Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Така, понеже сте хладки . . . Ще ви повърна от устата Си
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Казвате: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо
- Не знаеш, че си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол
- Затова бъди ревностен, и се покай!
| Така, понеже сте хладки . . . Ще ви повърна от устата Си. Това е отзвук от Левит 18:24-28:
Не се осквернявайте ни с едно от тези неща, защото с всички тия се оскверниха народите, които Аз изпъждам отпред вас. Оскверни се и земята; за това въздавам върху нея беззаконието й, и земята избълва жителите си. Вие, прочее, пазете повеленията Ми и съдбите Ми, и не правете ни една от тези гнусоти, ни туземец, ни заселен между вас пришълец, (защото всички тези гнусоти вършеха човеците, които са били преди вас на тази земя, та се оскверни земята), за да не избълва и вас земята, когато я оскверните, както избълва населението, което беше преди вас. Лаодикийската хладкост е мерзост пред Господа. Тъй като се е провалила в упражняването на влияние над света (и така се съобразява с езическите стандарти – или не вдига шум относно тези стандарти, което е същото), църквата е в опасност да бъде отсечена от Христос, а ръководството й заплашено с масово отлъчване. 17-18 Градът Лаодикия се е гордеел със своите три отлични характеристики: Голямото си богатство и финансова независимост като важен банков център; своята текстилна промишленост, която е произвеждала “много добро качество от световно известен черен, лъскав вълнен плат,”204 и своята научна общност, известна не само с престижното си медицинско училище, но също и с колурий, мехлем за очи (наричан “фригийски прах”), широко известен още от времето на Аристотел. Използвайки тези факти, за да покаже проблемите в църквата, Христос изразява общата нагласа на лаодикийската църква: Казвате: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо. В действителност, въпреки богатството и стабилното обществено положение на църквата, тя е била неефективна и не е вършела нищо за Божието царство. Не е грях за една църква (или за отделен човек) да е богата – всъщност Бог желае да придобиваме богатство (Второзаконие 8:18). Грешното е да не използваме нашите ресурси за разширяване на царството. Ако една относително бедна църква като тази в Смирна (вижте Откровение 2:9) е имала богато въздействие върху своята общност, нямало е извинение за безсилието на Лаодикия. Нейният проблем не е бил богатството, а непокорството: Не знаеш, че си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол. Но в Своята благодат Христос отправя предложение за милост: Съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. Символизмът тук трябва да е очевиден. За истинската вяра и делата на покорство се говори в Писанието като за скъпоценности, и особено като за злато (1 Петрово 1:7; 1 Коринтяни 3:12-15); голотата е символ за непокорството (Битие 3:7), докато да си облечен с бели дрехи е символ на праведността, с отношение към оправданието и освещението (Битие 3:21; Матей 22:11; Откровение 19:8); а слепотата е символ на безсилието и греховността на човека (Левит 21:28; Второзаконие 29:4; Матей 13:13-15; 16:3; 2 Коринтяни 4:3-4; 1 Йоан 2:11), отделен от Божието възстановяване към истинско зрение – праведната, зряла способност за праведно отсъждане (Лука 4:18; Деяния 26:18; 1 Коринтяни 2:14-15). 19-20 Но Лаодикия все още не е отписана от Господа. Колкото и сурови да са Неговите думи, Той все още изповядва Своята любов към Невястата Си. Всъщност именно това е източникът на Неговия гняв: Защото те обичам, обявява той, Аз те изобличавам и наказвам. Една характеристика на онези, които са истински Божии синове, а не незаконородени (сравнете Евреи 12:5-11) е техният отговор на изобличението и дисциплината. Всички християни се нуждаят от изобличение и поправление от време на време, а някои повече от останалите; важното е дали се вслушваме в предупреждението и дали поправяме своите пътища. Колкото и да е паднала Лаодикия, тя все още може да бъде възстановена, ако поднови своето покорство и стане вярна на Божието слово: Затова бъди ревностен, и се покай! Тук Исус изговаря едни от най-красивите думи в цялата Библия, може би най-известният новозаветен стих освен Йоан 3:16. Ето, стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. Няколко реформистки коментатори са посочили широкоразпространената злоупотреба с този текст от съвременните евангелски християни, които откъсват стиха от неговия контекст като послание до презвитерите на църква, и го обръщат в смекчена, арминианска молба от слабо и безпомощно божество, което е оставено на милостта на човека. Трябва да помним, че Христос говори тук като Амин, верният и истински Свидетел, Създателят и върховният Господар над всичко. Той не отправя немощна молба, като че ли не управлява историята и не предопределя нейните най-дребни подробности; Той е Царят на царете, който воюва с враговете Си и ги осъжда на вечни пламъци. Нито говори към всички хора, защото е отправил посланието Си към Своята Църква; и отново, не говори на християните като на отделни хора, а на християните като членове на Църквата. Този стих не може да бъде направен да служи на целите на арминианския субективен индивидуализъм без насилствено да бъде откъснат от своя заветен и текстуален контекст.205 Все пак, има изопачаване и от другата страна, което е също толкова сериозно. Няма да е достатъчно да посочвам само грешките на арминианците, за да си свърша задоволително работата с този текст, защото традиционно калвинистите също грешат тук. Реформисткото богослужение има склонността да е твърде интелектуално, съсредоточено върху проповядването. В името на това, да е съсредоточено върху Словото, то действително често се съсредоточава върху интелекта. Така реформисткият рационализъм е произвел своята съответна и противоположна реакция в арминианското съживленчество, ирационализъм и анти-интелектуализъм. Хората са избягали от безплодното, прекалено интелектуално ударение на Реформисткото богослужение и са се втурнали в анти-теологическите ереси на това, което за нещастие е познато като евангелско християнство (което всъщност няма нищо общо с първоначалното евангелие).206 Какво е решението? Трябва да приемем сериозно библейското учение за Истинското Присъствие на Христос в тайнството на Причастието. Трябва да се върнем към библейския модел на богослужение, съсредоточено в Исус Христос, което означава седмично празнуване на Господната Трапеза, както и поучение върху нейното истинско значение и действие.207 Трябва да изоставим загнилия платонизъм, който изпълва нашето голо, интелектуализирано богослужение, и да се завърнем към едно истинско общностно, литургично богослужение, характеризирано от артистична красота и музикално майсторство.208 Защото трябва да е очевидно, че в този стих Той отправя към Църквата предложение за възстановяване на причастието с Него. Самото сърце и центърът на нашето общение с Христос е на Неговата трапеза (т.е., нашата земна трапеза, която Той е направил Своя). Най-основното и най-пълно предложение за спасение е предложението на Христос да вечеря с нас. В Святото Причастие ние имаме истинска вечеря с Исус, издигнати в Неговото небесно присъствие; и нещо повече, ние се храним от Него: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Който се храни с плътта Ми, и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие. Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него. Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене. (Йоан 6:53-57) 21-22 Последното обещание към победителя е обещание за господство с Христос: ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Баща Си на Неговия престол. Само бъдеща надежда ли е това? Със сигурност не. Привилегията да управляват с Христос принадлежи на всички християни, във времето и на земята, макар господството да се развива постепенно в историята до Свършека. Но Христос вече е влязъл в царството Си (Колосяни 1:13); Той вече е обезоръжил Сатана и демоните (Колосяни 2:15); и ние вече сме царе и свещеници с Него (Откровение 1:6); и както Той победи, така и ние трябва да излезем, побеждавайки в Неговото име. Той царува сега (Деяния 2:29-36) над всяко създание (Ефесяни 1:20-22) с всяка власт на небето и на земята (Матей 28:18-20), и сега е зает да полага всички врагове под краката Си (1 Коринтяни 15:25), докато Неговото царство става голяма планина, която изпълва цялата земя (Данаил 2:35, 45). Така отново и отново се срещаме в тези послания до църквите с основната заповед на Откровение, която св. Йоан ни напомня да пазим (1:3): Побеждавай! Завладявай! Дори ако пропуснем факта, че това пророчество не е за двадесети век, ние няма да разберем неговата идея, ако се съсредоточим върху гоненията или императорския култ, по същия начин, както хората като Хол Линдзи в нашата епоха се съсредоточават върху петролното ембарго, общите пазари и водородните бомби: основното послание не е за нито едно от тези неща, а за задължението на Църквата да побеждава света. Р. Дж. Ръшдуни казва много добре: “Целта на това видение е да даде утеха и увереност в победата на Църквата, а не да потвърди нейните страхове или заплахите на врага. Да се чете Откровение по друг начин, освен като победа на Божието царство във времето и на земята, е да се отрече самата същност на неговото значение.”209 Големият провал на това, което днес е известно като “амилениализъм,” е неговото нежелание да приеме тези последствия от посредническото царуване на Исус Христос за господството върху земята. Новозаветните автори постоянно увещават Божия народ да “побеждава” в светлината на първоначалната Христова победа. Бивайки възстановени в Неговия образ, според Неговото подобие (Ефесяни 4:24; Колосяни 3:10), и ставайки все повече и повече съобразени с Неговия образ (Римляни 8:29-30), ние царуваме с Него сега, в тази епоха. Той ни е дал законно право на собственост върху всички неща (сравнете Римляни 8:32; 1 Коринтяни 3:21-22), и по тази причина трябва да владеем под Неговото господство във всяка област на живота. Амилениалистите, обаче, макар да изповядват, че вярват в съществуването на Христовото настоящо Царство, често по правило отричат неговото практическо действие в този свят. Например, блестящото изследване на Мередит Клайн, Образи на Духа, има отлична глава върху “Пророчески модел на Божия образ,” в която той показва как възстановяването на Божия образ в Църквата чрез Христос означава, че “всички Божии хора са пророци” (сравнете Числа 11:29; Деяния 2:17-18).210 Клайн също има превъзходна глава върху “Свещенически модел на Божия образ,” възхитително изложение на свещенството на всички вярващи в образа на Христос, нашия истински Първосвещеник.211 Но Христос е Пророк, Свещеник и Цар – но забележително, Клайн не написва статия върху “Царски модел на Божия образ.” Но ако християните са образ на Христос в неговата роля като Пророк и Свещеник, те са също и царе, в образа на Царя. Именно това е значението на стиховете, за които говорим: Господ Исус Христос споделя Своето завоевание и възцаряване със Своя народ. Тъй като Той е победил и е седнал с Бащата на Неговия престол, сега Той ни призовава да споделим царската власт с Него, наследявайки всички неща. Част трета: ЕТИЧНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ: СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА
|