Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън

И тъй, спомни си откъде си изпаднал

Изтегляне 3.87 Mb. страница 34/161 Дата 10.01.2023 Размер 3.87 Mb. #116181 Тип Изложение

Навигация на страницата:

• Идвам при теб
• Ще дигна светилника ти от мястото му
• : Но имаш това, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя

И тъй, спомни си откъде си изпаднал: Ефесяните са имали първоначално хармонично съчетание на любов и доктринална ортодоксалност, и Христос ги призовава да се покаят, да променят ума си относно своите действия и да вършат делата, които са вършили в началото. Любовта не е просто състояние на ума или нагласа; любовта е дела според Божия закон: “По това познаваме, че обичаме Божиите деца, когато обичаме Бога и изпълняваме Неговите заповеди, защото ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки” (1 Йоан 5:2-3; сравнете Римляни 13:8-10). Христовото лекарство за духовната болест на Невястата не е просто увещание да промени своето отношение. Той й заповядва да промени своите дела, да изпълнява делата, които са били характерни за нейната романтична любов с Младоженеца в началото. Делата на покаяние ще подхранят и развият нагласа на покаяние. Но ако те не се покаят, Христос предупреждава: Идвам при теб в съд – предупреждение, заявено още три пъти в тези писма (2:16; 3:3, 11). Както видяхме преди (1:7), Идването на Христос не се отнася просто до катаклизъм в края на историята, а за Неговите идвания в историята. Всъщност, Той предупреждава, Той ще дойде бързо, дума, подчертана чрез седем повтаряния в Откровение (2:5, 16; 3:11; 11:14; 22:7, 12, 20). Господ не заплашва църквата в Ефес със Своето Второ Пришествие; Той казва, че ще дойде срещу тях: Ще дигна светилника ти от мястото му. Тяхното влияние ще бъде отнето, и всъщност те ще престанат въобще да бъдат църква. Заради липса на любов, цялото събрание е в опасност от отлъчване. Ако презвитерите на църквата не успеят да дисциплинират и научат църквата на любов, както и на доктринална ортодоксалност, самият Исус Христос ще се намеси и ще нанесе осъждение – и тогава ще бъде твърде късно за покаяние. Вероятно св. Йоан използва важно “актуално събитие” в живота на Ефес като частична основа за този образ. Бреговата линия постоянно се е променяла заради наносите, донасяни от близката река Кайстер; пясък и дребни камъни постепенно изпълвали пристанището, заплашвайки да го превърнат в блато. Градът действително бил в опасност да бъде преместен от своето място, напълно откъснат от морето. Два века по-рано пристанището е било прочистено чрез огромен инженерен проект, с цената на много труд, устояване и трудности. В средата на първи век, обаче, пристанището отново се напълнило с наноси. Станало ясно, че ако Ефес искал да запази своето влияние като пристанище, гражданите трябвало да се покаят за своята небрежност и да вършат отново първите дела. През 64 г. от Хр. градът най-после започнал да прочиства пристанището, и Ефес останал още дълги години на своето място. (През по-късните векове наносите са били оставени да се натрупват безпрепятствено. Сега морето е на десет километра от развалините на Ефес, и старото пристанище на Ефес сега е тревиста, брулена от вятъра равнина.)166 Но завръщането към любовта не означава някакво отслабване на теологичните стандарти (в истинския смисъл то означава повишаване и налагане на цялостен теологичен стандарт). Истинската любов към Христос и Неговия народ изисква омраза към злото, и Господ ги препоръчва за тяхното постоянство в това: Но имаш това, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя. Според епископа от втори век, св. Иреней, “Николаитите са последователите на този Николай, който беше един от седемте, ръкоположени най-напред за дякони от апостолите (Деяния 6:5). Те водят живот на неограничена разпуснатост . . . учейки, че е нещо маловажно да се прелюбодейства и да се яде идоложертвено.”167 Ако св. Иреней е прав тук – неговият възглед е определено спорен168 – дякон Николай (на гръцки Nikolaos) е отстъпил и е станал “лъжеапостол,” стремящ се да отклони други в ерес и компромис с езичеството. Едно нещо е очевидно: св. Йоан назовава еретичната секта в Ефес по името на някой си Николаос (дори ако допуснем, че св. Иреней бърка относно неговата идентичност). Изглежда неговата причина за това се основава на езикови съображения, защото на гръцки Nikolaos означава Завоевател на народите. Интересно, в третото от седемте послания св. Йоан споменава за група еретици в Пергам, които нарича последователи на “Валаам” (2:14). На еврейски, Валаам означава Завоевател на народите. Св. Йоан използва игра с думи, свързвайки “николаитите” от Ефес с “валаамитите” от Пергам; всъщност, той ясно ни казва в 2:14-15, че техните доктрини са същите. Точно както Николай и Валаам са лингвистично равностойни (сравнете същата техника в 9:11), те са също и теологично равностойни. “Николаитите” и “Валаамитите” са участници в един и същ еретичен култ. Този извод се подсилва от още една връзка. Когато сравняваме действителните учения на ереста на Николаитите/Валаамитите с тези на сектата на “Езавел” в църквата в Тиатира, спомената в четвъртото послание (2:20), откриваме, че техните доктрини са тъждествени една на друга. Така изглежда, че има една определена ерес, която е целта на тези послания до църквите през Последните Дни, ерес, стремяща се да съблазни Божия народ в идолопоклонство и блудство. Както предсказва св. Павел, в християнската общност се появяват вълци, опитващи се да погълнат овцете, и задължението на пасторите/ангелите е да ги възпрат и да ги изгонят от църквата. Исус Христос заявява, че мрази делата на николаитие; Неговият народ трябва да издигне Неговия образ, като обича което Той обича, и мрази което Той мрази (сравнете Псалм 139:19-22). 7 Както във всяко от тези послания, писмото до църквата в Ефес завършва с увещание до тях да чуят това, което говори Духът на църквите. Макар посланията да са различни, според нуждите на всяко събрание, Духът всъщност издава една основна заповед: Побеждавай! Гръцкият глагол е nikaō, същият като корена на николаит; Христос възлага на Своята Църква отговорността да побеждава онези, които се опитват да я победят. Победител в тази битка ще бъде едната или другата страна. Съпротивата на Сатана срещу църквите ще се прояви в различни форми, и различните църкви (през различните епохи на Църквата) ще имат различни проблеми, с които ще се сблъскват, и различни врагове за покоряване. Но независимо какви са отделните проблеми, пред които е изправена, всяка църква е под божествената заповед да побеждава и напълно да надделее над своите противници. Задължението да се побеждава не е нещо запазено за избрани малцина “свръх-християни,” които са се “посветили” на Бога над и отвъд обичайните задължения за християните. Всички християни са победители: Всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тази победа, която е победила света е нашата вяра (1 Йоан 5:4). Християните, за които се говори в Откровение, победиха дявола “чрез кръвта на агнето и чрез словото на своето свидетелстване” (12:11). Въпросът не е победа или поражение. Въпросът е победа или предателство. Християнинът побеждава; и Христос му дава привилегията да яде от Дървото на Живота, което е в Божия Рай. Това не е само надежда за отвъдния свят. Макар пълното осъществяване на това обещание да идва в края на историята, то е настоящо и нарастващо притежание на Божия народ, когато той се покорява на своя Господ и завладява земята. Защото Дървото на Живота е самият Исус Христос, и участието в Дървото е притежаване на благословенията и привилегиите на спасението.169 В Христос побеждаващият християнин има Възстановения рай, в този живот и завинаги. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели: