Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Теологията на Тайлър, Тексас
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
| Теологията на Тайлър, Тексас
Уверен съм, че Дни на въздаяние ще получи своя дял от оплюване – от много лагери, по много причини. Реторичната брилянтност на Чилтън ще направи този подход рисков за критиците, които го направят черно на бяло, но непубликуваните мърморения и клевети ще се разпространят бързо. Чилтън ще привлече много огън поради своите впускания в библейски символизъм и поради своя аргумент, че структурата на книгата Откровение е същата като тази на Второзаконие. Това, което читателят трябва да разбере от началото, е, че тези две открития, макар и изпълнени с голямо умение, са извлечени от книгите на Клайн, Джордан и Сътън. Чилтън не трябва да бъде нарочван за някакъв изолиран теологичен отцепник, който просто си изсмуква от пръстите своите открития – или по-лошо, от мръсни пръсти. Той стигна до тези идеи докато работеше с други хора в това, което е известно като “групата от Тайлър,” разположена в Тайлър, Тексас, град с около 75,000 души в Източен Тексас. Тази книга е добър пример, за добро или лошо, за това, което е известно като “теология на Тайлър.” Тази теология е част от по-голямо интелектуално движение, наречено Християнска реконструкция, също наречено “теономия,” макар някои членове на тези мисловни школи да предпочитат да избягват тези названия. Най-общото название е “теология на господството.” Има много хора, които застъпват теологията на господството, които не са теономисти, а има теономисти, които не са “Тайлъристи.” Всъщност, те много високо заявяват, че не са Тайлъристи. Те биха направили всичко, за да обяснят на хората доколко не са Тайлъристи. Те почти са стигнали до това да определят себе си и своите служения като “не-Тайлъристи.” (Има една сцена в стария филм “Дракула,” когато професорът бързо показва едно разпятие пред Бела Лугози, който незабавно се обръща настрана и загръща своето наметало върху лицето си. Винаги се сещам за тази сцена, когато мисля за тези хора, които казват на други за Тайлър. Някой ден бих желал да извадя бързо табела “Добре дошли в Тайлър” пред тях, само за да видя какво ще се случи.) Познавам няколко от тях, които може би някой ден ще искат да започнат църкви с имена като “Първа Не-Тайлъритска Църква в . . . .” Познавам друг, който смята своята група за “Първи утринен неделен не-тайлъритски курс за изучаване на Библията.” Затова те няма да оценят книгата на Чилтън. Те ще обвиняват Чилтън за приемането на идеи, които биват разпространявани от Източен Тексас. Дори и да са съгласни с някои от неговите аргументи, те са заразени със сериозен синдром на НОН – “Не е Открито при Нас” – често срещана болест между интелектуалците. Накратко, те може да атакуват Дни на въздаяние, но всъщност атакуват Джордан и Сътън. Читателите предварително трябва да са наясно с тази възможност. Има повече неща в тази книга, отколкото това, което се вижда. Две неща правят Тайлъровата теология уникална в лагера на Християнската реконструкция: (1) нейното силно ударение върху църквата, със седмично причастие; и (2) нейната сериозна употреба на пет-точковия заветен модел. Заветната теология, особено църковният завет, не са били важна тема в трудовете на някои от не-Тайлъровите водачи в движението на Християнската реконструкция. Теологично казано, първоначалните “четири точки на Християнската реконструкция,” които Чилтън и аз обобщихме6 – провидение (Божието върховенство), библейско презумптивно мислене (апологетиката на Ван Тил: Библията е отправна точка и последната инстанция), есхатологичен оптимизъм (постмилениализъм) и библейски закон (теономия) – бяха недостатъчни. Петата точка, заветната теология, и конкретно пет-точковият модел на Сътън, беше прибавена в края на 1985, за да завърши теологичната рамка. Дни на въздаяние се занимава специално със заветната структура на Откровение и с историческата насоченост на нейните текстове за съда. Ако, както Чилтън твърди толкова брилянтно, тези текстове за непосредствено осъждение и разруха се отнасят за падането на Ерусалим през 70 от Хр., тогава няма законен начин, по който да се гради тезата за Голямата скръб в бъдещето. Тя отдавна е отминала. Следователно, книгата Откровение не може да бъде законно използвана да се поддържа тезата за есхатологичния песимизъм. Много читатели ще отхвърлят тази теза още сега. Тези, които са сериозни относно Библията, ще довършат четенето на книгата преди да отхвърлят неговата теза. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|