Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Пергам: Съд върху лъжепророка и безбожния цар (2:12-17)
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Този, който има двуострия меч
- Моят верен свидетел
- Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на ония
- , ще дойде при тях бързо, и ще воюва срещу тях с меча на устата Си
- Никой не знае
| Пергам: Съд върху лъжепророка и безбожния цар (2:12-17)
12 До ангела на Пергамската църква пиши: Това казва Този, Който има двуострия меч: 13 Зная где живееш, там гдето е престолът на Сатана; и държиш здраво името Ми, и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, гдето живее Сатана. 14 Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудстват. 15 Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на онези, учението на николаитите. 16 Затова покай се; и ако не, ще дойда при теб скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми. 17 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен онзи, който го получава. 12 Пергам е бил друг важен град в Азия и център на многобройни популярни лъжливи култове, най-известните от които на Зевс, Дионис, Асклепий (богът-змия, наричан официално Спасител), и най-важно, на култа към императора. Пергам се е славел с величествени храмове на Цезарите и на Рим, и “от всички седем града, Пергам е бил този, в който църквата е била най-изложена на сблъсък с култа към императора.”175 На този важен център на обожествената тотална държава Христос обявява Себе си като Този, който има двуострия меч. Рим е претендирал за положение на Създател и Определител на всичко: Имперската власт над живота и смъртта е била абсолютна и окончателна. Но докато Рим е твърдял, че неговото право да екзекутира е изначално, посланието на християнството е било, че всяка сила и власт извън триединния Бог е вторична – различните управници и власти са сътворени, и получават своето господство от Бога (Римляни 13:1-4). Исус Христос е Този, който притежава всяка власт на небето и на земята (Матей 28:18), и върховната власт на меча Му принадлежи. Като Върховен Господар и Началник на земните царе (1:5) Той е положил закона за народите. Ако владетелите не прилагат и не налагат Неговите заповеди в тяхната определена от Бога сфера на власт, Той ще стовари своя остър меч върху техните вратове.176 13 Вярващите в Пергам живеят където е престолът на Сатана (ср. коментара върху 1:4 за централното място на темата за престола в Откровение). Робърт Маунс отбелязва няколко от предположенията за значението на този израз (никое от които не е задължително да изключва другите): “Често се споменава за големия като престол жертвеник на Зевс, който се е извисявал над града от цитаделата. . . . Други използват израза по отношение на култа към Асклепий, който бил наричан Спасител, и чийто символ е била змията (това очевидно би напомнило на християните за Сатана; сравнете 12:9; 20:2). . . . Когато пътникът е наближавал Пергам по древния път от юг, действителната форма на хълма на града би изглеждала като огромен престол издигащ се над равнината. Но изразът би бил най-добре разбран във връзка с известността на Пергам като център на официалния култ на поклонението към императора в Азия. . . . Именно тук Сатана е бил установил своето официално седалище, или държавен престол. Както Рим става център на сатанинската дейност на Запад (сравнете 13:2; 16:10), така Пергам става неговият ‘престол’ в Изтока.”177 Макар последното определение – престолът като седалището на култа към императора и обожествената тотална държава – да е централна част в значението на текста, има много по-важно измерение, което е като цяло пренебрегвано. Сатана вече е определен в тези послания като свързан със синагогата, невярващата юдейска общност, която е изоставила завета в полза на митична религия. Основният враг на църквата през целия Нов Завет, е отстъпническият юдаизъм, чиито представители постоянно са довеждали християни пред римските магистрати (Деяния 4:24-28; 12:1-3; 13:8; 14:5; 17:5-8; 18:12-13; 21:11; 24:1-9; 25:2-3, 9, 24). Както ще открие св. Йоан в глави 12-13, Сатана е движещата сила зад юдейско/римския опит за унищожаване на Църквата. Близките отношения в Пергам между организирания юдаизъм и имперските чиновници, съчетани със съпротивата на християнството срещу държавната религия и поклонението пред творението, са направили естествено гоненията и мъченичеството да започнат точно тук, ако започнат в Азия. И по тази причина Христос счита църквата в Пергам за вярна: Те са удържали Неговото име – изповядвайки само Него като Спасител, Посредник и Господ, обявявайки, че Неговата Личност като връзка между небето и земята е абсолютно уникална. Те не се отрекоха от вярата, дори когато е дошло горчиво гонение в дните на Антипа . . . когото убиха между вас, гдето живее Сатана. Никой не знае кой е бил този Антипа, но е достатъчно, че Христос го откроява със специално признание: Моят верен свидетел, го нарича Той. Чрез самото значение на своето име – Против Всички – Антипа олицетворява упоритостта на пергамската църква в устояване на гонението. 14-16 Но не всички от църквата са имали верния характер на Антипа; нещо повече, заплаха, която е представлявала опасност за целостта на вярата дори повече от опасността от гонения, е хитрото, коварно действие на ереста. Св. Йоан използва историята на църквата в пустинята, за да изобрази своята идея: имаш някои, които държат учението на Валаама, чието име означава, като Николай, Завоевател (или Унищожител) на народите. Когато се разбира, че Божият народ не може да бъде победен в открита война (вижте Числа 22-24), лъжепророкът Валаам предложи друг план на Валак, злият цар на Моав. Единственият начин да бъде унищожен Израел е чрез поквара. Така Валаам продължи да учи Валак (сравнете Числа 31:16) да постави примамки пред Израилевите синове, да ядат идоложертвено, и да извършват прелюбодейство (сравнете Числа 25).178 Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на ония – т.е. подобно на Валаам – учението на Николаитите: С други думи, тези, които държат учението на Валаам и тези, които държат учението на Николаитите (сравнете 2:6), образуват една и съща група. Църквата в Пергам е стояла твърдо за вярата, когато е ставало въпрос за явно гонение от нечестивата държава – но те ставаха плячка на други форми на компромис със Сатана. Какво беше точно николаитското учение? Св. Йоан го описва като доктрината на Валаам, използвайки неговата древна заблуда като символ на съвременна ерес. Както Валаам, лъжеапостолите са се опитвали да унищожат християните, като ги покварят, като ги подлъжат да ядат идоложертвено и да извършват блудство. И двете практики са били масови в тогавашната езическа религиозна среда, и езикът на св. Йоан изглежда се позовава на напътствията на Ерусалимския събор към новоповярвалите измежду езичниците: Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща: да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде (Деяния 15:28-29).179 В непокорство към Събора на истинските апостоли, николаитските лъжеапостоли са защитавали антиномизма – учението, че може би чрез жертвата на Христос християните са “освободени от закона,” в смисъл напълно противоположен на библейското учение за освещението. Според тях вече не е грях да се върши идолопоклонство и блудство; вярващият не е под задължение да пази закона, но може да живее както пожелае (макар вероятно да са претендирали, както правят днес антиномистите, за “водителството на Святия Дух” като оправдание за своите нечестиви дела). Но има една важна страна от използваната тук образност, която не трябва да пренебрегваме: Лъжеапостолите се стремят да съблазнят християните към идолопоклонническо ядене и блудство, и това е аналогично на изкушението на Ева от змията. Нейното ядене от забраненото дърво беше по същество идолопоклонство; св. Павел говори за него и като за блудство (2 Коринтяни 11:2-3). Но на тези, които победят изкушенията на николаитите, казва св. Йоан, ще бъде даден достъп до Дървото на Живота (2:7). Хората, които откажат да ядат Валаамовата храна, ще ядат небесната манна, и ще бъдат включени в числото на онези, чиито имена са написани на камъка (2:17). Но ако църквата иска да е благословена, лъжеучението не трябва да бъде допускано. Христос, говорейки на ръководителите на църквата, им нарежда да се покаят. Нарушителите трябва да бъдат разкрити в своята истинска същност като еретични отстъпници, които ще причинят разрухата на църквата, ако не бъдат отлъчени. Църквата, която не дисциплинира своите членове, ще бъде унищожена – дори църква като тази в Пергам, която иначе е вярна и примерна. Господ заплашва, че ако не се покаят, ще дойде при тях бързо, и ще воюва срещу тях с меча на устата Си; Господният ангел срещна Валаам с изваден меч (Числа 22:31), и меч беше използван, за да го убият (Числа 31:8). Както вече видяхме (виж относно 1:7 и 2:5), това предупреждение за Христовото идване не е твърдение за Второто Пришествие на Христос в края на историята, а се отнася за съд в историята. Това е съд, който беше надвиснал над църквата в Пергам, особено предвид факта, че скоро щеше да се излее съд върху целия свят (3:10). Същият принцип се повтаря отново и отново в цялата история на християнството. Когато хората или ръководството проявяват снизхождение към еретици, църквата е на прага на своето унищожение от ревнивия гняв на Христос. 17 На победителя са обещани три неща. Първо, Христос ще му даде от скритата манна (т.е., манната, скрита в Ковчега, който е Христос: Изход 16:33-34; Евреи 9:4) – символ взет от свръхестествения дар на “ангелска храна” (Псалм 78:25), даваща всекидневно сила и прехрана на Божия народ по време на Изхода от Египет. По същество, именно това Христос дава на Своята църква във всеки миг. В крайна сметка ние биваме възстановени до Едемското промисляне за нашите нужди, и това ще бъде прогресивно реализирано в историята до пълното изпълнение и осъществяване на всички Божии планове и обещания за Неговия народ. Второ, на християнина се обещава бяло камъче. Това е било различно тълкувано като отнасящо за билет за тържество, като знак за оправдателна присъда (т.е. оправдаване), или някакво отразяване на масова практика от времето на Йоан. Разбира се, макар да не е необходимо да бъдат изключвани тези тълкувания, има много по-задоволителен начин да се гледа на това камъче според библейското откровение. В Библията има бял камък, който е свързан с манната, и той се нарича бделий (сравни Изход 16:31 с Числа 11:7).180 Нещо повече, този камък се свързва с Едемската градина и е предназначен да напомня за нея (Битие 2:12): Спасението е Ново Създание, и възстановява Божия народ в Рая. Трето, на християнинът се дава ново име, което говори за нов характер и личностност на тези, които принадлежат на Христос. Както винаги, Господ Бог е Определящият, Който ни е призовал в съществуване и напълно ни е определил според Своя предначертан план: Народите ще видят правдата ти, И всичките царе славата ти: И ти ще се наречеш с ново име, Което устата Господни ще изрекат. (Исая 62:2) Фактът, че името е написано на камъчето изглежда е против тълкуванието на белия камък, дадено по-горе, защото никога не ни се казва в Писанието за някакви надписи върху бделий. Но това само служи да потвърди тълкуванието. Камъкът, на който е отбелязано име в Стария Завет, е ониксов камък. Два ониксови камъка бяха поставени върху раменете на Първосвещеника и върху тях бяха написани имената на Израилевите племена (Изход 28:9-12). Но ониксовият камък не е бял камък – той е черен. Обяснението на това е, че изглежда бделият и ониксът са просто свързани в този образ (често срещано средство в Писанието), за да създадат нов образ, който запазва старите значения. Свързващата връзка тук е бделият: в Битие 2:12 той е свързан с оникс, а в Числа 11:7 с манната. Взети заедно, те говорят за възстановяването на Едем в благословенията на спасението. Трябва да бъде обяснена още една страна от това обещание. Никой не знае новото име, казва Христос, освен този, който го получава. Значението на този израз, основан върху еврейски идиом, е, че името е “познато” на получателя в смисъл, че той го притежава. С други думи, идеята не е че новото име е тайно, но че то е изключително: Само победителят притежава името, божествено-назначеното определение за себе си като принадлежащ към завета на Господ Исус Христос; никой друг няма право върху него.181 В своето конкретно приложение към ситуацията в Пергам, николаитският еретик, който със своето учение или живот е предател на Христовата кауза, не притежава истински името християнин. Името принадлежи само на победителите. На тях, и само на тях, е даден достъп до Градината. Те придобиват право да влязат чрез жертвата на Христос, в Когото им е дадено ново определение и ново име. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|