Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Откровение, Езекиил и богослужението
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
| Откровение, Езекиил и богослужението
Но има поне още един фактор, който силно повлиява изложението на Откровение. То е изградено в строго съответствие с един от най-известните Заветни съдебни процеси на всички времена: пророчеството на Езекиил. Зависимостта на Откровение от езика и образите на Езекиил се признава от дълго време;59 един учен откри в Откровение не по-малко от 130 отделни препратки към Езекиил.60 Но св. Йоан прави повече от просто литературни препратки към Езекиил. Той го следва, стъпка по стъпка – дотолкова, че Филип Карингтън е могъл да каже, със само леко преувеличение: “Откровение е християнско пренаписване на Езекиил. Неговата основна структура е същата. Неговото тълкувание се обляга на Езекиил. Първата половина на двете книги води до разрушаването на земния Ерусалим; във втората половина те описват нов и свят Ерусалим. Има една значителна разлика. Плачът на Езекиил за Тир се преобразува в плач за Ерусалим, като причината е, че св. Йоан желае да прехвърли към Ерусалим смисъла за безвъзвратно осъждение, който се намира в плача за Тир. Тук лежи истинската разлика в посланията на двете книги. Ерусалим, както Тир, ще си отиде завинаги.”61 Вижте по-очевидните паралели:62 1. Престолът-Видение (Откровение 4/Езекиил 1) 2. Книгата (Откровение 5/Езекиил 2-3) 3. Четирите язви (Откровение 6:1-8/Езекиил 5) 4. Закланите под Олтара (Откровение 6:9-11/Езекиил 6) 5. Божият гняв (Откровение 6:12-17/ Езекиил 7) 6. Печатът върху челата на светиите (Откровение 7/Езекиил 9) 7. Жарта от Олтара (Откровение 8/Езекиил 10) 8. Няма повече отлагане (Откровение 10:1-7/Езекиил 12) 9. Изяждането на книгата (Откровение 10:8-11/Езекиил 2) 10. Измерването на храма (Откровение 11:1-2/Езекиил 40-43) 11. Ерусалим и Содом (Откровение 11:8/Езекиил 16) 12. Чашата на гнева (Откровение 14/Езекиил 23) 13. Лозата от Земята (Откровение 14:18-20/Езекиил 15) 14. Великата блудница (Откровение 17-18/Езекиил 16, 23) 15. Плач за града (Откровение 18/Езекиил 27) 16. Пирът на лешоядите (Откровение 19/Езекиил 39) 17. Първото Възкресение (Откровение 20:4-6/Езекиил 37) 18. Битката с Гог и Магог (Откровение 20:7-9/Езекиил 38-39) 19. Новият Ерусалим (Откровение 21/Езекиил 40-48) 20. Реката на Живота (Откровение 22/Езекиил 47) Както посочва М. Д. Гулдър, близостта на структурата на двете книги – постепенното “припокриване” на Откровение с Езекиил – означава нещо повече от проста буквална връзка. “Хоризонталното наслагване обикновено не е характеристика на литературно заемане: трудът на Летописите, например, е далеч от хоризонтално наслагване с книгите на Царете със своето масивно разширяване на материалите относно Храма и отрязването на северните традиции. Хоризонталното наслагване е по-скоро характеристика на богослужебната литература, както когато Църквата поставя (свързва) Битие да бъде четено заедно с Римляни, или Второзаконие заедно с Деяния на апостолите. . . . Нещо повече, ясно е, че Йоан очаква неговите пророчества да бъдат четени на глас в поклонение, защото казва: ‘Блажен онзи, който прочита, и онези, които слушат думите на това пророчество’ (1:3) – Revised Standard Version правилно добавя ‘чете на глас.’ Дори самият факт, че той постоянно нарича своята книга ‘пророчеството,’ я свързва със старозаветните пророчества, които са били познати чрез тяхното публично четене в поклонение.”63 С други думи, Книгата Откровение е била предназначена от началото като последователност от текстове за четене в богослуженията през Църковната година, да бъдат четени успоредно с пророчеството на Езекиил (както и други старозаветни текстове). Както пише Остин Фарър в своето първо изследване на Откровение, св. Йоан “със сигурност не е мислил, че ще бъде прочетен веднъж на събранието, и след това ще бъде използван за увиването на риба, като пастирско послание.”64 Тезата на Гулдър за Откровение се подкрепя от откритията в неговата скорошна книга върху Евангелията, Календарът на Евангелистите, която революционизира изследванията на Новия Завет, като поставя Евангелията в техния правилен литургичен контекст.65 Както казва Гулдър, Евангелията първоначално са написани не като “книги,” а като серия от текстове за четене в службите, които да придружават четенията в синагогите (първите новозаветни църкви). Всъщност, твърди той, “Лука развива своето Евангелие в проповядването на своето събрание, като серия от изпълнения на Стария Завет; и това развитие в литургичната поредица обяснява основната структура на неговото Евангелие, която е била досега загадка.”66 Структурата на Езекиил и на Откровение се подлагат лесно на редовна богослужебна употреба, както отбелязва Гулдър: “В разделянето на Апокалипсиса и на Езекиил в пророчества или видения, отделни единици за последователни недели, много малко е оставено на личната преценка на тълкувателя; удобно качество, тъй като търсим ясни, безспорни разделителни линии. Повечето коментари разделят Апокалипсиса на около петдесет единици, и те не се различават много. Езекиил е разделен в Библията на четиридесет и осем глави, много от които са очевидно отделни пророчества сами по себе си. Допълнително, дължината на Езекииловите глави е като цяло еднаква. Книгата покрива малко повече от 53 страници текст в Revised Version, и много глави са дълги около две колони (една страница). Някои от разделенията може би са спорни. Например, призивът на Езекиил продължава отвъд много кратката втора глава до ясния си край в 3:15, и кратката 9 глава може да се обедини заедно с 8 глава; докато има някои огромни глави, 16, 23 и 40, които са дълги повече от четири колонки, и които се разделят на части съвсем естествено. Но едно насърчаващо качество вече е станало очевидно за читателя: и двете книги се разделят на около петдесет единици, а еврейската (християнската) година се състои от петдесет или петдесет и една съботи/недели. Така че както изглежда, имаме материал за годишен цикъл от Езекиил, вдъхновяващ годишен цикъл от видения, които могат да се четат в Азиатските църкви заедно с Езекиил, и разширени в проповеди в тяхната светлина.”67 Гулдър също продължава като дава продължителна таблица, показваща последователните откъси за четене от Езекиил и Откровение, изложени заедно с християнската църковна година от Възкресение до Възкресение; взаимните връзки са удивителни.68 Пасхалното (Възкресенско) ударение на Откровение също се разкрива в изследване на Маси Шепърд, почти двадесет години преди Гулдър.69 Шепърд демонстрира друга изумителна страна от архитектурата на Откровение, показвайки, че пророчеството на св. Йоан е изложено според структурата на ранното богослужение на Църквата – всъщност, че неговите Евангелие и Откровение “дават своето свидетелство от отправната точка на познаването на Пасхалната литургия на азиатските църкви.”70 Богослужебното естество на Откровение ни помага да обясним богатството от литургичен материал в пророчеството. Разбира се, Откровение не е наръчник за това как да се “прави” богослужение; то самото е богослужение, литургия, извършвана в небесата като модел за хората на земята (и между другото ни поучава, че Божият престол е единствената правилна отправна точка за разглеждане на земната борба между Семето на Жената и семето на Змията): “Богослужението на Църквата е било традиционно, съвсем съзнателно формирано според божествените и вечни открити [в Откровение] реалности. Молитвата на Църквата и нейните мистични празници са едно с молитвата и празниците в небесното царство. Така в Църква, заедно с ангелите и светиите, чрез Христос Словото и Агнето, вдъхновени от Святия Дух, верните вярващи от събранието на спасените принасят постоянно преклонение пред Бога, Всемогъщия Баща.”71 Отказът да се признае значимостта на Откровение за християнското богослужение силно е ощетил много съвременни църкви. Вземете само един пример: Колко проповеди са били проповядвани върху Откровение 3:20 – “Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене” – без да се признае силно очевидното отнасяне към Господната вечеря? Разбира се, че Исус говори за Господната вечеря, канейки ни да вечеряме с Него; защо не сме го виждали преди? Причината е тясно свързана с някаква чисто духовна идея за богослужение, която идва не от Библията, а от езически философи. Дом Грегъри Дикс, в своето обширно изследване на християнското богослужение, удря право в целта: Чисто духовната литургия не е “протестантска,” тя дори не е християнска. Тя е всъщност “обща теория за богослужението, не конкретно протестантска, нито дори ограничена в християнството като цяло. Тя е работната теория, върху която е изградено всяко мохамеданско богослужение. Тя е била изложена много добре и от римския поет Персий, и от езическия философ Сенека през първи век, и те само доразвиват теза от гръцките философски автори от седми век пр. Хр. Накратко, чисто духовната теория е, че богослужението е чисто умствена дейност, която се упражнява чрез строго психологическо ‘внимание’ към субективно емоционално или духовно преживяване. . . . Срещу тази чисто духовна теория за богослужението стои друга – ‘церемониалният’ възглед за богослужението, чийто основен принцип е, че богослужението само по себе си не е чисто интелектуално и емоционално упражнение, но такова, в което целият човек – тяло, както и душа, неговите естетични и волеви, както и неговите интелектуални сили – трябва напълно да участват. Тя счита богослужението за ‘действие’ точно толкова, колкото и за ‘преживяване.’”72 “Церемониалният” възглед за богослужението е този, който се прогласява в Библията, от Битие до Откровение. Тъй като всяко действие в Откровение се вижда от гледна точка на богослужението, този коментар ще приеме, че литургичната структура на пророчеството е основополагаща за неговото правилно тълкуване. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|