Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Ще изповядам неговото име пред Моя Баща, и пред Неговите ангели
| 1. Онези, които са наистина спасени чрез Христовото изкупление, могат да отпаднат и да бъдат изгубени завинаги. Това е класическата арминианска позиция, и тя е абсолютно и категорично отречена от Писанието. Естеството на спасението, дадено в Христос, е вечно, и нашето оправдание в Божиите очи не се основава на нашите дела, а на съвършената, завършена праведност и заместителско изкупление на Исус Христос. (Вижте Йоан 3:16; 5:24; 6:35-40; 10:27-30; Римляни 5:8-10; 8:28-39; Ефесяни 1:4-14; 1 Солуйнци 5:23-24; 1 Йоан 2:19).
2. Всички, които са “приели Христос,” ще бъдат спасени; без значение какво правят след това, те не могат да бъдат осъдени. Това е класическата “плашлива евангелска” позиция, и тя също е отречена от Писанието. Хората, които приемат този възглед, се опитват едновременно да имат две неща: Не искат предопределящия Бог, проповядван от калвиниста, но нямат смелостта да потвърдят напълно и арминианството. Те искат човек да е върховен, като си избира спасението без намеса от Божието решение; и все пак искат вратата на спасението да се затвори веднага щом човек влезе вътре, за да не може да излезе. Но Библията учи, че Бог е предопределил абсолютно всички неща и управлява абсолютно над всичко. Той непогрешимо е избрал всички онези, които ще бъдат спасени, давайки им Своята неустоима благодат; и е определил тези, които ще бъдат осъдени, оттегляйки Своята благодат от тях (вижте Матей 11:25-27; 20:16; 22:14; Марк 4:11-12; Лука 4:25-27; 17:1; 22:22; Йоан 6:37-39, 44; 12:39-40; Деяния 4:27-28; 13:48; Римляни 9:10-26; 11:2, 5-10; 1 Коринтяни 1:27-31; Ефесяни 1:4-5, 11; 1 Солунци 5:9; 2 Солунци 2:13; 2 Тимотей 1:9; 2 Тимотей 2:10; 1 Петрово 1:1-2; 2:8-9; Юда 4).191 Но Библията също учи, че има хора, които изповядват Христос, и които по всички белези са сред избраните, които накрая ще отстъпят от вярата и ще наследят осъждение, а не спасение. Юда е очевидният пример, но той съвсем не е единствен. Старият Завет дава безброй примери за членове на Завета, които се отклоняват от вярата, и Новият Завет ни предупреждава отново и отново за Божия гняв срещу онези, които нарушават Неговия завет (вижте Матей 7:15-23; 13:20-21; 24:10-12; Марк 4:5-17; Лука 8:13; Йоан 15:1-10; 1 Коринтяни 9:27; 10:1-12; 2 Солунци 2:3, 11-12; 1 Тимотей 4:1-3; 2 Тимотей 3:1-9; 4:3-4; Евреи 2:1-3; 3:12-14; 6:4-6; 10:26-31, 35-39; 2 Петрово 2:1-3, 20-22; 3:17). Както пише Джон Мъри, “Напълно е погрешно да се каже, че вярващият е сигурен независимо от своя последващ живот на грях и невярност. Истината е, че вярата на Исус Христос винаги съответствува на живота на святост и вярност. Следователно никога не е правилно някой да бъде смятан за вярващ независимо от плодовете на вяра и святост. Да се каже, че един вярващ е в безопасност, независимо от размера на неговата пристрастеност към греха в последващия му живот, е да се отдели вярата в Христос от самото й определение, и това служи на тази злоупотреба, която превръща Божията благодат в разпуснатост. Учението за устояването е учението, че вярващите устояват; не е възможно прекалено силно да се подчертае, че това е устояването на светиите. А това означава, че светиите, съединените с Христос чрез действеното призоваване на Бащата и обитавани от Святия Дух, ще устоят до края. Ако устоят, те издържат, те продължават. Въобще не е вярно, че те ще бъдат спасени независимо от своето устояване или своето продължаване във вярата, а че те ще устоят със сигурност. Следователно тяхната сигурност е неотделима от тяхното устояване. Не е ли това, което Исус каза? ‘Този, който устои до края, ще бъде спасен.’”192 3. Всеки в света е записан в Книгата на живота, но невярващите биват изтрити от там след като навършат възрастта на отговорност. Тази идея е толкова смехотворна, че Библията дори не отделя време да я опровергае пряко (макар изброените текстове да показват, че това са пълни глупости, да го кажем по-меко). Къде в Писанията има и намек за “възраст на отговорност”? Къде Библията дава въобще някаква подкрепа на следния малък бисер от известен християнски учен? След като Христос умря за греха, присъщ на всеки заченат човек, дете, което умира преди да стане умишлен и съзнателен грешник, няма нужда да бъде “спасявано” от греха, тъй като то никога не е съгрешавало, и тъй като Христос е направил умилостивение за неговия вроден грях.193 Има поне пет теологични грешки в това единствено изречение, но нека да се насочим към същината: идеята, че децата са същностно безгрешни, или без “умишлен” грях, когато са родени, и остават в това състояние докато достигнат мистичната “възраст на отговорност.” На първо място, истинската възраст за отговорност се достига в момента на зачатието: Всички хора, на всякаква възраст, са отговорни пред Бога (вижте Псалм 51:5; Римляни 3:23). Второ, всички хора вече са под осъдителна присъда; без спасителната благодат на Христос те са осъдени от момента, в който съществуват (вижте Йоан 3:18, 36; Римляни 5:12-19).194 Защо иначе умират бебета (Римляни 6:23)? Трето, бебетата са умишлени грешници: “Още от рождението си нечестивите се отстраняват; заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят” (Псалм 58:3; сравнете Псалм 53:2-3; Римляни 3:10-12, 23; Ефесяни 2:1-3). И така, или доктрината за “възрастта на отговорност” е погрешна, или Библията греши. На кое трябва да вярваме? Истината е, че идеята за присъщата безгрешност на бебетата е езическа идея, неподкрепена от Библията. Тя е просто антихристиянски сантиментализъм, който отказва да слуша Божието Слово и се опитва да го замени с човешко слово – или, по-точно, със словото на женствени поети, които съчиняват сантиментални поздравителни картички. Това е точно същата сантименталност, че всеки път когато се роди бебе, някоя фея подсмърча с малкото си носле. Да завърша тази идея: Заплахата представена от Исус Христос тук е много реална. Тези, които са в Книгата на живота – т.е. които са кръстени църковни членове, изповядващи Христос, и са считани и приемани за християни – трябва да останат верни към Христос. Ако те отстъпят в ерес, неморалност или просто в “секуларизацията,” която беше наводнила Сарди, те ще бъдат изличени, отписани от списъка на изкупените. Но християнинът, който побеждава тези изкушения, показвайки, че Христос наистина го е изкупил за Свое притежание, не е в опасност – неговото име няма да бъде никога изличено. Последното обещание за победителя подсилва тази идея: Ще изповядам неговото име пред Моя Баща, и пред Неговите ангели. Това отразява думите на Исус в Евангелията: “И тъй, всеки, който изповяда Мен пред хората, ще го изповядам и Аз пред Баща Си, Който е на небесата. Но всеки, който се отрече от Мен пред хората, ще се отрека и Аз от него пред Баща Си, Който е на небесата” (Матей 10:32-33; ср. Марк 8:38; Лука 12:8-9). Много от християните в Сарди са се отричали от Христос пред своята общност, търсейки да бъдат похвалени от хората, а не от Бога. В Крайния Съд, те ще чуят тези думи от Божия Син: Никога не съм ви познавал; махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие (Матей 7:23). Но тези, които победят тези изкушения, ще бъдат радостно признати от Христос като Негови. Това послание е толкова важно и необходимо днес, както е било преди 2000 години. Имаме ли уши да чуем какво говори Духът на църквите? Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|