Тъй като песимилениализмът не може да предложи на студентите дългосрочна надежда в тяхното земно бъдеще, и двете версии са претърпели обществена загуба. Това отдръпване от обществената дейност стига до кулминация през съдбовните 1965-71 години. Когато светът премина през психологическа, обществена и интелектуална революция, къде бяха обоснованите и конкретно християнски отговори за належащите проблеми на онази бурна епоха? Нищо по същество не дойде от традиционните семинарии. Сякаш техните академични съвети вярваха, че светът никога няма да отиде отвъд актуалните проблеми на 1952. (И дори тогава, през 1952, семинарните професори бяха почти шептящи.) Ръководителите на традиционното християнство изгубиха своята възможност да спечелят най-добрите умове на поколението. Те изглеждаха смутени и объркани. Имаше причина за това. Те наистина бяха смутени и объркани.
През 70-те само две групи в християнската общност излязоха пред християнската общественост и обявиха: “Ние имаме библейските отговори.”8 Те бяха в двата противоположни края на политическия спектър: теолозите на освобождението от ляво и християнските реконструкционисти от дясно.9 Оттогава битката между тези две групи става все по-ожесточена. Книгата на Чилтън, Производителните християни във века на манипулаторите чрез вина (1981)10 е най-важният документ в тази теологична конфронтация. Но от обърканата среда е нямало никакви ясно формулирани библейски отговори към някоя от тези две позиции.
Бъдещето на песимилениализма се разлага. С усилването на световните обществени кризи, и след като става ясно, че традиционното консервативно протестантство все още няма ефективни, конкретни, осъществими отговори на кризите на нашето съвремие, вероятно ще се извърши драстична и понастоящем неочаквана промяна на християнската мисъл – събитие подобно на срутването на язовирна стена. Ще има революция в начина, по който мислят милиони консервативни християни. Тогава ще има революция в това, което те правят.
Теолозите на освобождението няма да спечелят тази битка за умовете на християните. Ще има религиозна враждебна реакция срещу левицата в размер, който не е виждан в Запада от болшевишката революция насам, и може би от Френската революция насам. В този момент само една група ще притежава в наличен резерв система от интелектуални ресурси, способна да противодейства на хуманизма: християнските реконструкционисти, т.е. тези, които проповядват господство, и още по-точно, които проповядват господство чрез завет. С тази интелектуална основа, предвид съществуването на катастрофични обществени, икономически и политически условия, те ще поемат ръководството на консервативното протестантство. Съществуващите протестантски водачи подозират това и не харесват последствията. Независимо от това, те са неохотни или неспособни да направят каквото е необходимо, за да се противостои на това развитие. Конкретно, те не произвеждат интелектуалните ресурси, които да противопоставят на направеното от християнските реконструкционисти.
Вместо това те мърморят. Тази тактика ще се провали.
