История на дебата
През 1924 Християнската Реформистка Църква обсъжда този въпрос и решението на Синода довежда до сериозно и очевидно постоянно разделение в деноминацията. Дебатът е бил от значителен интерес за холандските калвинисти от двете страни на Атлантика, макар традиционните американски калвинисти едва ли са знаели нещо за проблема, а арминианските църкви са били (и още са) напълно невежи относно него. Херман Хоексема, който може би е най-брилянтният теолог в Америка през този век, напуска Християнската Реформистка Църква, за да основе Протестантската Реформистка Църква. Той и неговите последователи са били убедени, че, обратно на решението на ХРЦ, няма такова нещо като обща благодат.
Учението за общата благодат, както е формулирано в оспорваните “три точки” на Християнската Реформистка Църква през 1924, твърди следното:
1. Съществува “благоприятно отношение на Бога човечеството въобще, а не само към избраните, . . .” Нещо повече, съществува също определено благоразположение или благодат от страна на Бога, които Той показва към Своите създания въобще.”
2. Бог осигурява “възпиране на греха в живота на индивида и в обществото...”
3. По отношение на “извършването на т.нар. обществена праведност . . . неновородените, макар и неспособни за какво е да е спасително добро . . . могат да вършат такова обществено добро.”766
Тези принципи могат да служат като начална точка за разглеждане на общата благодат. Сериозният християнин в крайна сметка ще бъде изправен пред проблема да обясни доброто, след като се е срещнал с библейското учение за злото. Яков 1:17 ни казва, че всички добри дарове са от Бога. Същата идея е изразена във Второзаконие, глава 8, която е цитирана като въведение към тази статия. Ясно е, че неновородените са ползватели на Божиите дарове. Никой от участниците в дебата не отрича съществуването на даровете. Това, което се отрича от Протестантските Реформистки критици, е, че тези дарове означават Божието благоразположение, доколкото става въпрос за неновородените. Те категорично отричат първата от първоначалните три точки.
Нека засега да се въздържим от използване на думата благодат. Вместо това нека се ограничим до думата дар. Съществуването на дарове от Бога повдига цяла серия от въпроси:
Дали дар от Бога означава благоразположение от страна на Бога?
Дали неновороденият човек притежава сила да върши добро?
Дали наличието на добро поведение от страна на невярващия отрича учението за пълната извратеност?
Историята разкрива ли ни прогресивно отделяне на спасените от изгубените?
Това разделение задължително ли води до победата на неновородените?
Има ли обща интелектуална основа между християните и нехристияните?
Могат ли християните и нехристияните успешно да си сътрудничат в определени области?
Божиите дарове увеличават ли се или се намаляват с течение на времето?
Ще бъде ли изпълнен общественият мандат (заветът за господството) от Битие 1:28)?
Сподели с приятели: |
