Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън


Вавилон е тръшнат (18:21-24)



страница100/161
Дата10.01.2023
Размер3.87 Mb.
#116181
ТипИзложение
1   ...   96   97   98   99   100   101   102   103   ...   161
dni na vazdaianie
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
Вавилон е тръшнат (18:21-24)

21 И един силен ангел взе един камък, голям като воденичен, та го хвърли в морето и рече: Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери.


22 Глас от онези, които свирят на арфи, и от певци, от свирачи, и от тръбачи няма вече да се чува в тебе; и никакъв художник от каквото и да било художество няма вече да се намери в тебе; и шум от воденица няма вече да се чува в тебе;


23 светлина от светило няма вече да свети в тебе; и глас от младоженец и от невяста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяния бяха измамени всичките народи.


24 И в него се намериха кърви от пророци и от светии и от всичките заклани на земята.




21 Исус каза на Своите ученици да се молят планината на Ерусалим да бъде хвърлена в морето (Матей 21:21); Той предупреди фарисеите, че който се противи на Благовестието и пречи на “малките” да го получат, е по-добре за него да му “се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето” (Лука 17:2; сравнете Матей 18:6; Марк 9:42). Тук, в подобен език, разрушението на Ерусалим е символично изобразено чрез драматичното действие на силен ангел, третото и последно появяване на този израз в Откровение. В първото (5:2) той е чут да призовава някой да отвори свитъка, обявяващ Божиите заветни съдби върху Ерусалим; във втория (10:1ff.) той е видян като Свидетел на Новото Създание, държащ “малък свитък,” който говори за Новия Завет и за ролята на Църквата в историята на изкуплението, за “завършването” на “Божията тайна” в Последните Дни. Подобен израз е използван в 18:1-2, в който ангел “със силен глас” обявява окончателната гибел на Вавилон. Сега, в изпълнение на всички тези неща, силният ангел хвърля голям воденичен камък . . . в морето. Всяка производителност (воденичен камък) изчезва (ср. със ст. 23); за разлика от Църквата (1 Коринтяни 15:58), трудът на Ерусалим наистина е бил напразен. Той и неговите дела са хвърлени в бездната. Старозаветната основа на този образ идва от унищожението на египтяните в Червеното море, според Мойсеевата песен на брега, отразена от песента на левитите при завръщането от вавилонския плен:

Господ е силен Воин;


Името Му е Иеова.
Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето;
Отборните му пълководци потънаха в Червеното море.
Дълбочините ги покриха;
Като камък слязоха в бездната. . . .
Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри;
Потънаха като олово в силните води. (Изход 15:3-5, 10)

Видя теглото на бащите ни в Египет,


И чу вика им при Червеното море. . . .
Ти и раздели морето пред тях,
Та преминаха по сухо всред морето;
А гонителите им Ти хвърли в дълбочините,
Като камък в силните води. (Неемия 9:9-11)

Символът също се основава на пророческата драма, изпълнена от Сараия, посланикът на Еремия за осъждение (Еремия 51:61-64). След като прочита пророчеството за “постоянното запустяване” на Вавилон, той завързва свитъка за камък и го хвърля в Ефрат, обявявайки: “Точно така ще потъне Вавилон и няма да се надигне отново. . . .” Прилагайки думите на Сараия за Блудницата, ангелът казва: Така Вавилон, великият град, ще бъде хвърлен със сила, и няма да се намира вече. Как беше изпълнено това през 70 г. от Хр., ако “Ерусалим” все още стои през двадесети век? Във физически смисъл, разбира се, Ерусалим не беше унищожен завинаги през 70 г. от Хр., както и Вавилон или Едом, или Египет не бяха унищожени “завинаги.” Но пророчеството е заветно и етично насочено; то не се занимава основно с география. Например, вижте пророчеството на Исая срещу Едом:


Потоците на Едом ще се превърнат в смола


И пръстта му в сяра,
И земята му ще стане пламтяща смола
Няма да угасне ни нощем, ни денем;
Димът й ще се издига непрестанно;
Из род в род ще остане опустошена;
Никой не ще премине през нея до века. (Исая 34:9-10)

Това е емоционално наситен език, свързващ запустяването на Едом с разрушението на Содом и Гомора. В “буквален,” физически смисъл, пророчеството не беше изпълнено; но то беше изпълненов своето действително значение и намерение. Древната територия на Едом все още има дървета и цветя, части от нея се използват като земеделска земя, а пътници продължават да преминават през нея. Както наблюдава Патрик Феърбеърн, “Едом трябваше да бъде наказан с бедност и разруха: Едом, но не само или главно като земя, а като народ. Това е предсказано от пророчеството, и то е напълно потвърдено. . . . Едом от пророчеството – Едом считан като Божий враг и противник на Израел – загина завинаги; от тази гледна точка всичко е девствена пустиня, безнадеждна разруха; и именно в това истинността на Божието слово намира своето потвърждение.”614


Феърбеърн обяснява как Едом е използван като пророчески символизъм: “В късните етапи на историята на Израел едомитите надминават всички техни врагове по дълбочината и силата на злобата; и затова те естествено биват смятани от Духа на пророчеството за олицетворение на безбожна злоба и гордост, които биха били задоволени само с пълното изличаване на Божието дело – началниците и представителите на цялото множество от чужденци, чиято гибел ще донесе заедно със себе си и унищожението и разрушението на всичко, което се издига и противопоставя срещу всяко знание за Бога. Очевидно това е гледната точка за нещата в стих 15 на пророчеството от Авдий; съдбата на всички езичници е свързана с тази на Едом:

Защото денят Господен е близо против всичките народи;


Както си направил, така ще се направи и на тебе;
Постъпките ти ще се върнат на главата ти.

– т.е., в Едом, върховното изявление на езичеството, всички езичници ще получат, така да се каже, смъртоносен удар.”615


Нещо повече, пророк Амос предсказа подчиняването на “Едом” под династията на Давид (Амос 9:11-12), и новозаветното тълкувание на този текст го обяснява като пророчество за обръщането на народите под управлението на Христос (Деяния 15:14-19). “Това ясно показва, че Едом от пророчеството, който беше обречен на пълно унижение и на вечна разруха, е само Едом на горчивата и неумолима враждебност против Божието дело и народ; че ако децата на Едом се разграничат от това и влязат в приятелски отношения с Божия завет, и се подчинят на хомота на световното господство, дадено на Давидовия дом, вместо да го премахнат от вратовете си, както в миналото, те ще участвуват в благословението и ще слеят интересите си с тези на хората, върху които Бог е поставил Своето име, за да им прави добро. Обещание и бъдеще като тази никога не могат да бъдат примирени с резултата от предсказаните осъждения върху Едом, ако бъдат приети в строго буквален стил на тълкувание; защото според него не трябва да има остатък, нито семе или място на благословение, което да е свързано с Едом, но само една ужасяваща сцена на безплодие, запустение и проклятие.”616
По същия начин, “вечното” запустяване на Ерусалим означава, че Израел ще престане да съществува като заветен народ. Ерусалим – като Великият Град, Святият Град вече няма да се намери.617 Наистина, както Римляни 11 показва ясно, наследниците на Авраам отново ще бъдат присадени в завета.618 Но те вече няма да бъдат отделен, свят народ от специални свещеници. Те ще се присъединят към народите на света в спасеното множество, без разграничение (Исая 19:19-25). Със Своето завършено дело Христос направи “двата отдела [вярващи евреи и езичници] един” (Ефесяни 2:14). Те са били съединени в “едно Тяло,” Църквата (Ефесяни 2:16). Има само едно спасение и една Църква, в която всички вярващи, независимо от техния етнически произход, стават Божии деца и наследници на обещанията на Авраам (Галатяни 3:26-29; сравнете Ефесяни 2:11-22). Старият Ерусалим, отстъпническата Блудница, е била заменена с Новия Ерусалим, чистата Невяста на Христос. Няма спасение извън Църквата.
22-23 Като допълнителен признак на премахването на заветното положение на Блудницата, ангелът обявява, че благословенията на Едемската градина ще бъдат завинаги отнети. Отнасяйки се към пророчествата на Еремия срещу бунтовния Ерусалим от неговото време (Еремия 7:34; 16:9; 25:10; сравнете Исая 24:7-12), и към пророчеството на Езекиил срещу царя на Тир (Езекиил 28:11-19), той произнася присъдата върху Града в пет части:
Първо, има четирикратно описание на загуба на музиката в цялата Земя: Глас от онези, които свирят на арфи, и от певци, от свирачи и от тръбачи няма вече да се чува в тебе (ср. споменаването на “тъпанчета” и “свирки” в Езекиил 28:13 [в края]).
Второ, изчезва производителността на Земята, когато работникът ще се отнеме от Израел и ще се хвърли в Бездната: Никой занаятчия от какъвто и да е занаят няма вече да се намери. Според Захария, тиранията на езическите народи над Израел ще бъде възпирана чрез неговите занаятчии (Захария 1:18-21). Но за отстъпилия Израел тази защита срещу подтисничеството вече няма да съществува.
Третото и средното нещо в списъка е важно: Шум от воденица вече няма да се чува в теб. Образът на Воденицата в целия древен свят е бил символ на основаването на вселената, произвеждащ мир и благоденствие; унищожаването на воденицата означава Край на Света.619 Централното място на воденицата в този текст може да означава, че Храмът, като Воденица, която крепи света, ще бъде разрушен; Христос е донесъл Края на Света.
Четвърто, Израел ще понесе загубата на Божието слово, на разума и мъдростта и на есхатологичната надежда: Светлина на светилника вече няма да свети в тебе.
Пето, завършекът на запустяването на Ерусалим е, че като невярна съпруга, Блудница, той се изхвърля и се заменя с друга: Глас на Младоженец и на Невяста вече няма да се чува в тебе.
Тези пет точки бележат няколко важни характеристики на Ерусалимския Храм:



  1. Сподели с приятели:
1   ...   96   97   98   99   100   101   102   103   ...   161




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница