Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън

Новият Завет неизбежно води до Нова Песен: новозаветната Литургия (Глава 5). (Антилитургичните предубеждения са по същество езически и мюсюлмански по характер, а не библейски: Въведение, “Откровение, Езекиил и богослужението”). Християнският ден на поклонение, “Господният Ден,” е литургичното изпълнение на Господния Ден (Глава 1, “Исус Христос, трансцендентен и иманентен”); затова в историята Книгата Откровение е установила схемата за Църковното богослужение (Въведение, “Откровение, Езекиил и богослужението”). Библейското поклонение е общностно, ответно, и подредено: Това изисква официална литургия (Глава 4). Всяка седмица, в Господния Ден, покланящата се Църква следва Христос в Неговото Възнасяне в небето (Глава 4); ангелите присъствуват на нашето поклонение, защото Църквата седи в Небесния събор (Глава 8). Всичко, което правим в поклонение, има космическо значение: Според библейския модел, нашата обществена молитва трябва да се изпълнява в изразяваща почит стойка на тялото (Глава 7, “Голямото множество”); и дори нашето просто Амин се смята за юридическа клетва (Глава 3, “Лаодикия: Съд над хладките”). Заради Възнесението, всички християни са пророци, членове на Божия съвещателен Съвет (Глава 4). Вярната Църква се моли с проклинащи молитви срещу своите угнетители (Глава 6, “Мъчениците са отмъстени”), и Бог нанася съд върху земята в отговор на виковете на Църквата “за правда” (Глава 8).

Мандатът за господство, задачата, която Бог даде на Адам, ще бъде изпълнен чрез победата на Благовестието по целия свят (Глава 20, “Първото Възкресение”). Християните управляват с Христос в Неговото царство сега, в тази епоха (Глава 1, “Поздрав и славословие”; “Исус Христос, трансцендентен и иманентен”; Глава 3, “Лаодикия: Съд над хладките”; Глава 20, “Първото Възкресение”), и християнството е определено да завземе всички земни царства (Глава 11, “Седмата Тръба”). Бог е дал на Своя народ “заветно позволение” да поемат и да упражняват господство над Неговото създание (Част Втора). Затова на всички християни е заповядано да побеждават съпротивата; и всъщност всички християни са победители (Глава 2, “Ефес: Съд над лъжеапостолите”). Но политическата власт не е на първо място; изкушението да се завземе властта преждевременно трябва да бъде отхвърлено (Глава 20, “Първото Възкресение”). Църквата трябва да поеме инициативата във войната срещу силите на злото – тя трябва да атакува, а не просто да се отбранява – и ще има успех (Глава 12, “Война в небето”). Тя трябва да се моли, да очаква и да се радва на поражението на своите врагове (Глава 18, “Реакции относно падането на Вавилон”). Бог ще даде на Своята църква достатъчно време, за да завърши своята задача (Глава 20).