Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
| Книгата Откровение
Книгата Откровение е съсредоточена върху съвременността на първи век; тя не е за Второто Идване (Въведение, “Съвременният фокус на Откровение”), а за въвеждането на новозаветната епоха през Последните Дни – периодът 30-70 от Хр., от Възнасянето на Христос до падането на Ерусалим (Глава 1). Написана някъде през последното десетилетие на историята на Израел (Въведение, “Автор и датировка”) в характерната форма на библейски заветен съдебен процес (Въведение, Част Първа, Част Втора, Част Трета, Част Четвърта, Част Пета), нейните главни пророчества трябваше да се изпълнят скоро (Глава 1). Пророчеството е било предназначено да бъде четено в литургиите на църквите през първи век (Глава 1), и затова започва със Седем Послания към Църквите в Мала Азия. Всяко писмо пресъздава пет-точковата структура на историческите библейски завети (Част Втора). Взети заедно, Писмата пресъздават цялата Заветна история, от Адам до Христос (Част Втора, “Кратък преглед на заветната история”); и те също очертават предварително цялата структура на Откровение (Част Втора, “Предварително очертаване на структурата на Откровение”). Седемте Печата излагат периода на Последните Дни като цяло (Глава 6); Седемте Тръби предупреждават за Скръбта, до първата обсада на Ерусалим от Цестий (Глава 9; Глава 11, “Седмата Тръба”); а Седемте Чаши разкриват окончателното изливане на Божия гняв върху Ерусалим и Храма през 67-70 от Хр. (Глава 15). Откровение е написано за да утеши и научи църквите, които са подлагани на беди и угнетяване от окултистката, гностическа, държавно-поклонническа форма на отстъпилия юдаизъм, който е завзел религиозната йерархия на Израел (Глава 2). Св. Йоан нарича това движение с разлини символични имена – “николаити,” “валаамити,” “езавелити,” и “сатанинска синагога” – но всички тези изрази се отнасят за един и същ култ (Глава 2, Глава 3). Значението на основните символи в Откровение може да бъде обобщено както следва: Книгата със Седемте Печата е Новият Завет, който Христос придоби при Своето славно Възнасяне и “отвори” в периода на Последните Дни, достигнал до кулминация при разрушението на Ерусалим (Глава 5). (“Малката книжка,” която обяснява Книгата със Седемте Печата, е Откровението към св. Йоан: Глава 11). Подпечатаното множество от 144,000 са Остатъка, вярващите юдеи от първи век (Глава 7, Глава 14), ядрото на неизброимото множество на изкупените от всеки народ (Глава 7, “Голямото множество”). “Двамата свидетели” представляват вярната църква на Стария Завет, “законът и пророците,” представени в Мойсей и Илия, стигнали до кулминация в свидетелствуването на Йоан Предтеча (Глава 11). Жената облечена със слънцето е верният Израел, Майката на Христос (Глава 12). Въпреки гнева на Змея, Месия се възнася да управлява небето и земята от Престола (Глава 12). Христовата победа над Сатана в Неговия живот, смърт и възкресение е изобразена с нападателната “война в небето” на Михаил срещу Змея (Глава 12, “Война в небето”). Звярът от морето е Римската империя, въплътена в Нерон Цезар (Глава 13); Звярът от земята (също наричан Лъжепророк) е религиозното ръководство на Израел (Глава 13, “Звярът от Земята”); а Образът на Звяра е отстъпническата юдейска Синагога (Глава 13, “Звярът от Земята”). Вавилон, великият Град-Блудница, е старият, отстъпил Ерусалим (Глава 14, “Благовестието и отровните чаши”; Глава 16, “Последните три чаши: Свърши се!”; Глава 17). Новият Ерусалим, чистата Невяста-Град, е Църквата (Глава 19, Глава 21), която празнува своята Сватбена вечеря с Агнето в Причастието, Празника на общението с Христос (Глава 19); след това тя следва своя Господ, Който, като Божие Слово, покорява всички народи чрез Благовестието (Глава 19, “Божият Син излиза на война”). Сатана е вързан при Първото Идване на Христос и така възпрян от преждевременно подбуждане на есхатологичната Война (Глава 20, “Връзването на Сатана”). “Милениумът” е Христовото царство, което започна при Възкресението/Възнасянето и продължава до края на света (Глава 20). “Новото небе и новата земя” са образ на спасението: въведено първоначално чрез завършеното дело на Христос, развиващо се прогресивно в настоящата епоха, и идващо окончателно, в абсолютна пълнота, при свършека на всички неща (Глава 21). Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|