Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън

Реакции относно падането на Вавилон (18:9-20)

Изтегляне 3.87 Mb.

страница	99/161
Дата	10.01.2023
Размер	3.87 Mb.
	#116181
Тип	Изложение

1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 161

dni na vazdaianie
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai

Реакции относно падането на Вавилон (18:9-20)

9 И земните царе, които са блудствували и живяли разкошно с нея ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето й.

10 Отдалеч ще стоят поради страх от мъките й и ще казват: Горко, горко на тебе, велики граде Вавилоне, крепки граде, понеже в един час дойде съдбата ти!

11 И земните търговци плачат и жалеят за нея, защото никой вече не купува стоките им,

12 стоки от злато и сребро, скъпоценни камъни и бисери, от висон и багреница, коприна и червено; и всякакво благоуханно дърво и всякакви изделия от слонова кост и всякакви изделия от скъпоценно дърво и от мед: от желязо и от мрамор;

13 и канела, аромати, тамян, миро и ливан; вино и дървено масло; чисто брашно и пшеница; добитък и овце; коне, колесници и роби; и човешки души.

14 Овощията, за които душата ти копнееше, изчезнаха от тебе, и всичко изящно и разкошно загина от тебе, и няма вече да се намерят.

15 Търгуващите с тези неща, които се обогатиха от нея, ще застанат отдалеч поради страх от мъките й, ще плачат и ще жалеят, казвайки:

16 Горко, горко, граде велики, облечен във висон, багреница и червено, и украсен със злато, със скъпоценни камъни и с бисери;

17 защото в един час запустя толкова богатство! И всеки корабоначалник, всеки пътник по море, моряците и всички, които се препитават от морето, застанаха отдалеч,

18 и викаха, като гледаха дима от неговото изгаряне, казвайки: Кой град приличаше на великия град?

19 И посипаха пръст на главите си и викаха с плач и жаление, като думаха: Горко, горко на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от скъпоценностите му; защото в един час запустя!

20 Веселете се за него, небеса и вие светии, вие апостоли и пророци, защото съда, с който вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него.

9-10 Три класи от хора оплакват унищожението на Ерусалим. Първата група се състои от земните царе, народите на империята, които подпомагат и поощряват Заветния народ в неговото отстъпление от Бога. Унищожението на Блудницата е за тях страшен знак за Божия суров и неумолим съд. Те виждат дима от нейното изгаряне – символ, зает от разрушението на Содом (Битие 19:28), и по-късно метафорично описание на падането на Едом (Исая 34:10) – и им е напомнено, че скоро може да се очаква подобен съд за тях. Бог изяви на пророк Еремия, че земните народи ще бъдат принудени да пият от чашата на Неговия пламенен гняв: “И ако откажат да вземат чашата от ръката ти и да пият, тогава да им речеш: Така казва Господ на Силите: Непременно ще пиете; защото, ето Аз докарвам зло като започвам от града, който се нарича по Моето име; и вие ли ще останете съвсем ненаказани? Няма да останете ненаказани, защото Аз ще призова нож върху всичките земни жители, казва Господ на Силите” (Еремия 25:28-29).
Плачът на всяка група завършва с думите: Горко, горко на великия град! Този израз ще има важно значение за живеещите в Ерусалим в годините преди и по време на Скръбта. Йосиф Флавий разказва за юдейски пророк (интересно, чието име било Исус), в Последните дни, чийто вик “Горко, горко!” станал обичайна част от живота на Града.

Едно преднамезнование, още по-тревожно, се появи четири години преди войната по време, когато в града все още преобладаваха пълен мир и благоденствие [т.е. 62 г. от Хр.]. Един Исус, син на Анания, недодялан селянин, дойде на празника, на който всеки юдеин трябва да постави шатра за Бога [т.е. Празникът на Скиниите, или Sukkoth]; когато застана в Храмовите дворове, той неочаквано започна да вика: “Глас от изтока, глас от запада, глас от Четирите ветрища, глас срещу Ерусалим и Светилището, глас срещу Младоженеца и Невястата, глас срещу целия народ!” Ден и нощ той произнасяше този вик докато обикаляше всички улици.

Някои от известните граждани, сериозно раздразнени от тези злокобни думи, заловиха човека и жестоко го пребиха. Но той, без да промълви дума в своя защита, нито за лични сведения за тези, които го биеха, продължи да говори същите предупреждения както преди. Затова съдиите, като заключиха правилно, че някакъв свръхестествен подтик трябва да е отговорен за неговото поведение, го заведоха пред римския управител. Там, макар да му смъкнаха кожата с бичове, той нито моли за милост, нито проля сълза, но издигайки своя глас в най-плачевен вик, отговори на всеки удар с “Горко, горко на Ерусалим!” Когато Албин, управителят, го попита кой е и откъде идва и защо произнася тези викове, той не отговори нищо, но безкрайно повтаряше своята погребална песен за града, докато Албин го пусна, защото го счете за ненормален.
През това време, докато войната избухна, той никога не се доближи до някой гражданин, нито беше видян да говори с някой, но ежедневно, като молитва, която беше запомнил, той повтаряше своя плач: “Горко, горко на Ерусалим!” Никога не прокле някой от онези, които го биеха от време на време, нито благодари на онези, които му даваха храна; неговият единствен отговор към всеки беше това меланхолично предсказание.
Неговият глас се чуваше на всички празници. Така той продължи своето оплакване в продължение на седем години и пет месеца, като гласът му беше силен както винаги и с неотслабваща сила, докато, по време на обсадата, след като видя изпълнението на своето предзнаменование, той млъкна. Той обикаляше, крещейки с пронизителен глас от стената, “Горко, горко още веднъж на града, на народа и на Храма!” Тогава, когато добави последната дума – “Горко също и на мен!” – камък запратен от катапулт го удари, убивайки го на място. Така, със самата поличба на своите уста, той посрещна своя край.”^⁶⁰⁸

11-17а Втората и най-голяма група от оплаквачи се състои от търговци от Земята, скърбящи, защото никой повече не купува техните стоки. Богатството на Ерусалим беше пряк резултат от благословенията, обещани в Левит 26 и Второзаконие 28. Бог го беше направил голям търговски център, но той беше злоупотребил с този дар. Макар да има сходства между списъка на стоките тук и този в Езекиил 27:12-24 (пророчество срещу Тир), вероятно стоките отразяват предимно Храма и търговията около него. Форд отбелязва, че “чуждестранната търговия е имала голямо влияние в святия град, и храмът е привличал най-големия дял от нея. Основните стоки са били хранителни запаси, ценни метали, луксозни предмети и текстил.”^⁶⁰⁹ Йосиф описва разкошното богатство на Храмовата фасада (сравнете Лука 21:5): “Първата порта беше 70 лакти висока и 25 широка; тя нямаше врати, показвайки безпрепятствено обширния простор на небето; цялото лице беше обковано в злато, и през нея арката на първата зала беше напълно видима за външния наблюдател в цялото си великолепие, а околното пространство на вътрешната порта, цялото блестящо в злато, поразяваше очите на наблюдателите. . . . Порталният отвор към сградата беше, както казах, напълно позлатен, както беше цялата стена около него. Нещо повече, над него бяха златните лози, от които висяха златни гроздове с човешки ръст. Пред тях висеше също толкова дълга завеса от Вавилонска тъкан, избродирана със синьо, червено и пурпурно, и фин лен, изработен с чудно майсторство. . . . Вътрешността на светилището притежаваше всичко, което да удивява ума или окото. Покрито отвсякъде с масивни златни плочи, то отразяваше при първите лъчи на слънцето толкова пламенен блясък, че онези, които го погледнеха, биваха принудени да сведат погледа си, сякаш виждат самите слънчеви лъчи. За чужденците, които го наближаваха, то изглеждаше отдалеч като планина, покрита със сняг, защото всяка част, която не беше покрита със злато, беше чисто бяла.”^⁶¹⁰
Йосиф Флавий също отбелязва, че един от свещениците, на име Исус, предал Храмовите съкровища на Тит: “Той излезе и спусна от стената на светилището двата светилника, подобни на онези, съхранявани в светилището, както и маси, купи и подноси, всички от чисто злато и много тежки. Той също предаде завесите, облеклото на първосвещениците, украсено със скъпоценни камъни, и множество други неща, необходими за Храмовите служби. В допълнение, храмовият съкровищник на име Финей, когато беше взет в плен, предаде туниките и поясите на свещениците, голямо количество пурпурни и алени платове, съхранявани на склад за поправянето на завесата на Храма, заедно с голямо количество канела и множество други подправки, които бяха смесвани и изгаряни всеки ден като тамян пред Бога. Той им предаде много други съкровища, с изобилие от свещени украшения. . . .”^⁶¹¹
В един обширен текст, описващ развитата търговия на Ерусалим, Едерсхайм ни осведомява: “В тези улици и алеи е можело да се купи всичко: производсвото на Палестина или вносни стоки от чужди земи – та дори най-редки предмети от най-далечните краища. Изключително оформени, привлекателно направени и инкрустирани чаши, пръстени и други изделия от скъпоценни метали; стъкло, коприна, фин лен, вълнени платове, пурпур и пищни драперии; подправки, масла и парфюми, скъпоценни като злато; хранителни стоки и напитки от чужди страни – накратко, това което Индия, Персия, Арабия, Мидия, Египет, Италия, Гърция и дори най-далечните страни на езичниците са предлагали, е можело да се намери на тези базари. Древните юдейски писания ни дават възможност да посочим не по-малко от 118 различни вносни стоки от чужди земи, съставляващи дори повече отколкото съвременният лукс е изобретил.”^⁶¹²
Списъкът на св. Йоан с търговски стоки се разделя на няколко части, общо по четири стоки във всяка; прозаичното, делово изброяване завършва изненадващо:
1) стоки от злато, сребро, скъпоценни камъни и бисери;
2) от висон и багреница, коприна и червено;^⁶¹³
3) и всякакво благоуханно дърво и всякакви изделия от слонова кост и всякакви изделия от скъпоценно дърво и от мед, от желязо и от мрамор;
4) и канела, аромати, темян, миро и ливан;
5) вино и дървено масло; чисто брашно и пшеница;
6) добитък и овце; коне, колесници и роби;
7) и човешки души.
Последният израз, взет от описанието на търговията с роби на Тир в Езекиил 27:13; се прилага към Ерусалимското духовно робство на човешките души. Както отбелязва св. Павел в своето противопоставяне на земния, отстъпил Ерусалим с Църквата, небесния Божий град: “Сегашният Ерусалим . . . е в робство с децата си,” докато “Горният Ерусалим е свободен; той е на всички майка” (Галатяни 4:25-26). Ерусалим търгуваше с много стоки, от целия свят. Спазвайки обещанията на Левит 26 и Второзаконие 28, Бог го направи голям търговски център. Но той злоупотреби с Божиите дарове: Неговата основна търговия беше с човешки души. Вместо да изпълнява своята правилна функция като майка на цялото човечество, той се е продал в блудство и е повел децата си в демонично робство, държавно подтисничество и окончателно погубление.
Накратко, разказът се обръща, за да се насочи към самия Ерусалим: Овощията, за които душата ти копнееше, изчезнаха от тебе, и всичко изящно и разкошно загина от тебе, и няма вече да се намерят. Като послуша Змията и пожела да стане като Бога, Невястата извърши отстъпление и така загуби достъп до плода, който желаеше [сравнете Матей 21:19, 43]; отстранена от Дървото на Живота, тя изгуби също и другите благословения на Градината, “всичко изящно и разкошно.”
Търговците на Израел се бяха обогатили, духовно и (следователно) материално от своята връзка с Ерусалим; сега, при вида на неговото разрушение, те са безсилни да сторят нещо, освен да скърбят и да плачат за Великия град, който бил облечен в чист лен и пурпурно и червено, и украсен със злато и със скъпоценни камъни и бисери. Отново, описанието на Града-Блудница го определя като отстъпилия Ерусалим, украсен със славата на Храма и облечен в чистия лен на праведната Невяста (19:8). Онези, които са спечелили от богатствата на Ерусалим, са поразени от внезапността на неговото разрушение: защото в един час такова голямо богатство запустя! Думата е запустявам: Тук се описва е обещаното запустяване на Ерусалим (Матей 23:38; 24:15, и т.н.). Думата час не трябва да се приема в строго буквален смисъл тук, както и в много други метафорични употреби на думата; по-скоро тя често се употребява, особено от св. Йоан, за определено критично време (сравнете Матей 25:13; Марк 14:41; Йоан 2:4; 5:25, 28; 7:30; 8:20; 12:23; 17:1; 1 Йоан 2:18). Тук тя се използва в смисъл на внезапност. Разрушаването на Ерусалим е внезапно, и дори неочаквано: до самия край хората са очаквали чудодейно избавление. Светът на отстъпническия юдаизъм е зашеметен от запустяването на неговия Град и Храм. Падането на Ерусалим е удар за системата, от който тя никога няма да се възстанови.
17б-19 Третата група, която оплаква падналия Град, се състои от всеки корабоначалник и всеки пътник по море, и всеки моряк, и всички, които се препитават от морето. Те също скърбят за загубата на Ерусалим, защото всички които имаха кораби при морето забогатяха от неговото богатство. Очевидно, инвестирането в икономиката на Израел е престанало да бъде доходоносно след 70 г. от Хр., но изглежда плачът на “моряците” сочи към народите по света (на които моряците са във всички случаи представители).
Св. Йоан вече говори за морето във връзка с Великия Град: водите, върху които Блудницата седи на Звяра, “са хора и множества и народи и езици” (17:15). Той също изброява три класи хора, засегнати от унищожението на Блудницата: “земните царе,” “земните търговци,” и всички “които имат кораби по морето.” Те очевидно отговарят на трикратното обозначение на онези, които са били покварени от Блудницата, дадено в стих 3: всички народи . . . земните царе . . . земните търговци. “Онези, които слизат на морето в кораби, и вършат работи в големи води,” е трябвало да бъдат научени в пътищата на Господа, за да могат да Го призоват в своето утеснение, и за може Той да им покаже Своята заветна милост (Псалм 107:23-32). И наистина, когато Израел е вървял достойно в своето призвание, целият свят е бил обогатен от неговото богатство: той е бил “водител на слепите, светлина на тези, които са в тъмнина, наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в Закона олицетворение на знанието и на истината” (Римляни 2:19-20). Когато Израел е бил в общение с Бога и под Неговото духовно и материално благословение, народите са идвали при него за мъдрост и за търговия и размяна (Второзаконие 28:12; 3 Царе 10:23-25). Но в отстъплението търговията стана примамка, средство за блудство с идолопоклонници, и Израел поквари не само своите собствени деца, но и народите по света. Той си приписа славата на божество, така че моряците извикаха: Кой е като великия град? (ср. вика на поклонниците в 13:4: “Кой е като Звяра”). Но понеже каза в сърцето си, “Ще се изкача на небесата. . . . Ще бъда като Всевишния,” Ерусалим беше изхвърлен в ада (Исая 14:13-15). В един час беше опустошен, запустен, за да не бъде никога вече Великия Град.
20 Има четвърти отговор на падането на Ерусалим: този на Църквата. Ангелът казва на Божия народ да се радва за него. Църквата, която се събира в небесата – светиите и апостолите и пророците – са се молили за разрушението на отстъпническия, демонизиран Град, който поведе света в бунт срещу Бога и в гонение на Неговите деца. Когато димът на всеизгарянето се възнесе до небесата, светиите трябва да се радват, че на техните молитви е било отговорено: Бог е отсъдил вашия съд върху нея! обявява ангелът, използвайки еврейски плеоназъм, за да изрази “двойното свидетелство” на Божия съд срещу нея. Отново откриваме, че библейският образ на Църквата, покланяща се в небето, е твърд в своето противопоставяне на злото, молейки се Бог да защити Своя народ на земята. Забележете добре: съдът на Блудницата е наречен “вашия съд,” съда на Църквата. Това беше справедливата отплата върху Израел за неговото угнетяване на светиите, апостолите и пророците през цялата му история, завършило през Последните дни в неговата война срещу Христос и Неговата Църква. Именно той вдъхнови римското гонение срещу християните; но езическият гняв, който той подклаждаше, се изля вместо това върху неговата глава. Ако Църквата в нашата епоха трябва да ходи от победа в победа, както правеше Църквата в Апостолската епоха, тя трябва да възстанови възгледа на ранните светии за победата. Църквата трябва да се моли за поражението на своите врагове – поражение, което трябва да дойде или чрез повярване, или чрез погубление. Ние сме във война, в която окончателната победа е била спечелена от нашия Цар. Цялата история сега е довършителна операция в рамките на тази победа, очакваща обръщането на света и окончателната победа над самата Смърт. Нашите противници са облечени да погинат, и Църквата е призвана да се радва в увереното познание за нейното земно възмездяване и пълна победа.

Изтегляне 3.87 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 161