреи 2:14) е била подчинена на учениците. Всичко това предполага и потвърждава, че великият момент на спасението, изпълнението на обещанието, небесното царство, е дошъл.”657 Цялото послание на Новия Завет (сравнете Ефесяни 4:8; Колосяни 2:15; Евреи 2:14) подчертава, че Сатана беше първоначално победен чрез живота, смъртта, възкресението и възнасянето на Исус Христос. Абсолютно е важно да помним, че като говорим за Христовото “Възнасяне” – Неговото издигане до Престола на Стария по дни (Данаил 7:13-14) – ние не говорим само за Неговото действие на възнасяне в Облака, но също и за изливането на Святия Дух върху Църквата през 30 от Хр. (Лука 24:49-51; Йоан 16:7; Деяния 2:17-18, 33), и изливането на гняв върху Ерусалим и Храма през 70 от Хр. (Данаил 9:24-27; Деяния 2:19-20). Петдесятница и Всеизгарянето бяха Възнасянето приложено на практика. Окончателното действие в драмата на първоначалното (за разлика от прогресивното и окончателно)658 връзване на Сатана беше изиграно при разрушаването на старозаветната система. Ето защо апостол Павел, пишейки няколко години преди събитието, можеше да увери Църквата, че “Бог на мира скоро ще смаже Сатана под краката ви” (Римляни 16:20). Поради всички тези причини постмилениалните и амилениалните автори като цяло приемат, че връзването на Сатана за да не мами вече народите се отнася за неговата неспособност попречи на успеха на посланието на Благовестието. И това тълкувание определено има библейско основание: Преди идването на Христос Сатана управляваше народите;659 но сега неговата смъртна хватка е разтърсена от Благовестието, като добрите вести за Царството се разпространяват по цялата земя. Господ Исус изпрати апостол Павел при езическите народи “да им отвори очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в Мене” (Деяния 26:18). Христос дойде “за да владее над езичниците” (Римляни 15:12). Че Сатана е вързан не означава, че всяка негова дейност е престанала. Новият Завет ни казва конкретно, че бесовете са обезоръжени и вързани (Колосяни 2:15; 2 Петрово 2:4; Юда 6) – но те все още действуват. Просто тяхната дейност е ограничена. И с напредването на Благовестието по света тяхната дейност ще стане все повече ограничена. Сатана е неспособен да предотврати победата на Христовото царство. Ние ще победим (1 Йоан 4:4). “Затова да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците, и те ще слушат” (Деяния 28:28). Големите бащи и учители на Църквата винаги са признавали, че Христос първоначално е победил Сатана при Своето Първо Идване. Както казва св. Иреней, “Божието слово, Създателят на всички неща, като го победи чрез човешко естество, и като го показа като отстъпник, го постави под властта на човека. Защото казва: ‘Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага’ [Лука 10:19], понеже както той придоби власт над човека чрез отстъпничество, така отново неговото отстъпничество да бъде лишено от власт чрез завръщането на човека към Бога.”660 Св. Августин се съгласява: “Дяволът беше победен чрез неговото собствено оръжие. Дяволът скачаше от радост, когато измами първия човек и го хвърли на смърт. Като измами първия човек, той го уби; като уби последния човек, той първият се избави от неговата примка. Победата на нашия Господ Исус Христос дойде, когато той възкръсна и се възнесе в небето; тогава се изпълни това, което сте чули, когато се е чел Апокалипсисът, ‘Лъвът от юдовото племе спечели’ [Откровение 5:5]. . . . Дяволът скачаше от радост, когато Христос умря; и чрез самата смърт на Христос дяволът беше победен: той захапа, образно казано, примамката в капана. Той се радваше при смъртта, като се мислеше за господар на смъртта. Но това, което причини неговата радост, послужи като примамка за него. Кръстът на Господа беше капан за дявола; примамката, която го хвана, беше смъртта на Господа.”661 Но точният текст на Откровение 20 изглежда се занимава с нещо много по-конкретно от общото връзване и поражение на Сатана. Св. Йоан ни казва, че Змеят е вързан по отношение на неговата способност да мами народите – конкретно, както научаваме от стих 8, властта на Змея “да мами народите . . . да ги събере за войната.” Заявената цел на измамата на Змея е да примами народите да се обединят срещу Христос в окончателната, всеобща война в края на историята. Желанието на Сатана от началото твърде често е да предизвика преждевременен есхатологичен катаклизъм, да доведе края на света и Крайния Съд сега. Той иска да принуди Бога да съди преждевременно, за да Го унищожи, или поне да осуети Неговата програма и да унищожи житото заедно с плявата (сравнете Матей 13:24-30). В известен смисъл той може да бъде разглеждан като агент-провокатор сам против себе си, водещ своите войски презглава към окончателен бунт, който ще призове Божия съд и ще предотврати пълното узряване на Божието царство. Пишейки за Исусовата притча за кваса – “Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисне всичкото” (Матей 13:33) – Гари Норт забелязва: “Божието царство е като квас. Християнството е маята, и то има заквасващо влияние върху езическите, сатанински общества около себе си. То прониква в цялото общество и го прави да набъбва. Хлябът, който се произвежда от тази квас, е предпочитаният хляб. В древните времена – всъщност, до идването на индустриализма и съвременните земеделски методи в края на деветнадесети век – квасният хляб е бил смятан за опората на живота, символът на Божията поддържаща ръка. ‘Дай ни днес нашия всекидневен хляб,’ се молят християните от векове, и те са яли квасен хляб на своите трапези. Така е било и с древните евреи. Божието Царство е силата, която произвежда доброкачествения хляб, който всички хора търсят. Символизмът трябва да е очевиден: Християнството прави живота радост за праведните. То осигурява на хората най-доброто. Квасът изисква време, за да свърши своята работа. Необходимо е време за да може замесеното с квас тесто да се надигне. Квасът е символ на историческата приемственост, точно както безквасният хляб беше израилевият символ за историческа прекъснатост. Хората могат да чакат маята да свърши своето дело. Бог дава време на хората за работата на Неговия духовен квас. Може хората да не разбират как точно работи квасът – как духовната сила на Божието царство се разпространява в тяхното общество и го прави да нараства – но могат да видят и да опитат неговите следствия. Ако наистина следваме аналогията (дори до край), можем да изтъкнем факта, че тестото се удря силно няколко пъти от хлебаря преди окончателното печене, почти както Бог, чрез изпълнителите на Сатана в света, удря Своето царство в историята. Въпреки това, квасът върши своето чудесно дело, доколкото пламъците на печката не са запалени преждевременно. Ако пълната горещина на печката се нанесе върху тестото преди маята да си е свършила работата, и маята, и тестото загиват в пламъците. Бог чака, за да нанесе окончателната горещина (2 Петрово 3:9-10). Първо, Неговият квас – Неговата Църква – трябва да свърши своето дело във времето и на земята. Божието царство (което включва институционалната църква, но е по-широко от институционалната църква) трябва да нараства, като ‘очиства от покварата’ сатанинското тесто на царството на Сатана с благовестието на живота, включвайки животворното възстановяване на всички институции в обществото. “Какво чудно описание на Божието царство! Християните работят вътре в обществения материал, наличен във всяко едно общество, стремейки се да го пречистят, да проникнат в него и да го направят нещо фино. Те знаят, че ще успеят, точно както накрая маята е успешна в тестото, ако й се даде достатъчно време да свърши своето дело. Това е което Бог непряко ни обещава в аналогията на кваса: достатъчно време за да свършим своите индивидуални и колективни задачи. Той ни казва, че Неговото царство ще произведе желания хляб на живота. Ще е необходимо време. Може да са необходими няколко удара, когато Бог чрез враждебността на света бие изпълненото с квас тесто на човешките общества. Но крайният резултат е сигурен. Бог няма намерение да изгори хляба Си до безполезна коричка чрез преждевременното му поставяне в печката. Той е добър хлебар.”662 Както Тертулиан казва в своята умела защита на християнската вяра: “Ние сме едно тяло обединено от обща религиозна изповед, чрез праведна дисциплина, чрез връзката на надеждата. Срещаме се заедно като събор и събрание, за да можем като организирана сила да атакуваме Бога с нашите молитви. Такова насилие е приемливо за Бога. Ние се молим също за императори, за техните слуги и тези на власт, за времевото благоденствие на хората, за мир на света, за отлагането на края на всички неща.”663 Следователно конкретната цел на връзването на Змея е да му попречи да предизвика есхатологичната “война, която ще сложи край на всички войни,” последната битка – докато Бог е готов. Когато Божието Царство-Град е напълно узряло, тогава Той отново ще пусне Сатана и ще му позволи да заблуждава народите за последния сблъсък. Но огънят ще падне според Божието разписание, не според разписанието на Змея. Във всеки момент Бог управлява събитията за Своята собствена слава. Сатана трябва да остане вързан, ни казва св. Йоан, за хиляда години – голямо, кръгло число. Видяхме, че както числото седем означава пълнота на качеството в библейската образност, числото десет съдържа идеята за пълнота на количеството; с други думи, то представлява множественост. Хиляда умножава това и го подсилва (10 х 10 х 10), за да изрази огромна необятност (сравнете 5:11; 7:4-8; 9:16; 11:3, 13; 12:6; 14:1, 3, 20).664 Така Бог твърди, че притежава “добитъка на хиляда хълмове” (Псалм 50:10). Това, разбира се, не означава, че добитъкът на 1,001-ия хълм принадлежи на някой друг. Бог притежава всичкия добитък на всичките хълмове. Но Той казва “хиляда,” за да посочи, че има много хълмове и много добитък (сравнете Второзаконие 1:11; 7:9; Псалм 68:17; 84:10; 90:4). По същия начин, хилядата години от Откровение 20 представляват огромен, неопределен период от време (макар че неговото ограничено, временно естество като епоха преди края се подчертава от факта, че изразът е споменат само шест пъти в тази глава). Той вече трае близо 2,000 години и вероятно ще продължи още много повече. Милтън Тери отбелязва: “Хилядата години трябва да се разбира като символично число, обозначаващо дълъг период. Това е закръглено число, но представлява неопределен период, чието времетраене ще бъде глупаво да се опитваме да изчислим. Неговото начало започва от голямата катастрофа в тази книга, падането на мистичния Вавилон. Това е дълъг период от време, който започва с излизането на великия Завоевател от 19:11-16, и продължава докато Той положи всички Свои врагове под краката Си (1 Коринтяни 15:25). Това е същият период, необходим за камъка от Данаиловото пророчество (Данаил 2:35) да изпълни земята, и за синаповото семе в пророчеството на Исус да завърши своя световен растеж (Матей 13:31-32). Никой не може дори приблизително да прецени колко дълго Царят на царете ще продължава Своята битка срещу злото и ще отлага последния решителен удар, когато Сатана ще бъде ‘пуснат за малко време.’ Може да отнеме милиони години.”665 Връзването на Змея му пречи да мами народите, докато завършат хилядата години; след тези неща той трябва да бъде пуснат за малко време, в което отново ще излезе и ще мами народите. Разказът за Змея ще бъде подхванат отново в стих 7, и затова тук трябва да отбележим само Йоановата употреба на думата трябва (буквално, необходимо е; сравнете 1:1; 4:1; 10:11; 11:5; 13:10; 17:10; 22:6). Във всеки момент дейността на Сатана се извършва под строгото управление на Божието Провидение. Както отбелязва Суит, “напразно е да мъдруваме относно тази неизбежност” (след което той незабавно започва да мадрува!);666 достатъчно е, че Бог е наредил нейната необходимост. Змеят не е господар сам на себе си. Той е уловен и вързан и затворен в Бездната, и някой ден отново ще бъде пуснат за кратко време – но всичко това става според Божиите добри и святи намерения. Цялата омраза на Змея и неговата ярост срещу Христовото царство са напълно безсилни и неефективни; той е безсилен да направи нещо, докато не бъде съзнателно пуснат от Този, Който държи ключовете на Бездната. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|