Изложение на Управителния съвет на Съюза на българските адвокати, адресирано допредседателя на Народното събрание, 30 октомври 1940 г. Правна книжнина


“Финанси и право” – месечен дайджест – бр. 7 /2003 г



страница3/5
Дата23.07.2016
Размер0.9 Mb.
#2463
ТипИзложение
1   2   3   4   5
Финанси и право” – месечен дайджест – бр. 7 /2003 г.: “МСС10 – Събития след датата на баланса” – И. Златков; “Счетоводни записвания по финансов лизинг” – Б. Брезоева; “Данъчно амортизационен план по ЗКПО” – Г. Петков; “Облагане на дивиденти по ЗКПО” – Г. Минкова; “Данъчно облагане на доходите от продажба на акции и дялове в търговски дружества” – В. Димитрова; “Данъчно третиране на вноските за допълнително пенсионно осигуряване” – Л. Мермерска; “Стоките, предоставени като отстъпка в натура, не трябва да се считат за предмет на безвъзмездни облагаеми доставки” – И. Кондарев; “Новата регламентация по ЗДДС на доставки, свързана с метални отпадъци” – Р. Русков; “Отново за таксата за битови отпадъци” – К. Иванов; “Задачите на данъчните органи, съгласно промените в ДПК” – М. Петров; “Промени в чл. 120 ДПК” – И. Бобев; “Кой доказва дали операцията ТИР е приключила редовно или чрез измама” – В. Русев; “Застраховка “Помощ при пътуване” – необходимост за всеки пътуващ извън пределите на България” – Е. Йорданова; “Етапи при кандидатстване на крайните получатели на помощта по програма САПАРД” – А. Хинов.
- Сп. “Труд и право” – месечен дайджест – бр. 7/2003 г.: “Постъпване на работа по трудово правоотношение от пенсионер”; “Работа по основен и допълнителен трудов договор по чл. 111 КТ”; “Пенсионерите имат право да работят на трудов договор”; “Командироване на работници в страната”; “При прекратяване на граждански договор не се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ”; “Посредничеството – мирно средство за уреждане на колективните трудови спорове”; “Държавните служители в сезона на отпуските”; “Трудовият стаж на неработещите жени-майки се признава при изплащане на допълнително възнаграждение за продължителна работа”; “Кое образование се вписва в поименното длъжностно разписание”; “Възнаграждение за платен отпуск след продължително отсъствие поради болест”; “Влияние на факторите на работната среда върху професионалната заболеваемост”; “Национална програма “Помощ за пенсиониране”; “Право на обезщетение по реда на чл. 233 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България”; “Регистрацията в Дирекция “Бюро по труда” не се прекратява, когато лицето започне работа, за която не подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КЗОО”; “Регистрация в Бюрата по труда, преди военна служба”; “Зачитане и изчисляване на осигурителния стаж на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 КЗОО”; “Диспансерно наблюдение на здравноосигурителните лица от изпълнителите на извънболнична медицинска помощ”.
- Сп. “Пазар и право” – месечен дайджест – бр. 7/2003 г.: “Търговският закон в нова изменена и допълнена редакция” – Н. Маданска; “Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност”; “Погасителната давност в контекста на възраженията за недължимост на парични суми” – Л. Илиева; “Ограничен ли е размерът на лихвата по договора за заем съгласно действащото право?” – В. Вълков, Н. Фети; “Автономията на волята според новата част трета на ЗЗД” – К. Маринов; “За обезпеченото вземане в производството по несъстоятелност” – А. Калайджиев; “Търговски режим при внос на риба и рибни продукти” – Д. Кръстева; “Секюритизация на недвижими имоти и вземания по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел” – В. Георгиев; “Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и електронното правителство” – К. Паскалева, С. Благоева; “За възможността за възлагане на малка обществена поръчка на стойност до 10 хил. лв. по електронен път” – Г. Димитров, М. Иванова; “Търговска политика и злоупотреба с господстващо положение – един интересен казус от практиката на Комисията за защита на конкуренцията” – Д. Кюмюрджиев; “Новата Наредба за надзор на пазара” – О. Манафова.
- Сп. “Собственост и право” – месечен дайджест – бр. 7/2003 г. с приложение “Отдаване на имот – общинска собственост чрез концесия”- Б. Попов: “Компенсиране на правоимащи лица с многогодишни жилищноспестовни влогове” – А. Георгиев; “Правомощия на съда, органите на полицията и кмета при защита на владението и ползването на недвижим имот” – С. Димитрова; “Масиви за ползване на земеделските земи” – Ю. Стойкова, с. Куртева; “Индивидуализация на недвижимите имоти, за които не е налице влязъл в сила подобрен устройствен план по ЗУТ” – М. Христова; “Практически проблеми при строителството на бензиностанции, газостанции и автомивки” – Р. Панева; “Изкупуване на съсобствен имот, изнесен на публична продан” – Я. Ковачев; “Техническият експерт при съдебната делба на жилищни и други сгради” – М. Манев; “За някои ограничения на касационното обжалване” – С. Розанис; “Коментар на практиката по ЗАПСП” – М. Димитрова; “Правната фигура на представителя по индустриална собственост” – Ц. Иванова; “Приватизацията – отрезвяване от реалността” – Т. Попов; “Срокове за изпълнение на инвестиционната програма при договори за приватизация” – В. Прокопиева.
- Сп. “Бюлетин по труда” – месечен дайджест – бр. 7/2003 г. с приложение “Доклад за дейността на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” през 2002 година”: “Национална програма за заетост и професионално обучение на хора с трайни увреждания”; “Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане”.
- Сп. “Данъчна практика. Счетоводство, финанси на фирмата” – бр. 7, 8/2003 г.: “Проблеми на патентното данъчно облагане” – Р. Коев; “Промени в режима за обжалване на данъчния ревизионен акт” – Л. Ценова; “Ред за облагане на юридическите лица, земеделски производители”; “Облагане на доходите на физическо лице по договор за изкупуване на селскостопанска продукция”; “Облагане на физическите лица, извършващи селскостопанска дейност”; “Данъчен режим на финансовата услуга по договор за финансов лизинг на МПС”; “Право на данъчен кредит за откраднати стоки”; “Изключване на съдружник от ООД”; “Нови моменти в режима на давностните срокове”; “Определяне собствеността на лек автомобил, закупен от семейство на инвалид, за целите на ЗМДТ”; “Формиране размера на здравноосигурителен доход при получаване суми на различни основания”; “Обединение на търговци по действащото българско търговско право” – С. Рачев; “Личното подоходно облагане в страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие” – Л. Мермерска; “Здравноосигурителни вноси през 2003 г.(допълнение)”; “Счетоводни и данъчни аспекти на консигнационните сделки” - Е. Рангелов; “Възможности за използване на счетоводната информация при анализа на износ на стоки” – Д. Петрова; “Ползване на годишен отпуск при работа по втори трудов договор”; “Право на работодателя да размества работни и почивни дни”; “Право на ползване на отпуск по чл. 156, т. 2 от КТ за време, в което служителка е в отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете до тригодишна възраст”; “Аргументация на продажбите” – С. Костова; “Сведения, подлежащи на защита при провеждане на научноизследователски, развойни и технологични дейности” – Ц. Дилков; “Брутен вътрешен продукт на България за 2002 г. Стопанска конюнктура за първото тримесечие на 2003 г.” – Д. Фратев; “Промяна в размера на държавните вземания, определени с митническа декларация” – Л. Панева; “Съществени изменения на данъчния процесуален кодекс” – Р. Русков; “Ред за облагане на лицата, осъществяващи дейност в заведения за хранене и развлечение”; “За чия сметка е здравноосигурителната вноска върху възнагражденията по граждански договор”; “Ред за изпращане на уведомленията за трудовите договори на служители в клонове на предприятието”; “Осигурителни вноски върху обезщетения за временна неработоспособност”; “Осигурителни вноски върху суми, изплащани на ръка за сметка на социалните разходи”; “Вписване на осигурителен стаж в трудовата книжка”; “Право на данъчен кредит” – Г. Минкова; “Различия между трудовия стаж по Кодекса на труда и осигурителния стаж по Кодекса за задължително обществено осигуряване” – И. Карабашев; “Признаване на приходи” – Ж. Бонев; “Увеличаващи, прогресивни и други методи на амортизация” – М. Гълъбов; “Закрила на болен от диабет при уволнение”; “Прекратяване на трудов договор сключен по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, без предизвестие”; “Визуална презентация на стоките” – И. Петров; “Актуални изменения във валутния закон” – Л. Ценова; “Техническите бариери пред българския износ за ЕС и ЦЕФТА” – Л. Панева; “Списък на дирекции “Бюро по труда”, в които могат да се подават уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ за сключени, изменени или прекратени договори”.
- Сп. “Съвременно право” – бр. 2/2003: “Зараждането на френския парламентаризъм” – С. Стойчев; “Защита на правата и интересите на общините по административен ред” – Ц. Сивков; “Проблеми на контрола, упражняван от съдилищата по Закона за достъп до обществена информация” – Е. Панайотова; “Начисляване на данъка върху добавената стойност” – Е. Димитрова; “Необходима ли е правна уредба на договорната суброгация в нашето право” – З. Сукарева; “За трудовото правоотношение и неговата правна уредба” – Е. Мингов; “Правомощията на общинския съвет по управлението на общинската собственост”; “Участие на приобретателя на спорно право (чл. 121 ГПК) като подпомагаща страна .

СЪДЕБНА ПРАКТИКА


Върховен касационен съд - гражданска колегия
1. Ипотеката обезпечава конкретно вземане. Когато договорът за ипотека има предвид бъдеще вземане, за неговата действителност е необходимо да е налице тождество между това вземане и действително породеното.

Чл. 167, ал. 2 ЗЗД

Чл. 170 ЗЗД

Решение № 406/4.VІІ.2003 по гр.д. № 968/2002 г. на ВКС ІІ г.о.

Докладчик съдията Мария Иванова

2. Искът за установяване на нищожността на привиден договор е различен от иска за разкриване на прикритата сделка при относителна симулация. – Вписването в протокола на съдебното заседание признание на страната прави допустими свидетелските показания за установяването на симулацията на един договор.

Чл. 17, ал. 1 ЗЗД

Чл. 26, ал. 2 ЗЗД

Чл. 134, ал. 2 ГПК

Решение № 453/20.VІ.2003 г. по гр.д. № 990/2202 г. на ВКС ІІ г.о.

Докладчик съдията Борислав Белазелков

3. Отказът от иск е допустим до влизането в сила на решението, включително и извън съдебно заседание и в периода “между инстанциите”. При направен изцяло или частично отказ от иска след постановяване на решение на едната инстанция – по-горната инстанция обезсилва това решение.

Когато обвиняемият е оправдан, неговото задържане под стража е лишено от законно основание за целия период на същото. Гражданският съд, който се произнася по отговорността на държавата за вредите, причинени на гражданина от това задържане няма правомощието да прави преценка за наличността или липсата на предпоставките за привличането му като обвиняем.

Чл. 119, ал. 2 ГПК

Чл. 2, т. 1 и т. 2 ЗОДВПГ

Решение № 1122/17.VІ.2003 г. по гр.д. № 893/2002 г. на ВКС ІV г.о.

Докладчик съдията Стойчо Пейчев

4. Държавата носи отговорност за вредите, причинени на гражданин от незаконно задържане под стража и като мярка за отклонение. При намаляване на наложеното наказание “лишаване от свобода” за излежаване над определения срок гражданинът има право на обезщетение.

Чл. 2, т. 1 и т. 6 ЗОДВПГ

Решение № 1144/20.VІ.2003 г. по гр.д. № 904/2002 г. на ВКС ІV г.о.

Докладчик съдията Надежда Зекова

5. Обябяването на нищожността на делба, извършена без участието на някой отсъсобствениците, не може да стане в процес, в който не участват всички страни, участвали в делбеното съдопроизводство, а само в ново съдебно производство с участието на всички участници в съсобствеността.

Чл. 75, ал. 2, 3 ЗН

Решение № 1189/15.VІІ.2003 г. по гр.д. № 964/2002 г. на ВКС ІV г.о.

Докладчик съдията Стойчо Пейчев

6. За договора за съхраняване на зърно в публичен склад като търговска сделка се прилага Търговския закон, а не правилата за обикновения влог. За действителността на този договор е необходимо той да бъде сключен в писмена форма.

Искът за връщането на полученото по нищожен договор е различен от иска за изпълнение на действителен договор.

Чл. 1, ал. 1, т. 9 ТЗ

Чл. 573 ТЗ

Чл. 574, ал. 2 във вр. с Чл. 26, ал. 2 ЗЗД

Чл. 250 ЗЗД

Чл. 34 ЗЗД

Чл. 79 ЗЗД

Решение № 1001/20.VІ.2003 г. по гр.д. № 1773/2002 г. на ВКС ІV г.о.

Докладчик председателя на отделение Любка Илиева

7. Предварителният договор за продажба на жилище, което продавачът се задължава да построи по силата на същия договор, съдържа елементи и на договор за изработка. Ако е уговорено цената да се определи след завършването на строежа му, при неспазване на срока за това, цената се определя към момента на изтичането на този срок, а не към момента на предаването на жилището на купувача.

Чл. 10, ал. 3 ЗЗД

Чл. 258 ЗЗД

Чл. 266 ЗЗД

Решение № 1035/27.VІ.2003 г. по гр.д. № 1808/2002 г. на ВКС V г.о.

Докладчик съдията Росица Ковачева
Върховен касационен съд - наказателна колегия
1. Липсата на парична сума или друго имущество, поверени на длъжностно лице да ги пази и управлява, сама по себе си не може да обоснове правния извод за извършено престъпление по чл. 201 НК, защото липсата означава причинена щета с неустановен произход. Необходимо е да се установи по несъмнен начин извършено от длъжностното лице разпореждане с повереното имущество като със свое.

Възможността делото да бъде разгледано от въззивния съд без участието на подсъдимия не освобождава съда от задължението му да го призове. Съдът може да разгледа делото в негово отсъствие само ако е редовно призован и не се е явил в съдебното заседание без уважителни причини.

Отсъствието на мотиви в решението съставлява не само процесуално нарушение, засягащо правото на касатора, но лишава и касационната инстанция от възможността да извърши проверка и да прецени доколко доводите, на които се основава жалбата, са основателни.

На касация подлежат актовете на въззивната инстанция, а не присъдите на първоинстанционния съд.

Чл. 201 НК

Чл. 14 НПК

Чл. 51 НПК

Чл. 337, ал. 2 НПК

Чл. 349 НПК

Чл. 352, ал. 3, т. 1 НПК

Чл. 352, ал. 3, т. 2 НПК

Решение № 65/10.02.2003 г. по н. д. № 656/02 г. на ВКС, II н. о.

Докладчик съдията Гроздан Илиев

2. Наличието на материалноправните предпоставки за приложението на чл. 78а НК следва да бъде преценявано към момента на извършване на деянието, а не към момента на постановяване на съдебния акт.

Чл. 78а НК

Решение № 27/19.02.2003 г. по н. д. № 654/2002 г. на ВКС, I н. о.

Докладчик съдията Ружена Керанова

3. Когато жалбоподателят или прокурорът не посочат в касационната си жалба или протест данните в подкрепа на претендираните от тях основания по чл. 352, ал. 1 НПК нито по реда на чл. 354, ал. 1 НПК, нито по реда на чл. 354, ал. 3 НПК, за касационната инстанция става невъзможно изпълнението на задължението, визирано в чл. 357 НПК, тъй като тя не може да отговори на липсващите обективно възражения.

Служебната намеса на касационната инстанция е допустима само при условията на чл. 350, ал. 2 НПК, или когато констатира някое от абсолютните нарушения на процесуалните правила по чл. 352, ал. 3, т. 2 и 3 НПК, или нарушение на материалния закон, което съществено е увредило правата и интересите на подсъдимия.

Чл. 350, ал. 2 НПК

Чл. 352, ал. 1 НПК

Чл. 352, ал. 3, т. 2 и т. 3 НПК

Чл. 354, ал. 1 НПК

Чл. 354, ал. 3 НПК

Чл. 357 НПК

Решение № 56/19.02.2003 г. по н. д. № 698/2002 г. на ВКС, I н. о.

Докладчик съдията Ружена Керанова

4. Изведената като самостоятелно основание необоснованост на съдебния акт не подлежи на касационна проверка. При положение че с протеста не са развити съображения за отменителното основание по чл. 352, ал. 1, т. 2 НПК, касационната проверка относно правилното приложение на материалния закон може да се извърши единствено и само на основата на установените от въззивната инстанция фактически положения.

Направените разноски за преводач са за сметка на съда.

Чл. 169, ал. 2 НПК

Чл. 352, ал. 1, т. 2 НПК

Чл. 352, ал. 2 НПК

Чл. 105, ал. 2 от Закона за съдебната власт

Решение № 117/4.03.2003 г. по н. д. № 539/2002 г. на ВКС, II н. о.

Докладчик съдията Гроздан Илиев

5. Свидетелството за съдимост по своята същност не е съдебен акт, защото се издава, след като наказателното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт, от бюрата за съдимост при съответния районен съд. Законодателят не е предвидил по реда на НПК право на обжалване на отказ за издаване на свидетелство за съдимост.

Чл. 344 НПК

Решение № 70/7.05.2003 г. по н. д. № 665/2002 г. на ВКС, II н. о.

Докладчик съдията Лидия Стоянова

6. Когато съдът действа при условията на чл. 153а, ал. 5 НПК, контролът върху съдебния акт е по реда, указан в чл. 344, ал. 3 НПК – този по чл. 348 НПК.

Чл. 153, ал. 5 НПК

Чл. 344, ал. 3 НПК

Чл. 348 НПК

Решение № 129/8.05.2003 г. по н. д. № 780/2002 г. на ВКС, I н. о.

Докладчик съдията Евелина Стоянова
Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ
№ 803

София, 31.01.2003


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Трендафилов

ЧЛЕНОВЕ: Наталия Марчева, Виолета Ковачева, Здравка Шуменска, Светлозара Анчева

при секретар Григоринка Любенова и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Иван Трендафилов

по адм. дело № 5208 / 2002.
Производството е по чл. 5, т. 1 ЗВАС.

Образувано е по жалба на Венелин Николов Гачев - адвокат от София, за отмяна на ал. 1 на чл. 33 от Наредба № 28 от 1995 г. на Министерството на правосъдието за функциите на служителите в помощните звена и канцелариите на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища. С тази алинея се уреждат функциите на съдебните служители при извършването на справки по делата. Съгласно същата алинея справките по делата с изключение на фирмените могат се да правят само от страните и от техните пълномощници.

Върховният административен съд - 5-членен състав, не уважи жалбата.

В случая с жалбата за отмяна не се сочат незаконосъобразности или нередности, които правят обжалваната алинея от Наредба № 28 от 1995 г. абсолютно недействителна и нищожна, поради което същата алинея не е недействителна и не може да се приеме за такава, тъй като наредбата е издадена от компетентен орган - Министерството на правосъдието.



Посочените пропуски и нередовности, както са изложени в жалбата, очевидно не сочат и за относителна недействителност на цитираната ал. 1 на чл. 33 от Наредба № 28 от 1995 година. В § 3 на заключителната разпоредба на наредбата е посочен чл. 188 от Закона съдебната власт, въз основа на който е издадена същата наредба. Съгласно чл. 188 от този закон с наредби се определят функциите на съдебните служители в помощните звена и канцелариите на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища. Следователно Законът за съдебната власт, за чието прилагане е издадена наредбата, съдържа овластяване за нейното издаване. В овластителната разпоредба са посочени подзаконовите нормативни актове (наредби), които могат бъдат издадени от Министерството на правосъдието. Също така в овластителната разпоредба е посочено, че наредбите ще се отнасят до цялата материя на съдебните служители, тъй като се намира в тази глава на Закона за съдебната власт. Това означава, че овластяването е генерално, след като е дадено за издаването на актове по прилагането на главата за съдебните служители на закона. Следователно законодателят, след като е дал една генерална делегация, е счел необходимостта да допусне доразвиване и допълване на материята, дадена в закона. Обжалваната ал. 1 на чл. 33 от Наредба № 28 е именно такава разпоредба, развиваща и допълваща нормите на Закона за съдебната власт. С тази алинея е предвидено, че само на страните и на техните пълномощници могат да се дават делата за справки с изключение на фирмените, които са достъпни за всички лица, и следователно тя урежда неуредените от Закона за съдебната власт функции на съдебните служители, свързани със справките по делата. Съгласно чл. 44 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове се изисква актът по прилагането на закон да урежда изчерпателно материята, до която се отнася. Именно такава разпоредба по прилагането на Закона за съдебната власт съставлява обжалваната ал. 1 на чл. 33 от издадената от Министерството на правосъдието Наредба № 28 от 1995 година. Тази алинея урежда функциите на съдебните служители, за които може да бъде издадена наредба. Отделно от това, с § 98 на ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, обнародван в ДВ, бр. 74 от 30.07.2002 г., е запазено действието на Наредба № 28 от 1995 г. на Министерството на правосъдието. Това обстоятелство също сочи за законосъобразност на обжалваната алинея на чл. 33 от тази наредба. Следователно въпреки изменението на чл. 188 от Закона за съдебната власт, въз основа на който е издадена наредбата, последната е останала в действие, защото законодателят е преценил, че това е необходимо, за да се обслужи извършеното изменение на Закона за съдебната власт. Такава възможност е предвидена изрично в чл. 46 от Указа за прилагане на ЗНА. Налице е още едно потвърждение, че след като овластяването е дадено генерално, законът е определил само една рамка на възможно съдържание, а самото съдържание се определя от министъра, на когото е възложено изпълнението на закона. Ето защо обжалваната алинея на чл. 33 от наредбата се явява като развитие на правоположенията, установени в Закона за съдебната власт, и затова се явява едно допълнение на законовите правни норми.

От изложеното следва да се приеме, че съгласно чл. 12, ал. 1 ЗНА обжалваната ал. 1 на чл. 33 на Наредба № 28 от 1995 г. е създадена от компетентен за това орган - министъра на правосъдието, който е оторизиран да прилага закона. На основание чл. 7 от ЗНА наредбата е издадена за прилагане на закон, а именно на Закона за съдебната власт. С обжалваната алинея на чл. 33 от наредбата се уреждат въпроси, които имат първична уредба в закона, но тази уредба е доразвита и допълнена с подзаконов нормативен акт, свързан с прилагането на главата за съдебните служители от Закона за съдебната власт. Затова, противно на поддържаното от жалбоподателя, обжалваната алинея се явява законосъобразна и като такава не следва да се отменява, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли.



Неоснователно е твърдението, че ал. 1 на чл. 33 от Наредба № 28 от 1995 г. противоречи на разпоредбата на чл. 12 от Закона за адвокатите. Съгласно тази разпоредба, според жалбоподателя, всеки, който притежава адвокатска правоспособност, “имал свободен достъп и могъл да прави справки по всички дела в съда, след като удостовери качеството си на адвокат”. Това становище е неправилно. След като обсъжданата алинея е нормативен акт по прилагане на закон по смисъла на чл. 12 ЗНА, то преценка за правилността на същата може да бъда направена само във връзка със Закона за съдебната власт, а не с оглед на други закони, включително Закона за адвокатите, защото Законът за съдебната власт, а не Законът за адвокатите е нейната юридическа основа. Поради това позоваването на чл. 12 от Закона за адвокатите е неуместно, тъй като последният закон не е устройствен закон на съдебната власт, а на адвокатите. Не може един друг устройствен закон да се прилага по отношение на дейността на съдилищата, които си имат свой устройствен закон, и това е Законът за съдебната власт. Независимо от това чл. 12 от Закона за адвокатите не дава право на адвокатите да правят справки и по делата, които не са на техните доверители, защото този член не следва да се тълкува изолирано, а във връзка с чл. 20 ГПК. Съдебната дейност на адвоката се състои в представляване и защитаване на своите доверители пред съдилищата. За извършването на тази дейност е необходимо адвокатът да има пълномощно. Ето защо в съдебната практика се приема, че адвокатът може да извършва съдебна дейност само ако има качеството на повереник или пълномощник. Такъв той става, когато получи пълномощно да представлява и защитава доверителя си пред съда. Това автоматически води до извода, че извършването на справки по делата е процесуално действие за защита на интересите на страната и затова адвокатът има право да прави такива справки само по делата на своите доверители. Това означава, че за извършване на справки по делата адвокатът трябва да има пълномощно от страната, която му е възложила тази дейност, защото извършването на справки по делата е част от работата на адвоката в съда, а в съда, както се посочи, адвокатът може да съдейства на страната само чрез представителство. Такова пълномощно законът (чл. 20 ГПК) не задължава адвоката да притежава само тогава, когато той извършва извънсъдебна дейност. Извънсъдебната работа на адвоката се състои в даване на устни и писмени съвети и в съставяне на страните разни книжа и изложения - изготвяне на искови молби и отговори по тях, жалби и отговори по тях, апелативни и касационни жалби, а също така и други изложения и книжа по заведените от страните или против тях дела пред съдилищата. За извършването на тази работа не е необходимо адвокатът да има писмено пълномощно от доверителя си, какъвто не е настоящият случай. В този случай обаче той не е още повереник в техническия смисъл на думата. Такъв той става, както се посочи, когато получи пълномощно да представлява и защитава доверителите си пред съдилищата съгласно чл. 20 ГПК. Тази функция на адвоката му дава качеството на “повереник” пак според разпоредбата на чл. 20 ГПК. И само ако е действал в това си качество, той може да прави справки по делата. Освен в съдебната практика, и в правната теория няма спор, че адвокатът “има право да прави справки по делата на своите доверители, както и по делата, които имат връзка с тях” (Д. Силяновски, Гражданско съдопроизводство, част първа, 1938 г., стр. 99). Изводът, който може да се направи, е, че винаги досега е съществувало положението, че само на страните и на техните пълномощници могат да се дават делата за справки. Жалбоподателят не сочи никакви обстоятелства (основания), които да налагат това положение, което е залегнало в ал.1 на чл. 33 от Наредба № 28 от1995 г., да бъде променено за в бъдеще.

Неоснователно е и твърдението, че с ал. 1 на чл. 33 от Наредба № 28 от 1995 г. се нарушава разпоредбата на чл. 105 ГПК, която установява публичност на процеса. Под публичност или гласност на процеса следва да се разбира онова начало, според което в съдебното заседание при разглеждане на делото се допускат да присъстват не само страните, свидетелите и вещите лица, но и външни на процеса лица, които не са правно заинтересовани от него. Целта, която се преследва с това начало, е в смисъл, че присъствието на външни лица при разглеждането на делата представлява контрол от страна на обществото върху упражняваната от съда дейност. Началото на публичност обаче не дава право на адвокатите да правят справки и по делата, които не са на техните доверители.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница