Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Автор и датировка
| Заключение
Дейвид Чилтън ни снабди с шедьовър. Той написа епитаф: Песимилениализъм 71 г. от Хр. – 1987 г. от Хр. “Ние проповядвахме поражение, и го получихме!” Хвърлям ръкавицата към противниците на движението за Християнска реконструкция. Предизвиквам всички кандидати, и го правя по хитър начин: “Преборете се с Чилтън.” Нещо повече, “Преборете се с Бансен.” Ако някой иска да се бори с мен, ще си включа компютъра и ще му дам най-добрия си отговор, но аз съм толкова сладък и безобиден човек, че не очаквам някой да си пропилява времето да се опитва да ме бие. Но е добре някой в съответните противни песимилениални лагери да започне да дава отговори на това, което християнските реконструкционисти са написали досега. Конкретно, добре е някой да се подготви да напише коментар върху Откровение, по-добър от Дни на въздаяние. Уверен съм, че никой не може. От сега нататък ще има само три вида коментари върху книгата Откровение: Които се опитват да разширят Чилтън Които се опитват да опровергаят Чилтън Които се преструват, че Чилтън го няма Тайлър, Тексас 17 декември 1986 ВЪВЕДЕНИЕАвтор и датировка Макар идентичността на автора да е била силно оспорвана, в действителност няма причина за съмнение, че той е бил същият св. Йоан, който е написал Четвъртото Евангелие, както потвърждава практически единодушното свидетелство на ранната Църква. Той определя себе си просто като “Йоан” (1:1, 4, 9; 21:2; 22:8), очевидно приемайки, че ще бъде разпознат от своята аудитория от първи век само чрез името; и пише с авторитетен, “апостолски” стил, не само към отделни хора, но към Църквата. Отчитайки силно организираното управление на църквата, което е съществувало в самото начало, необичайно е някой друг, освен признат апостол, да е писал по този начин.17 В допълнение, има многобройни сходни изрази между Откровение и Евангелието на Йоан. Дори един бегъл поглед открива няколко израза (например, Божието Агне, Словото, и свидетел), които се срещат само в Евангелието на Йоан и Откровение; никой друг новозаветен автор не използва тези понятия по същия начин.18 Остин Фарър19 привлича вниманието върху редица стилистични прилики между Евангелието и Откровение: и двете книги са подредени в серии от “седмици”20; и двете са подредени според библейската/небесната литургия и празничен календар; и двете книги използват числата в символичен смисъл, който надхвърля тяхното буквално значение (това е очевидно в Откровение; сравни с Йоан 2:6, 19-20; 5:2, 5; 6:7, 9, 13; 8:57; 13:38; 19:14, 23; 21:11, 14, 15-17). Има няколко библейски намеквания, че св. Йоан е бил свещеник, и дори произхожда от семейството на първосвещеника.21 Вероятно неговото име е било често срещано в това семейство (сравнете Деяния 4:6; обратно на Лука 1:61). Самият св. Йоан ни разказва за своята близка връзка с първосвещеника: чрез нея той успя при крайно деликатен случай да придобие достъп до Двора на първосвещеника, използвайки своето влияние сред пазачите, за да постигне достъп също и за св. Петър (Йоан 18:15-16). Нещо повече, многобройни сведения в Евангелието и в Откровение разкриват необикновената запознатост на техния автор с подробностите от храмовите служби. Както отбелязва Алфред Едерсхайм, “другите новозаветни автори говорят за тях в своите разкази, или обясняват техните образи с такъв език, какъвто би могъл да използва всеки добре осведомен поклонник в Ерусалим. Но Йоан не пише като обикновен израилтянин. Той добре забелязва подробности, които другите са оставили незабелязани. . . .” “Всъщност, като цяло Апокалипсисът може да бъде сравнен с храмовите служби в своето смесване на пророчески служби с поклонение и хваление. Но е особено забележително, че сведенията за Храма, с които изобилства книгата Откровение, в повечето случаи са точни до съвсем дребни подробности, които един автор, който не е бил така запознат с тези подробности, които само личен контакт и участие в тях биха му предали, едва ли би забелязал, и определено не би използвал като част от своя образен език. Те идват толкова естествено, спонтанно и толкова неочаквано, че читателят понякога е в опасност да ги пропусне напълно; и с език, какъвто би използвал професионалист, който може да е резултат само от предишно упражняване на такова призвание. Наистина, някои от най-поразителните от тези сведения не биха могли да бъдат въобще разбрани без професионалните трактати на равините върху Храма и неговите служби. Само че неестествените подробности от равинските описания, извлечени от традицията на очевидците, не оставят същото впечатление както естествените картини на св. Йоан.”22 “Изглежда силно неправдоподобно, че книга, толкова пълна с литургични препратки, като книгата Откровение – и то много от тях не към големи или важни неща, но към дребни подробности – би могла да бъде написана от някой друг освен от свещеник, и то такъв, който е изпълнявал служба преди в самия Храм, и така е станал толкова близко запознат с нейните подробности, че те му идват естествено, като част от образния език, който използва.”23 В тази връзка Едерсхайм ни довежда до идея, която е по-важна за нашето тълкувание, отколкото въпросът за човешкото авторство на Откровение (защото истинското авторство [вижте 1:1] е Откровение на Исус Христос). Добрата осведоменост на св. Йоан относно дребните подробности от Храмовото поклонение предполага, че “Книгата Откровение и Четвъртото Евангелие трябва да са били написани преди Храмовите служби да бъдат действително прекратени.”24 Макар някои учени да са приели безкритично твърдението на св. Иреней (120-202 г. от Хр.), че пророчеството се появява “към края на царуването на Домициан” (т.е. около 96 г. от Хр.),25 има значителен повод за съмнение относно точното значение (той може да е имал предвид, че самият апостол Йоан “е бил видян” от другите).26 Езикът на св. Иреней е някак си неясен; и без значение за какво е говорил, той е могъл да греши.27 (Св. Иреней, между другото, е единственият източник за късната дата на Откровение; всички други “източници” просто цитират него. Така е по-скоро неискрено да се твърди от коментаторите, както прави Суит, че “Ранната християнска традиция е почти единодушна в поставянето на Апокалипсиса в последните години на Домициан.”)28 Определено има други ранни автори, чиито сведения посочват, че св. Йоан е написал Откровение много по-рано, по време на Нероновото гонение.29 До голяма степен съвременният предразсъдък в полза на Домициановата дата се основава върху вярването, че при неговото управление има голям, продължителен период на гонения и убийства на християни. Това вярване, колкото и любимо да е на много хора, не изглежда да се основава на някакво сигурно свидетелство. Макар да няма съмнение, че Домициан е бил жесток и нечестив тиранин (искам да погреба един мит за Цезаря, не да го хваля), до пети век не се споменава от никой историк предполагаемо широкоразпространено гонение на християни под негово управление. Вярно е, че той временно е заточил някои християни; но те са били в края на краищата върнати обратно. Робинсън отбелязва: “Когато тази ограничена и избирателна чистка, в която никой християнин не е бил със сигурност умъртвен, се сравни с клането на християни при Нерон, за което двама ранни и изцяло независими източници говорят като за ‘огромни множества,’30 е поразително, че коментаторите са били подведени от Иреней, който дори не споменава за гонение, за да предпочетат Домициановия контекст за книгата Откровение.”31 Затова, за нас е най-безопасно да изучаваме самото Откровение, за да видим какво вътрешно свидетелство то представя относно своята датировка. Както ще видим през целия коментар, Книгата Откровение е предимно пророчество за разрушението на Ерусалим от римляните. Само този факт е достатъчен, за да се постави авторството на Йоан някъде преди септември 70 г. от Хр. Нещо повече, както ще видим, св. Йоан говори, че Нерон Цезар е все още на престола – а Нерон умира през юни 68 г. Но по-важно от всичко това е, че имаме а priori учение от самото Писание, че всяко специално откровение се прекратява до 70 г. от. Хр. Ангелът Гавраил казва на Данаил, че “седемдесетте седмици” ще завършат с разрушението на Ерусалим (Данаил 9:24-27); и че този период също ще служи да “се запечата видението и пророчеството” (Данаил 9:24). С други думи, специалното откровение ще спре – ще бъде “запечатано” – по времето, когато Ерусалим бъде разрушен. Канонът на Светите Писания е бил напълно завършен преди Ерусалим да падне.32 Св. Атанасий тълкува думите на Гавраил по същия начин: “Кога престанаха пророк и видение в Израел? Не беше ли когато дойде Христос, Пресветият? Това е всъщност белег и забележително доказателство за идването на Словото, че Ерусалим вече го няма, нито се издига пророк, нито се открива видение между тях. И е естествено да бъде така, защото когато дойде Той, Който беше изявяван, каква нужда има вече от нещо, което да Го изявява? И когато Истината е дошла, каква нужда има още от сянка? Според Неговите думи те пророкуваха непрестанно, докато дойде времето на Истинската Правда, Който беше даден като Откуп за греховете на всички. По същата причина Ерусалим стоя дотогава, за да могат хората да размишляват върху образите преди Истината да се открие. Затова, естествено, след като дойде Пресветият, видение и пророчество бяха запечатани. И царството на Ерусалим престана по същото време, защото трябваше да се помазват царе между тях само докато бъде помазан Пресвятият. . . .” “Очевидната истина е, както казвам, че вече няма цар, нито пророк, нито Ерусалим, нито жертвоприношение, нито видение между тях; при все това цялата земя е пълна със знанието за Бога,33 и езичниците, изоставяйки атеизма, сега търсят убежище при Бога на Авраам чрез Словото, нашия Господ Исус Христос.”34 Смъртта, възкресението и възнесението на Христос бележат края на Стария Завет и началото на Новия Завет; апостолите бяха изпратени да донесат Христовото послание под формата на Новия Завет; и когато те приключиха, Бог изпрати Едомците и Римските войски, за да разруши напълно последните останали символи на Стария Завет: Храма и Святия град. Само този факт е достатъчен да се постави написването на Откровение като завършено преди 70 г. от Хр. Самата книга дава изобилно свидетелство относно своята дата; но нещо повече, естеството на Новия Завет като Божието Окончателно Слово ни говори това. Смъртта на Христос от ръцете на отстъпилите деца на Израел запечата тяхната участ: Царството щеше да се вземе от тях (Матей 21:33-43). Докато гневът достигаше “крайни предели” (1 Солунци 2:16), Бог въздържаше ръката Си от осъждение докато се завърши написването на Писанието на Новия Завет. След като това се извърши, Той рязко прекрати царството на Израел, изличавайки поколението на гонителите (Матей 23:34-36; 24:34; Лука 11:49-51). Разрушението на Ерусалим беше последното надуване на тръбата, давайки сигнал, че “Божията тайна” е завършена (Откровение 10:7). Няма да има вече канонични писания, след като Израел вече го няма. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|