Изложение на Управителния съвет на Съюза на българските адвокати, адресирано допредседателя на Народното събрание, 30 октомври 1940 г. Правна книжнина
Изтегляне 0.9 Mb.
|
| РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Никола Христов Гунчев, адвокат от гр. Балчик за отмяна разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от Наредба 28 за функциите на служителите в помощните звена и канцелариите на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища, издадена от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 30 от 31.03.1995 г., изм. и доп., бр. 12 от 7.02.1997 г., изм., бр. 80 от 20.08.2002 г.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Стефка Стоева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Цветана Сурлекова /п/ Таня Радкова /п/ Галина Карагьозова /п/ Диана Гърбатова Т.Р. РЕШЕНИЕ
София, 22.02.2001 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в съдебно заседание на втори февруари две хиляди и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Петкова ЧЛЕНОВЕ: Венета Марковска, Цветанка Табанджова, Сребрина Христова, Андрей Икономов при секретар Нина Спасова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Венат Марковска по адм. дело № 9246 / 2000. Производството е образувано по жалба, подадена от Михаил Георгиев Кожарев от гр. София, за отмяна на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 28 от 20.03.1995 г. за функциите на служителите в помощните звена и канцелариите на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища, издадена от министъра на правосъдието, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответната страна - министърът на правосъдието, оспорва частично жалбата. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, като прецени доводите на страните, приема за установено следното: Върховният административен съд съгласно чл. 5, ал. 1 ЗВАС е компетентен да разглежда жалби и протести срещу актове на Министерския съвет, министри, ръководители на други ведомства, непосредствено подчинени на Министерския съвет. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Наредба № 28 от 20.03.1995 г., издадена от министъра на правосъдието, относно функциите на служителите в помощните звена и канцелариите на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища, и по-конкретно - обжалвана е разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от същата. Наредбата е издадена на основание чл. 188 от Закона за съдебната власт и тя има нормативен характер по отношение на нейните адресати. Подадената жалба срещу чл. 33, ал. 1 от наредбата е процесуално допустима с оглед правния интерес на жалбоподателя да поиска отмяна в качеството си на адвокат като процесуален представител на определена страна по смисъла на чл. 20, ал. 1, б. “а” ГПК и чл. 67, ал. 1 НПК. В Закона за нормативните актове са посочени видовете нормативни актове, които са съответно градирани по степен, включващи и издаването на наредби - чл. 7, ал. 2 от цитирания закон. Юридическата сила на нормативните актове е различна и се определя преди всичко от органа, който ги е издал. Законодателните актове притежават висша юридическа сила, поради което следва да се спазва задължително конституционното изискване всички останали подзаконови актове на останалите държавни органи да се съобразяват изцяло с тях. Нормативното пространство на една наредба е винаги ограничено в рамките на съответен закон, с нея не може да се разширяват или ограничават правомощия, установени със закон. Всяко нарушение или противоречие с по-горестоящ нормативен акт съгласно чл. 15 ЗНА води до незаконосъобразност на подзаконовия акт или определена негова разпоредба. В чл. 33, ал. 1 от Наредба № 28 от 20.03.1995 г. на министъра на правосъдието е предвидено, че делата с изключение на фирмените се дават за справки само на страните и на техните представители. Процесуалните представители на страните, включително и лицата, упражняващи адвокатска професия по образуваните граждански, административни и наказателни дела, са посочени в чл. 20 ГПК и чл. 67 НПК. С разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от наредбата всъщност се забранява, като се изключат фирмените дела, останалите дела да се дават на адвокатите, когато те не са установили качеството си на процесуален представител със съответно пълномощно. Адвокатската професия, така както е посочено в чл. 1, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е конституционна дейност за правно съдействие и защита на правата, свободите и законните интереси на физическите и юридическите лица, който принцип е установен в чл. 122, ал. 1 и чл. 134, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 12 ЗА адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по делата, да иска преписи от книжата и да получава сведения с предимство в съда, юрисдикциите, органите на предварителното производство, административните и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, след като удостовери качеството си на адвокат. С обжалваната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от наредбата обаче е предвидено справки по делата да се правят само от страните и от техните процесуални представители. Жалбоподателят твърди, че тази норма противоречи на чл. 12 от Закона за адвокатурата. Този довод е несъстоятелен. Конституцията на Република България в чл. 32, ал. 1 прогласява принципа за неприкосновеност на личния живот на гражданите - всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Ако се даде възможност на адвокатите да правят справки по всички дела, както е посочено в чл. 12 от Закона за адвокатурата, застрашена се явява личната неприкосновеност на гражданите, тъй като по делата - граждански, наказателни или административни, се съдържат неминуемо и данни, касаещи тяхната чест, достойнство, имотно състояние и пр. именно затова разпоредбата на чл. 12 ЗА не трябва да се тълкува в смисъл, че адвокатите имат достъп за справки до всички дела, а само до тези, по които те са пълномощници. Такъв извод може да се направи и от нормата на чл. 26 от цитирания закон, в която е предвидено, че за издаване на тайни на неговия доверител или подзащитен, т.е. на лицето, което го е направило свой процесуален представител, наред с наказателната и дисциплинарна отговорност, адвокатът носи и гражданска отговорност. Изложеното води до извода, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 28 от 20.03.1995 г. на министъра на правосъдието, с която се дава възможност на адвокатите да правят справки по делата единствено като процесуални представители, не противоречи на Закона за адвокатурата или на друг по-висш нормативен акт, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд - 5-членен състав, РЕШИ:
Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светла Петкова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Венета Марковска /п/ Цветанка Табанджова /п/ Сребрина Христова /п/ Андрей Икономов В.О. ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Вената Марковска Считам, че обжалваната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 28 от 1995 г. на министъра на правосъдието противоречи на чл. 12 от Закона за адвокатурата. С последния е дадена възможност на всеки адвокат, след като удостовери това свое качество пред посочените органи, включително и съдилищата, да има свободен достъп и да може да прави справки по делата. С изключение на фирмените дела, чл. 33, ал. 1 от наредбата всъщност ограничава достъпа и справките по дела единствено до страните и техните процесуални представители. Процесуалното представителство винаги е свързано с упълномощаване по съответния ред на лицата, които могат да придобият това качество. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 не прави разграничение между другите представители по закон или пълномощия и адвокатите, които черпят правата си за извършване на справки по дела по силата на чл. 12 от Закона за адвокатурата. При справки по дела адвокатите не винаги имат такова представителство, което се изисква при разглеждането на гражданските и наказателните дела по смисъла на чл. 20, ал. 1, б. “а” ГПК и чл. 67, ал. 1 НПК, и именно затова с оглед специфичния характер на тяхната дейност чл. 12 3А им дава възможност за свободен достъп до съдебните дела за справки. Ако законът имаше предвид в чл. 12 ЗА само процесуалните представители, той щеше именно така да редактира тази разпоредба. Всъщност 5-членният състав на Върховния административен съд в решението си именно по този начин стеснява приложното поле на чл. 12 от закона, като приема, че достъп до делата за справки имат само процесуалните представители, а не адвокатите въобще, какъвто е смисълът и редакцията на този текст. 1. Бившите членове на ЖСК са заинтересовани от участието в делото по жалба срещу индивидуален административен акт, засягащ правата на прекратената кооперация. Чл. 233, ал. 2 ГПК Чл. 41, ал. 2 ЗАП. Решение № 626/27.01.03 г. по а.д. 10434/02 г. на ВАС, петчленен състав Докладчик съдията Веселина Тенева 2. Заварените от ЗДДПО пенсионноосигурителни дружества, които в шестмесечен срок от приемане на Правилника за дейността на ДАОН не са привели устройствените си актове в съответствие с разпоредбите на закона губят правото да осъществяват допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и следва да преминат в ликвидация. Решенията на Държавната агенция за осигурителен надзор в подобна хипотеза, когато се одобряват условията, реда и начина за удовлетворяване на осигурените лица, прехвърлянето на осигурителните договори към други доброволни пенсионни фондове, са индивидуални административни актове, защото рефлектират върху действията по ликвидацията. Процедурата за удовлетворяване на кредиторите по Търговския закон е приложима след влизането в сила на тези актове. Чл. 30, чл. 58 ЗДДПО Чл. 60 ЗДДПО § 4 ПЗР ЗДДПО Чл. 252 ТЗ Чл. 267 ТЗ Чл. 268 ТЗ Решение № 620/27.01.03 г. по а.д. 126/02 г., на ВАС, петчленен състав Докладчик съдията Здравка Шуменска 3. Финансовият резултат при данъчно преобразуване се увеличава с онази част от разходите за ремонт на дълготрайни материални активи, която превишава размера на начислените за тях през отчетния период амортизации на предприятието като цяло. Изключение се допуска само за разходите за авариен ремонт, като при оспорване на констатации по данъчно ревизионен акт търговецът носи доказателствената тежест да докаже аварийния характер на разходите. Чл.23, ал. 2, т. 21 ЗКПО Чл.108, ал. 8 ДПК Чл.157, ал.1 ГПК Решение №641/28.01.03 г по а.д. 6892/02 г. на ВАС, петчленен състав Докладчик съдията Йордан Константинов Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 0.9 Mb. Сподели с приятели:
|