Старозаветният Израел
Всички библейски завети бяха временни нови създания, гледащи към истинското Ново Създание: Новият Завет (Глава 10). Значението на историята на Израел е да роди Момчето, Исус Христос (Глава 12, “Змията и Семето на жената”). Старозаветните вярващи носеха свидетелството на Христос (Глава 20, “Първото Възкресение”). Войната между Потомството на Жената и потомството на Змията стигна до кулминация при Кръста и Възкресението (Глава 12). Невярващият Израел беше отлъчен; и сега езичниците се стичат към Новия Завет (Глава 11). Израел никога няма да има заветна идентичност отделно от Църквата (Глава 10, “Горчивосладката книга”), защото старозаветната религия не може да бъде съживена; спасението сега е единствено в Христос и в Църквата (Глава 18).
Христовото Възкресение, Възнасяне и новозаветното царство
Целта на Христовото Пришествие беше Неговото славно Възнасяне към небесния Престол (Глава 12) – Неговото първоначално “Идване в облаците” (Глава 1, “Поздрав и славословие”). Чрез Своето Възкресение и Възцаряване, Той победи дявола и съсипа неговите дела (Глава 12, “Война в небето”; Глава 20, “Връзването на Сатана”), като отвори небето за всички вярващи (Глава 14, “Благовестието и отровните чаши”). Встъпвайки в длъжност при Своето Първо Идване (Глава 2, “Тиатира: Съд върху блудната царица”), Христос е Началникът на земните царе (Глава 1); Неговото Царство е започнало и продължава сега (Глава 1).
Първоначалната победа на Исус Христос ни дава прогресивно господство (Глава 2, “Тиатира: Съд върху блудната царица”; Глава 5). Неговото Възкресение е Първото Възкресение, в което участвуват всички вярващи (Глава 2, “Смирна: Съд над лъжливия Израел”; Глава 20, “Първото Възкресение”). Царството е Векът на Обновлението (Глава 20, “Първото Възкресение”), епохата, която ще се характеризира с правда (Глава 21). Всички християни са царски свещеници (Глава 1, “Поздрав и славословие”; Глава 3, “Лаодикия: Съд над хладките”; Глава 20, “Първото Възкресение”), служещи и царуващи в небето и на земята (Глава 20, “Първото Възкресение”).
Христовото Възнасяне даде началото на Новия Завет (Глава 5), Новото Създаване на небето и на земята – описание на нашето настоящо и бъдещо наследство (Глава 21, “Всичко стана ново”). Новият Ерусалим е Градът на Царството, Църквата: Христовата Невяста сега и завинаги (Глава 20, “Последната битка”; Глава 21). Както Старият Завет беше епохата на (относителна) Нощ, Новият Завет е епохата на Деня, защото светът се движи есхатологично от Тъмнина към Светлина (Глава 22, “Възстановеният Рай”). Така Новият Завет е обещаният “идещ век” (Глава 19).
Ортодоксалните християни са единодушни, че Царството на Христос се простира от Неговото Възнасяне до края на света (Глава 20). Ортодоксалното християнство е амилениално и постмилениално (Глава 20): Защото, докато християнството винаги е било твърдо антиреволюционно (Глава 20), то също е било силно оптимистично относно силата на Благовестието да обърне народите по света (Глава 20). Следователно ортодоксалното християнство не е “плуралистично” по отношение на Царството, а твърди, че всички хора, народи и институции трябва да се поклонят пред Господ Исус Христос, покорявайки се на Неговите заповеди във всяка област на живота и на мисленето (Глава 20).
Сподели с приятели: |
