Ако е гладен неприятелят ти, дай му хляб да яде; ако е жаден, напой го с вода; защото ще натрупаш жар на главата му, и Господ ще те възнагради.
Защо трябва да бъдем добри към нашите врагове? Първо, защото Бог ни учи да бъдем добри. Той е добър към тях и ние трябва да му подражаваме. Второ, като показваме милост, ние насипваме жар върху техните бунтовни глави. От този, комуто много е дадено, много и ще се изисква (Лука 12:47-48). Нашият враг ще получи по-голямо наказание във вечността, тъй като сме били милостиви към него. Трето, Бог ни е обещал награда, което винаги е добра причина да бъдем покорни на Неговите заповеди. Езикът не може да бъде по-ясен. Всяко разглеждане на общата благодат, което пропуска Притчи 25:21-22, не е сериозно разглеждане на темата.
Библията е много ясна. Проблемът на голямото мнозинство от тълкувателите е, че те все още са повлияни от стандартите на самопровъзгласения автономен хуманизъм. Библейски, любовта е изпълнението на закона (Римляни 13:8). Заповядано ни е да обичаме ближния си. Отнасяйте се с уважение към него. Не го подтискайте, нито го мамете. Не пожелавайте неговите вещи или съпругата му. Не го крадете. Като се отнасяте към него законно, вие сте изпълнили заповедта да го обичате. Като правите това, вие го оставяте без извинение в деня на съда. Божиите хора трябва да станат средства за предаване на Божиите дарове към неновородените.
Това не означава, че всеки дар, който даваме на изгубените, трябва да бъде даван в опит да насипем жар върху главите им. Ние не знаем Божия план за вековете, освен в общи линии. Не знаем кого Бог възнамерява да изкупи. Затова даваме свободно, надявайки се, че някои могат да бъдат изкупени, а другите проклети. Ние играем нашата роля в спасението на едните и проклятието на другите. Например, на новородените брачни партньори изрично е заповядано да се отнасят законно и вярно към своите неновородени партньори. “Защото откъде знаеш, жено, дали не ще спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали не ще спасиш жена си?” (1 Коринтяни 7:16). Ние се отнасяме законно към своите приятели и врагове, защото те са направени по Божия образ. Но трябва да разбираме, че нашето праведно отношение прави положението далеч по-лошо за онези, към които сме се отнесли праведно, отколкото ако не сме се покорили на Бога и сме били лошо свидетелство за тях, отнасяйки се незаконно към тях.
Бог дава на бунтовниците достатъчно въже, за да се обесят на него във вечността. Това е основно следствие от учението за общата благодат. Божият закон осъжда някои хора, но в същото време служи като средство за покаяние и спасение на други (Римляни 5:19-20). Един и същи закон произвежда различни резултати в различните хора. Това, което разделя хората, е изборът на спасителната Божия благодат. Божият закон служи като средство за крайно унищожение срещу изгубените, но той също служи като средство за активно възстановяване за християнина. Законът разрушава царството на Сатана, докато служи като основа за Божието царство на земята.
Христос наистина е Спасител на всички хора преди деня на съда (1 Тимотей 4:10). Христос поддържа цялата вселена (Колосяни 1:17). Без Него никое живо същество не би оцеляло. Той дава на Своето създание такива дарове като време, живот, ред, власт и познание. Той дава от всички тези дарове и на Сатана и неговото бунтовно множество. На въпроса “Дали Бог показва Своята благодат и милост към цялото създание?” отговорът е определено да. На следващия въпрос, “Това означава ли, че Бог по някакъв начин показва добро отношение към Сатана?” отговорът е определено не. Бог не е благоразположен към Сатана и неговите демони, както не е благоразположен и към човешките последователи на Сатана. Но това не означава, че Той не ги обсипва с дарове – дарове, които те по никакъв начин не заслужават.
