Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Видението за Човешкия Син
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Писмата до седемте църкви А. Ефес
- Смирна
- Сардис
- Ефес: Съд над лъжеапостолите (2:1-7)
- Той държи седемте звезди в Своята дясна ръка
| Видението за Човешкия Син
А. Неговите очи са като огнен пламък, а Неговите крака са като лъскава мед (1:14-15). Б. От Неговата уста излиза меч остър от двете страни (1:16). В. Аз съм Първият и Последният, и Живият; бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове, Амин; и имам ключовете на смъртта и на ада (1:17-18). Г. Тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника (1:20). Писмата до седемте църкви А. Ефес. Онзи, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника (2:1). Б. Смирна. Първият и последният, който стана мъртъв, и оживя (2:8). В. Пергам. Този, Който има двуострия меч (2:12). Г. Тиатира. Божият Син, Който има очи като огнен пламък, и Чиито нозе приличат на лъскава мед (2:18). Д. Сардис. Онзи, Който има седемте Божии духове и седемте звезди (3:1). Е. Филаделфия. Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; Който отваря, и никой няма да затваря, и затваря, и никой не отваря (3:7). Ж. Лаодикия. Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал (3:14).162 Повторението на целия модел се подсилва от други прилики. Паралелът между Смирна и Филаделфия може да бъде видян и в това, че и двете се занимават със “сатанинската синагога”; а връзката на “седемте светилника” в Ефес със “седемте Божии духове” при Сардис е напомнена в следващата глава, при видението на св. Йоан за небесния Престол: “И пред Престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове” (4:5). 2 – ДУХЪТ ГОВОРИ КЪМ ЦЪРКВАТА: ПОБЕЖДАВАЙ!Ефес: Съд над лъжеапостолите (2:1-7) 1 До ангела на ефеската църква пиши: Това казва Онзи, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника; 2 Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, (а не са), и си ги намерил лъжливи; 3 и имаш търпение, и за Моето име си издържал, и не си се уморил. 4 Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. 5 И тъй, спомни си откъде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш. 6 Но имаш това, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя, 7 Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е [всред] Божия рай. 1 Градът Ефес е бил най-важният град в Мала Азия, в политическо и търговско отношение. Той е бил също важен културен център, хвалещ се с такива атракции като изкуство, наука, магьосничество, идолопоклонство, гладиатори и преследвания. Главната улица водела от пристанището до театъра, и по пътя посетителят е минавал през гимназиума и обществените бани, обществената библиотека и публичния дом. Неговият храм на Артемида (или Диана – богинята на плодородието и “дивата природа”) бил едно от Седемте Чудеса на древния свят. Св. Лука ни казва друг интересен факт за града, който има важно отношение към Седемте послания като цяло: Ефес е бил разсадник на юдейския окултизъм и магьоснически практики (Деяния 19:13-15, 18-19). През първи век отстъпническият юдаизъм по целия свят се е приспособявал към многобройни езически идеологии и практики, развивайки ранни течения на това, което по-късно става известно като гностицизъм – разнообразни съчетания между окултна мъдрост, равинска ученост, тайнствена религия, и или аскетизъм, или разврат (или двете), всичко това размесено с малки части християнско учение.163 Това разнородно религиозно шарлатанство несъмнено е било основният разсадник за ересите, които са нападали църквите в Мала Азия. Но въпреки многообразната извратеност в Ефес (сравнете Ефесяни 4:17-19; 5:3-12), Господ Исус Христос установи Своя църква там (Деяния 19); и в това послание Той уверява ангела на събранието, че Той държи седемте звезди в Своята дясна ръка, и издига и закриля управителите, които Той е определил: “Той ги изпълва със светлина и влияние,” казва Коментарът на Матю Хенри; “Той ги подкрепя, или те биха станали скоро падащи звезди.”164 Той също върви всред светилниците, църквите, като ги пази и изпитва, и като ги свързва една с друга чрез тяхното единство в Него. “Ще поставя скинията Си между вас; и душата Ми не ще се погнуси от вас. Ще ходя между вас и ще съм вашият Бог, и вие ще бъдете Мои люде” (Левит 26:11-12). 2-3 Църквата в Ефес е била добре известна със своята мъчна и трудна работа за вярата, и своето търпение сред съпротива и отстъпничество, претърпявайки трудности за Христовото име. Това е била църква, която не е знаела какво е компромис, готова да заеме твърда позиция за здравото учение, независимо от цената. (Струва си да се отбележи, че от всички послания на Павел до църквите, само Ефесяните не споменава нито един доктринален проблем, който се е нуждаел от корекция.) Управителите на църквата не са се страхували да дисциплинират злите хора. Те са знаели важността на съдебните процеси за ереста и на отлъчването, и изглежда тази църква е имала голям опит и в двете: Нейните управители са изпитали лъжливите “апостоли,” и са ги обвинили. Ефеските презвитери са се вслушали внимателно в увещанието, което Павел им даде (Деяния 20:28-31): “Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със собствената Си кръв. Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си. Затова бдете!” Четиридесет години по-късно тази църква все още е известна със своето здраво учение, както отбелязва св. Игнатий (загинал за вярата през 107 г. от Хр.) в своето писмо до Ефесяните: “Всички вие живеете според истината, и няма ерес между вас: наистина, вие не слушате никого, ако говори за нещо друго освен за Исус Христос в истина. . . . Научих, че някои хора са минали през вас носейки зло учение; и вие не сте им позволили да посеят семена между вас, защото сте запушили уши си, за да не получите семето, посято от тях. . . . Вие сте облечени от главата до краката в заповедите на Исус Христос.”165 Има няколко поразителни съответствия в тези стихове: Христос казва на църквата “Зная . . . твоя труд [буквално, умора] и твоето търпение, и че не можеш да търпиш злите човеци. . . . И имаш търпение, и за Моето име си издържал, и не си се уморил.” 4-6 Въпреки това Господ укорява ангела: Но имам това против теб, че си оставил първата си любов. Желанието на църквата за ортодоксалност се е извратило в закоравяване срещу техните братя в Христос, така че им е липсвала любов. Важно е да отбележим, че дори най-строгата загриженост за ортодоксалността не означава автоматично отсъствие на любов. Само извращението на ортодоксалността води до закоравяване срещу братята. Христос не критикува ефесяните, че са “твърде ортодоксални,” но че са изоставили, забравили любовта, която са имали отначало. От библейска гледна точка проблемът за “доктрина срещу любов” не съществува. Всъщност, това е откровено езическо схващане, което се стреми да раздели това, което Бог е съединил. Християните са задължени да бъдат и ортодоксални, и изпълнени с любов, и липсата на кое да е от двете в крайна сметка ще доведе до Божия съд. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|