Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Ангелът обяснява тайната (17:8-18)
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Звярът . . . беше и го няма, обаче скоро ще възлезе от бездната
- Живеещите в земята ще се учудят . . . когато видят Звяра, който беше, и който го няма сега, и който ще дойде
- Другият още не е дошъл; а когато дойде, трябва само малко да постои
- Звяра
- получават власт със Звяра
- Те са единомислени, и предават на звяра своята сила и власт
- И Агнето ще ги победи, защото Той е Господ на господарите и Цар на царете, също и онези, които са с Него са звани, избрани и верни
- Защото Бог вложи в сърцата им да изпълнят Неговата воля, като действуват единомислено и предадат царската си власт на Звяра
- , докато се сбъднат Божиите думи
| Ангелът обяснява тайната (17:8-18)
8 Звярът, който си видял, беше, но го няма; обаче, скоро ще възлезе от бездната и ще отиде в погибел. И земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създанието на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма, но пак ще дойде. 9 Ето разумното значение на това: Седемте глави са седем хълма, на които седи жената; 10 те са и седмина царе, от които петимата паднаха, и единият сега е, а другият още не е дошъл, и когато дойде, трябва само малко да постои 11 и звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте, и отива в погибел; 12 и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра; 13 те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт; 14 те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; също и онези, които са с Него, ще победят, които са звани, избрани и верни. 15 Казва ми още: Водите, които си видял, гдето седи блудницата, са люде и множества, народи и езици. 16 И десетте рога, които си видял, те и звяра ще намразят блудницата, и ще я направят пуста и гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят в огън. 17 Защото Бог тури в сърцата им да изпълнят Неговата воля, като действуват единомислено и предават царската си власт на звяра, докато се сбъднат Божиите думи. 18 И жената, която си видял, е големия град, който царува над земните царе. 8 Ангелът започва своето обяснение като говори за Звяра, тъй като връзката на Блудницата със Звяра е толкова важна част от нейния характер и съдба. Отново, трябва да отбележим, че това е съставен Звяр (сравнете ст. 3 по-горе), съчетаващ качествата на Римската империя и на нейния оригинал, Змея. Милтън Тери казва: “В своето обяснение ангелът изглежда насочва вниманието конкретно към духа, който подбужда змея, звяра от морето и лъжепророка; и така това, което се потвърждава относно звяра тук, има специално значение за различните и последователни проявления на самия Сатана. . . . Следователно, от звяра, който беше, но го няма, разбираме загадъчна илюстрация на големия червен змей от 12:3. Той е царят на Бездната в 9:11; и звярът, който уби свидетелите в 11:7. Той се появява за известно време в личността на някой голям гонител, или под формата на някакво огромно нечестие, но след известно време бива изхвърлен. После той отново намира някое друго оръдие за своите действия и влиза в него с цялата злоба на нечистия дух, който броди в безводни места, търсейки почивка без да я намери, докато не открие старата си къща, празна, почистена и подредена, като че ли го кани да се върне.”585 Ангелът представя Звяра като пародия на “Този, Който е, и Който беше, и Който иде” (1:4): Звярът . . . беше и го няма, обаче скоро ще възлезе от бездната. В този момент изглежда, че конкретният човек, за когото се отнася образът на Звяра, е Веспасиан, който става Цезар след хаоса последвал смъртта на Нерон. Форд коментира: “Звярът ‘беше’ (Веспасиан се е ползвал с доверието на Нерон), и ‘го няма’ (изгубва благоволението му), и ще дойде от бездната (ще бъде възстановен с помощта на ‘хората от бездната,’ епитет за извратените хора от Кумран). Веспасиан съответствува на ‘този, който иде.’ В известен смисъл империята преминава през същите етапи; ‘тя беше,’ от Цезар до Нерон, ‘и я няма’ в критичната година на четиримата императори, и ще дойде отново с Веспасиан.”586 В края на краищата, както видяхме, това е описание на първоначалния Звяр, Змея, древния враг на Бога и на Неговите хора. Ако за момент има временно облекчение от неговото жестоко гонение, християните трябва да осъзнават, че той отново ще възлезе от Бездната, за да ги атакува и да ги преследва; независимо от това, напомня св. Йоан, поражението на Звяра е сигурно, защото неговото издигане не е във власт и слава от дясно на Бога, но само за да бъде погубен. Думата погубление е apoleian, коренът за Apollyon, “царят на бездната” в 9:11. Св. Йоан подчертава, че макар на Звяра да е позволено за известно време да възлезе от бездната, също така е сигурно, че той ще се върне там. Той е предопределен за пълно погубление, и не може да успее да унищожи Църквата. Но Змеят/Звярът ще бъде успешен да поведе отстъпилия Израел в неговия идолопоклоннически култ. Живеещите в земята ще се учудят . . . когато видят Звяра, който беше, и който го няма сега, и който ще дойде. Думата, използвана по-рано за излизането на Звяра от бездната е anabainō, като пародия на Христовото Възкресение/Възнасяне; думата идвам тук е paristēmi (глаголната форма на parousia), като имитация на Христовото Идване във власт и слава, носещо съд и спасение (първоначалната Parousia стана при Възнесението и доведе до Христовата Parousia срещу Ерусалим през 70 г. от Хр.). Така както християните от първи век са живеели в очакване за близката Parousia на техния Господ, така и отстъпилите юдеи са се надявали на Звяра за избавление и спасение. “Второто идване” на Змея, след неговото видимо (и истинско) поражение от Христос, е било повод за учудване, удивление и поклонение от отхвърлилите Христос юдеи. Възходът на тоталната държава във война против Царството на Христос, е било за бунтовния Израел издигане в слава, parousia, господен ден. Звярът е бил техният Месия, и неговата Анти-Parousia ги е избавила – за да ги предаде в ръцете на Аполион, погибелта и унищожението от Бездната. Единственият истински резултат от възлизането на Звяра от бездната е по-голямо осъждение върху него и върху неговите поклонници. Защо в края на краищата юдеите отхвърлиха Христос и се поклониха на Змея? Защото, за разлика от Христовите избрани, които са “избрани преди основаването на света” (Ефесяни 1:4), името на отстъпилия Израел не е било написано в Книгата на живота от основаването на света (сравнете 13:8). Св. Петър пише, че Исус Христос, великият Краеъгълен камък, беше за юдеите “Камъкът, в който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват, защото се спъват в Словото и са непокорни – за което бяха и определени” (1 Петрово 2:8).587 Вместо това, Църквата е наследила положението (Изход 19:6), което преди е принадлежало от Израел: “Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, хора, които Бог придоби . . .” (1 Петрово 2:9). 9-10 Ангелът сега говори за въплъщаването на Змея в Звяра от Морето. Ето разумното значение на това. Седемте глави са седем хълма, на които седи жената. “Седемте хълма” отново определят Звяра като Рим, известен със своите “седем хълма”;588 но те отговарят също и на поредицата от Цезари, защото са седем царе; пет са паднали: Първите пет цезари са Юлий, Август, Тиберий, Калигула и Клавдий.589 Единият сега е: Нерон, шестият Цезар, е на престола, докато св. Йоан пише Откровението. Другият още не е дошъл; а когато дойде, трябва само малко да постои: Галба, седмият Цезар, царува по-малко от седем месеца. 11 Но падането на Юлиево-Клавдиевата династия и сериозният политически хаос от това не трябва да бъдат тълкувани от християните като край на скърбите. Защото техният истински враг е Звяра, който ще се въплъти също и в други цазари. Той е също осмият цар, който е от седмината: антихристиянската бруталност на последвалите тирани ще ги бележи като носещи същия белег като техните предшественици. Осем е числото на възкресението в Библията; св. Йоан предупреждава, че макар Империята привидно да се разпада след управлението на седемте царе, тя отново ще бъде “възкресена,” за да продължи да живее в други гонители на Църквата. Но завръщането на Империята няма да доведе до победа за Звяра, защото дори осмият, възкръсналият Звяр, отива на погубление. Църквата ще трябва да има търпение по време на периода на възлизането на Звяра, но тя има увереността, че нейните врагове няма да успеят. Техният Цар ще е победител; Неговите слуги са предопределени да споделят Неговата победа. 12 Десетте рога, които св. Йоан видя върху звяра, са десет царе. Числото 10 в Библията, както забелязахме по други поводи, е свързано с идеята за “много,” за количествена или числена пълнота. Че тези “царе” са свързани със Звяра, украсявайки неговите глави като “корони,” и че получават власт със Звяра (т.е. заради своята връзка с него), посочва, че те са владетели, подчинени или съюзени с Империята. Рим действително имаше десет имперски провинции, и някои коментатори смятат това като обозначение за тях.590 Но не е задължително да се опитваме да даваме точно определение на тези десет подчинени царе; символът просто представлява “съвкупността на всички съюзени или подчинени царе, които са помагали на Рим в неговите войни срещу юдаизма и християнството.”591 Смисълът на текста е да посочи към тези царе, с които Блудницата търгуваше (ст. 2) като средство за своето окончателно погубление (ст. 16-17). 13-14 Св. Йоан разказва, че “десетте царе” се съюзяват със Звяра срещу Църквата, преследвайки Църквата по всички провинции и подчинени царства на Империята: Те са единомислени, и предават на звяра своята сила и власт, за да воюват срещу Агнето, както Михаил и Неговите ангели воюваха срещу Змея (12:7). За падналия човек целта винаги е била упражняването на власт: опит да свали Бог от Неговия престол. Както предсказа Псалмистът, “Земните царе се опълчват и управниците са наговарят заедно, против Господа и против Неговия Помазаник” (Псалм 2:2; сравнете Деяния 2:26). Апостолският коментар на този текст се открива в ранната молитва на гонената Църква. Като цитират Псалм 2, те казват: “Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и израилевите люде, се събраха в този град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал, за да извършат всичко, що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане” (Деяния 4:27-28). Нечестивите са обединени в общата омраза срещу Божия Син, Помазаника. Затова ни е казано за изхода от заговора на Ирод и Пилат срещу Христос: “В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг” (Лука 23:12). Врагове ще се обединяват заедно срещу общ враг, и при Пришествието на Христос ще виждаме света на езичниците и отстъпниците да се обединява в бунт срещу Него. Но много преди това Псалмистът предупреди царете и управниците, “слугувайте на Господа със страх, и радвайте се с трепет. Целувайте Избраника, за да се не разгневи, та погинете в пътя; защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него!” (Псалм 2:11-12). Така изходът от тази космическа битка е сигурен и неизбежен: И Агнето ще ги победи, защото Той е Господ на господарите и Цар на царете, също и онези, които са с Него са звани, избрани и верни. Св. Йоан уверява Църквата, че в тяхната страшна и ужасна война с внушителната мощ на имперския Рим, победата на християнството е гарантирана. 15 Сега ангелът обяснява значението на водите . . . където седи Блудницата. Те са описани с четирикратно обозначение: люде и множества, народи и езици, т.е. светът. Отъждествяването на нечестивите, бунтовни народи на света с бушуващото море е позната в Писанието (сравнете 13:1). Исая пише за “шуменето на многото племена, които бучат като бученето на моретата, – и смутът на народите, които напират като напора на големи води! Народите ще напират като напора на големи води; но Бог ще ги смъмри и те ще побягнат далеч, и ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра, и като въртящ се прах пред вихрушката” (Исая 17:12-13). “Нечестивите са като развълнувано море, защото не може да утихне, и водите му изхвърлят тиня и кал. Няма мир за нечестивите, казва моят Бог” (Исая 57:20-21). Наистина, Ерусалим можеше да бъде изобразен като седнал върху “много води” (т.е. народите), заради голямото и всепроникващо влияние, което юдеите са имали по всички части на Римската империя преди разрушаването на Ерусалим. Във всеки град е имало техни синагоги, и обхватът на тяхната колонизация може да се види в разказа за деня на Петдесятница, който ни казва, че “тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви хора, от всеки народ под небето” (Деяния 2:5).592 16 Във войната си срещу Христос разярените народи се обръщат срещу Блудницата, поради връзката й с Него.593 Ангелът изобразява тази нова враждебност срещу Блудницата чрез четирикратно описание: народите от Империята ще намразят Блудницата и ще я направят пуста и гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят с огън (сравнете Еремия 13:26; Плачът на Еремия 1:8-9; Наум 3:5). Ерусалим беше прелюбодействувал с езическите народи, но през 70 г. от Хр. те се обърнаха срещу него и го унищожиха, като го запустиха (същата дума, използвана в Матей 24:15, Марк 13:14 и Лука 21:20; отразяваща гръцкия вариант на Данаил 9:26-27: мерзостта, която запустява). Едно от наказанията при хващане на прелюбодейка в древния свят беше публичното унижение да бъде съблечена гола (сравнете Исая 47:2-3; Еремия 13:26; Плачът на Еремия 1:8; Езекиил 16:37, 39; 23:29; Осия 2:10; Наум 3:5). Тук се прави още една връзка с “Езавел” (2:20; сравнете 17:5): народите ядат нейната плът, както кучетата (ср. 22:15) изядоха плътта на оригиналната Езавел (3 Царе 21:23-24; 4 Царе 9:30-37). Пророците, които говорят за Ерусалим като за Блудница, казаха, че точно както свещеническа дъщеря, която стане блудница, трябва да бъде “изгорена с огън” (Левит 21:9), така Бог ще използва предишните “любовници” на Ерусалим, езическите народи, за да го унищожат и да го изгорят до основи (Ер. 4:11-13, 30-31; Езекиил 16:37-41; 23:22, 25-30). Ръсел отбелязва, че “Тацит говори за горчивата омраза с която са били изпълнени арабските помощни войски на Тит срещу юдеите,594 и имаме страшно доказателство за силната омраза, изпитвана към юдеите от страна на съседните народи при мащабните кланета на този нещастен народ, извършени в много големи градове точно преди избухването на войната. Цялото юдейско население на Цезарея е било изклано за един ден. В Сирия всеки град е бил разделен на два лагера, юдеи и сирийци. В Скитопол над тринадесет хиляди юдеи са били жестоко убити; в Аскалон, Птолемаис и Тир са станали подобни кланета. Но в Александрия касапницата над юдейското население надминала всички други кланета. Целият юдейски квартал е бил потопен в кръв, и петдесет хиляди тела лежали на зловещи купове по улиците.595 Това е ужасен коментар на думите на ангела-тълкувател: ‘десетте рога, които си видял, те и звярът ще намразят блудницата’ и т.н.”596 Важно е да осъзнаем, както отбелязахме по-горе, че Звярът унищожава Ерусалим като част от своята война срещу Христос; мотивът на римските пълководци при разрушаването на Храма не е бил само да смажат юдейския бунт, но и да изличат християнството, както разказва Сулпиций Север: Говори се, че Тит, след като свикал съвет, първо обсъдил дали да разруши храма, здание с такава изключителна направа. Защото изглеждало добре за някои да не бъде разрушавана тази свещена сграда, отличена над всички други човешки постижения, тъй като ако се запази, тя ще даде свидетелство за умереността на Рим, но, ако бъде разрушена, ще служи като вечно доказателство за римската жестокост. Но от друга страна, други и самият Тит считали, че точно храмът трябва да бъде разрушен, за да може религията на юдеите и на християните да бъде напълно подтисната; заради това, че тези религии, макар воюващи една срещу друга, все пак са произлезли от едни и същи автори; че християните са произлезли от юдеите, и че ако коренът се изтръгне, издънката скоро ще загине.597 Звярът си мисли, че може да убие Блудницата и Невястата с един удар! Но когато прахът утихва, скелето на стария, отстъпнически Ерусалим лежи в руини, а Църквата бива разкрита като новия и най-славен Храм, Божието вечно обиталище. 17 Така върховният Господар не зависи от милостта на Звяра и неговите лакеи; по-скоро всички тези събития са предопределени за Божия слава, чрез изпълнението на Божиите наредби. Защото Бог вложи в сърцата им да изпълнят Неговата воля, като действуват единомислено и предадат царската си власт на Звяра. Очевидно грях е за тези царе да дадат своите царства на Звяра с цел да воюват срещу Агнето. И все пак Бог е Този, който го вложи в техните сърца! Някои ще възразят, разбира се, че това прави Бог “автор на греха.” Очевидният отговор на това възражение е, че текстът казва, че Бог е поставил злото намерение в техните сърца; в същото време биваме уверени, че “Бог е праведен във всичките Си пътища.” Ако вярваме на Библията, трябва да вярваме на Откровение 17:17 и на Псалм 145:17. Трябва твърдо да държим на две (привидно противоречащи си) идеи: Първо, Бог не е отговорен за греха; Второ, нищо не се случва без Него, или противно на Неговото намерение.598 Така за онези, които воюват против Божието слово, библейският отговор е ясен: “Но, о, човече, ти кой си, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част – съд за непочтена употреба?” (Римляни 9:20-21). Св. Августин отбелязва: “Следователно, във властта на нечестивите е да грешат; но че в съгрешаването правят това или онова, не е в тяхна власт, а е от Бога, Който разделя тъмнината и я управлява; така че дори и това, което правят противно на Божията воля, не се изпълнява, освен ако е Божията воля.”599 Сега е разкрита цялата цел на гнева на езическите царе, на тяхното обединяване в заговор срещу Невястата и Блудницата, на предаването на техните царства на Звяра и на получаването им на власт за един час заедно с него. Бог е вложил в техните сърца да изпълнят Неговото намерение, докато се сбъднат Божиите думи. Войната между Христос и Звяра, стигаща до кулминация при опустошаването на Блудницата, се извършва в изпълнение на предсказанията на Бога чрез Неговите пророци. Проклятията на Завета (Второзаконие 28) бяха изпълнени върху Израел чрез Звяра и десетте рога. Те бяха оръдията на Божия гняв, както Христос предсказа в Своята беседа на Елеонския хълм. През тези ужасни “дни на въздаяние,” Той каза, ще се изпълни всичко, което е писано (Лука 21:22). Видението и пророчеството ще бъдат запечатани и завършени при разрушаването на стария световен ред (Данаил 9:24). 18 Сега ангелът определя Блудницата като Големия град, което, както видяхме, св. Йоан използва като название за Ерусалим, където техният Господ беше разпнат (11:8; 16:19). Нещо повече, казва ангелът, този град царува над земните царе. Може би този стих повече от всеки друг е подвел тълкувателите да предполагат, противно на всички други свидетелства, че Блудницата е Рим. Ако градът е Ерусалим, как може за него да се казва, че притежава такава световна политическа власт? Отговорът е, че Откровение не е книга за политика; тя е книга за Завета. Ерусалим наистина царуваше над народите. Той наистина притежаваше Царство, което беше над всички световни царства. Той имаше заветно първенство над земните царства. Израел беше Царство от свещеници (Изход 19:6), упражняващо свещеническо служение на настойничество, поучение и застъпничество в полза на народите на света. Когато Израел биваше верен на Бога, принасяйки жертвоприношения за народите, светът беше в мир; когато Израел нарушаваше Завета, светът беше в смут. Езическите народи признаваха това (3 Царе 10:24; Ездра 1:4-7; сравнете Римляни 2:17-24).600 Но те извратено се стремяха да подмамят Израел да извърши блудство срещу Завета – и когато той го направеше, те се обръщаха срещу него и го разрушаваха. Този модел се повтори няколко пъти до окончателното отлъчване на Израел през 70 г. от Хр., когато Ерусалим беше разрушен. Запустяването на Блудницата беше Божието последно знамение, че Царството е предадено на Неговия нов народ, Църквата (Матей 21:43; 1 Петрово 2:9; Откровение 11:19; 15:5; 21:3). Царството над царствата никога вече няма да бъде притежавано от националния Израел. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|